Иван Войников . ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ.

ЧАСТ  ПЪРВА.   БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ

III. Българският герб в периода ХV в.-1878 г.

1. Българският герб в Западноевропейските гербовници  

   През средновековието хералдиката така и не успява да се наложи сред балканските владетели. Причината за това се крие както в липсата на традиции, така и в отсъствието на развита и стабилна поземлена аристокрация, подобно на западноевропейската. След като османските турци покоряват по-голямата част от полуострова, с което застрашават венецианските владения, Унгария и дори Австрия, Балканите влизат в полезрението на европейските държави. Организират се кръстоносни походи (1396; 1443-44),избухват османско-венецианските войни (1423-30,1463-79; 1499-1503; 1537-40; 1570; 1645-69) а през 1538 г. е учреден и т.нар. Свещен съюз, водещ през 1571-81 тежка  борба с турците. Всички тези събития повлияват и върху хералдиката. Съставителите на гербовници вече, наред с западноевропейските, започват да включват и гербовете на балкански области и държави. По този начин началото на балканската хералдична традиция е положено извън самите Балкани и то в периода, когато те са под чужда власт. Ето защо фактът, че първият истински български герб се появяа в немско съчинение от началото на ХVв. съвсем не е случаен.

Най-старото известно изображение на български герб се среща в съчинението на Улрих  Рихентал-“Хроника на Констанцкия събор”, писано около 1420 г[i]. В края на книгата са поместени няколко стотин гербове на участниците в самия събор, както и на останалите християнски държави, които на са участвали. Балканите са представени от символите на Константинопол (т.е.Византия), Хърватия, Далмация, Босна, Сърбия и България Гербът на “императора на България”(Der kayser von Bulgarien) представлява, разположени един над друг три тичащи черни лъва върху испански щит със стилизирана корона с обръчи отгоре.(ф.26)

На Вселенския събор, състоял се в немския град Констанца между 1414 и 1418 г, наред с делата на католическата църквата и отхвърляне учението на Ян Хус, се е обсъдил и въпроса за организирането на поход срещу турците. Липсват каквито и да е данни там да са присъствали някой от синовете на Иван Страцимир и Иван Шишман - Константин и Фружин, макар че и двамата по това време (след 1413) са живеели в Унгария. С титлата “император на България” в Европа е известен Константин. В едно писмо от 1404, унгарският крал, а по-късно и император на Свещената Римска Империя, Сигизмунд го нарича “Константин, прославен император на България”. Фружин се споменава  само като “господар на Загоре”.

Тъй като щитът от представения в хрониката герб е идентичен с този на търновските войни,  може да се заключи, че Улрих Рихентал  е ползвал автентични данни. Не е ясно защо титлата на сина на видинския цар стои над герба на търновския владетел. Само може да се предполага, че на-вероятно Фружин или някой близък до него е източник на информацията, послужила при съставянето на  герба.

Съществува и още една загадка около това съчинение. В съседство на българския символ, е изобразен герб, представляващ испански щит с поставен в него изправен и обърнат на хералдично дясно, коронован лъв. Над щита има кралска корона и надпис “Rex Caldeorum”, т.е. крал на Халдея. Под двата герба стои още по неясното изречение ”Императорът на България, който има за пълномощие един представител от ордена и владее също кралство Халдея”.

Всъщност от  това съобщение става ясно че т. нар. “император на България”, зад който са се криели Константин или Фружин не е присъствал лично на Констанцкия събор, а е изпратил свой пълномощник, който бил и член на някакъв орден, вероятно рицарски.Също така се е титулувал ощи и крал на Халдея. В титулатурната практика на българските владетели от средновековието липсват каквито и да е било данни за обозначаване на чужди небалкански кралства, още по-малко източни. В западната практика по това време обаче, е било често срещано използването на фантастични титли като например “господар на Барбария”(т.е. Северна Африка), крал на Африка и т.н. Въпросното “Rex Caldeorum”, също следва да се разглежда в същата насока. При пребиваването си в Западна Европа някой от претендентите за българската корона е получил и тази  титла , която обаче е само титла. Гербът на Халдея  вероятно е бил създаден от самия български “император”, поради което е с лъвско изображение.

В Баварската държавна библиотека в Мюнхен под №145, се съхранява ръкописният  “Allgemeines Wappenbuch” (Общ гербовник), съставен през 1483 г. от Конрад Грюненберг. В него наред с гербовете на немските държави са дадени и гербовете на Византия, България, Сърбия, Босна Хърватия и Турция. Българският герб е идентичен с този от “Хрониката на Констанцкия събор”, която вероятно е послужила за негов първообраз (ф27).

Една от тези две творби е станала  първоизточник при съставянето на герба на “императора на България” в “Miltenberger Wappenbuch” (Милтенбергски гербовник), (ф.28) съставен  около 1486-1500 г.. Различното тук е, че лъвовете са златни на черен фон, а и над щита е поставен шлем с надшлемник и лентовиден намет, закрепен за шлема с помоща на рицарски венец (брулет). Надшлемникът представлява два един срещу друг обърнати триъгълни щита, поставени с долната си част на горе. Между щитовете се показва бюст на български владетел. Всъщност това е оригинален начин да се вкара българският герб в нормите на западната хералдика.

Балкански гербове срещаме и в още две съчинения, издадени в Западна Европа през ХVI в.Това са Космографията  на Себастиан Мюнстер, отпечатана в Базел през 1544 г. и гербовникът на Виргил Солис, издаден в Нюрнберг през 1555 г., но български герб и в двете съчинения липсва.

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com