http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

        Иван Войников . ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ.

 ЧАСТ  ПЪРВА.   БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ

III. Българският герб в периода ХV в.-1878 г.

4. Българският герб в гербовете на Унгария и Австрия  

Малко известно у нас е, че българския герб няколко века присъства в унгарската, а за кратко време и в австрийската хералдична практики. Причината за това се крие в завоевателните стремежи на унгарските крале от ХIII -тото столетие спрямо нашите земи. През 1202 г.  крал Имре (1196-1205), с помощта на сърбите окупира владените от цар Калоян Белград и Браничево. Макар и да успява да ги задържи само до следващата  година той все пак се провъзгласява  за “rex Bulgariae“ (крал на България). Тази тилата  е рядко използвана и в периода 1202-1270 г. се среща само в четиринадесет документа.

 През 1263 г. видинският деспот Яков Светослав, който по това време е притиснат от нахлуващите византийски войски, иска от унгарския престолонаследник Ищван (бъдещия Ищван V) военна помощ. Цената за услугата  е признаването на върховенството на маджарския владетел.  Самият Яков Светослав макар и да се самопровъзгласява за” imperator Bulgarorum “ се признава за васал на унгарската корона.  Възползвайки се от пламналата  през 1264 г. гражданска война в унгарското кралство между крал Бела IV (1235-1270) и сина му Ищван, Яков Светослав преминава на страната на българския цар и дори отнема от маджарите Северинската област.

След приключването на размириците, победилият Ищван решава да накаже непокорния си васал и през юни 1266 г. с голяма войска нахлува в Светославовите земи. Бързо падат Видин, Оряхово и Плевен. За да избегне пълния си разгром видинския деспот отново приема сюзеренитета на маджарския крал. Владенията му са обособени като отделно символично кралство - “Bulgaria”, васално на Унгария.

Този факт обаче дава повод на станалия вече крал Ищван V (1270-1272) да се провъзгласи през 1270 г. за “rex Bulgariae“ (Stephanus dei gracia Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rame, Seruie, Gallicie, Lodomerie, Cumanie Bulgarieque rex - т.е.Стефан (Ищван-б.а) по божията милост крал на Унгария, Далмация, Хърватия, Рама (дн. Босна-б.а), Сърбия, Галиция, Лодомерия, Кумания и България). От тогава тази титла завинаги остава в титулатурите на всички унгарски крале, включително и Хабсбургите чак до 1918 г., когато е провъзгласена републиката.

Фактът, че България става част от “земите на короната на Св. Ищван” намира отражение и в хералдиката, макар и с няколко века закъснение. В края на ХVI в. и през ХVII в.  върху някои географски карти на нашите земи[i] се появява нов български символ, представляващ  изправен и обърнат на хер. ляво черен, коронован лъв върху златен щит. От хер. лявата страна на лъва е поставена шестлъчна звезда, а от дясната полумесец  (ф.69).  

Фиг. 69

За пръв път този герб се среща в Хрониката на Улрих фон Рихентал (1420 г.) като знак на рицаря “Thebemur” от Влахия. Единствената разлика е в цвета на щита-червен. Повече от век по-късно (1543 г.) същият герб се появява вече като символ на Влахия в “Космография”-та на Себастиан Мюнстер. Вероятно в това си качество той присъства и в големия герб на влашкия господар Петру Водъ Черчел (1583-85). През ХVIII в. гербът сменя собственика си и става символ на България, а през ХVIII в. на символичното кралство Кумания.

Изследвайки превъплащенията на този герб, румънския хералдик Дан Черноводяну разчита странно зучащото  “Тебемур” (“Thebemur”) на Добромир и свързва неизвестния рицар с района на Малка Влахия. Тази територия, оградена мехду  Дунав, Олт и Карпатите е известна още като Северински Банат или Олтения. Интересното в случая е, че в края на ХVI в. някои западноевропейски картографи (Дж. Касталди-1584, А.Ортелиус) наричат областта с името България. А именно точно това е и времето, когато добромировия герб става български. Едва ли е случайно това съвпадение. Възможно е въпросният Добромир да е бил българин по произход, все пак името е със славянски произход, и да се е смятал за български владетел. Вероятно негови наследници, подвизаващи се из италианските картографски среди  са дали информацията за името на областта и герба.

В “Стематографията” на Витезович се казва, че  унгарските крале са използвали този герб като български символ, което подсказва, че родния ни знак  вече е започнал да присъства  и в унгарската хералдична практика.

В началото  на ХVIII в. обаче, по неизвестни причини унгарците прикачат въпросния герб към  Кумания- символично кралство, създадено от кр. Бела IV в 1239 г.[ii] Един от най-ранните документи отразяващи промяната е издадената праз 1734 г. “Унгарска география”. За български символ започва да се използва ново изображение- златен щит със син пояс по средата с поставена в него сребърна хрътка или вълк. Над пояса и под него са поставени по две червени ивици. В по-късни интерпретации от ХIХ в. поясът е червен, щита-син, а ивиците-сребърни. От досега известните у нас източници първото зафиксирано срещане на герба е “Карта на кралство България” съставена от холандеца  Ян ван дер Бруген  в 1737 г (ф. 67). Като се има предвид, че и цитираната по-горе “Унгарска география” също е от това време, може да се предположи, че въпросният български символ е влязъл в употреба някъде около 20-те- 30-те години на ХVIII в.  

Фиг. 67

Подобно на своя предшественик той също има няколко превъплащения. В първоночолния си вид той е символ на Кумания и е представлявал изправен по диагонала и обърнат на хералдично дясно златен вълк на червен фон. За пръв път се среща в печатие на крал Матиаш Корвин (1458-1490). В “Стематографи- ята” на Витезович куманският герб е видоизменен- щитът е син с червена лява превръзка, а вълка сребърен. Превръзката  е оградена от двете страни със сребърни ивици, символизиращи вероятно реките Дунав и Тиса. Именно “Стематографията” е най-вероятния  първоизточник на българския символ.

През 1766 г. във Виена е отпечатана книгата на Франсиско Кароло Палма -“Heraldicae regni Hungarie specimen “. Като приложение в края авторът дава гербовете на всички земи числящи се към короната на Св.Ищван (ф.70). Сред тях разбира се е и България, чийто герб обаче представлява зелено оцветен испански щит с поставени върху него една под друга три тичащи сребърни хрътки. (ф.71)  

Фиг. 70

Историята на този герб е  изпълнена с много неясноти. Подобен на него, само че с три червени хрътки на сребърно поле, е старият символ на кралство Славония[iii], появил се за пръв път в “Хрониката” на Рихентал (1420г.) и повсеместно използван в илирските хералдични сборници от ХVI-ХVIII в.

На 8 декември 1496 г. унгарският крал Ласло VI (1490-1516) издава грамота, с която утвърждава различен герб на Славония, представляващ син щит, върху който със сребърни лъкатушещи линии  са изобразени реките Сава и  Драва, а между тях на червен фон тичаща златка в естествен цвят със златна шестлъчна звезда над нея.  

Фиг. 71

Павел Ритер-Витезович прави разделение между двата герба, които реално се отнасят за една и съща област. Гербът от 1496 г. той поставя на реалната Славония (“Днешна Славония”), а този на Рихентал прикрепя към измислената от самия Витезович “Славония Дунавска”(ф.69А -) [iv].

Фиг. 69 А

На свой ред Франсиско Палма преработва Витезовичия герб, като сменя фона от сребърен на зелен, а хрътките от червени стават сребърни и го прикача към България. Много възможно е върху решението на Палма, влияние да са оказали изобарженията на родния ни символ от съчиненията на Рихентал и Грюненберг

През краткото си управление предпоследният император на Свещената Римска империя- Леополд II (1790-1792)  спомага много за издигането на унгарците като един от основните народи във владенията на Хабсбургите. По негово време е съставен за пръв път герб на императора в качеството му на унгарски крал.Върху гърдите на двуглавия орел е поставен голям щит разделен  на 30 полета, в които са изобразени символите на отделните неунгарски владения на империята.Интерес за настоящото изследване представлява наложения в средата двукратно разсечен и трикратно пресечене по-малък щит (ф.72). 

Фиг. 72

В центъра  му  е поставен  гърбът на Унгария, на първия ред  са изобразени символите на Далмация[v] ,Хърватия и Славония, а на втория ред на Рама (Босна) и Сърбия. Третия ред е допълнително разсечен в средата и в така образуваните четири полета са поместени символите на Кумания, Галиция, Лодомерия[vi] и България. Българския герб представлява червен фон, върху който са поставени три сребърни хрътки., т.е. наблюдава се корекция на изображението на Палма. В този си вид родния ни знак се запазва и при последващите корекции на унгарския имперски герб от 1804, 1806 и 1836 г.

През 1860 г. е съставен изцяло нов голям унгарски герб (ф.72А - лирсва), представляващ щит (двукратно разсечен и трикратно пресецен), придържан от два ангела. Над щита е поставена короната на Св.Ищван. Балгарския символ, отново е с трите сребърни хрътки на червен фон и се намира в долното хер.ляво поле.  През 1874 император Франц Йозеф I (1848-1916) издава указ,  регламентиращ гербовете, които следва да се използват от унгарската адмиинистрация. В него не се споменава нищо за голям герб, което напрактика означава и отказ от неговото използване.

През 1806 г. австрийския император Франц I (1804-1835), прави изменение на личния си герб, във връзка с териториалните промени, настъпили след Пресбургския мирен договор (25 декември 1805 г.) Тук за пръв път се появява и символ на България. За разлика от унгарския вариант обаче, родния герб е идентичен с този на Кумания от Стематографиите. Причините за двойнстевното изобразяване на българския знак в австрийския и унгарски  модификации на имепрския герб се крият вероятно в хералдичния спор, кой е истинския символ на България.

През 1836 г. император Фердинанд I (1835-1848) извършва поредната промяна в големия имерски герб на Австрия, но българското поле остава непроменено. Следващият хабсбургски владетел Франц-Йозеф I (1848-1916)  се отказва от  по-нататъшното изпозване на големия герб, с което се слага и карй на родното присъствие в австрийската хералдика.

Фиг. 68.