http://protobulgarians.com
Страница
за
прабългарите.
Език,
произход,
история и
религия в
статии, книги
и музика.
Иван
Войников
. ИСТОРИЯ
НА
БЪЛГАРСКИТЕ
ДЪРЖАВНИ
СИМВОЛИ.
Дума
герб
навлиза в
българския
език след
Освобождението,
непосредствено
от руския.
Нейният
корен се
открива в
немското Erbe,
означаващо
наследство,
което е
заимствано
от поляците и
става herb
със
значението и
на държавен
символ.Според
руските
езикови
норми на
трансформация
на чуждиците
започващи с х-
херб се
превръща в герб.
За пръв път
този термин
се среща в
указ от 1692 г. При
българите
векове наред
е липсвала
собствена
дума за
обозначаване
на герба. Като
неин
заместител
са
използвали
латинскатаарма,
черковнославянските
оружие,белег,
знамение, изображение,
и печат, и
унгарската
дума циимери.
Гербът
представлява
графично
изображение,
създадено по
определени
правила,
което е
прикрепено
към даден
човек, род,
област, град,
държава или
организация.Ако
тази
дефиниция
бъде
разгледана в
чисто
художествен
аспект, се
вижда, че
става въпрос
за фигурална
композиция,
чиито
елементи са
подредени и
оцветени по
определен
начин, тясно
свързан с
обекта на
символизиране.
Проследено в
хронологичен
план обаче и
елементите и
правилата не
са
възникнали
едновремено,
а са се
развивали в
продължение
на столетия.
Родината
на гербовете
е Западна
Европа, но
времето на
тяхната
поява трудно
може да се
определи.
Макар някои
автори да
считат, че
това е
станало още
през Х в., все
пак най-старото
изображение
на
хералдични
елементи се
среща в
печатите, с
които е
скрепен в 1000 г.,
брачният
договор
между
Кастилския
инфант Санчо
и дъщерята на
виконта
Гастон дьо
Беран -
Вилхелмина.
Това дава
основание на
изследователите
да
предполагат ,
че
първоначално
гербовете са
се появили
върху
владетелските
печати в
смисъла на
подписи или
за
обозначаване
на
собственост.
Причината е е
поголовната
неграмотност,
ширеща се
сред
аристокрацията
в тези
времена.
Въпреки
това първите
сигурни
свидетелства
за
съществуването
на герб са
едва от ХII в.
Като най-старо
такова се
смята
портрета от
надгробната
плоча на
Жофруа
Плантадженет
(поч. 1151 г.), граф
на Анжу и Мен
и крал на
Англия под
името Хенри I
(1100-1135), върху
чийто щит на
син фон са
издълбани
многество
златни
лъвове.
Макар
и да не се
знае откога
датира
традицията
за поставяне
на особени
изображения
върху
щитовете
едва по време
на
кръстоносните
походи (1096-1291) тя
придобива
масовост.
Причината се
крие във
факта, че през
ХII в.
рицарските
доспехи
се
усложнили
дотолкова, че
войните били
покрити
изцяло в
желязо и
трудно
можели да
бъдат
различени
един от друг.
Поради това
рисунката
върху щита
станала
главен опознавателен
знак.
Кръстоносните
походи дали
силен тласък
на
израстването
на
рицарското
съсловие в
Западна
Европа, с
което са
свързани и
знаменитите
рицарски
турнири. Те се
появяват
първоначално
във Франция в
средата на ХII
в. и в
последствие
се
разпространяват
в Англия и
Германия (1150-1160).
Първите
правила за
провеждането
им били
съставени от
френския
барон Г.дьо
Прели. За
участите в
турнирите се
предвиждали
специални
доспехи, но не
били редки
случаите,
когато участниците
изглеждали
толкова
еднакво, че
публиката
трудно
различавала
кой кой е. За
да се реши
този проблем
са въведени
особени
изображения
върху
щитовете.
Заради
високата си
цена,
доспехите се
унаследявали,
поради което
не рядко дядо,
баща и внук
имали
еднакъв щит.
Така се
появили и
първите
гербове.
За
да няма
еднакви
рисунки
върху
рицарските
щитове
трябвало да
се създадат
правила, по
които те да се
съставят.Тази
чест се
паднала на
херолдите.
Трудно е да се
каже дали
наименованието
херолд
произлиза от
къснолатинското
heraldus-глашатай
или от
немското herald,изопачено
от heeralt
- ветеран,
както
наричали в
Германия
през
средните
векове
старите
доблестни
войни.Херолдите
се заели с
разработване
на правилата
за турнирите
и следене за
тяхното
спазване.
Задачите на
херолда били
да
провъзгласи
откриването
на турнира, да
разработи и
съблюдава
церемониала
за неговото
провеждане,
да обявява
всичките
двубои и
имената,
родословието,
титлите и
опознавателните
знаци (т.е.
герба) на
участниците
в тях. Това
означава, че
всеки херолд
бил длъжен да
познава
генеалогията
на
благородническите
семейства,
чиито
представители,
участвали в
състезанията
и да умее да
разпознава
техните
гербове, за
чието
описание бил
създаден
специален
жаргон. Той
бил основан
на база на
старофренския
и
средновековен
латински,
като най
разпространените
езици в
Западна
Европа по
това време.
С
течение на
времето
броят на
гербовете
бързо
нарастнал,
което довело
до нуждата за
тяхната
систематизация.
Появили се и
първите
гербовници,
най-старият
запазен, от
които е Zuricher
Wappenrolle,
съставен
около 1330-1340 г. в
района на
Констанцкото
езеро (дн.
Германия)
През
първата
половина на ХV
в. главният
херолд на
Франция -Берри,
по заповед на
крал Шарл VII (1403-1461),
посетил
множество
замъци,
абатства и
манастири, с
цел
съставянето
родословия
на френските
аристократи
и изучаване
на гербове им.
Аналогични
задачи
получили и
английските
херолди,
служещи при
дворовете на
кралете от
Хенри VIII (1491-1547) до
Джеймс II (1566-1625).
При
осъществяваните
от тях т. нар. хералдични
визити се
оказало, че
болшинството
от
използваните
гербове били
създавани по
различно
време съвсем
произволно,
поради което
не рядко се
случвало
трима или
повече
благородника
нямащи
никаква
родствена
връзка
помежду си да
имат един и
същ герб.
Подобна била
ситуацията и
в останала
Европа. Ето
защо за
решаването
на този
проблем
трябвало да
се създаде
организация
при
съставянето
на родовите
символи и
съвсем
естествено с
тази роля се
заели
монарсите.
Най-напред
това се
случило в
Германия
през ХV в, а в
последствие
и в
останалите
страни. Така
само кралят
имал правото
да
утвърждава
герб и той
единствено
можел да го
променя.
Това
ново
положение
довело до
създаването
към
дворовете на
специални
хералдични
колегии или
катедри,
оглавявани
от херолд-майстрои
(във Франция
през 1696, Прусия -
1706, Русия -1722 и т.н.)
Така се
родила
класическата
хералдика
като наука за
гербовете.
Макар
първият труд
в тази област
да се е появил
още в 1356 (
монографията
на
италианския
юрист
Бартоло
Засоферато - Tractatus
de
insigni
et
arms-т.е.
Трактат за
знаците и
гербовете),
теоретичните
правила на
хералдиката
били
разработени
едва в
периода ХVI-ХVIII в.
През 1650 г.
французинът
Клод-Франсоа
Менестриер
прави
първото
цялостно
обобщение на
хералдичните
правила в
книгата си Произход
на гербовете,
поради което
някои
изследователи
го наричат
баща на
науката
хералдика. С
края на
феодализма
тя постепено
започнала да
губи
практическото
си
приложение и
се
превърнала в
спомагателна
историческа
дисциплина.
Хералдиката,
каткто и
всяка друга
наука има
собствени
правила и
принципи .
Така
например
цветовете, с
които се
оцветяват
гербовете
могат да
бъдат само
седем, като са
обособени в
три групи:
метал (злато и
сребро), емайл
(червено,
синьо, зелено,черно,
и пурпурно) и
кожа (хермелин
и катеричка).
Основният
принцип при
комбинирането
им гласи, че
емайл може да
се нанася
само върху
метал, а
метала само
върху емайл.
Категорично
е забранено
да се
използва
метал върху
метал и емайл
върху емайл.Кожите
могат да се
поставят
върху
останалите
цветове.
За
да могат
гербовете да
се
изобразяват
в черно-бяло,
през ХVII в,
италианския
херолд
Силвестро-Пиеро-Сант
създал
графичен код
за всеки цвят
състоящ се от
линейни
щриховки.
Елементите,
които
съставят
герба се
делят на
задължителни
и
незадължителни.
Разликата
между тях, е
че
задължителните
се
утвърждават
и променят
единствено и
само с
владетелски
указ, а
незадължителните
по решение на
собственика
на герба. Към
първите се
отнася само
щитът, а към
вторите - шлем,надшлемник,
намет, корона,
мантия,
щитодръжци,
основание,
ордени. (ф.1)
ЩИТЪТ
е най-старата
част на герба
и главен
носител на
информацията
съдържаща се
в него.
Първоначално
формата на
хералдичния
щит е
повтаряла
тази на
реалния.
Масовото
разпространение
на
огнестрелното
оръжие през ХV-ХVI
в.обезсмислило
използването
му като
средство за
защита и това
дало
възможност
на
художниците
да развихрят
фантазията
си и създадат
щитове с най-причудливи
форми. От тях
девет се
считат за
основни -
старофренски
или варяжки (триъгална
форма);
испански;
италиански (овален);
френски;
английски;
византийски (кръгъл);
германски;
дамски (ромбоиден)
и квадратен (ф.
2А).
Към
тях през ХVI-ХVII в.
са добавени
различни
декоративни
елементи.
Това са така
наречените
украсени
щитове.
Украсите се
делят в
зависимост
от
използвания
стил -
ренесанс,
барок, рококо
и т.н. (ф. 2Б)
В
хералдиката
страните на
щита се
определят не
от
положението
на зрителя, а
от това на
този, който
го държи.
Поради тази
причина
хералдично
ляво е
всъщност
дясно за
зрителя и т.н..
В повечето
случаи
щитовете
биват
разделяни на
множество
полета.
Това може да
става по
четири
основни
начина:
разсичане-
с помоща на
вертикални
линии
пресичане
- с помоща на
хоризонтални
линии
скосяване
от дясно - с
помоща на
диагонални
линии започващи
от горен
десен
хералдичен (хер.)
ъгъл
скосяване
от ляво - с
помоща на
диагонални
линии започващи
от горен ляв
хер. ъгъл
При
разделянето
на щита се
получават
полета с
различни
форми, които в
хералдиката
се наричат
хералдични
фигури.Те се
групират в
две групи -
почетни и
обикновени,
наричани още
първостепени
и
второстепени.
По правило
ширината на
първата
група фигури
заема винаги
2/7 от тази на
щита (ф.3).
Почетните
фигури са :
глава
- заема
горната 1/3 от
щита
основание
- заема
долната 1/3 от
щита
пояс-
заема
средната 1/3 от
щита, като се
разполага
хоризонтално
стълб -
заема
средната 1/3 от
щита, като се
разполага
вертикално
превръзка (ремък)
отляво или от
дясно- заема 1/3
от щита, като
се разполага
диагонално
шеврон
- образува се
от две
превръзки (два
ремъка),
започващи от
долната част
на щита
и
съединяващи
се в центъра
му
кръст
-
Кръстовете
представляват
особена
група
хералдични
фигури,
включваща в
себе си около
200 вида.(ф.4)
Условно,
почетните
фигури могат
да бъдат
разделени на
три групи:
-прости
- получени при
пресичането
на пояс и
стълб
-Х-образни-
получени при
пресичането
на лява и
дясна
превръзки
-Y-
образни -получени
при
съчетаването
на две
полупревръзки
и един
полустълб
Всички
почетни
фигури имат
умалени
версии,
наречени
диминативи,
заемащи 1/2, 1/4 или
1/8 от ширината
им.
Простите
или
второстепени
фигури се
получават по
пътя на
смесването,
изрязването,
удвояването
и т.н на
почетните. В
зависимост
от формата си
биват:
триъгълни,
четириъгълни,
кръгли и
условни. В
хералдиката
са известни
повече от 300
второстепени
фигури. От тях
най-разпространени
са :
Триъгълни
(триъгълник,клин,острие)
Четириъгълни
(квадрат,
свободна
част, брус, билет,
ромб, вретено)
Кръгли
(безант,
дъга)
Условни
(бордюр,
турнирна
врата, наложен
щит (щитче))
Според
правилото
ако има
едновременно
почетни и
прости
фигури, то
вторите (простите)
задължително
се поставят
върху
първите (почетните).
Когато
един щит се
разделя, най-напред
се започва с т.нар.
главно
деление, при
което се
отделят
основните
полета, които
от своя
страна могат
да се делят на
още. Частите
образувани
при главното
деление имат
своя
йерархия. Ето
защо в по-старшите
полета се
съдържа
информация с
по-голяма
важност, а в
по-нисшите - с
по-малка.
Върху
щитовете
могат да се
изобразяват
и други
фигури,
различни от
хералдичните.
Това са
т.нар.нехералдични
фигури, които
се поделят на
три групи:
Естествени
- изображения
на неща
срещащи се в
реалността,
които обаче
не са
създадени от
човешка ръка:
живи
същества -
хора, животни
и растения
небесни
светила -
слънце, луна,
звезди,
планети
стихии
- огън и вода
Изкуствени
-
изображенения
на предмети,
сътворени от
човек - оръжия,
крепости,ключове,
камбани,
звънчета
жезли и т.н.
Легендарни
- изображения
на същества
от митовете и
легендите -
грифони,
кентаври,
русалки,
дракони,
птица феникс,
харпии,
Херкулес,
Адам и Ева,
Ангели,
Богородица,
Христос
и т.н.
Друг
елемент на
гербовете е
ШЛЕМЪТ.Той се
поставя
винаги над
щита. В
хералдиката
навлиза към
края на ХIII в .
До нач.на ХV в
формата му е
копирала
тази на
реалния, но
след 1430 г.
започнали да
се
употребяват
т.нар.турнирни
шлемове,
отличаващи
се с
елегантнсстта
си. През ХVII в.
във Франция
хералдиците
разработили
отделен тип
шлемове за
всяка
аристократична
титла. (ф.5). Тази
система
впоследствие
била
възприета в
Англия,
Испания,
Португалия,
но не и в
Германия.
В повечето
случаи върху
шлемовете се
поставят
НАДШЛЕМНИЦИ. (ф.6)
Появата на
този елемент
е свързана с
рицарските
турнири,
където са се
използвали
като
допълнителен
знак, по който
можело да
бъде
разпознат
даден рицар
от
останалите
участници.
Надшлемниците
били
изработвани
от дърво, кожа,
папирус и
други леки
материали и
много често
повтаряли
изображението
на щита. През
ХIV в.
знаменитият
германски
рицар Улрих
фон
Лихтенщайн
въвел модата
на сложните
нашлемници.
Той носил
шлем украсен
с фигурата на
Венера, която
в едната си
ръка държала
факел, а в
другата
стрела. Тази
мода
навлязла и в
хералдиката.
Обикновено
надшлемникът
повтаря
главното
изображение
от герба (т.
нар.
спомагателен
надшлемник),
но е възможно
да
представлява
и отделен
знак (т. нар.
самостоятелен
надшлемник).
Основните
типове
надшлемници
са :
·
рога- те биват-
волски (във
формата на
полумесец);
бикови ( S-образви),
еленски и
кози
·
крила
·
пера - биват
три вида -
петелски (листовидна
форма);
паунови и
щраусови.
Перата
никога не
бива да
излизат
директно от
шлема и
затова
винаги се
показват от
колчан или
зад корона
·
флагчета -
изобразяват
се в умален
вид с
квадратна
или
триъгълна
форма. Те
задължително
трябва да
имат
гербовите
цветове, а ако
са повече от
едно се
разполагат
ветрилообразно.
·
нехералдични
фигури (естествени,
изскуствени
и
фантастични)
·
щитови (гербови)
дъски- имат
кръгла,
шестоъгълна
или
ветрилообразна
форма. Върху
нея е
възпроизведено
изображението
на щита. Краят
и ъглите на
тези дъски
често са
украсени с
пюскюли или
пера.
·
шапки
Освен
с надшлемник
често шлемът
се украсява и
с НАМЕТ (ф.9). В
хералдиката
този елемент
се
появявапрез
ХIV в, но
реалното му
използване в
практиката
датира още от
времето на
втория
кръстоносен
поход (1147-1149).
Тъй
като много от
кръстоносците
ежедневно
умирали от
зноя, а
доспехите им
се
разкалявали
от палещото
слънце, те
взаимствали
от местните
араби способ
за
предпазване
от жегите,
съществуващ
и до днес. За
да се спасят
от
прегряване
арабските и
персийски
войни
поставяли
върху
главите и
плещите си
парче платно
закрепено с
обръч
изработен от
камилска
вълна. Това
средство
бързо
получило
разпространение
сред
рицарите. По-късно
при
турнирите
наметът вече
имал чисто
декоративна
функция, и се
изработвал
от плат или
кожа.
Според
правилото
външната и
вътрешна
страна на
намета
трябва да
бъдът
оцветени
съответно в
емайл и метал.
В повечето
случаи това
са основните
цветове (емайл
и метал) от
щита, но не е
задължително.Можем
да обособим
три типа
намети:
-с
цели или
назъбени
краища -
появили са се
през ХIV в.
-във
формата на
множество
ленти -
появили са се
през ХV в, като.доказателство
за участие в
кървави
битки.
-във
формата на
растителни
орнаменти -
създадени
през ХVI в., като
художествена
разновидност
на горните
КОРОНАТА
като елемент
на герба се
появява през
ХV в. Поставя
се върху
шлема или
директно
върху щита.
Съществуват
два типа
корони -
индивидуални(ф7)
и хералдични (ф.
8). Право на
първите имат
единствено
суверените.
Такива
корони има в
гербовете на
владетелите
на Германия,
Австрия,
Русия,
Унгария,
Чехия,
Франция,Великобритания,
Прусия,
Бавария,
Швеция, Дания
България; и т.н..
Хералдичните
корони са
разработени
през ХVII в. и са
разпространени
в цяла Европа.
Характерното
при тях е,че
за всяка
аристократична
титла има
създадена
специална
корона.
Представителите
на църквата
използват
вместо
корони
папска тиара,
епископски
митри и
кардиналски
шапки.
Част
от някои
гербове е
МАНТИЯТА. Тя е
традиционна
част от
облеклото на
монарсите и
символ на
тяхната
върховна
власт. В
хералдиката
навлиза през
ХVII в. Право на
мантия имат
само
императорите,
кралете,
князете (принцовете)
и херцозите.
Изобразява
се в златен (само
за
императорите)
или пурпурен (за
всички
останали)
плат подшит с
хермелинова
подплата и
пристегнат в
горните си
краища със
златни
шнурове,
завършващи с
пюскюли.
Понякога
мантиите са
увенчани с
куполообразни
шатри от
същата
материя. Те
напомнят
за времето,
когато всеки
участник в
рицарските
турнири е
имал
собствена
шатра, в която
да си почива и
преоблича.
Много
често щитът в
гербовете се
придържа в
двете му
страни от
ЩИТОДРЪЖЦИ.
По правило
щитодръжци
могат да
бъдат
единствено
естествени (животни
и хора) и
легендарни
нехералдични
фигури.
ОСНОВАНИЕТО
представлява
платформата,
на която са
стъпили
щитодръжците.То
може да бъде с
най-разнообразна
форма - хълм,
плоча,
решетка,
растителни
или
декоративни
елементи,
облаци,
девизна
лента и т.н..
Правилото
гласи, че
щитодръжците
задължително
трябва да са
стъпили
върху
основание, но
изключение
се прави само
за летящи
ангели.
Обикновено
към гербът се
поставя и
ДЕВИЗ. Това е
кратко
изречение,
разположено
някъде около
щита, чийто
произход се
крие в
специалното
заклинание,
което
изричали
рицарите
преди
участие в
турнирните
схватки.
Първоначално
се изписвали
на латински
или френски,
като най-разпространени,
но в
последствие
започнали
да се
използват
всякакви
езици. По
правило
цвета на
буквите
следва да
съответства
на основния
метал от щита.
Ето девизите
от гербовете
на
европейските
държави от
началото на
ХХ в. (1914):
Албания:
Fidelitate
et
Veritate (лат)
-Вярност и
истина
Австро-Унгария:
Viribus
unitis (лат)
- С общи сили
Белгия:
L`union
fait
la
force (фр)
-
Обединението
дава сила
България
:
Съединението
прави силата (бълг)
Великобритания:
Dieu et mon droit
(фр)- Бог и
моето право
Германия:
Gott
mit
uns (нем)
- Бог с нас
Брауншвайг:
Nec aspera terrent
(лат) - И
трудността
не ме плаши
Вюртенберг
:Furhtlos
und
trew (нем)
- Безстрашен и
предан
Мекленбург-Шверин:
Per aspera ad astra (лат)
- През
трудността
към звездите
Прусия:
Gott
mit
uns (нем)
- Бог с нас
Ройс:
Ich
bau
auf
gott (нем)
- Осланям се
на бога
Саксония:
Providentiae
memor (лат)
- Помни за
провидението
Саксен-Ваймар:
Vigilando
ascendimus (лат)
-
Бдителността
ни издига
нагоре
Хессен
: Gott, ehre,
vatherland (нем)
- Бог, чест,
отечество
Гърция
: ISCUS
MOUH
TOU
LAOU
(гръц) - Силата
ми е в любовта
на народа
Монако
: Deo
juvante (фр)
- С божията
помощ
Нидерландия:
Je
maintiendrai
(фр) - Аз
съхраних
Русия
: Съ нами богъ (рус)
- С нас е бог
Румъния:
Nihil
sine
deo (лат)
- Нищо без бог
Франция:
Liberte, egalite,
fraternite (фр)-Свобода,
равенство,
братство