2.           Ивац – българско, неславянско  име  на  български  болярин, съратник  на  цар  Самуил. Вероятно  може  да  го  обясним  с  осетинското  iwad – бледен, бял.

3.           Избул – прабългарско  име. В  талишки  ašbul, гилянски  ašbêl – кошута, в  сариколски  afzul - кон. Сравни  с  прабългарското  име  Избул. Възможна  иранска  етимология. В  кетски  aśśel – елен. /S-YE  www.starling.rinet.ru/  В  алтайските  езици  протоформата  *ĕlǯu  означава магаре, в  тюркски *е`lgek, монголски *elǯigen, тунгусоманчжурски  *eji-ken.  /S-АE  www.starling.rinet.ru/  В  баски  ahuntz – козел, zaldi – кон, asto - магаре. Също  в  тох./б/ aas.iye, в  тох./а/ - козел. В  санскритски  rsāya, хотаносакски  rіsāai, вахански  rіš – антилопа, дива  коза. Д.Адамс  го  свързва  със   средноперсийското  azak - козел. /DA-DT-b/   В  санскритски  hayah, ajaā, chāāga, chagalaā, протоиндоирански  hajāa, осетински иронски  sægă, дигорски  sægăæ, сревноперсийски  āzg, латвийски  аzis, литовски  ojiënis, ožys, древногръцки  aiz, древноиталийски  haedus, келтски  cit, английски  goat, арменски  je, aic, фригийски  аiginon, албански  dhi – козел. В  угрофинските  езици, в  унгарски  kecske, удмурски  keč, естонски  kits, мордвински  kac'aga – козел. /D-SIL/,/VS-ETD/,/L-IAIL/  Виж  и  тюркското  сайгак – дива  коза, явна  иранска /аланска/  заемака. В  осетински  sæg е  също  елен. В  искашимски  zuwak – елен. /IED/ В  пущунски  kablay - елен, kabley - кошута.

4.           Изот – синоним  на  името  на  кан  Тервел. В  тох./б/ yāso – възхищение  и  задоволство, yase - чест. /DA-DT-b/ П.Добрев  свързва   името  Изот  с  което  е  нарачан  кан  Тервел  в  Българския  анонимен  апокриф, с  памирското  иззат – почитителен  и  благовъзпитан. /ПД-КДБИ стр.112/ В ягнобски  izzat - почитан. /МА,ЕП-ЯТ/ В  пехлеви  āzarm – чест. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  рушански  и  хуфски  azrat – свят. /ВС-РХТ/ Може  да  видим  и  тохарския  паралел. В  санскрит  isira, древногръцки  ieros, немски  еhre,  verehren, келтски  isara – чест. /VS-ETD/

5.           икиндия – следобед, нèкни – вчера. В  БЕР  българското  икиндия  се  свързва  с  турския  израз  икинчи – втори, т.е.  по   време  на  втората  мюсюлманска  молитва. В  тюркските  езици, в  тюркменски, турски, татарски  indi, карачаевобалкарски, казахски, узбекски, киргизки  endi, южноалтайски  emdi, тувински, хакаски  amdy, якутски  any – днес. В  угрофинските  езици, в  манси  an', хантски  in, унгарски  imént, удмурски  ini, коми  öni, марийски  ynde, лапландски  enta, естонски  ammu, вепски  amu – днес. /VS-ETD/  В  пехлеви  imrōz – днес, в  течение  на  деня. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/   В  тох./б/  inkaum – в  течение  на  деня, kaunyasi – в  течение  на  деня  или  нощта. /DA-DT-b/  В  ягнобски  innur – днес. /МА,ЕП-ЯТ/  В  кховарски  hanun, пущунски  nan - днес. Интересна  е  остарялата, диалектна  българска  дума  нèкни – онзи  ден, вчера. /СИ-РРОД стр.289/  Виж  тохарското  entwe, ente – след  това, така  че  ente-kaum, en-kun  би  означавало  минал  ден. Връзката  с  нèкни  е  логична, но  хипотетична, както  на  икиндия  с  inkaum.

6.           икра – старобългарска  дума, черен  дроб, бъбрек – вътрешен  орган, бахор - кървавица. В  тох./б/ w.starye – черен  дроб. Д.Адамс  го  извежда  от  един  корен  с  латинското  uterus – матка, старопруското, литовското  и  латвийското  weders - корем, санскритското  udara, jahara – корем, славянското  ятро, ядро – вътрешности, утроба. В  санскрит  yaŕkr, протоиндоирански  yakr, авестийски  yakara, хотаносакски  gyagarr, средноперсийски  ykl /еjagar/, пехлеви  jagar, съвр.персийски  jegār, таджикски  igar, осетински  igær, ягнобски  jigar, кюрдски  ceger, шугнански  jigār, гилянски  jigêr, язгулемски  jiger, рушано-хуфски  jigār, йидга  ziger, пущунски  yna, jama, искашимски  gola, вахански  voltuk, сариколски  thud, литовски  iekras, jeknos, древногръцки  hpar, келтски  juchair, древноиталийски  jecur, латински  hepar – черен  дроб. /L-IAIL/,/IED/ В  котски  ogar, пумпоколски   leo-xoxar – жлъчен  мехур. /S-YE www.starling.rinet.ru/  В  старбългарски  икра – черен  дроб, е  напълно  сходно  с  осетинската  форма. В  руски, където  икра  означава  хайвер, показва  паралел  с  литовското  iëkras – хайвер. В  пущунски  и  персийски  xavjar – хайвер. В  останалите  славянски  езици, староруски  ятро, чешки  jatra, словашки  jetra, полабски  joetra – черен  дроб. Показват  по-друг  път  на  образуване, от  ядро – вътрешност. От  славянски  произход  е  старобългарското  iатро, ioтро  и  диалектното /Дебърско/ йотро, /Копривчица/ етърник – вид  кървавица, приготвяна  от  вътрешностите  на  животното. /БЦ-ИБЕ-1 стр.108/  В  полски  jaista, словенски  obiyc, латвийски  ikstis, литовски  iukitos, старопруски  iuxoze, норвежки  eisa – тестиси. /D-SIL/ Българското  обички  в  някои  диалекти  означава  лимфните  възли  в  коремната  кухина  на  прасето. От  сходен  корен  свързан  с  вътрешности  е  и  българското  бъбрек, смятано  за  турцизъм – bügrek, böbrek. В  осетински  uыrg, uыrgtæ – бъбрек, бъбреци. В  ягнобски  gurkak, кюрдски  gurçik, пущунски  warga, персийски, таджикски  gurda, шугнански  wūgj, язгулемски  gêrda, кховарски  pünü - бъбрек. /VS-ETD/ Също  в  кховарски  gruk, bâkruk, brâkruk – мехур. В  хинди  prawel, gurda – бъбрек. П.Добрев  посочва  пущунското  върга, като  аналог  на  българското  бъбрек. /ПД-ЕАКБ стр.72/  Виждаме  че  осетинската  форма  се  отличава  от  пущунската  с  прехода  в-у, докъто  в  български  в-б. Разликата  между  осетинското  и  българското  понятие  се  изразявя  в  редукцията  на  б, поради  прехода  в  у, така  че  уырг = бъбрек = върга  и  възможен  общ  произход. Бъбрек  е  една  от  12-те  хипотетични  тюркски  думи  останали  от  езика  на  прабългарите, за  която  се  вижда  че  може  и  да  не  е  тюркска  по  произход, турското  böbrek  е  отклонение  от  общотюркското  bügrek. Покорни  посочва  протоиндоевропейското  orghi – бъбреци, тестиси /бели  бъбреци/  и  съответните  форми  в  авестийски  ārāzi, съвр.персийски  erezi, арменски  orjik, староирландски  orji, средноирландски  uirgge, uirghe, старовисоконемски  argr, съвр.немски  niere,  древногръцки  nejros, албански  herdhe, литовски  arjius, латинското  ren, nefrones – бъбреци, гръцкото  orhis - тестес. /P-IEW/ Осетинската  и  пущунската  форма  показват  прилики  с  ирландските  примери. В  баски  arrau/iitz, протокартвелски  q`wer, грузински  q`ver-t, свански  q`ur-nai – тестиси. /БКС/  В  ингушки  žim - бъбрек, dijxk – черен  дроб. /РИС/  В  алтайските  езици  названията  на  черен  дроб  и  бъбреци  също  имат  общи  корени. Старостин  посочва  няколко  примера. Например  bu`si, тюркски  bögsek, bösgek, монголски büse, тунгусоманчжурски  bosakta, когурски  phās – бъбрек, черен  дроб. Турското  джигер  е  явна  персийска  заемка. /ХФ-ПДБЕ стр.36/  Друг  пример  е  pŏgir/v/,  тюркското  bögör, bögrek, монголското  böɣеre, тунгусоманчжурски  pugi, puki, корейски  pur, японски  punkuri – бъбреци, тестиси. Също  piaku, тюркското  biagi`r, тунгусоманчжурски  pākin – черен  дроб, протоалтайското *p`ḕjló, монголското *helige, тунгусоманчжурското *pēlbu, корейското *pắi , японското *pàrà – черен  дроб, търбух, също  изходното протоалтайско *k`èmì, монголски *kim, тунгусоманчжурски  *xemu-gde, японски  *kìmuà – черен  дроб.  /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  тюркските  езици, в тюркменски  bagyr, чувашки  pĕver, турски  и азърбайджански  bagir, карачаевобалкарски  bauur, татарски  bavyr, казахски  bauyr, южноалтайски  pag'yr, узбекски, уйгурски  bag'ir, тувински  baar, якутски  byar, хакаски  paar, киргизки  boor – черен  дроб. С  явен  алтайски  произход  е  българското  бахор – кървавица, аналогично  на  славянската  форма  йотро, етърник – кървавица, от общославянското  йетро – черен  дроб. Интересен  факт  е  че  според  Шафарик, в  словашки  bachor, bachorok – кървавица  е  старобългарска, средновековна  заемка. /БЦ-ИБЕ-1 стр.52/ Това  покозва  че  българското  бахор  е  със  сигурен  предосмански  произход. Виж  също тюркменското böwrek, чувашкото püre, гагаузкото börek, турското и азърбайджанско böbrek, карачаевобалкарското  bögrek, татарското  büjrak, казахското  bujrek, узбекското porök, южноалтайското  buirak, тувинското  büjrek, хакаското  pügürek, киргизкото  böjrök - бъбрек. /VS-ETD/  В  кетски  bejbul, симтски  bajb`l, арински  koipala - бъбрек, тибетски  bhia, древнокитайски  bhe - слезка. /S-YE  www.starling.rinet.ru/  В  дагестанските  езици  бъвра – бъбрек. /ПД-ЕАКБ стр.72/ Виждаме  сходен  начин  на  словообразуване  с  явни  палеолитни  предностратически  корени, което  затруднява  категоричен  отговор  на  въпроса  за  произхода  на  бъбрек. Ст.Младенов  открива  в  речника  на  проф. Вайганд, албанската  дума  buburike – бъбрек. Тя  е  явна  българска  заемка. /СМ-ИС стр.41-58/ В  угрофинските  езици, откриваме  друг  корен, в  манси  majt, хантски  mugêl, унгарски  máj, удмурски, коми  mus, марийски  mokcš, лапландски  muökse, фински  maksa, естонски  maks, мордвински  maksa, вепски  maks – черен  дроб. /VS-ETD/ 

7.           илетя – мъча, измъчвам. В  тох./б/ yolo – зло, злина, yarttem – упражнявам  насилие. В  хетски  iddawu, adduwali – зло, от  тук  и  иранското  dev, английското  devil, славянското  дявол. В  рушански  и  хуфски   aγēl, aγēlt – тормозя, мъча. /ВС-РХТ/  В  български /Хасковско/  илетя  означава  измъчвам, причинявам  страдание. Също  името  Йоло  и  названието  на  лошите  демонични  митологични  същества  в  представите  на  волжките  българи – йореги. Тохаро-източноиранска  етимология.

8.           илтивар – савирска, волжкобългарска  титла.  В  тох./б/ varg, в  хотаносакски  varga – ръководител, vrasse, vrasan – регулирам, управлявам,  warksi – власт, мощ, сила. /DA-DT-b/ В  авестий