2.           Заберган – прабългарско  име. П.Добрев  го свързва с партянското  завер – власт, мощ, сила.Сред  памирците  е   разпространено  името  Забердаст, а  алански  вожд  от  1 в.  се  е  наричал  Заваргос. /ПД-СБ стр.76/  В  тох./б/ sāw – велик, силен. /DA-DT-b/ Името  Заберган  се  открива  още  в  надпис  на  сасандския  шах  Шапур  ІІ  от  261 г. Заберкан  /Zbrkn/  е  име  на  персийски  военачалник, защитавал  крепостта  Хломарон  във  войната  с  Византия  от  586 г. В осетински  sζv – широк. В  пехлеви  stabr – силен, огромен, stab – поразяващ, zadār – разрушаващ, zadārīh – опасност, zadāg – убит, jang - война. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  авестийски  zarh, zi, средноперсийски  zliu, zary, согдийски  z`ry, хоремзийски  zryā, съвр.персийски  zārden, кушанобактрийски  zi, zauro, староанглийски  cearu – поразяващ, убиващ. /Ch-DIV/ Също  в  персийски  zκrbe, шугнански  zārb, гилянски  zarba, язгулемски  zκrbκ, сариколски  zarba – удрям, поразявам. /VS-ETD/ В  кховарски  zara`wo – смел. Виждаме  развитието  на  понятието  в  иранските  езици  водещо  до  обяснение  на  прабългарскто  Заберган  и  съвр. българска  фамилия  Заберски. Заберган  може  да  се  свърже  със  забер – поразяващ  и  санскритското  ghanaā, han, протоиндоирански  ghana, авестийски  jain.ti, староперсийски  jantiy, партянски  jn, хотаносакски  jsan, средно- и  новоперсийски  zadan, zan, кховарски  wzn, литовски  ginti, осетински  иронски  qζn – рана, т.е  поразяващ,  раняващ, убиващ. Също  в  арменски  gan, древнобалтийски  genu, келтски  gonim, старонемски  gunnr, древногръцки  qeinw, славянското  гнать, жать, гина – поразявам  с  меч, ранявам, бия. /VS-ETD/

3.           завивам, валям, завалвам – навивам. В  тох./б/ sāwele – пояс. /DA-DT-b/  Според  Д.Адамс  етимологията  е  неизвестна, но  сравни  с  българското  понятие. В  осетински  zilыn – завивам. Във  вахански  и  искашимски  salla – тюрбан, чалма. /IED/ Също  виж  българското  от  славянски  произход  опас – пояс, от  опасвам, идентичен  начин  на  словообразуване.

4.           завера – заговор.  Според  съмнителната  етимология  на  БЕР това  е  турцизъм  от  османотурското  sefer – война, или  от  българския  израз  “дума  за  вера”, т.е.  доверително. /ВК-ТРТБЕ стр.91/ Но  откриваме  в  тох./б/ sertwe – подстрекавам. /DA-DT-b/ В  санскритски  sātru – противник, враг, хотаносакски  sāwer, sāwera – говори, обсъжда, согдийското  jwyrnyt – заговор, шугнански  sїrs, sύrd, рушанското  sύr, sύrd, язгулемското sar, sard, искашимското  sur, surd, ваханското  nisrovd, хотаносакското sārajma – да  се  скрия  в  засада, дебна, укривам  се, в  пущунски  surag - изисквам, кюрдски  şеrt - договореност, в  чувашки  şărt - клетва. Също  в  рушански  и  хуфски  šart – 1. условие, задача. 2. подстрекателство, спор. /ВС-РХТ/ От  същият  корен  е  английското  search – разисквам, търся  решение, издирвам. В  осетински  иронски  suryn, syrd, дигoрски  sorun, surd – обсъждам, говоря. /Ch-DIV/ Сравни  с  името  на  нарта  Сирдон  от  Нартския  епос. Той  е  олицитворение  на  лъжата, сплетничеството, подлостта. Аналогичен  е  на  Локи  от  скандинавските  саги  и  алп  Коян  от  “Шан  кази  дастани”. Хотаносакската  форма  може  да  свържем  с  българското  завера – заговор, бунт. Думата  е  със  старобългарски  произход  и  е  заета  в  румънски  като  zăver㠖 заговор. /БЦ-ИБЕ-2 стр.27/  Тохарско-източноиранската  етимология  на  завера  не  подлежи  на  съмнение.

5.           загария – вид  пшеница. П.Добрев  посочва  памирското  зааре – зърно  и  загар – хляб. /ПД-БКП стр.213/ В  тох./б/ sāry – посев, sāātre – зърно, пшеница, sārm - семе. Д.Адамс  го  свързва  с  литовското  sa~ra – просо. /DA-DT-b/

6.           зак, дзак – при  игра, малкото  дете се  подканва  да  погледне  нещо, т.е. зак – виж. В  тох./б/  ptsak – мигане, pitsau - клепач. /DA-DT-b/  В  авестийски  panam, санскритски  paāks – клепач, средноперсийски  npd, nipat, согдийски  `nptt, ормури  nwastsk - заспивам.

7.           залък – хапка. П.Добрев  го  свързва  с  памирското  zal – запълвам. /ПД-ЕАКБ стр.90/ В  тох./б/ sāu – ям, храня  се, sāukosa - лаком, sāwāl - храна, s.ankw, в  тох./а/ s.unk – гърло, глътка /фаринкс/. /DA-DT-b/  Сходни  като  аналогие  са  иранските: средноперсийски  jw, ywd, хотаносакското  jvāsami, согдийското  zid, id, съвр.персийското  jnavdau, пущунското  jŷwd, jŷy, ягнобскoто  jaw, jafta, рошанското, бартанското, хуфското  inoāw, inoāud, сариколското  jiw, j`od, искашимското  āv, āvod, ормури  zayh`k – ям, дъвча, храня  се. /Сh-DIV/  Посочените  примери  показват  близост  и  с  тохарското  cwatci – дъвча  и  yot – храна.

8.           замаяност, замайване – нестаболност, залитане.  В  тох./б/ miw, в  тох. /a/ mew – тласък, залитане, maiwalne – замаяност, нестабилност, залитане. /DA-DT-b/  В  хетски   muātaizi, санскрит  māvati, в  протоиндоирански  mihu, авестийски  a-muiiamna, хотаносакски  mv-r, партянски  pr-mws, осетински  иронски  mi, дигорски  miwζ, кховарски  šmwyī – тласък. /L-IAIL/ Аналогимно  е  българското  замаеност, замайване, замаен, “мае  ми  се  главата” – получавам  световъртеж, залитам. Българското  понятие  което  явно  е  от  тохаро-ирански  произход, няма  славянски  аналогии, най-близко  е  руското  обморок – световъртеж.

9.           зарън, зарънта – сутрин, сутринта. В  осетински  izζr, zζr, кюрдски  κvar – вечер. В  санкрит  hyah, общоирански  zyо, осетински  znon, гръцки  cqes, древноиталийски  here, немски  gestern, английски   yesterday, келтски  indhe – вчера. /VS-ETD/ В  хуфски  и  рушански  ōzir – сега, аналогично  на  българското  диалектно  азър – сега. В  тох./б/ ksδr,в  тох./а/ - вчера. /DA-DT-b/   В  тюркските  езици  erta/erte/yarın/erken/irte – сутрин, indi - днес.

10.         Зент – прабългарско  име. П.Добрев  разчита  прабългарски  надпис  “ΖΕΝΤΥ ΑΣΟ Ε “ /Зенти  асо е/ , респ. “на Зент праха е”. /ПД-ЕАКБ стр.39/ В  авестийски  zzanāt – раждащ, *zantā  - прародител, jaini – жена, в  средноперсийски  преминама  в  zan   и  авестийско-староперсийското  zana, zantus  - род, племе, народ.  Но  също  в ирнаските  езици, в  осетински  zonyn, ягнобски  bi-zan, кюрдски  zanξn, пущунски  žandel, талишки  zyne, персийски  za'n, язгулемски  vκ-zan – знание. /VS-ETD/ също в  осетински  zond – знание, ум. Така  че  етимологично Зент  вероятно  е  означавало  пораждащ, създаващ, прародител  или  знаещ.

11.         зери-таркан – прабългарска  титла.  В  тох./б/ sāāre – по  протежение  на. /DA-DT-b/ Заето  и  в  алтайските  езици  sire, тюркски  sere, тунгусоманчжурски  siru, японски  sir - ширина. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Д.Адамс  го  свързва  с  хотаносакското  sāāra – покривка. Може  да  го  свържем  с  българското  шир – простор. В  санскритски  sar – по  протежение  на,  санскритски  aājra, протоиндоирански  hajāra, авестийски  azrβ, razah – област, поле. /L-IAIL/ В  хотаносакски  harāsā, средноперсийски  pr`rz, пехлеви  pargan, хоремзийски  hr`zy, парачи  rh`z – простира  се. /Ch-DIV/ В  пехлеви  shahr – област. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  ягнобски  šahr, кюрдски  şar, пущунски  xahr, персийски  šδhr, шугнански  x'аr, гилянски, язгулемски, сариколски  šar, белуджи  љar - село. /VS-ETD/  В  латински  аger, древногръцки  grtj, исландски  аkrs – област, в  английски  аkr – мярка  за  земна  повърхност. В  Англия  названията  на  историческите  области  /графствата/ завършват  на –шир, вероятен  келтски  произход. Сравни  с  прабългарското  зера – област, зери-таркан, областен  управител. Изхождайки  от  териториалния  принцип  на  войскова  организация, зера  е  било  и  съответната  войскова  единица  във  военно  време.

12.         зерт, зертон – прабългарска  дума  с  което  византийският  хронист  е  обозначил  етажите  от  двореца  на  Крум, разграбен  от  Никифор. П.Добрев  смята  че  са  от  източноирански  произход. /ПД-СП стр.33/ В  негова  подкрепа  може  да  посочим  санскритското  saŕd, sadvŕt, авестийското  zarshtuuan – каменна  настилка. В  осетински  иронски  sart – каменна  плоча, zyld – камък, tsar – чердаг, хотаносакски  sŕta, рушански, хуфски  žζr, žēr, сариколски  sald – гладък, гладка  плоча, съвр. персийски  sārt, sid – стълба, авестийски  sri - наклонен. /Ch-DIV/ Заето  във  вепски, където  zir  е  под, настилка, етаж, тераса. Зертон  се  превежда  като  тераса, чардак, т.е. изхождайки  от  авестийски  и  най-вече  осетински  е  означавало  каменна  тераса. Понятието  може  да  се  свърже  със  санскритското  aŕdri, haādri, arkdri. /L-IAIL/ От  същият  корен  е  топонима  Адриатика, Адриатическо  море, море  известно  с  каменистите  си  плажове. В  чувашки  камък  е  čul  и  показва  сходство  с  осетинското  zyld. В  алтайските  езици  *ti̯ṓĺì, монголски  *čilaɣu, тунгусоманчжурски  *ǯola, корейски  *tōrh, японски  */d/ísì, в  тюркските  езици  *diāĺ/taš/tas/daš – камък. /S-AE www.starling.rinet.ru/ 

13.         Зиези – родоначалник  на  българите, вероятен  аналог  на  средноазиатския  Сйявуш, аналог  на  трако-фригийския  Сабазий. Сива-бога – по-късна  българска  форма  на  Сйявуш-Зиези.  В  тох./б/ sāāw, sāāy, sāāwe, sāāyau – жив, жизнен. В  тохарски /а,б/ sāw – велик, силен. /DA-DT-b/ В  етруски  swal – жизнен, жив. /EG/ В  санскритски  saws, sew, sūwaite – възхвала, слава, sver, swaira - свободен. Сравни  с  българското  свяст – съзнание, шавам – движа  се,  пехлевийското  shawān – протича, движи  се. Името  на  божеството  Сйявуш,  почитано  в  Таримската  котловина  и  Средна  Азия, явяващо  се  аналог  на  трако-фригийския  Сабазий, може  идеално  да  се  обясни  с  тохарското  понятие, със  значение  жив, жизнен, велик,  бог  на  възраждащата  се  природа. Етимологията  от  персийски, сйявуш – чернокъдряв  не  може  да  обясни  божествената  персонификация. Сйявуш  е  синоним  на  българския  Зйези, савирския  Севук. Според  Г.С.Раковски  името  му  се  е  съхранило  под  формата  Сива, Сива-бога  в  българска  народна  песен  от  Охридско, записана  от  него  през  19 в. Друг  далечен  реликтов  спомен  за  Сйявуш  е  народния  празник  Сивуйница, Совойница. ­ Обичаят  е  познат  във  Великотърновско  и  в  някои  родопски  села  и  наподобява  коледуването. Изпълнява се преди  Йордановден, само от моми. Една  от  тях  е  преоблечена  като  булка  и  покрита  с  червено  було,  а  другата ­ като момък  в  мъжки  дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че сивойнишката  вода  прогонва  караконджолите. Древен  сюжет  отразяващ  борбата  на  Бога-Слънце  и  Дракона, символ  на  тъмнината, сюжет  познат  от  индоиранската  митология, показващ  борбата  на  Доброто  и  Злото, Индра  и  Врита. Девойките  пеят  по  посетените  домове  игриви  песни  с  весел  и  любовен  характер. Придружават  ги  по-малки момичета, които носят получените от стопаните дарове ­ брашно, лук, сланина, яйца  и  др. Съставът на групата, наличието на  обредните лица  булка  и  момък, мотивите  на  изпълняваните  песни, подсказват  за  връзката  на обичая с новогодишните гадания за задомяване  и  оттук ­ със  семейната  обредност. Прабългарските  имена  Сивин, Сабин   са  с  вероятна  тохарска  етимология. В  хетски  sius, siu, siwali, ликийски  zbali – бог. В  язгулемски  sayeg, сариколски  suyo – храм. Хоремзийското  название  на Сйявуш  е  Šawš /Шауш/, Šawšfur /Шаушфур/,  означаващо  “син  на  Сйявуш”, е   често  срещано  хоремзийско  владетелско  име, познато  от  нумизматичните  находки. В  чувашки  savăk, тюркменски  sapaly – весел, жизнен,  също  в  чувашки  sav, гагаузки  sevmδδ, турски  sevmek, узбекски  sevmoq - любов. /VS-ETD/  Старостин  посочва  изходното  алт