2.           жвакам, джвакам – дъвча, мляскам.  В  тох./б/ kam, keme – зъби,  челюст  и  производната  cwatsi – дъвча, ям, sāuwam, в  тох./а/ swa – дъвча. /DA-DT-b/  Тохарското  понятие  е  иранска  заемка, защото  в  осетински  kom, пущунски  kam, персийски  kam, шугнански  kům, язгулемски  kem – челюст. /VS-ETD/  В  хуфски, рушански  γēv – уста. /СИ-РХТ/  В  пущунски  zhow – дъвче. Тохаро-иранска  аналогия. В  литовски  kandis – хапя, арменски  koeni, авестийски  ĵau, древнобалтийски  žiauna, келтски  gop, старовисоконемски kiuwan, kauen, славянски  зъб, зуб – дъвча, зъби, челюсти. /D-SIL/ В  старомакедонски  kanada – челюст. В  алтайските  езици, откриваме  сходното  *k`iū̀ge, тюркското  *kφgme, монголското  *kφɣemej, тунгусоманчжурското *xǖkte, корейското *kǝ̀húm, японското  *k/ù/i – горна  челюст, небце. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Според  Вл. Георгиев  тохарската  форма “чватци”  е  по-близка  до  българското  джвакам, отколкото  руското  жевать. Сръбското  жвакам  е  вероятна  българска  заемка. /ВГ-ВБЕ стр17/  Също  в  старочешки  јvati, словашки  јvat`, полски  zuc` - дъвча. Други  редки  български  думи  са  гвацам, гвача – дъвча. /СИ-РРОД стр.80/ В  осетински  cζеm – cζеm  означава  шумно  мляскане  при  хранене, žэpkъ – челюст, иронското  dzых, дигорското  cъuх – уста. Сравни  с  българското  джука, с  очевидни  осетински  корени. В  пехлеви  jōyīdan - дъвча. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ В  чувашки  ηăvar – уста, по-сходно с осетински  и  различно  от  общотюркското  auyz/agyz/auyz/aaz/ooz - уста. /VS-ETD/  В  турски  ηеnе – челюст. Връзкта  cwatsi-cζеm- гвацам  е  очевиден  тохаро-осетино-/пра/български  паралел.

3.           жега – горещина.  Ст.Младенов  посочва  старобългарската  дума  съжъгънъ – горя, горещина, в  Родопите  се  среща  съжеже – жега, иждегъл – изгарям, в  Хасковско, иждимало – мъчение, изгаряне. Заета  е  в  унгарски  като  azsag, точна  калка  на  старобългарското  ожегъ. /БЦ-ИБЕ-2 стр.157/  Жега  е  типична  българска  дума, чрез  старобългарски  навлязла  и  в  руски, ожог – изгаряне. Има  точен  налог  в  осетински  džed – жега, sudzыn – горя. Може  да  посочим  още  старобългарското  сосъjга – леярска  пещ, българското  диалектно  саджак – пиростия. /СМ-ИБЕ стр.231/  Заето  и  в  албански  като  žek, žegu – горещина, жега. /АС-СНА стр.197/  В  тох./б/ cok – огън, лампа, гори, salpi, tsaksu, tskaine, suk – горя, изгарям, треска, висока  температура, горещина, в  тох./а/  slamas – горя, teki - горещина. В  рушански  и  хуфски  yūc – огън. /ВС-РХТБ/  Явно  приглошеното  тохарско  cok, teki  е  преминало  в  българското  и  осетинско  жег/джед. Доста  по-далечно  е  руското  зуд – треска. В  староирландски  dŷiēd, келтски  daig, старовисоконемски  zuscen, deccen, арменски  dag, санскритски  dahati, dav, хотаносакски  this, хоремзийски  ēw, ewy, парачи  thyκ, язгулемски  taxwt, вахански  ēaw, ēыt, сариколски  ēiēd, бартански  ēw, шугнански  eāw – горящ, горя. Също  в  пущунски  dihan, персийски  digan, памирски  dek, язгулемски  deg – висока  температура, горещина, жега. /Ch-DIV/  Тохаро-източноиранската  етимология  на  жега  не  подлежи  на съмнение. Старостин  посочва  протоалтайското  čeka – огън  и  аналогичните  форми  в  тюркски  č/i/ak, монголски  čaki, тунгусоманчжурски  či/k/u, японски  tŏk. В  тюркските  езици  čog/čox – огън, жар, в  чувашки  vučax, турски, тюркменски, карачаевобалкарски, гагаузки  ocak, татарски  učaq, казахски, южноалтайски  ošaq, якутски  osox, киргизки  očok – огън, огнище. /VS-ETD/  Сходни  са  тюркското  `sk, isig, išik, монголското  h/asa/ - горещ, горящ.

4.           жепа, съпъ – старобългарски  думи` със  значение  хълм, височина. Интересна  податка  дава  А.Селишчев. В  Средна  и  Североизточна  Албания  се  среща  топонима  Жепа, в  Южна  Албания – с. Жепова, свързани  с  високи  и  планински  места. Топонимите  се  срещат  сред  териториите, богати  на  старобългарски  названия. Селищшчев  смята  че  е  съществувала  вероятна  старобългарска  дупа  жепа, означавала  хълм, височина, непозната  в  другите  славянски  езици. /АС-СНА стр.217/ Селишчев  е  много  прав,  като  посочва  албанското  sop – хълм, като  заемка  от  старобългарското  съпъ - хълм. Заето  и  в  староруски  съпъ – крайбрежен хълм, словенски  sāλp – склон. /D-SIL/ Сходното  по  звучене, славянско  сопот, сопка  има  съвсем  друго  значение – извор. Сравни  осетинското   cъupp – връх, хълм, връх  на  главата, теме, талишкото  sκpe, искашимското  cposht – теме, връх, идентични  със  старобългарските  жепа, съпъ. От  същия  корен  е  тохарското  spal – глава, теме. /DA-DT-b/  В  кховарски, искашимски, вахански  kapal – глава. /IED/  В  гръцки  kejalh - глава, в  немски  giebel – покрив, висока  част  на  сграда, фронтон. Тези  думи  показват  също  угрофински  паралел, в коми  dzip, лапландски  čibbe, хантийски  t`ambel – хълм, фински  upea, вепски  upak, марийски  φτi – височина, в  унгарски  csip, удмурски  čepiljany, коми  čepaltny, марийски  čivyštaš, лапландски  cc'ehp, фински  hypistδδ – издигащ  се, висок. /VS-ETD/  Белег  за  ностратическо  родство, но  с  угрофински  или  ирански  произход  в  старобългарски. Б.Лукаш  посочва  че  семантиката  на  топонима  Шопрон, унгарски  град  до  границата  с  Австрия, в  подножието  на  Алпите, изхождайки  от  немския  вариант на името Odenburg, означаващо буквално – подножие на планина. /BL-PMT http://www.rmki.kfki.hu/~lukacs/DETREHUN.htm / Но  авторът  не  знае  откъде  произлиза  тази  древна  унгарска  дума - sopru. Връзката  с  жепа, цъупп  е  очевидна, става  дума  за  старобългарска  заемка  в  унгарски  или  собствена  староунгарска  дума, сродна  с  csip. Друга  българска  дума  за  означаване  на  песачлив  бряг  или  склон  е  сипей. Откриваме  аналогия  в  алтайското  sapi, тюркското  sep, тунгусоманчжурското  sapasv - бряг. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  иранските  езици  названието  за  глава  е: в осетински  sζr, ягнобски  sari, кюрдски  serξ, пущунски  sar, талишки  sκ, персийски  sar, шугнански  sar, гилянски  sκr, язгулемски  sa'r, искашимски  ser, sur, вахански  sar, мунджански  posar, йидга  pusir.

5.           живот  - аналогично  на  славянското  жизнь. П.Добрев  посочва  пущунското  и  памирското  дживак, дзвак – живот. /ПД-ЕАКБ стр.89/  В  тох./б/  j.vake, в  хотаносакски  j.vaka – живот, съществуване. /DA-DT-b/  В  латински  aevus, древногръцки  lnfqin, ltw, протоиндоирански  *ji`va~t`a, санскрит  aayus, протоиндоирански  hāyuš, авестийски  aiiu, yaoš, хотаносакски osku, пущунски  ŷshьdāi, кховарски  jat/n/, осетински  jau, card - живот. /L-IAIL/  Аналогично  на  тохарското  понятие  стоящо  в  основата, вероятно  и  на  българското  живот.

6.           жоп - дървена  палка, ступвам - бия. В  пехлеви  cōb - палка. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  тох./б/ stow, в  тох./а/ stop – палка. /DA-DT-b/  В  санскрит  stаpas, древнобалтийски  stups, древногръцки  stupos, немски  stock, английски  stick – палка, сопа. В  ягнобски  sutun, кюрдски  stϋn, пущунски  sutun, талишки  sόn, персийски  sotun, шугнански  sitan, гилянски  sutun, язгулемски  sκtan, сариколски  sϋtan – пръчка, кол, палка. В  тохарски  sem, осетински  sζmζn – ос  на  кола. В  ягнобски  čab, съвр.персийски  čapidan, шугнански  xēb, искашимски  sitara - удрям. В  ингушки  žīov – чук. /РИС/ В  киргизки  šyboo, якутски  sybaa, узбекски  suvamoq, тюркменски  suvamak, чувашки  sava, гагаузки  suamaa, турски  sıvamak, карачаевобалкарски salyrg'a, казахски  sylau – удрям. /VS-ETD/  Сравни  киригизко-якутската  форма  с  българското  шибам – удрям, руското  ушиб – удар. При  балкарците  в  техния  вариант  на  Нартския  епос  богът – гръмовержец  се  нарича  Чоп, а  сопата  или  чукът  са  задължителен  атрибут  на  индоевропейския  гръмовержец /палицата  на  келтския  Дагда  и  чукът  Мьолнир  на  германския  Тор/. В  осетински  kъup, kζf  означава  удар. Може  да  се  посочи  и  българското  ступам, тупам – удрям. Думата  сопа  има  алтайска  етимология. Старостин  посочва  алтайското  sepu-s, siabo, тюркското  sap, монголското  sibsi, seūb, тунгусоманчжурското  soba, японското  sawua, supa-dai – палка, тояга. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Ако  сап  е  турцизъм, то  виждаме  че  сопа  показва  по-древна  алтайска  етимология, близка  до  тунгусоманчжурската /респ. изходната  алтайска/ форма. Възможна  е  и  ностратическа  етимология  на  понятието.

7.           жуна, джука – уста, устни, шунда - vulva. Вл.Георгиев  ги  посочва  като  български  думи  с  неясна  етимология. Той  го  свързва  с  немското  kauen – дъвча  и  литовското  zianus, латвийското  zaunas – челюсти. /ВГ-ВБЕ стр.16-17/ В  тох./б/ koyn, koynuwa – уста. Д.Адамс  го  извежда  от  протоиндоевропейското  gānohig-u – зинал, отворил  уста. /DA-DT-b/ Можем  да  посочим  още  древномакедонското  kαnados, фригийското  kan- говоря, келтското /галско/ gena –  буза, английското tongue, нимското  zunge – език. Българското  джука  има  пряко  съответствие  в  осетински  дигорски  където  закъйе  е  брадичка, мястото  под  долната  устна, също  в  осетински  cъuх, žеpkζ – челюсти, уста, заето  в  адъгски  като  жаякъ, в  иронски  dzых – уста, в  чувашки  tuta – устни. В  ягнобски  dоmog, кюрдски  demax', талишки  dim, персийски  dimog, гилянски  dim – уста. /VS-ETD/  В  пущунски  khwie, искашимски  futs, вахански  ghash, сариколски  ghow, шугнански  ghaiv, сангличи  fotsah, зебакски  fots, йидга  pukhor – уста. В  искашимски  kash – захапка. /IED/ П.Добрев  посочва  българското  диалектно  шунда – разсечена “заешка” устна  което  има  пряка  аналогия  в  пущунското  шунда – “заешка”  устна. /ПД-ЕАКБ стр.140/  Трябва  да  посочим  че  в  български  шунда  е  много  по-известно  като  едно  от  вулгарните  названия  на  женския  полов  орган  с  явен  описателен  характер, аналогично  но  латинското  labiae pudendi /срамни  устни/. В  тохарски  koin~i  притежава  като  второ  значение - сцепено  място, открита  рана. Идентично  с  осетинското  qζin, qζnζn – рана. В  иранските  езици  kos - вулва, в  таджикски  kisa – джоб, старонорвежки  kunta, kunte, английски  cunts, шведски  kusa - вулва,  старонорвежки  kjyss – джоб, кесия. /P-IEW/  В  кавказките  езици  kačo - вулва. /S-YE www.starling.rinet.ru/  Така  че  връзката  koyn, koynuwa – жуна,  шунда  е  напълно  основателна. При  алтайските  езици  съществува  сходно  понятие. Старостин  посочва  протоформата  ki`aču, тюрското  kečir, монголското  kačr, тунгусоманчжурското  kučin,  корейското /когурско/ xuce, японското  kuti – уста. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  кетски  kun, арински  okun, пумпоколски  qan - уста. /S-YE www.starling.rinet.ru/  В  езика  на  угорското  племе  матори  kyji – уста. Очевидна  ностратическа  етимология.

8.           жупан – прабългарска  титла. В  тох./б/ yapoy, в  тох./а/  ype – страна, народ. В  старобългарски  жупище – област. БЕР  посочва  диалектно /Панагюрище/ жупа, джупа  означаващо  страна, област, махала. В  основата  на  бъл