2.              ега – стремеж. Интересната  диалектна  българска  дума  егá – означава  дано, стремеж  нещо  да  стане  в  бъдеще  време, напр. “Ега  те  видя  под  було”. /СИ-РРОД стр.124/  В  тох./б/ ak – стремеж. Д.Адамс  го  свързва  със  старокелтското  āgāu, средноирландското  āg, санскритското  ājiā, протоиндоевропейското  haeg – стремеж, желание, движение  напред. /DA-DT-b/  От  същия  корен  е  осетинското  æjjafyn, ягнобското  и  пущунско  haj, кюрдското  ajotin – вървя  напред. /VS-ETD/ Трябва  да  отбележим  че  днес  ега, ега  ти, се  използва  като  жаргонен  израз  показващ  очудване, изненада. Но  и  това  значение  го  откриваме  в  тохарското  akteke – чудо, израз  на  изненада, очудване. В  осетински  dissag – чудо.

3.              егри – старобългарска  дума  означаваща  черен, тъмен,  уруки – лош  поглед.  В  тох./б/ erkent, в  тох./а/ arkant – черен, ork.m – тъмен. /DA-DT-b/  В  осетински  æng°yr, пущунски  angar – въглен. /VS-ETD/  В  тракийски  ergina, древногръцкото /еолийско/ έρβεννός – тъмен. /ВГ-ТТЕ стр.100/ В  шведски  jarpr - тъмен. /D-SIL/  В  санскрит  raājan, raājas, протоиндоирански  hrajeas, арменски  erek, авестийски  rdjišn, rajasya, древногръцки  ereboj, староисландски  rakkr, regn, готски  riqis – тъмен. /P-IEW/,/L-IAIL/  Б.Цонев  посочва  рядката  старобългарска  дума  ъгръ, ънгръ – черен, запазила  се  в  македонските  говори  като  егри,  а  в  Ботевградско  въгре – черен. /БЦ-ИБЕ-1 стр.83/ Прави  впечатление  и  приликата  с  осетинското  æng°yr , особено  със  старобългарското  ънгръ.  П.Добрев  посочва  специфичната  българска  дума  уруки. Свързва  я  с  дравидското /тамилско/ урухи – загивам. /ПД-ЕАКБ стр.131/ За  урухи  може  да  посочим  бълг. рухвам, тох./б/ ruk, алтайското  or/e/rv, тюркското  ürk, монголското  ürgü, тунгусоманчжурското  /x/ūrkan, японското `ont`r`k – поразен  и  да  търсим  ностратическа  етимология. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Но  в  български  уруки  не  означава  пряко загивам, а  лош  поглед, нещастие, болест  предавана  чрез  погледа. Може  да  го  свържем  с  тох./а/ ork.m – тъмен, тъмен  поглед, лош  поглед. Съществуват  и  славянски  аталози, затрудняващи  изясняването  на  етимологията. В  украински  урокi, белоруски  суроци, сръбски  урок, урокљне  означават  лошо  око, аналогично  на  нашето  уроки. Но  в  полски  urok – красив, очарователен, uroczystošci – празненство, едва  като  второ  значение, урок  означава  лошо  око. В. М. Лейчик  смята  че  изходният  корен  е  общославянското  речь, производно  на  общоиндоевропейското  *racáyati – ред, украса, порядък, сходните – готски  ragin, немски  rechnen – смятам, съветвам.  Фасмер  посочва  староруските  думи  урочить – правя  магия, урок – магия, сурочитъ – развалям  магия, сега  изчезнали  от  употреба. Обяснението  е  че  речъ – слово, в  езическия  периад  е  означавало  и  молитва  към  боговете, жреческо  заклинание, преминало  след  християнизациета  в  магия. /ВЛ-ИИРС http://www.gramota.ru/mag_rub.html?id=76/  Обаче  Шафарик  посомва  словашкото  urečú  ho – урчасвам, като  старобългарска  заемка, отсъстваща  в  чешки. /БЦ-ИБЕ-1 стр.57/  А  това  показва  че  по-вероятно  е  уроки  да  е  вторична  българска  заемка  в  източнославянските  езици, производни  на  древноруския  език, докъто  първичната  се  е  запазила  в  полски, имаща  съвсем  друго, противоположно  значение. В  кетски  и  арински  tum, tūma, означават  черен  и  показват  ностратическа  етимология, сходство  със  славянското  тъмен, тъма. От  същият корен  е  тох. timir – сляп, тъмнина, в  хотаносакски  timira. Също  в  тох./б/ orkamne, orkamo – сляп, тъмен. /б.а. вж. уроки/ Д.Адамс  го  свързва  с  протоиндоевропейското  h/org/w, hreg/w – тъмен, сляп. В  иранските  езици  разширението  на  този  корен  дава  санскритското  anskar, персийското  kur, сариколското  kaur, бартангското  и  рошанско  kūr, kủr, пехлевийското  kōr, осетинското  kwyrm, ягнобското  kur, кюрдското  и  пущунско  kor, памирското  kur, гилянско  kủr, белуджи  k`wr – сляп, тъмен. /VS-ETD/  Българскот  кьорав – сляп  се  смята  за  турцизъм, от  ирански. /ХФ-ПДБЕ стр.50/

4.              Елемаг – прабългарско  име. Той  е  български  болярин, съратник  на  цар  Самуил, загинал  в  битка  с  византийските  завоеватели. Името  е  с  вероятенен  алтайски  произход. Етимологията  е  достатъчно  прозрачна, от  el – ръка, и  maγ – хваля, възхвалявам, т.е. възхваляваща  ръка.

5.              ене – ето, инди – тогава. В  тох./б/  entwe, entwek, inte, тохарски /а/ antus – тогава, в  следствие  на. /DA-DT-b/  В  тракийски  ana – на, към. В  авестийски  ana, пехлеви  ēn-iz  означава  още, така, ēnya - иначе. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ Д.Адамс  извежда  прототохарската  форма  entu, сходна  със  старонемското  anda, съвременното andere, английското  enter, древногръцкото  entha. В  българския  език  се  срещат  диалектните  форми  ене – ето, това  и  инди- тогава, прочие. В  БЕР  се  обяснявата  чрез  славянското  он – той. П.Добрев  посочва  точни  памирски  аналогии: искашимското  yani, мунджанското  yen, ane, талишкото, согдийското  и  партянско  ine  със  значение  на  ето, тогава, в  пряка  връзка. В  рушански  и  хуфски  andi, yandi – в  следствие  на. /ВС-РХТ/  В  пущунски  āinda – след  това. В  етруски  enac, enach – тогава, в  последствие  на, etnam - така. /EG/ Така  че  тохарската  аналогия  на  българските  понятия  е  убедителна. Сходни  са  тохарските  enem, enenka – тук, в  пределите на. В  български  изразът  “не  го  е  еня”  означава  липса  на  заинтересуваност  към  дадено  нещо, т.е. еня – причинно-следствена  връзка  със  съответния  обект.

6.              енза, iънза – болест, болка. Ст. Младенов  посочва  тази  старобългарска  дума, запазила  се  в  Костурския  диалект  и  Щип  като  еза, енза,  под  формата  на  проклятие:”ензата  да  те  тръшне”. /СМ-ИС стр.226/  Най-близката  славянска  форма  е  язва – рана  и  руското  яга, чешкото  jaiza, полското  jedze, сърбохърватското  jeza – вещица, магия, ужас, страх. /D-SIL/ В  тох./б/  ās - нещастен, alāsmo, aikare - болен, amisake – в  лошо  разположение, yuse, yus.aun.ne – с  унил  вид, в  пристъп  на  слабост, as – изсъхнал, изгарящ  от  жажда, asay – лечебна  отвара, aikare - болен. /DA-DT-b/  Във  фригийски  ananka – вреда, болест. /L-PhED/ В  литовски  engti, igstu, шведски  ekki, немски  krank, староанглийски  inca, латински  aeger  – болка, страдание. В  санскрит  aāghā – болест, бедствие, aāka, протоиндоирански  haka, авестийски  aka, šāāiiah - болен. /L-IAIL/ Авестийското  azi, az, средно  и  новоперсийското āz  означава  жажда. /L-IAIL/ В  осетински  uængæg – печален, унил. /VS-ETD/ Старостин  посочва  протоалтайското  env – болка, страдание  и  съответните  форми  в  тюркски  ēŋ, монголски  eŋeri, тунгусоманчжурски  enū. Авторът  смята  че  се  касае  за  “западен  изоглос”  възникнал  първоначално  в  тюркски  и  след  това  проникнал  в  другите  алтайски  езици. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Старостин  посочва  протоенисейското  `āζ, `āz, кетското  aigin – болест. В  древния  хуритски  език, който  е  от  синокавказската  група  azzu – болен. /S-YE  www.starling.rinet.ru/  Старобългарската  дума  няма  преки  аналогии  в  славянските  езици, но  за  това  пък  се  наблюдават  различни  паралели  в  тохарски  и  алтайските  езици. Възможно  е  в  алтайските  езици  да  е  навлязло  от  тохарски.

7.              Енравота – прабългарско  име, носено  от  сина  на  Омуртаг, приел  християнството.  В  тох./б/  ersna, ersnāsau – форма, красив  външен  вид. Д.Адамс  го  извежда  от  прототохарското  *horos, *horesha -  хубав, красив. Сравни  с  осетинското  xоrz – хубав, стоящ  близо  до  тохарската  първооснова. Възможно, съвсем  хипотетично  значение, поради  липса на  повече  опорни  точки, за  Енравота – красив, хубав. Възможно  е  Енравота  да  е  по-късна  прабългарска  форма  на  хонското  име  от  Кавказ, Еран, или  на  митичния  Ирник. Също  в  Хасковско  рядката  диалектна  дума  ерна  означава  вид  приическа, пострижка, в  израза  “постриган  на  ерна”. В  алтайските  езици - `i`oso, тюркски  josun,  монголски `isü,  тунгусоманчжурски `esi, японски  oe`si – форма.  Така  че  може  да  мислим  за  алтайска  заемка  в  тохарски. Друга  алтайска  форма  е  *si̯ùnu, в  тюркски  *sу/j/n, монголски  *süne-sü, японски  *sùn-kata – форма, оформяне. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Сравни  с  турцизма  в  български  сюнет – обрязване, „оформяне”  на  пениса.

8.              е-па – разговорна  частица, показваща  време, поредност  на  действие.  В  тох. /б/ e-pe – или, иначе. /DA-DT-b/  Във  фригйиски  aini – или. /L-PhED/ Съюз  идентичен  с  българското  е-па  употребявано  със  същото  значение, взаимствано  в  сръбски. В  БЕР  се  извежда  от  “славянското”  пак / руското  пока/  чрез  отпадане  на  крайното  к. Само  че  пак  не  означава  или. Също  пакъ  е  посочено  като  староцърковнославянска /старобългарска/ заемка  в  староруски. /ФБ-ИХДЯ/  Тохарскто  е-ре  е  идентично  с  българското  е-па  по  смисъл  и  звучене. Тохарското  ре – също  е  аналогично  с  българското  па. Това  показва  вероятна  тохарска  етимология. В  осетински  съюза  е-vе  е  идентичен  с  тохарското  е-ре  и  е  посочен  от  В.Абаев  като  сигурна  осетино-тохарска  аналогия. В  авестийски  aêva – така, по  такъв  начин. /JP-DCAW http://www.avesta.org/avdict/avdict.htm#dctb / В  палийски  eva - така, ambho - ей. В  български  се  среща  диалектното /Хасковско/  амба – нима, така  ли.

9.              ес – осем, тяк – десет. Прабългарските  думи  са  въстановена  по  рунически  надпис  от  Мурфатлар  от  П.Добрев: ”жупан  и  имает  Георги  онц  тебе  естяк  кръйн  и  режет”, като “жупанът  и  попечител  Георги  обеща /дари/ 18 /или  80/ жълтици”. /ПД-ККП стр.65/  Откриваме  паралели  в  тох. /б/ okt, тох./а/ okāt, осетински  ast, пущунски  atu, хинду-урду  ath, нуристански ushth, кховарски  usht, калашки  asht – 8. Логично  прабългарското  ес  е  най-сходно  с  осетинското  аст. Прабългарското  тяк – десет, показва  паралели  с  тох./а,б/ sаk, осетинското  das, калашкото  dash, нуристанското duts, хинди-урду das. П.Добрев  го  свързва  с  дардското  astais, персийското  histdah – 18. /ПД-ЕАКБ стр.22/

10.           етеръ – старобългарска  дума, означаваща  друг, различен. /СМ-ИС стр.207/  Тя  показва  преки  ирански  аналогии. В  авестийски  atara, iātara, itaraātas, древноирански *itāra, осетински  ænder, innæ, ягнобски  anê, искашимски  an, вахански  yan, кюрдски  êtоr, tir, hаni, язгулемски  ênder, келтски  aiterch, латински  ceterus, древногръцки  ekei, немски  ander, английски  other – друг, различен. /L-IAIL/ В  албански  jaterё – друг, старобългарска  заемка. /VS-ETD/ Eтеръ  е  най-сходна  с  кюрдската  форама, но  намираме  и  много  по-древен  ностратически  паралел. В  езика  на  баските  erddera, erdara, в  свански  t`er – чужденец. /БКС/  В етруски  и  оскоумбрийски  etera, eteri - чужденец. /EEG/ Подобното  българско  инакъв, инак – друг, показва  оситинско-пехлевийски  паралел. В  пехлеви  еnyā – иначе. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ 

11.           Ердирик – В.Стоянов  посочва  българското  име  в  османските  данъчни  регистри  от  Ксантийско  и  Драмско – 15 в., Едрелес, Адрелес – народното  название  на  Гергьовден, използвано  то  българите  в  Родопите, християни  и  българомохамедани. Той  го  свързва  с  тюркския  глагол  erdir – достигам. /ВС-КПАБ стр.250/  В  тох./б/ eraitwe – при  помощ, помагащ. /DA-DT-b/  В  осетински  ærdæg, ягнобски  ardak, кюрдски  ardimi, персийски  arda, рушански  и  хуфски  yōrdam - помощ. /VS-ETD/  Може  да  го  свържем  с  осетинското  ердег – помощ. Въпросният  корен  е  заимстван  и  в  турски, откъдето  са  турцизмите  ердамжия – помощник, напр. израза “Господ  да  ти  е  ердамжия” – Господ  да  ти  помага, арадисам, ярадисам – помагам, полезен  съм. /СИ-РРОД стр.589/  Явно  от  същия  ирански  корен  *erda-/*arda – помощ, помагай, произлиза  и  специфичното  българско  Едрелес, вероятне  древен  езически  ритуал, посветен  на  Конния бог, в  последтвие  приравнил  се  с  християнския  светец, изобразявана  като  конник.

12.           ерча  се, наерчен – враждебно  поведение, българска  дума  която  няма  също славянски  аналози. П.Добрев  го  свързва  с  кавказкото  ерча – изправен. /ПД-ЕАКБ стр.88/ Но  в  български  изправен  има  друг  аналог  пърча, напърчен, подобно  на  тох. parki – издигнат, висок, така  че  посочената  връзка  е  нереална. Ерча, наерчен  означава  не  изправен  а  враждебен, агресивен, сърдит  идентично  с  тохарското  понятие. При  аланите  според  кабардинобалкарския  вариант  на  Нартския  епос, богът  на  войната  се  е  наричал  Ерей  или  Ерирей, подобно  на  гръцкия  Арес. В  пехлеви  artēshtar - войн. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Името  е  съществувало  и  сред  българите. В.Стоянов  посочва  сред  турските  регистри  за  Солунско  българското  име  Ераро, чиято  етимология  не  е  в  състояние  да  обясни. /ВС-КПАБ стр.249/  Тохарската  етимология  на  Ерирей  е  възможна. В  тох./б/  erkatte, erkattes – презрителен, враждебен, сърдит, ruks – рязък, груб, erte, в  тох./а/ itār, atar – храбър, смел, герой. /DA-DT-b/  Във  вепски  oger, мордвински  aerks, марийски  ajar, естонски  õel, удмурски  öi – сърдит. /VS-ETD/ В  тюркските  езици, в  киргизки  itirke, хакаски  idirgen, татарски  ytyrg'an, южноалтайски  čedirge – сърдит, също в чувашки  ülap, хакаски, алтайски, татарски, казахски alyp, а в останалите  alp – герой. В  латвийски  atrs, литовски  artus, старовисоконемски  atar, тракийски  ermas – яростен, бесен, etru - бърз. /ВГ-ТТЕ стр.252/  В  скандинавските  езици  áðr, староанглийски  ædre, съвр.английски  dread, фризки  édre, немски  atar, готски  *adra – рязък, бърз, застрашаващ. В  осетински  ærrayau – изтъпление, ræxæn – ярост, ærræ – безразсъдно  смел, ærăægon – млад, силен. Също  в  авестийски  rasx, согдийски  rxk, пехлеви  razm, ягнобски  raxn, raāxnta, старонемски  lahan – смелост. /L-IAIL/  Памирските  примери  които  се  приближават   до  ruks – рязък, груб, могат  да  обяснят  етимологията  на  българското, неславянско  име  Рахни – смел, яростен. В  алтайските  езици  i`ke – сърдит, ядосан, агресивен, тюркски  ékei, монголски  /h/egde, тунгусоманчжурски  ikē, корейски  ik`i,  японски  ikár, също  протоалтайското  *ḗra,*ḗŕa, тюркското *ērig,*āŕ, монголското  *ereɣü, корейското *ar, *ǝ̀rjǝ́-b, японското  *árá – груб, агресивен, в  монголски аrca, тюркски  *ersi – враждебен, противен. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Що  се  отнася  до  рядкото  българско  име  Алипи, то  показва  алтайски  произход, със  значение  герой.

13.           естрогин – прабългарска  дума  означаваща  ризница. Аналогична  осетинска  дума  за  метал, стомана, желязо, доспехи  е  æzgær, обясняваща  етимологията  на  прабългарското  естрогин – ризница, метални  доспехи. Сходно  е  и  пущунското  zgara – ризница. /БЛ-ККМ стр.127/ В  рушански  и  хуфски  asgar – войн, т.е. облечен  в  ризница. /ВС-РХТ/  Далечна анлогия, или пряка заемка е протоалтайското *ǯiŕe, тюркското  *jеŕ, тунгусоманчжурското  *ǯirа – наковалня. /S-AE www.starling.rinet.ru/

14.           Ерми – прабългарско  родово  име. В  староосетински  ærmi-rmi  означава  събиране  на  данъци. Възможна  етимология  на  прабългрското  родово  име  Ерми – бирник, събирач  на  данаци. Името  Ерми /Έρμη/  е  засвидетелствано  и  в  сарматското  Боспорско  царство. /КС-СНПб-М-1-2005 стр.28/

15.           ефе – обръщение  към  бога, прабългарска  дума  разчетена  от  П.Добрев. /ПД-ЕАКБ стр.22/ То  е  сходно  с  осетинското  nыfs – вяра. Сравни  с  латинското  fidelitas, испанското  fe – вяра /религия/. Небето, небесният  свод  се  възприема  като  превъплащение  на  върховното  божество, така  че  съвсем  логично  от  тохарското  eprer  може  да  се  изведе  прабългарското  ефе. В  осетински  аrв – небе, аrf – висок. В  тох./б/  eprer – небе, атмосфера, небесен  свод. /DA-DT-b/   Точен  аналог  е  на  келтското  /кимвърска/  ebrenn, древногръцкото  ефир – небеса, там  където  обитават  боговете.  В  пехлеви  spihr – небесен  свод. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  етруски  falatu - небе. /EEG/ В  манси  aryr, хаттски  etar, марийски  ityra - ясен. /VS-ETD/  В  алтайските  езици  има  различни  корени  за  понятието  небе. Старостин  посочва  протоалтайското  ŋana, тюркското  ańar, тунгусоманчжурското  naŋna, японското  ama`i – ясно  небе,  синонимното  tūle, тюркското  dül, монголското  düli, тунгусоманчжурското  dōla – ясно  небе. Традиционно  смятаното  за  “тюркско” понятие  Тангра, тенгри – небе, според  Старостин  се  свързва  с  висок, високо. Протоалтайското  t`aŋgiri, тюркските  taŋri, teŋri,  монголското  tangarak, тунгусоманчжурското  taŋgura, японското  tinkir, старотюркското  t`ŋgvr, означават  висок. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Идентично  в  енисейските  езици  t`ŋgvr, кетски  t`ŋ`i, самодийски  t`ŋg`l, пумпоколски  takar-du - висок. /S-