2.              давене – хапане  между  кучета. Смята  се  за  тракийски  остатък  в  българския  език.  Във  вахански  dusoca, санскрит  damsar - хапя, авестийски  dāstra – с  остри  зъби, пехлевийски  dahan - уста, персийски  daus – хапя,  дакийски  dawkos, фригийски  daos – вълк. Иранските  форми  се приближават  до  дакийски  и  фригийски. Българското  дъвча  също  показва  ирански  паралели.

3.              дандания – шум. Откриваме  ирански  паралели  в  персийски, шугнански, сариколски, ягнобски  dod, пущунски  dād, талишки  dad, язгулемски  dеd – шум, викове. /VS-ETD/  Но  явно  се  касаза  турцизъм  от  ирански  произход  в  български, В.Кръстева  посочва  турското  dandan – шум. /ВК-ТРТБЕ стр.70/

4.              дван, дванш – заек, прабългарски  календарен  термин.  В  тох./б/ s.as.e, в  хотаносакски  sāasā – заек. Показва  прякя  аналогия /или  заемка/  от  санкритски, където  sasā - заек, sasaka – зайка, палийски  saso - заек. В  немски  hase, английски  haar – заек. От  всички  славянски  езици  единствено  в  български  в  названието  заек  има  преход  ц-к, вместо  очакваното  заец, като в  руски  или  зец – в  сръбски. Вл.Георгиев  обяснява  това  отклонение  с  наличието  на  тракийско  zaece, Zaika – заек, лично  име  Зайка  и  наслагване  на  тракийската  етимология. В  балтийските  езици  към  които  тракийския  има  голяма  близост  се  среща  летонското  zak`is, литовското  zuīkis – заек. /ВГ-ВБЕ стр.45-46/ В  осетински  tærqus, ягнобски  xargušak, пущунски  korgū, талишки  hevus, персийски  и  шугнански  xarguš, таджикски  xargši, гилянски  xêrguč, чувашки  karsak, белуджи  kargolk, язгулемски  xitum, сариколски  xūtum - заек. В  нуристанския  език  шина, названието  на  заека  е  uchanăy. В  пехлевийски  sahōg, искашимски  si, вахански  sы, ийдга  sigh – заек. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/,/IED/ В  угрофинските  езици, в  унгарски  nyúl, коми  nimo, лапландски  njoammel, мордвински  numol, манси  sovar, хантски  tögêr – заек. /VS-ETD/ Мансийското  sovar – заек, е  аналогично  на  чувашкото  săwăr – белка, самур. В  енисейските  езици, протоформата  на  заек  е  beś, кетски  bį`s, котски  peš, pačan, пумпоколски  but. /S-YE www.starling.rinet.ru/  В  алтайските  езици  протоформата  на  заек  е  t`ǒ`gsu, тюркски  togus, монголски  togsi, тунгусоманчжурски  tuksa, корейски  thóskí, старокорейски /когурски/ *wus/i/kam, японски  *bǝ̀sákí, *ùsákí, старояпонски  *tusaki. Свързва  се  с  корен  означаващ  бяг, бягам, бягащо  животно. Според  Старостин  при  когурската  и  японската  форма  се  е  получило  наслагвана  с  друг  корен  свързан  с  протоалтайското  *borso/k`v/, тюркското *borsuk, *borsmuk, монголското *borki, тунгусоманчжурското  *barka-na – язовец, борсук /дребно  горско  животно/. Но  е  възможна  връзка  и  с  енисейското beś. В  езика  на  баските  erbi, unthi – заек, в  грузински  rbena - бягащ. /БКС www.euskara.narod.ru/ Също виж протоалтайското *mi̯ónde, тюркското *bаńɨ, монголското  *möndele, тунгусоманчжурското *mundu-kān, японското  *mǝ́m, в  чувашки  mulgaś – заек, което е  от  длуг  корен. В  тюркски  tab`lgan, чагатайски  tauš, tawuš, монголски  tawlai, тунгусоманчжурски  tēb, японски  tapasir - бяг. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Чувашкато  форма е  с  явен  ирански  произход. В  тюркските  езици, в  балкарски  tavšan, азърбайджански  dovšan, турски  tavšan, гагаузки  taušan, тюркменски  tovšan, татарски  qujan, киргизки  ko`n, хакаски  xozan, якутски  kuobax, тувински  kodan, узбекски  qujon, казахски  qojan, карачаевобалкарски  qojan, чувашки  kujan - заек. /VS-ETD/  Последните  форми  показват  ностратическа близос  с  кимвърското  konin – заек. П.Добрев  свързва  прабългарския  календарен  термин  дван, дванш – заек  с  “памирските” дванд, дванчи, дъвак – заек. Той  посочва  язгулемските  δwag – бързо, малко  зверче, заек, davan - бързоног. /ПД-ЦБД стр.86/  Той  го  извежда  от  индоиранското  дван – тичам. /ПД-ППБК стр.93/  В  санскритски  drava, палийски  dava, таджикски  davidan – бяг. Подобно  е  осетинското  понятие  tærqus – заек, от  tærk – бърз. Сравни  също  памирското /ийдга/  sigh – заек, и  санскритското  sighra – бърз, стремителен. В  санскрит  dhani, dhanv, протоиндоирански  dhanh, староперсийски  danu, съвр.персийски  den, пехлеви  dashtan, daz, тохарски  tsān – бягам, тека, сходно  с  осетинското  don - река. /L-IAIL/ Може  да  мислим  за  по-далечна  семантична  връзка  с  памирските  примери  на  П.Добрев, δwag – бързо, малко  зверче, заек, davan – бързоног, придобило  в  прабългарски  формата  дванш. С  язгулемското  xitum,   сариколското  xūtum – заек, може  да  обясним  диалектния  български  израз “изнесе  се  на  хутата”, т.е. избяга  много  бързо.

5.              дебел – обемист, масивен. Думата  не  е  славянска  и  има  преки  ирански  аналогии  и  от  старобългарски  е  навлязла  в  някои  славянски  езици. В  славянските  езици  Деркенс  посочва  изходното  староцърковнославянско  дебелъ, доболъ, заето  в  сърбохърватски  като  debeo, словенски  dejbel  и  рядко  използваното  руско  диалектно  дебелий. Ф.Гуслаев  посочва  дебелъ  като  старобългарска  заемка  в  руски. /ФБ-ИХДЯ/ В  латвийски  depsis, старопруски  debica – пълно  дете. /D-SIL/  В  сръбски  дебео  се  е  използвало  като  аналог  на  голям, напр. ер  голям  от  кирилицата, се  е  наричал  дебео  ер. /СМ-ИБЕ стр.107/ Заето  е  в  унгарски  като  debella – едрогърдеста, пълна  жена. /БЦ-ИБЕ-2 стр.175/  В  осетински  tæmbæl, tymbyl, ягнобски  tembeli, кюрдски  debоr, tamval, пущунски  dabêr, ddabal, талишки  lêvêr, шугнански  dabol, têmbêl, гилянски  zêvеr – дебел. /VS-ETD/  Виждаме  пълното  съвпадение  с  източноиранските, памирската  и  осетинската  форми. В  български  се  среща  и  турцизмът  дембел, дюмбел – мързеливец, дебелак  и  ироничното  демебелхане – къща, сборище  на  мързеливци. Произлизат  от  турските  tembel, temvelhane. /СИ-РРОД стр.100/  Ясно  е  че  в  турски  са  заимствани  от  някой  източноирански  език. Понятието  дембелхане  придобива  популярвост  в  България, когато  Петко  Каравелов  казва  на  Учредителното  Велико  народно  събрание, по  повод  разискванията  за  необходимост  от  горна  камара  или  сенат: „Нам  дембелхане  не  ни  е  нужно”. Понятие  станало  особено  актуално  в  последните  15-тина  години, точно  характеризиращо  сегашните  ни  парламенти.

6.              Девол – български  топоним. В  иранските  езици  стена  е:  в  ягнобски  dewol, diwol, кюрдски  dîwar, пущунски  devar, талишки  divo, персийски  divar, dewol, таджикски  devor, гилянски  divar, язгулемски  diwel, сариколски  divar. /VS-ETD/  Българското  дувар – стена, без съмнение  е  късна  османотурска  заемка  от  персийски. Но  източноиранското, памирско  девол, показва  идентичност  с  българския  хидроним  р.Девол, сега  в  Албания. Там  се  намирала  византийската  крепост  Δίάβολις /Диаболис/. Според  Ст.Младенов, етимологията  на  Девол  е  свързана  със  санскритското  dhavatā, авестийското  datya – река  и  евентуален, сходен  тракийски  корен. Подкремя  твърдението  си  с  наличието  на  балтийското  название  р.Двиня. Той  смята  че  от  същия  корен  са  названията  Девин, Дьовлен, Девня. /СМ-ИС стр.196/  Като  се  има  под  внимание  че  Девол  е  планинска  река, особено  в  горното  се  течение, намирало  се  в  българската  езикова  област, може  да  мислим  за  евентуална  връзка  със  стена, водопад, поради  пълното  съвпадение  с  памирските  форми. С  памирското  девол – стена, П.Добрев  също  свързва  етимологията  на  р.Девол.

7.              Делян – българско  име, носено  от  внука  на  цар  Самуил. Етимологията  му  не е  много  ясна. Опитите  да  се  обясни  с  тюркското  ylan – змия  и  прабългарския  календарен  термин дилом – змия, са  несъстоятелни. Възможен  е  и  чисто  славянски  произход, от  дело, дела, делать – правя, работя, създавам. В  този  аспект  вероятно  е  наследено  от  съвр.българското  Дельо. Но  е  възможно  да  открием  и  по-древен  дако-мизийски  паралел. В дакийски  dielina – билката  блян, буника, dela - билка. Д.Дечев  го  обяснява  с  протоиндоевропейското  *dhelina - блед, арменското  dełin – блед, белезникав, протоиндоевропейското *dhel - блясък. /ВГ-БЕО стр.109/ В  български  се  среща  и  названието  дилянка – билката  валериана, так  че  може  да  мислим  за  дако-мизийски  субстрат.

8.              демек – следователно. Аналогично  в  тох./б/ tmek – следователно. Смята  се  в  български  за  турцизъм, широко  използван  и  до  днес. Но  в  тюркските  езици, тюркменски  dijmek, турски  demek, гагаузки  demää, узбекски  demoq, чувашки  te, карачаевобалкарски, якутски  die, казахски  deu, южноалтайски  tij, хакаски  ti, киргизки  deš  означават  говоря  изобщо. /VS-ETD/  Така  че  тохарската  дума  е  смислово  еднаква  с  българското  демек. Възможно  наслагване  на  сходни  по  звучене  думи. В  ностратически  план  тюркските  понятия  са  сходни  със  славянското  думам, дума.

9.              деруга – бразда, стара  българска  дума  употребявана  през  19 в.– нач.на 20 в. /СИ-РРОД стр.101/ Откриваме  я  в  осетински  dyrg, ягнобски  darau, пущунски  lor, персийски  deraw, гилянски  dere, сариколски  dorv – кося, жъна, обработвам  земята. /VS-ETD/

10.           дерт – страдание, болка. Може  да  го  свържем  с  иранските: осетински  dert, ягнобски  dard, кюрдски  derd, пущунски  dard, талишки  dōrd, персийски  dard, памирското  dērd, язгулемското  dard – болка, страдание. /VS-ETD/ В  латински  dolor – болка. В  тох./б/ tsark, tsarknā – страдание, мъка, болка, изгаряне. /DA-DT-b/  Българското  дерт, показва  пълно  съвпадение  с  осетински, кюрдски  и  памирските  езици. П.Добрев  прави  погрешна  аналогия  на  българското  дърт – възрастен  с  талишката  дэрт – грохнал, разсипан. /ПД-ЕАКБ стр.87/ Също  в  санскритски  dari, daŕā-man, протоиндоирански  dar, авестийски  dārānan·t, средно- и съвр.персийски  darr-dan, древногръцки  drattj, литовски  diërti, старобългарски  дърати – дера, разкъсвам. /L-IAIL/  В  български, смятаното  за  турцизъм  дър-дърман – разсипан, разрушен  е  от  ирански  произход.

11.           десен, десница – посока, ръка. В тох./б/ daks.in.āst – южен. /DA-DT-b/  В  санскрит  daāksina, протоиндоирански  dacāčina, авестийски  dashna, dačina, средноперсийски  dshn, dčn, партянски  d`shn, dčn, осетински  dæsny, латински  dexter, древногръцки  dexitj, литовски  desinas, исландски  taishno,  означават  южен, но  и  десен. /L-IAIL/  В  тохарски  paci  означава  десен  и  вероятно  е  от  енисейски  произход, или  е  производно  на  тохарското  poko – ръка. В  котски  pagai - десен. В  кетски  jūk, ju` - юг, показва  ностратически  паралели  със  съответното  славянско  понятие. /S-YE www.starling.rinet.ru/  В  осетински  също  rахiz – десен, xussъr – юг, показва  връзка  със  санскрито-тохарско-хотаносатското  hasta - десница. В  съвр.персийски  rōst – десен, а  в  османотурски  saĝ. Старостин  посочва  протоалтайското  āŋo, тюркското  oŋ, тунгусоманчжурското  āŋgi – десен. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Това  показва  че  българското  понятие  десен  е  от  староирански  произход, особено  като  се  види  пълното  съвпадение  с  осетинската  форма – десни. От  старобългарски  десен, десница  е  навлязло  и  в  староруски. /ФБ-ИХЧДЯ www.shard1.narod.ru/biblio1.htm/  Бързо  излиза  от  употреба, тъй  като  десен  е  нетипично  за  славянските  езици. Връзката   юг – десен  според  Т.Гамкрелидзе  и  В.Вс.Иванов  е  свързана  с  големите  индоевропейски  миграции  на  изток, когато  при  движение  в  тази  посока, дясната  ръка  винаги  сочи  юг. В  иранските  езици, аналогично  на  десница  са: в  осетински  zæstæ, ягнобски  dast, кюрдски  dest, талишки  das, персийски  däst, шугнански  dast, гилянски  dêst, язгулемски  das, сариколски  dast – ръка. /VS-ETD/ В  калашки  drach, кховарски  hoski, düšt, нуристански  dachin, хинду-урду  dae,  пущунски  xe – десен.

12.           джагал – разбойник, скитник. Осетинската  дума  dzægъæl  означава  бездомник, скитник  и  е  идентична  с  българското  джагал, джагали - традиционно  название  за  турските  поробители  и  циганите. В  персийски  dägäl, талишки  dyvü, пущунски  daga, кюрдски  dex'eb – лъжа, измама, примери  допълващи  значението  на  джагал, което  не  изключва  възможността  да  имаме  турцизъм от  ирански  произход. /VS-ETD/

13.           джаскам – хвърлям. В  тох./б/ ya  в  тох./а/  – хвърлям, yatwe – удар, тласък. /DA-DT-b/ Д.Адамс  го  свързва  със  санскритското  jambayati, vadha  и  авестийското  vadaia – удрям, тласкъм, хвърлям. Сравни  с  българското  джаскам. П.Добрев  посочва  памирското  джаз-авыл – хвърлям. /ПД-ЕАКБ стр.85/ В  хетски  šīiezzi, хотаносакски  ах, санскритски  aāsyati, авестийски  āāsa, осетински   æхsыn, пущунски  andext, талишки  yande, персийски  andaxtan, памирски  aw, язгулемски  awola, сариколски  awlo – джаскам, хвърлям. Виж  общобалтийското  jiešmas, гръцкото  thmi, древноиталийското  iacio – хвърлям. /VS-ETD/,/L-IAIL/ 

14.           джонгъл, джонгъли – крака. Намираме  точен  аналог  в  осетинското  dzeng – крак. Сходно  е  пущунското  danga, в  по-малака  степен  нуристанското  zapo, хинду-урду  tak – крак. Виж  и  българското  дзингия – стреме, което  се  свързва  с  турското  üzengy – стреме. /СИ-РРОД стр.106/  Осетинското  dzeng  е  много  по-близко  до  дзингия, а  стремето, дзингията  е  мястото  за  крака  на  ездача. Същата  семантика  има  латинското  stapedus – стреме, място  за  стъпване  и  вотякското  jalka – стъпало, крак,  jalgo - стреме. В  искашимски  dökosha, вахански  tokum - стеме. /IED/  В  пущунски  tsengel  е  близко  до  осетинското  dzeng,  но  означава  лакът. В  санскритски  aānghri, протоиндоирански  hanghri – крак  е  от  един  корен  със  славянското  нога. Също  в  ягнобски  ling, кюрдски  ling, талишки  lyng, персийски  leng, шугнански  ling, гилянски  lêng, язгулемски  lang, сариколски  lang – крак. /VS-ETD/  В  български  лунгур  е  обида, със  значение  куц. Смята  се  за  турцизъм  от  персийски. В  санскрит  ling, lingam  e  пенис.

15.           дзавана – лозарски  нож. В тох./б/ ts.nk – свалям, дера  кожа, tsain – стрела, оръжие. Д.Адамс  посочва  древноперсиското  dzainu – оръжие, в  пехлеви  zēn – оръжие. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ В  български  се  среща  рядката  дума  дзавана – лозарски  нож  за  калеми  и  присаждане. П.Добрев  я  свързва  с  памирското  дзьйявына – подпъхвам,  и  съответно  подпъхването  на  калема  при  присаждане. /ПД-ЕАКБ стр.86/ Въпросното  обяснение  напълно  съвпада  с  тохарската  аналогия – дера  кожа, ножовете  за  дране  трябва  да  се  подпъхнат  под  кожата  на  животното  без  да  я  нараняват. А  това  показва  че  е  възможно  първоначално  дзаваната  да  е  бил  нож  за  дране. Иранското  значение – оръжие  е  по-общо. Тохарската  етимология  е  вероятна.

16.           дзвиска – двегодишна  овца, йоса, йоси – едногодишни  агнета  и  шилета. И  осетинската  аналогия  физ /fis/. Тя  е  явно  пряка  производна  на  протоиндоиранското  dvivatsika – двугодишно  козле. В  кховарски  duasa – двугодишно козле.  П.Добрев  посочва