2.              гаден – мръсен, зловонен, отблъскващ. В  тох./б/ gandha – миризма. /DA-DT-b/  В  осетински  igændum, ягнобски  ganda, кюрдски  gend, пущунски  gandel, персийски  gänd, шугнански  gandaš, язгулемски  ganda, белуджи  ganok – лош, мръсен. /VS-ETD/  В  палийски  gandaka, кховарски  gun – миризма. Откриваме  ностратически  паралел. В  котски  kiŋ - миризма. /S-YE www.starling.rinet.ru/  В  езика  на  баските  khino – миризма. В  български  гаден  означава  лош  на  вкус  или  миризма, отвратителен, отблъскващ. П.Добрев  го  свързва  с  пущунското  гадж – мръсен, ганда, гандав – зловонен, мръсен  вонящ, рушанското  ганадаги – лошокачествен. В  пехлеви  gandagīh  е  зловонен, gandag – скверен, пакостен, gad – разбойник. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  ягнобски  gujt, гилянски  gad, gažd, белуджи  gat, gažd - мръсен. /VS-ETD/  В  согдийски  `ntaq,  авестийски  gantiv, gain·ti, санскритски  gandh, съвр.персийски  gwnd – лошо  миришещ. /Ch-DIV/ В  протоиндоирански  ghandh/t, средноперсийски  gand, партянски  gnd'g – лоша  миризма, воня. /L-IAIL/ Така  че  гаден  е  с  типична  тохарска  и  иранска  етимология. От  същия  тип  е  названието  гаджали – лоши, мръсни  хора, неверници, разбойници,  традиционното  назавние  на  турските  поробители.

3.              гайда - български музикален инструмент.  В  тох./б/  gaynasayape, gayasārsa – весел. /DA-DT-b/  В пехлеви  gāhānbār – празник. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ В  английски  gay – весел, веселяк, в преностен  смисъл  извратен  тип, хомосексуалист. П.Добрев  свързва  думата  гайда  с  памирското  гайда – песен  и  изобщо  древното  санскритско  и  авестийско  гай – пея, гата – песен./ПД-ЕАКБ стр.76-77/ В  санкрит  gāithar – песен, протоиндоирански  gahtha, авестийски  gāvacah, партянски  ng'y, хотаносакски  ggāha – стих, песен. /L-IAIL/  В  БЕР  е  посочена  съмнителна  и  абсурдна  етимология  на  арабско  понятие  преминало  през  турски. Че  това  е  абсурдно, се  потвърждава  от  следния  факт. Словашкото  gajda – гайда, е  посочено  от  Шафарик  като  старобългарска  заемка. /БЦ-ИБЕ-1 стр.56/ Също  в  унгарски  gajdol  е  от  старобългарски  произход. /БЦ-ИБЕ-2 стр.171/ Думата  гайда  е  с  предосмански  произход. Освен  при  шотландците  гайда  се  среща  при  бретонците, унгарците, българите, румънците, чувашите, латишите  и  в  Кавказ. Осетинското  название  на  гайдата  е  тулум  и  е  турцизъм, така  че  ако  гайда  е  турска  заемка  то  трябва  да  е  тулум. При  чувашите  се  нарича  шапар, при  румънците  чимпа, при  латишите  смуйгас. Явно произхода  на  инструмента  е  твърде  древен.

4.              гадже – момиче, годеница. В осетински  gæccæl, ягнобски  gay, gayk, gayak, шугнански  gаc, сариколски  goc, язгулемски  gačaq, kęč, искашимски  kuc, кюрдски  kij – жена, момиче. /VS-ETD/,/IED/  В  рушански  и  хуфски  gac, gācäk – момиче, девойка, gada – младеж. /ВС-РХТ/  В  кховарски  gutkes – момче. Тези  форми  са  идентични  на  нашето  гадже. Друга  интересна  пущунска  дума  е  gag – сватба  когато  младаженците  се  събират  без  съгласието  на  родителите  и  без  заплащане  на  калъм. Сравни  с  българското  гадже – предбрачна  партньорка, годеница, както  и  със  самата  дума  годеж, сгодяване, нямащи  славянски  аналози.

5.              галатски – старобългарска  дума  със значение  дяволски, нечист, носещ  зло. В  тох./б/ kla, санскрит  galati – дяволски, в  старогръцки  ballw, келтски  blif – измамен. /VS-ETD/  Това  е  значение  е  второстепенно  свързано  с  представата  за  дявола, нечистите, лоши  сили  на  подземния  свят. Може  да  посочим  рядката  българска  форма  галатски – нечист. П.Добрев  го  свързва  с  памирското /пущунското/  галат – нечист. /ПД-ЕАКБ стр.77/  Също  така  галатя  означава  сквернословя, псувам, гнусен, мръсен. /СИ-РРОД стр.79/ Аналогия  с  идентичното  санскритско  galati – долен, разположен  ниско, в  евентуален  преностен  смисъл – адски, дяволски. Намираме  сходство  с  угрофинските  понятия  за  дявол, в  манси  kul'nаiêr, унгарски  hülye, удмурски  kyl',  коми  kul', фински  koljo, естонски  koll. /VS-ETD/

6.              гале – биче, теле. В  осетински  бик  е  gal, в  персийски  gusale, гилянски  gusalê - теленце. В  латински  galba, немски  kelber, английски  calf, санскрит  garbhah, авестийски  garêwa, арменски  koriuh, древногръцки  delfos – теленце. /VS-ETD/ Съществува  и  в  български – гале, малко  биволче. /ПД-ЕАКБ стр.77/ То  пък  е  свързано  с  иранското  понятие  за  стадо, в  осетински  gal, ягнобски  gala, кюрдски  gel, golê, пущунски  gêlê, талишки  gälle, персийски  gala, шугнански  gêllê, гилянски  gala, язгулемски  galo, gala, сариколски  galo – стадо. /VS-ETD/

7.              гевезе – несериозен  човек, гавра – обида.  В тох./б/ kwip, kwipen – срам, позор, непристойно  поведение, onkipe - безсрамен. /DA-DT-b/  В  български  се  среща  думата  кепазлък, кепезе – срамно, недостойно  поведение, недостоен  човек. БЕР  я  посочва  като  персийска  заемка  в  турски, но  Х.Фиюзи  отбелязва  че  такава  персийска  дума  липсва  от  наличните  персийски  източници. /ХФ-ПДБЕ стр.47/ Възможна  е  или  това  да  е  стара  прабългарска  дума  с  тохарски  произход, или  тохаризъм  в  турски. В  турски  и  карачаевобалкарски  откриваме  geveze – шут, смешник. /VS-ETD/  В  английски  gew-gaw  означава  дрънкулка, gawk - срамежлив, gaff – нередна  постъпка, присмех, издънка, аналогично  на  френското  gaffe, в  немски  gemein – простак, заимствано  в  български  като  гамен. В осетински  се  среща  сходните  kоmых, хоmых, fеmыf, хuеmыхu, със  значение  лентяй, пропаднал  човек, æfgъаu – достоен  за  съжаление, пропаднал, а  gædau - нравствен. Дигорското  хuеmыхu  е  почти  идентично  с  българското  гевезе /лигльо, негодник/. Така  че  гевезе  си  е  турцизъм, но  не  от  персийски, а  от  тохарски, или  някой  източноирански  език. Наличието  на  думата  в  карачаевобалкарски  показва  че  може да  се  касае  за  аланска  заемка. Но  дума  от  подобен  корен  е  съществувала  в  българския  език  преди  идването  на  турците. Виж  българското  гавра – присмех, сходно  с  английското  gaff. П.Добрев  смята  че  е  от  памирски  произход, свързвайки  го  с  мунджанското  gawred – объркан, несполучлив. /ПД-ЕАКБ стр76/

8.              гепвам, гепя – хващам.  В  тох./б/ kāpi, oppaci – хващам. Д.Адамс  смята  че  от  същия  произход  е  посоченото  вече  kāp, kapar – хапя. /DA-DT-b/  Той  го  свързва  с  албанското  kap, латинското capio, готскто hafjan – захват. В хетски eipzi, apanzi, санскритски āp, проноиндоирански  hahp, авестийски  apāna, āfān·te, хотаносакски  byev, съвр.персийски  yāftan – хващам, достигам. /L-IAIL/ В  български  се  среща  старобългарското  габити, диалектното /Охридско, Костурско/ гибам, жаргонното  гепвам, гепя – хващам, диалектното  гоптал – юмрук. /ММ-РСБД стр.65/  По-рядка  форма  е  вкепсам – хващам. /СИ-РРОД стр.63/ Сходни  са  хуфското  и  рушанско  qap, осетинското  qawyn, qawd – хващам, вземам, ваханското  gawust – юмрук. /Ch-DIV/ П.Добрев  посочва  по-далечното  санскритко  гупт – удрям. /ПД-ЕАКБ стр.81/ Също  в  авестийски  gava, арменски  kuc, древногръцки  egguh, древнобалтийски  gaunu, немски  и  английски  hand – ръка, също  в  санскритски  gabhastih, kapat, персийски  käpidan, арменски  kap, древнобалтийски  gabana, kampt, древногръцки  kaptw, латински  habeo, capio, немски  geben, английски  seize, келтски  gaibid - хващам. Също  в  осетински  dzæmby, пущунски  čamba – лапа. /VS-ETD/ Сравни  осетинската  дума  с  българското  име  Джамбо, фамилия  Джамбов, т.е. човек  със  силни ръце, респ.лапи. Известен  паралел  се  наблюдава  с  алтайското  kompo, тюркското  kop, монголското  kombo, тунгусоманчжурското  komba,  японското  k`mpusi  - юмрук  и  алтайското  kukata, монголското  kagda, тунгусоманчжурското  kokalta, японското  kukat` - ръка, длан. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  хантски  kòwêl, лапландски  kèbpel, фински  käpälä, естонски  käpp, мордвински  kjape, вепски  käbäl – лапа. /VS-ETD/  В  санскритски  sāaphaā, протоиндоирански  scāapha, авестийски  safa, хотаносакски  saha, осетински  sæftæg, пущунски  swa – лапа, копито. /L-IAIL/  Сравни  с  българското  китка – ръка, длан  и  руското  кисть. Ностратическа  етимология. Аналогията  kāpi-qawyn-гепя е  очевидна, както  и  gava- gawust-гоптал. Също  сравни  българското  шепа   със  санскритското  sāaphaā.

9.              гердан – украшение, наниз, слагащ  се  на  врата. Думата  е  с  ирански  произход. В  ягнобски  gird, пущунски  gerdoş, пущунски  gerd, талишки  gordonie, персийски  gerd, шугнански  garden, гилянски  gêrdênen, язгулемски  gerdant, сариколски  gardon – извивам  врата  си, в  английски  gird – опасвам. /VS-ETD/  Мнението  на  В.Кръстева  че  гердан  е  турцизъм  от  gerdan – огърлица, врат  на  заклано животно  е  спорно. /ВК-ТРТБЕ стр.61/

10.           гиздя – украсявам, българска  дума  нямаща  слявянски  аналози, изключая  “сръбското”  гизда, срещащо  се  в  Тимошко, което  е  очеваден, явен  българизъм. П.Добрев  посочва  памирските  гизо, гизд – цвете, т.е. гиздав – украсен  с  цветя. /ПД-ЕАКБ стр.79/  Може  да  добавим  и  българските  китка - цвете, китен – красив, кичест, накичен – украсен. Трябва да  посочим  и  осетинското  didinet - цвете, didindžыtæ – цветя. Заето  и  в  ингушки, където  ziza – цвете. /РИС/ Това  обяснява  значението  на  българското  име  Дидо, Дида – цвете, аналогично  на  Цветан, Цветана  и  думата  джиджен – красив. П.Добрев  я  свързва  с  дардското  jije /джиджие/ - красив. /ПД-ЕАКБ стр.85/ В  тох./б/ ketwe, katu – украсен, бляскъв, скъпоценност. /DA-DT-b/  В  тюркските  езици  цвете  е  съотвенто  в  тюркменски, чувашки, тувински  čeček, гагаузки, карачаевобалкарски  čiček, турски  çiçek, казахски  šešek, татарски  čəčək, узбекски  čečak. /VS-ETD/  Възможно  обяснение  на  българското  име Чечо, Чочо, Цецо, Цеца – Цветан, Цветана, като  вероятно  предосманска  тюркска  заемака. Виж  хазарското  женско  име  Чичак – цвете. Също  Старостин  посочва  протоалтайското  *gi̯óč`e, тюркското  *gеč, монголското  *gečigene, корейското  *kòč – цвете, а  от  протоформата  *č`eč`u – цвете, посочва  единствено  тюркското  *čeček  и  съмнителното  японско  *tutu/n/si – цвете, което  вероятно  е  от  друг  корен. /S-AE www.starling.rinet.ru/

11.           главя, главя  се  - диалектна  дума, означава  обявявам  нещо, главя  се  за  ратай – обявявам  се  за  ратай  и  главеж – годеж, обява  на  свадба. Сравни  с  идентичното  тох./б/ klaw – обявявам. /DA-DT-b/ 

12.           глиган – диво  прасе. В  алтайските  езици  се  среща  интересната  форма  oligv/~u/, тюркски  vlagr`n, монголски  olögčin,  тунгусоманчжурски  uligan – женско  прасе. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Виждаме  древен  паралел  на  нашето  глиган  с  тунгусоманчжурската  дума. Като  алтернативно  решение, може да  свържем  глиган  със  славянското  клык, клик – бивни, белег  характерен  за  това  животно. Б.Цонев  посочва  старобългарското  глиганъ, гликанъ  като  заемка  в  румънски  gligan, glikan. /БЦ-ИБЕ-2 стр.56/ 

13.           гломъ, глума – шега, глоумити – веселя  се, шегувам  се, старобългарска  дума. /ММ-РСБД стр.57-58/ Тя  има  славянски  аналогии, в  староруски  глумиться, съвр.руски  гулять, полски  głumic`, сърбохърватски, словенски  gluj