1.              ва – паразитна  частица. В  тох./б/ wa – защото. Д.Адамс то  свързва  с  протоиндоевропейското  wā, санскритско-авестийското  vā, латинското  ve, древногръцкото  αύ – защото, поради  това. /DA-DT-b/ В  тракийските  диалекти  ва  се  използва  повсеместно  като  паразитна  частица, обикновено  след  глагола  на  изречението. Също  в  славянските  езици, Дерксен  посочва  в старобългарски  бо, руски  бо, чешки, сърбохърватски  bo, литовски  baё – защото. /D-SIL/

2.              вагуля – милвам. В  тох./б/ wicāko – буза, челюст. Д.Адамс  го  свързва  с  немското  vand – страна. /DA-DT-b/ Сходно  е  осетинското  wadul – буза  и  българското  диалектно /Хасковско/ вагуля – милвам. В  по-далечна  връзка  с  тохарското  понятие  можем  да  посочим  руското  виски – слепоочия.

3.              вада – улей  за напояване, малко  поточе. Думата  няма  славянски  аналози. П.Добрев  посочва  памирските  анлази  vad, vod  в  искашимски, язгулемски, вахански. /ПД-ЕАКБ стр.72/  Може  да  добавим  шугнанското  vidij, vidiyd, рушанското  viduli – вада  за  напояване. /Ch-DIV/

4.              вадъ, вадити – клеветя, злепоставям. /ММ-РСБД стр.41/, вабити – мамя. В  осетински  fyd, ягнобски, язгулемски, шугнански, пущунски  bad, кюрдски  bed, талишки, гилянски  bêd, персийски  bäd, пехлеви  wad, wadīh – зло, нещастие, беда, wadbaht – злощастник, нещастник, bēshīd – болка, страдание. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  английски  bad – лош, аналогично  на  иранските  понятия. /VS-ETD/ Вижаме  че  тохарската  форма  е  по-близка  до  български  отколкото  пехлевийската. Също  виж  старобългарското  wase, wasik, viparyāsa, в  хотаносакски  viporyāsa – грешка, загуба, заблуда, лъжа. В   старобългарски  вабити  означава  мамя. Под  формата  вабе  се  е  срещала  в  западните  български  говори. /БЦ-ИБЕ-1 стр.85/ В  осетински  Друг  интересен  пример  е  думата  ваджия, ваджишки – лош, неприятен, проклет. Х.Фиюзи  погрешно  го  свързва  с  по-далечното  персийско  годжäсте /godjāste/  лош, неприятен. /ХФ-ПДБЕ стр.30/ Само  че  то  е  от  един  корен  с  пехлевийското  gandag – мръсен, нечист, скверен, аналогично  на  българското  гад, гаден, гаджал. А ваджия  показва  по-голяма  близост  с  тохарските  и  иранските  понятия. Очевидно  е  произлязло  от  старобългарското  вадъ.

5.              Вардар – име  на  българска  река  в  Македония. В  тох./б/ aurste, wartstse – широк. Д.Адамс  го  свързва  с  прототохарското  wartse, санскритското  vraddkaā, авестийското  varādaiti – голям, широк. /DA-DT-b/  Може  да  добавим  осетинското  Уардон /широка  река/ , название  на  р.Дон  и  българското  Вардар – основната  река  в  българската  историческа  и  етническа  територия  Македония. Също  в  осетински  wæræx, кюрдски  ber, пущунски  var, персийски  bar, памирски  bаr, гилянски  fеl – широк. /VS-ETD/ В  тохарски  war  означава  и  вода. В пехлеви  war  е  езеро, а  rōd  е  река. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ Осетинското  дон  и  средноазиатското  иранско  даря, означават  река /Амударя, Сърдаря, Вахандаря, Кончедаря/, така  че  източния  прабългарски, тохаро-ирански  произход  на  Варадар  не  подлежи  на  съмнение, за  ужас  на  примитивните скопски  македонисти, ако са  в  състояние  да  го  проумеят, за  което  се  съмнявам! Коренът  dar – река  има  широко  разпространение. В  осетински  lædary, ягнобски  dariyo, кюрдски  derjab, пущунски  dēruēz, талишки  darā, персийски  darjo, гилянски  dērye, сариколски  daryn - река. /VS-ETD/  Заето  в  турски  като  дере. Според  Св.Плетньова,  съгласно  писмото  на  кагана  Йосиф, хазарите  са  наричали  р.Волга – Варшан /В`рш`н/. /СП-Х/ Може  да  го  обясним  с  общоиндоевропейското  вар – вода, езеро  и  тох./а/ tsan – река, поток,  или  с  тох./б/  wartstse, осетинското  уард – широк  и   шан – tsan – река. Осетинското  don  както  и  тохарското  tsan, имат  еднакъв  произход  със  санскритското  dhani, протоиндоиранското  dhan, староперсийското  dnu, danu, съвр.персийското  dan – поток, течение, река. /Ch-DIV/ В  чувашки  tăšăral – поток, река, в  останлите  тюркски  езици  tasy/da`š – поток, река. Възможна  тохарска  заемка.

6.              вапа – старобългарска  дума  означаваща  езеро, блато, локва, водоем. /ММ-РСБД стр.42/ В  тох./б/ ap – вода, река, водоем, abraji – водни  капки, санскрит  aāp, vāpi, протоиндоирански  hap, авестийски  aib, согдийски  `p, пехлевийски  āp, ab, хотаносакски  hāpah, осетински  æf, ягнобски  op, кюрдски  av, пущунски  ab, ubu, талишки  ov, шугнански  ab, гилянски  ev, сариколски  op, белуджи  ap, калашки  ukh, кховарски  ugu, нуристански  agol, древнобалтийски  аdula, фригийски  аd-dua, албански  atlas – вода, река, поток. Може  да  посочим  още  искашимското  wek, вахански  yupk, мунджански  yaogha, йидга  yaugh, сариколски  khets, сангличи  vik, зебакски  paghao – вода, водоем. /IED/ В  чувашки  jĕpe, гагаузки  jaba, карачаевобалкарски  j'ebü – влажен. /VS-ETD/  Виждаме  явна  иранска  заемка  в  посочените  тюркски  езици. Санскритското  abhrā, авестийското  abra, хотаносакското  ora, осетинското  arf,  ягнобското  abrat, jubor, кюрдското  awr, пущунското  abr, bārān, талишкото  ab, съвр.персийското  ābr, гилянското  abr, рушанското, хуфското abri, сариколското  abru, белуджи  varva, калашкото  pilive, кховарското  boshik, хинду-урду  baris, badal, латинското  imber, арменското  amb, amp, означават  облак, влага, дъжд, в  хотаносакски  небе. /L-IAIL/ В  кховарски  abi – напоявана  земя. В хетски  hapaaha, uappu, древнобалтийски  upe, древногръцки  bajh, тракийски  ape, aphus, upa – вода, река, извор. Според  П.Добрев  ав  е  прабългарска  дума за  означаване  на  вода./ИС-МПДБС-1 стр.43/ Среща  се  и  в  района  на  Бактрия – река  Мургаб. Вл.Георгиев  посочва  няколко  български  реки, завършващи  с  наставка  -ава, Мор-ава, Рес-ава, също  старото  име  на  р.Резовска е  било Ресава, Ниш-ава, Сер-ава  в  Македония. Откриват  се  и  сходни  названия  в Хърватско  и  Чехия, като  Морава, Орлиява, Лйутава, Валтава, Опава. Той  смята  -ава  за  тракийско  по  произход, сходно  с  древногръцкото  νάμα, йонийското  νηϊς – извор, течение. /ВГ-БЕО стр.35/  Вероятно  -ава  е  от  ирански  произход  и  означава  река, вода, сравни  с  прабългарското  ав  и  осетинското  æf – вода, река. Така  че  Морава – тъмна  на  цвят, морава  река, Ресава – напояваща, Серава – сива. А  паралелите  с хърватските  и  чишки  названия  могат  да  се  обяснят  с  факта  че  тези  територии  са влизали  в  границите  на  Аварската държава. Според  Ив.Дуриданов  ибаръ, ибръ  е  старобългарска  дума  означаваща  поток, река. Среща  се  в  Сърбия, приток  на  р.Сръбска /Западна/ Морава,  Ибру – река  в  Румъния  и  Ибр  река  край  Киев. Авторът  го  свързва  с  тракийското  ibr, ebros, залегнало  в  основата  на  Hebros, античното  име  на  р.Марица. /ИД-ЕТ/ Вл.Георгиев  не  према  тази  етимология  и  свързва  hebros  с  хипотетичното  тракийско  ebros – широк, Хеброс – широка  река. /ВГ-ТТЕ стр.37/  Той  посочва  името  на  с. Поибрене, намиращо  се  по  горното  течение  на  реката. Смята  че  в  средновековието  р.Марица  също  се  е  наричала  Ибър. /ВГ-БЕО стр.26-27/ Покорни  посочва  латинското  iber, ibertis – плодороден /букв. виме/, плодотворен. /P-IAIL/  Но  старобългарското  ибъръ  едва  ли  е  тракийски  произход, особено  като  се  има  в  предвид   р.Ибр  край  Киев. Трябва  да  търсим  източни, тохаро-ирански  паралели. Коренът  е  твърде  древен, ностратически. Водата  е  основен  фактор  на  плодородието. Виж  името  на  р.Об  в  Сибир. Може  да  посочим  и  р.Ебро в Испания. В  езика  на  баските  ibar  е  долина, а  ibai – река, ur - вода. Така  че  топонимът  Иберия  най-вероятно  е  означавал  страна  на  речните  долини. Смята  се  че  баският  език  има  далечни  паралели  с  протокартвелските  езици. В  грузински  bari  е  също  долина. В  шумерски  bar – долина. В  български  бара  е  малка  рекичка. Интересна  е  алтайската  протоформа  *poru, тюркското  *bora, монголското  *boruɣa, тунгусоманчжурски  *pur, корейското  *pora, японското  *pùr – сняг, дъжд. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Коренът  bor, bora – буря, вятър  е  ностратически, но  българското  порой – буря, дъжд, няма  славянски  аналогии   и  показва  древни  алтайски  контакт.

7.              вардя – пазя. По-стара  форма  е  варам – пазя. /СИ-РРОД стр.52/ В  тох./б/ sam.war, в  хотаносакски  sam.wara – монашеско   въздържание, от  sam, saman~ne  монах  и  war – пазя. /DA-DT-b/ Ако  вардя  може  да  свържим  с  осетинското  wart, uart, партянското  w`rt`k – щит, пазя, то  варам  е  по-близко  да  тохарската  форма.

8.              варé – стара  диалектна  дума, означаваща  болка, страдание, мъка. /СИ-РРОД стр.52/ В  тох./б/ wer – ненавист. В  санскрит  vaira, пракрит, палийски  vera – ненавист, среща се в езика на Крорайна. /DA-DT-b/

9.              варийн – мъж. В  тох./б/ wir – мъж. /DA-DT-b/  Общоиндоевропейско  и  ностратическо  понятие. В  българските  диалекти /Шуменско/   варйин  означава  мъж, годеник. /ИД-ЗСБХ стр.404/ В  кховарски  war – език, племе, народ, в  корнуелски  gwer, wer – хора.  В  ингушки  vaьr – род. /РИС/

10.           варосвам – боядисвам  в  бяло, бур – варовик, креда. В тох./б/ war, в  тох./а/ – боядисвам, waran~ ce, в  тох./а/  wāryān~c – пясък. Д.Адамс  не  може  да  обясни  етимологията  на  думата. Той  го  свързва  със  староирландското  uār – глина, старовисоконемското  warо – бряг, староанглийското  arm – земя. /DA-DT-b/  Но  може  да  посочим  санскритското  babhru, митанийското  bpaprunni, авестийското  babra, пехлевийското  bōr, осетинското  bur, ягнобското  vur, кюрдското  и  пущунското  bor, персийското,таджикското  bur, шугнанското  vūr, гилянското  bur, сариколското  bswar, кховарското  barkan, старовисоконемското  brin, английското  brown – червеникав, кавяв, тебешир, варовик. /L-IAIL/  Пехлевийското  bōr  означава  и  кафяв, горски  заек. От  същия  произход  е  общоиндоевропейското  бобър, в  старобългарски  бебъръ, кафяво  животно. П.Добрев  посочва  българското  диалектно  бур – варовик, тебешир, свързано  с  названия  на  скалисти  местности  Бурел, Буриева. В  памирските  езици /сариколско/  бур  означава  също  варовик. /ПД-ЕАКБ стр.71/ В  руски  бурый  означава  кафеникав, сив  и  заимствано  или  от  старобългарски  или  от  осетински. Среща  се  и  в  тюркските  езици, в  киргизки, казахски, карачаевабалкарски, тюркменски, узбекски bor, якутски  buor, тувински, хакаски  por, турски  bur, чувашки  pură – тебешир, варовик. В чувашки  purlă, в  турски, азырбайджански  bögrül, татарски  bury, казахски, узбекски  buryl, южноалтайски, тувински, якутски, киргизки  bu`rul – риж, червеникав. /VS-ETD/  В  ингушки  bora – сив. /РИС/ По-вероятно  е  тохарското  waran~ ce, да  има  произход  от  общоиндоевропейското  bur, в  монголски  *boro – сив, кавяв, свързано  с  цвета  на  пясъка  и  с  тох./а/ war – боядисвам. В  санскритски  varna – цвят, респ. каста, означавана  с  цвят, бял  за  брахманите /жреците/, червен  за  кшатрийте /войните/, жълт  за  вайшите /свободните  земеделци/  и  черен  з