1.           юда – митологична, зла  сила. В  тох./б/ yāt, yātaln~e – способности, сила, възможности, в  тох./а/  yutk – покровителство, uwe – умения, изкуство. В  иранските  езици, в  осетински  aywad – умения, изкуство, в ягнобски  yod, кюрдски  yad, пущунски  jad, талишки  jod, персийски  jad, шугнански  yod, гилянски  jed, язгулемски  yed, сариколски  yud - памет. В  пехлеви  ayād – памет, мисъл. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Също  в  осетински  ud, ягнобски  *wat, пущунски  uda, щугнански  voyd, язгулемски  woyt, сариколски  voyd – дух, митична  сила. /VS-ETD/  Сравни  със  старобългарското  юда – зла  сила  или  личното  име  Йото. В  манси  vag, манси  uêc, удмурски  ödy, kat'-vi, коми  joz-vi, марийски  vij, лапландски  viekkä, фински  väki, естонски  vägi, jõud, мордвински  vij – сила. /VS-ETD/

2.           яд – гняв, оjьминъ – войн. В  тох./б/ yāt, в  тох./а/ yutk  –  боря  се  воювам. /P-IEW/  Думата  е  от  един  и  същ  корен  с  wetau – войн. В  авестийски  yateiti, yūidyeinti, древнобалтийски  judu, литовски  juduёs, латински  jubeo, келтски  jud, славянски /полски/ judzic, древногръцки usmini, /usmini/, санскрит  yatuāna, ud-yōdhati, кимвърски  add, iad, галски  adietumrus – боря  се, воювам. /P-IEW/  В  санскрит  също  yodh, протоиндоилански  hiaudu, хотаносакски  juv, белуджи  jŷ - борба. /L-IAIL/  В  санскрит  ya-yan , общоирански  yāti, арменски  janam, гръцки  zhlos, немски  jouchen, английски  exited – ярост. В  осетински  fyd, пущунски  pênd – сърдит, ядосан. /VS-ETD/ В енисейските  езици, протоформата  е `u~/x/, кетски  ū, котски  u - сила. /S-YE www.starling.rinet.ru/  Сравни  с  българското  яд, ядосвам  се – изпадам  в  ярост, проявявам  войствено, агресивно  поведение. Славянското  яд – отрова  има  по-друго  значение. Б.Цонев  посочва  че  то  се  е  загубило  твърде  рано. В  началото  на  20 в. яд – като  отрова  се  е  срещало  само  в  някои  народни  песни. /БЦ-ИБЕ-1 стр.108/ Старобългарската  дума  оjьминъ – войн  е  или  гръцка  заемка, сравни  с  usmini, или  има  връзка  със  санскритското  ojmaān, уudhmaā, хотаносакското  on·a  -  силен, войн.  /P-IEW/,/L-IAIL/

3.           язък, азик – възклицание  изразяващо  загуба. В  тох./б/ aise – излишен, давам. /DA-DT-b/ В  хотаносакски  yseh – претърпяна  загуба, авестийски  yā - нужда. /Ch-DIV/ В  български  възклицанието  язък  се  използва  при  израз  на  съжаление  за  претърпяна  загуба. Б.Цонев  смята  язък  за  турцизъм. /БЦ-ИБЕ-2 стр.190/  Среща  се  в  някои  диалекти  като  азик.  Приликата  с  хотаносакски  покавда  вероятен  по-стар  произход  на  понятието.

4.           як – силен. В  тох./б/ yask – сила, yok, yuk – побеждавам, в тох./а/ yok, yuk – сила. Покорни  го  сравнява  със  старобългарското  якъ – силен, имащо  аналогии  само  в  сръбски  и  руското  диалектно  яглы – силен. В  литовски  jega – сила. Възможен  прабългарски  произход  на  якъ.В  санскрит  yacati, общобалтийски  juokas, древноиталийски  iocus, старонемски  gehan, келтски  iaith – силен. /VS-ETD/

5.           яко, яко дим – като, като  дим. В  тох./б/ yak, yaka – все  още, като. Пълно  съвпадени  на  славянска  и  тохарска  етимология. Сравни  с  руското  якоби – като.

6.           Янтра – българска  река. В  тох./б/ yāntar, в  хотаносакски  yantra – ограничаващ, сковаващ, опасващ, yāna - пояс. П.Добрев  посочва  диалектното  ян – страничен  ремък  на  конска  сбруя  и  го  свързва  с  ваханското  yand – страна./ПД-ЕАКБ стр.141/  В  осетински  ænder, iand, ягнобското  anē, кюрдското  êtor, han - външен. Съществува  и  мнение  че  ян  е  турцизъм, yan – страничен  ремък  на  каруца. /СИ-РРОД стр.588/  Турската  дума  е  тохаризъм  или  иранизъм. В  тюркските  езици, в  тюркменски, гагаузки, татарски  jan, турски  yan, карачаевобалкарски, казахски, киргизки  j'an, южноалтайски  d'an, узбекски  jon, чувашки  jen – страна, страничен, janax, janak, yanak, synaax – буза, страна  на  лицето. /VS-ETD/ Но  можем  да  посочим  и  името  на  р.Янтра, която  опасва  Царевец. Вл.Георгиев  свързва  названието  и  с  тракийското  ietro – бърз,  от  където  Етър – гороното  течение  на  реката, Етро поле – бързо  поле. Янтра, той  обяснява  с  ятовия  преход. /ВГ-ВБЕ стр.115/ Етимологията  е  издържана  но  можем  да  предложим  и  алтернативно  решение  с  наслагване  на  тохарско-иранска  етимология  обясняваща  прехода  Етър – Янтра, опасваща  река. В  българското  Янтра  откриваме  пълния  тохаро-ирански  корен  янт-, янд-, докато  във  всички  тюркски  примери, коренът  е  ян, без  крайното  -т, -д, което  показва  ясно  произхода.

            НАЗАД КЪМ ПЪРВАТА СТРАНИЦА НА КНИГАТА