1.           щерица - безплодна  крава /волът  е  също  безплоден/. В  тох./б/ sāari – теле, крава, вол. Д.Адамс  посочва  етимологични  аналогии  с  арменското  sterja, sterj, българското  щерица. /DA-DT-b/ В  санскрит  starā, sthiras, протоиндоирански  starih, съвр.персийски  sitarvan, sutūr, осетински  stælyn, старогръцки  steira, латински  sterilis, келтски  seirt, древнобалтийски  storas, исландски  stairo, старовисоконемски  sterkе, съвр.немски  stier – безплодна  крава, вол. /L-IAIL/ В   пехлеви  stōr – впрегатно животно. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Също  в  осетински  stūr, ягнобски  sutur, кюрдски  strî, пущунски  sutur, шугнански  sitůr, язгулемски  sêter, сариколски  sûtewr – крава, бик, вол. /VS-ETD/  Виждаме  общоиндоевропейска  етимология.

2.           щерка, керка – дъщеря. В  тох./б/ tkācer, в  тох./а/  ckācer - дъщеря. В  санскрит  duhitaār, авестийски  duādar, староперсийски  duht, duxtar, хотаносакски  dutar, арменски  dowstr, оскански  futiār, ликийски  kbatra, немски  tohter – дъщеря. /L-IAIL/  В  осетински  xodygd, ягнобски  duxtar, кюрдски  dûxtman, съвр.персийски  doxtär, памирски  duxtar, гилянски duxtêr, сариколски  dogd – дъщеря. /VS-ETD/ Тохарската  форма  /а/  показва  сходство  с  българското  щерка, керка – дъщеря, в  чувашки  xěr – дъщеря. Според  Ст.Младенов  щерка, черка,  произлизат  от  дъщеря, дъ+щер/к/а. /СМ-ИБЕ стр.189/

3.           щрек – внимателен, осторожен.  В  тох./б/ sürk – грижа, предпазливост. /DA-DT-b/  В  санскритски  sūrksati, древнобалтийски  sirgti, келтски  serg, немски  sorge, руски  сорога – осторожност, предпазливост. /VS-ETD/ Виж  българското  щрек, на  щрек – да  си  предпазлив. Въпреки  че  може  да  се  обвърже със  славянското  стража, все  пак  е  по-близко  до  тохарската  форма. Така  или  иначе  се  касае  за  един  и  същи  изходящ  индоевропейски  корен.

4.           щур – буен, бесен, тури – етноним, синоним  на  саки, Туран – топоним  с  авестийски  произход, Стиракс – хонски, вероятно  прабългарски  вожд, заедно  с  Глон /също  хонски вожд/  воювали  с  царицата  на  савирите  Боарикс, по  времето  и  със  съдействието  на  византийския  император  Юстиниян І. В  санскритски  aāstar, str, авестийски  sārāta, средноперсийски  stard, кховарски  stryi – неукротим, бесен, разрушаващ, šur, šura – герой, юнак, санскрит  sthiraā, авестийски  stira, хотаносакски  stura, кюрдски  stir, stûr, осетински  styr, stur, старошведски  stir, английски  strong, немски  stärke – сила, мощ, в  староперсийси  stabava – въстава, средноперсийски  stambag – агресивен, заплашващ, хотаносакски  staura - заплашващ. /L-IAIL/  Също  в  пущунски  sаtul, персийски  suturg, гилянски  sеtur – силен, голям. /VS-ETD/ Вл.Георгиев  посочва  трако-фригийското  име  Торкос /Τορκος/, производно  на  протоиндоевропейското  *storg – силен, мощен. /ВГ-БЕО стр.87/ Българското  щур, щурав  означава  също,  проявяващ  сила, буен. От  посочените  примери  се  изяснява  етимологията  на  прабългарското  име  Стиракс – силен. Стиракс  е  /хонски/, прабългарски  вожд  в  Кавказ  победен  от  царицата  на  савирите  Боарикс. Със  санскритското  turai, sura, sthira, осетинското  stur – силни, герои, войни, може  да  обясним  назавнието  тури, известно  то  Авестата, отнасящо  се  до  ранните  саки  обитавали  Средна  Азия /носители  на  андроновската  археологична  култура/  и  водили  непрекъснати  войни  с  авестийските  земеделски  общества. Тури  е  в  основата  на  названието  Туран, историческа  област  обхващаща  Средна  Азия  и  Таримската  котловина. В  угрофинските  езици, в  марийски  tyre, фински, естонски  terve, вепски  t'erveh – силен, вероятно  индоевропейска, иранска  заемка. /VS-ETD/ Това  название /тури, Туран/  няма  нищо  общо  с  много  по-късно  появилият  се  древнотюркски, тюркутски  етнос, наследник  на  южни  хуни  и  жужани, пръкнал  се  около  4 – 6 в. от н.е. в  полетата  и  степите  между  Ордоса  и  Кансу. Съвременните  тюркоезични  автори,  които  са  склонни  към  всякакви  откровенни  шовинистични  манипулации, стоящи  на  светлинни  години  растояние  от  безпристрастната  историческа  наука, спекулират  с  понятието  Туран, за  да  присвоят индоевропейските  древности, доказвайки  колко  „древни” са  тюрките!? 

            НАЗАД КЪМ ПЪРВАТА СТРАНИЦА НА КНИГАТА