1.           чадъ, чедо, челядъ – старобългарски  думи  със  значение  деца, потомство, куда - род. В  английски  kin – род,  във  фригийски  kenos – поколение, род, тракийското  kenqos – дете, потомък, старопруски  ceneāl - племе. В  кетски  k`tej, котски  kat, пумпокалски  kat`gas - дете. /S-YE www.starling.rinet.ru/  Старостин  посочва  протоалтайското  kūŋi – дете, потомък  и  съотвтните  протоформи  в  тюркски  gün, монголски  köwun, тунгусоманчжурски  kuŋa, японски  kua  и  протоалтайското  *č`iāke/˜-u/, тюркското  *čāka, монголското  *čaka, корейското *čjāk-,*čjǝ̄k – дете, потомък. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Сравни  последните  с  унгарското  и  татарското  име  Чака. Среща  се  като  “турцизъм”  в  някои  бълг.диалекти  като  чага – дете, но  е  посочено  от  П.Добрев  като  памирско. /ПД-СП стр.161/  Виждаме  ирано-алтайска  аналогия. В  баски  cagun, свански  cag – човек. /БКС/ Тохарското  kālisāke, осетинското  gæccil, старобългарското  челядъ – деца, аналотично  на  английското  child, children – дете, деца  са  с  общ  произход. В  румънски  cilcidin, унгарски  család – челяд  е  старобългарска  заемка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.57,168/ Старобългарското  чедо, чадъ - дете  е  от  един  корен  с  кюрдското  cedо, персийското  j'adi, немското  kind, английското  kid – дете. Старобългарското  чадъ   е  заимствано  единствено  в  руски, старочешки  и  сърбохърватски. /D-SIL/ В ягнобски  gudak, кюрдски  kudik, пущунски  kodak, персийски  kudäk, шугнански  kūdak, язгулемски  kudak, сариколски  kûdak – дете,  също  в  ягнобски  čuj'a, кюрдски  çûçik, сариколски  čaqo – дете. /VS-ETD/  В  пехлеви  kōdak – дете, в  палийски  khuddaka - малък. Протоиндоиранската  форма  е  kuda – син, потомък, момче. В  български  куда – род. Във  вепски  kudu, мордвински  kuda, естонски  küdi, марийски  kugo, удмурски  kudo, хантски  kotan, манси  kil - зет. /VS-ETD/  В  езика  на  баските  gazte – млад. Ностратически  произход.  

2.           чакам, очакване – понятие  за  време. В  тох./б/ cittakāli – очакване, хотаносакски  cittalta – очакване. /DA-DT-b/ В  санскрит  cāayti – чакам. Аналогични  са  българските  чакам, очаквам, чакаланя. Наличието  само  в  чешки: čekajci, сърбохърватски  čejati, словенски čijati  и  старобългарски  чаjьти – чакайки,  показва  възможен  старобългарски  произход  на  понятието, показващо  санскритски  паралел. /D-SIL/ В  алтайските  езици  протоформата  c`ak`e – означава  време, съответно  в  тюркски  čiāk, монголски  čag, тунгусоманчжурски  čik, корейски  č`k, японски  t`ki. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  тюркските  езици  čak/čag/šag – време. /VS-ETD/ В  славянските  езици  понятието  за  време  е  руското  и  българско  час, чешкото  čas, полското  csaz, словенското  čaes, сърбохърватското  čees – период  от  време, момент. /D-SIL/  Виж  и  българското  често, честота – понятие  означаващо  повторяемостта  на  дадено  явление  във  времето. Явна  ностратическа  етимология.

3.           чана, чина – обръщение  към  по-възрастна  жена, роднинско  понятие.  В  тох./б/ can~ca – жена. /DA-DT-b/ Във  фригийски  knaik – жена./L-PhED/  В  арменски  kin, санскрит  janis, древнобалтийски  genna, древногръцки  gunh, древнонемски  gino, келтски  ben, славянски  жена. В  авестийски  kaine, kanyâ, осетински  kyndz, cyndza, ягнобски  kant, kelin, кюрдски  kenişk, талишки  kinê, персийски  kaniz – момиче, жена. /VS-ETD/  В  протоенисейски  kej/g/ - ражда, в  арински  kemel – жена, в  чеченски  qin - невеста. /S-YE www.starling.rinet.ru/  В  кховарски  kimeri - жена, kumori - момиче. В  кховарски  tsyn, староперсийски  dеnŷdag – жена, кърмачка. /L-IAIL/ В  българските  диалекти   съществува  обръщението  чина, чана, равносилно  на  лельо, обръщение  към  по-възрастна  жена  независимо  от  наличието  или  липсата  на  роднинство. П.Добрев   посочва  че  единствено  в  памирските  езици  и  пущу  се  среща  подобно  обръщение – чона  към  по-възрастна  жена. /ПД-ЕАКБ стр.98/  Тохарската  и  иранската  етимология  е  напълно  основателна.

4.           чарда – стадо. В  тох./б/ koro, koraim –  стадо  животни. /DA-DT-b/ В  искашимски  cara, вахански, сариколски cat, шугнански  stor - стадо. /IED/ В  келтски  cordd, немски  herde, английски  herd, латински  creo, древногръцки  kornus – стадо. /VS-ETD/ Аналогична  е  българската  дума  чарда, старобългарската  и  форма  е  чре/я/да. Заета  е  в  албански  от  старобългарски  като  tsarde – стадо. /СМ-ИС стр.182/ Вл.Георгиев  предлага  етимология  от  литовското  keřdžius – пастир  и  староиндийското  śardha-h – стадо, отразявящи  протоиндоевропейската  основа  върху  която  е  възникнала  “славянската”   българска  дума,  чрез  преминаване  на  “ск”  в  “ч”. /ВГ-ВБЕ стр.127/ В  БЕР  изхождат  от  руското  череда, очередь – поредица, опашка, но  това  не  е  руски  пастирски  термин. П.Добрев  посочва  талишкото  чарда – извеждам  на  паша, паса. /ПД-ЕАКБ стр.136/ В пехлеви  carag  arz  означава  пасбищно  животно, а  sardag – стадо, група. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  баски  ardi – овца. В  угрофинските  езици, в  манси  kur, хантски  kor, удмурски  gur, коми  gor, марийски  kordilaš, фински  korkeuta, karja, естонски  keris, kari, мордвински  kurvа, karda, вепски  kerata - стадо. /VS-ETD/ Д.Адамс  посочва  етимологията  на  тох. koro, koraim  от  глагола  korain – предвижване  на  група  живи  същества, в  случая  животни – стадо, а  това  показва  паралел  с  угрофински. В  иранските  езици  коренът  skar-  означава  преследвам, ловувам  и  в  същото  време  водя, паса  животни. В  авестийски  skār, партянски `kr, согдийски  k`r,  бактрийски  akarado, eākaramo, осетински  skærd,  вахански  kar, kurd, пущунски  sskār, kārki, шугнански  и  рушански  xnoikar, сариколски  xnoiker, язгулемски  xnok`k`r,  искашимски  karr, персийски  ikar – със  значение  ловувам, преследвам, водя  животни, авестийски  sarāida, белуджи  sarda, пущунски  saray, исландски  hairda - стадо. /Ch-DIV/ В  тохарски  sāer – лов. Етимологичните  и  семантични  връзки  показват  постепенното  преминаване  на  човека  от  лов  към  опитомяването  на  домашните  животни  и  възникването  на  скотовъдството. В  тюркските  езици  е  заимствано явно  също   от  тохарски, sürü – стадо, взаимствано  в  български  като  турцизъм - сюрия. Виждаме  едно  понятие  с  два  пътя  на  навлизана  чарда  от  тохарски  или  изтичноирански   и  сюрия  от  турски.

5.           чве – чий, на  кого, диалектна  форма  от /Хасковско/. В  тох. /б/ cwi, cwimp, cwinn~e – негов, негово. /DA-DT-b/  Наблюдава  се  сходство  между  славянското  чий, руското  чего  и  съответно  между  тохарското  и  бълг.диал. чве. Възможен  паралелен  път  на  навлизане  в  български. В  пехлеви  ciyōn – относно  нещо  или  някой. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Сходно  е  алтайското  kim – кой, на  кого.

6.           чева – нима, нали, та. /СИ-РРОД стр.559/ Аналогично  по  звучене  и  значение  е  палийското  ceva, ce, ci – нима, така  ли, това, ето. Също в  тох./б/ tswain~n~e – непосредствено, сега. /DA-DT-b/  Идентично  е  и  българското  че, чи, частица  уточняваща  времето  на  действието, напр. „че  сега, че  кога”.

7.           черта – бягай, махай  се. Може  да  посочим  и  осетинското  cyrd, кюрдското  celd, талишкото  jald, персийското  jalt, гилянското  jêld, язгулемското  и  сариколско  jald - бързам. /VS-ETD/  Осетинската  дума  осветява  значението  на  българския  диалектен  израз “хайде  черта” – бягай, махай  се.

8.           чертогъ – дворец, чръда – сграда, очредявам – основавам.  В  тох./б/ kerсc, kerciye, в  тох./а/ kercie – дворец. /DA-DT-b/ В  осетински  kært, kærton – двор, дворов. В  чувашки   kert - стая, karta – оградено  място, двор, като  в  осетински. /VS-ETD/  В  хуфски  и  рушански  ark – дворец, замък. /ВС-РХТ/ В  албански  k`utét – град. /АС-СПА стр.147/ Покорни  ги  свързва  с  хетското  kertti, gurtas, готското  garda, фригийското  gordum - град. /P-IEW/  В  пехлеви  kōshk – дворец  е  директно  заимствано  в  турски, където  кьошк  е  част  от  дворец. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  алтайските  езици  Старостин  посочва  протоформата  ć`ane, корейското  čan, японското  t`n – сграда, постройка. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Аналогично  но  китайското  чен – град. Думата  чертог  се  смята  за  прабългарска  и  се  свързваше /?/  с  техния  древен  “тюрски”  език. Виждаме  пълно  сходство  на  чертог  с  осетинското  и  тохарското  понятие. Наистина  в  тюркските  езици  се  среща  думата  карш – замък, дворец  но  като  типична  тохарска  заемка. Ст.Младенов  посочва  унгарската  дума  csàrda – кръчма, постройка, като  старобългарска  заемка  от  чертог. Това  название  е  в  основата  на  знаменития  унгарски  танц  чардаш, т.е. кръчмарски  танц. Той  смята  че  в  основата  на  чертог  стои  старобългарското  чръда, чръдити – строя, построявам, дало  съвр.българското  очредявам – организирам, поставям  основите  на  нещо. /СМ-ИБЕ стр.73/  В  индоиранските  езици  този  корен  има  по-друго  разширение. В  санскритски  kars, протоиндоирански  karš, авестийски  karšuuar, средноперсийски  kršytni – бразда, разорано  поле, средноперсийски  kyšwl/kišwar – географска  област, посока  на  света, партянски kyš, съвр.персийски kašdan, кашмирски  krsšyavah – ора, сея, обработвом  земята. В  хетски  gulšanzi, древногръцки  tllson - изорано  поле. /L-IAIL/ Названието  Керч  в  Крим  е  идентично  с  тохарската  дума. В  хазарско  време  се  е  наричал  Самкерц  или  Керц. В  южнославянските  езици  БЕР  посочва  “славянските”  думи  кърш – стръмнина, кърша – чупя, заети  като  топоними, например: Кършово, Крешова  в  Юж. Албания, Кършово  /Кичево/ в  Македония. Тох. /а/ kercie  е  много  по-близко  до  чертог  и  няма  нищо  общо  с  кърша. А  кърш  е  с  неславянски, прабългаро-осетински  /алански/  произход. Град  Карс  в  Армения  възниква  след  преселването  на  част  от  внъндур-болгар  и  вероятно  означава  замък, укрепено  място, замък. В  областта  на  Керч  също  има  масивни  заселвания  на  аорси, сираки  и  други  племена  със  сако-тохарски  произход, също  в  Армения  е  фикисиран  и  етнонима  Тохарик.

9.           чигот – прабългарска  титла, предевна  на  гръцки  като  σπαφάριοσ - меченосец. /ВБ-П стр.29/ В  тох./б/ task – прониквам, сека, akwatse – остър. Д.Адамс  го  сравнява  с  латинското  acuta – остър. /DA-DT-b/ В  немски  axt, äxte, английски  ax/e/ - брадва. В  хотаносакски  ttc,  согдийски  tycq, съвр.персийски  ta – брадва. Авестийското  tāy, средноперсийското  tā, осетинското  dast, ягнобското  taāta, шугнанското  tax,  рушанското  tixt,  бартанското  tjx,  сариколското  tuxno, пущунското  t`yā,  ваханското  tы, парачи  txā  и  санкритското  taks, означават  режа. От  същия  корен  е  славянското  тесати - режа  и  литовското  tayāti – секира. /Ch-DIV/  От  същия  ностратически  корен  е  английското  tooth, тюркското  tiš/diš – зъб. Осетинското  cegot, dzegot – секира  обяснява  вероятното  значение  на  прабългарската  титла  чигот – войн  въоръжен  с  меч, респ. бойна  брадва. Заето  в  ингушки