1.           цака – метод  на  работа, цъкна – произведе  звук. В  тох./б/ tsaika – майстор, скулптор, грънчар, предаващ  форма  и  външен  вид, tsik – форма, вид, пораждам, произвеждам, произвеждам  звук,  tsk.n~ne – вид  и  характеристика  на  нещо. /DA-DT-b/  В  осетински  dzauma – изделие, cъζkk - удар. В  българския  език  сходни  са  думите  цъкам  и  цака. Цъкам  е  идентично – произвеждам  звук. Ст.Младенов  сравнява  с  руското  цыкать – викам  и  посочва  звукоподражателна  етимология. От  другите  славянски  езици  цикнути – викам  се  среща  единствено  в  сърбохърватски  което  показва  че  е  възможна  заемка  от  старобългарски.  В  тюркските  езици  се  среща  донякъде  сходното /тохаризъм/  джъг, джъгмак – викам, висок  глас. Но  в  тюрските  езици  няма  звук  “ц”  така  че  не  може  да  говорим  за  навлизане  от  турски. В  същото  време  българското  понятие  е  идентично  с  тохарското. С  tsik  може  да  свържем  и  цигулка – пораждам  звук, свиря. П.Добрев  посочва  връзка  с  осетинското  цигу-мигу, свиря, язгулемското  jeguk,  шугнанското  cigure – свиря. /ПД-ЕАКБ стр.134/ Б.Цонев  посочва  румънското  cigă-mig㠖 циго-миго, музика, като  старобългарска  заемка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.142/ Думата  цака  в  български  означава  метод, начин  на  работа, същност. Идентично  с  тохарските  tsaika – майстор  и  tsak – 1. осветявам, 2. ухапване /от  змия/, пробив, дупка. Сравни  с  цъкна  ми – просветна  ми, сетих  се, намерих  решението, т.е. цаката. Също  видях  му  цаката – видях  му  сметката, прекарах  го. Тохарската  етимология  на  тези  понятия  е  убедителна.

2.           цапъ – чук, цапна – удрям, чупя - руша. В  тох./б/ tsap, tsapanaiie, tsāpna – размазвам, съкрушавам. /DA-DT-b/  Идентично  с  българското  цапна – удрям  и  осетинското  c"upp – удрям, чупя. Самата  дума  чупя  също  няма  славянски  аналоги. Ст.Младенов  посочва  такава, единствено  в  сръбски, което  е  българска  заемка. Като  най-близко  той посочва  санскритското  čhupati – докосвам, латинското cudo – бия. /СМ-ИС стр.111/  В  персийски  zup – удрям. /VS-ETD/ В  пехлеви  cōb – палка. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ В  осетински  cζwin, cζwun, cavd, cζf – бия, удрям, ягнобски  čab, персийски  čapidan, шугнански  x'ēb, язгулемски  caf – удрям. Също  в  кюрдски  ηenber, персийски, шугнански  čambar – звук  от  падащ  във  водата  камък, идентично  с  българското  цамбур, цамбуркам, и  пущунски  čapa, талишки  čκp, персийски  čape - весло. В  тюркските  езици, в  тюркменски  čakmak, турски  ηakmak, татарски  čagu, узбекски  čakmoq, киргизки  čagyuu, казахски  šagu, гагаузки  čak, чувашки  čik – тояга, в  тюркменски, гагаузки  čakmak, турски  ηakmak, карачаевобалкарски  čaqma, татарски  šakmak, казахски  šakpak, узбекски  čaqmoq, киргизки  čakmaq – кремък, огниво. /VS-ETD/  Старостин  посочва  алтайската  протоформа  *č`ăp`a/˜-u,-i/, тюркски *čap, монголски  *čabči, тунгусоманчжурски  *čapka, корейски  *čak – удрям, поразявам, раздробявам. /S-АE www.starling.rinet.ru/  В  угрофинските  езици, в  коми  čobyr, лапландски  čarvit, естонски  sobrima – юмрук. /VS-ETD/  Явно  се  касае  за  ностратическа  етимология. Но  българското  цапъ, цапна  е  идентично  с  тохарското, докато  чупя – с  индоиранското  и  алтайско  понятие. Българското  диалектно  чапа – мотика  се  смята  за  турцизъм, но  П.Добрев  посочва  памирски  паралели. Тъй  като  протоалтайското  *č`ăp`a/˜-u,-i/, в тюркски *čap, в  монголски  *čabaɣ/u/, тунгусоманчжурски *čapa - означава  също  пръст, глина, връзката  с  мотика  е  очевидна. Виж  също  диалектното  чуфчия – земеделец. В  старобългарски  цапъ, цепъ  означава  чук  и  е  заимствано  в  унгарски  като  csθp – чук. /БЦ-ИБЕ-2 стр.106/ От  същия  корен  е  цепеница – тояга, заимствано  и  в  румънски. Откриваме  то  в  името  на  княз  Влад  Цепеш, от румънското  сер – кол. П.Добрев  посочва  диалектното  цап – тояга  за  очукване  на  зърно  и  го  свързва  с  ваханското  cepar – идентично  по  значение. /ПД-ЕАКБ стр.134/ В  чувашки  цап – удрям  е  идентично  с  български. В.Абаев  вижда  връзка  със  согдийското  kabt, kaft – крада, похищавам, язгулемското  kaft – крада, хуфско-рушанското  cif, cifd - крада, ваханското  kыft, koft – чупя, троша /бълг. жарг. кофти – лошо/. Интересно  е  че  българското  цап  в  смисъл  на  източноиранските  аналогии – крада  има  и  такова  значение, цап-царап – крада. Етимологията  на  цап – удрям  е  с  безспорна  тохарска  етимология. Може  да  посочим  осетинското  čъеp – режа  бързо  и  българското  цепя – режа, сеча, разчленявам. В  иранските  езици  удрям  има  друг  изходящ  корен  damb, в  ягнобски  bedapta – захвърлям, сангличи  dāmb – знак  върху  кожата  на  домашните  животни – дъмга, пущунски  biyndki – удрям. Също  в  ягнобски  top, кюрдски  top, язгулемски  tup – удрям. /Ch-DIV/ Последните  се  доближават  повече  до  тупам.

3.           цапам – намазвам. В  тох./б/ tsaipau – залепвам, tsapatar - компрес. /DA-DT-b/  В  осетински  cζfsyn, ягнобски  j'uš, кюрдски  ηesp, пущунски  časpan, персийски  čδsb, памирски  časpak, гилянски  cκsb – лепя, лепило. /VS-ETD/ Българското  цапам, нацапвам, цапвам  означава и  намазвам  с  нещо, залепвам. Вл.Георгиев  посочва  далечната  “връзка”  със  словенското  сар – дрипа. /ВГ-ВБЕ стр.24/  Тохарско-иранската  етимология  е  много  по-убедителна.

4.           цар – българска владетелска  титла. В  тох./б/ tsar, в  тох./а/ sar – 1.ръка,  длан  2.сила, силен, мощен, tsarwosa  Kanaske – титла  на  кушанския  владетел  Канишка  в  будистките   тохарските  текстове  със  значение  силния, могъщия, tsirayne -  власт, сила. В  осетински  cong – ръка, аналогично  на  българското  кунка – детска  ръчичка. В  пехлеви  sālār – владетел, sālārih – власт, управление. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  алтайските  езици  се  среща  подобното  gara, тюркски  kar, монголски  gar, японски  kata - ръка. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Явно  се  касае  за  ностратическа  етимология, виж  латинското  carpa – китка, ръка, старобългарското  гърста  и  руското  горсточка – шепа. Думата  звучаща  като “цирайне” е твърде  близка  до  българскотго  царуване  и  нашата  титла  цар. Титлата  цар  е  фиксирана  от  византийските  източници  при  аланите. Името  на  владетел  Саросии   означава  сар-и-оси -  цар  на  асите, но  в  осетински  sar - глава. В  ягнобски  šarik – върховен. /МА,ЕП-ЯТ/ Цар  е  спомената  и  от  арабските  източници  при  ефталитите. Ибн-Хордадбех  споменава  че  владетелят  на  ал-Хуттал   се  нарича  Хутталан-шах , или  още  шир-и-Хуттал. /ИХ-КПС гл.20 www.vostlit.narod.ru /  Ал-Бируни  съобщава  че владетелят  на  Гарчистан  също  се  титлува – шар. /АБ-ПМП стр.110/ И  в  двата  случая  Хуттал  и  Гарчистан  са  основоно  населени  с  ефталити  и  титлата  шар = цар  е  тяхна  особеност. Николас Симс–Уйлямс  разчита  в  документите  на  ефталитското  владение  Роб  владетелската  титла “кар”, вариант  на  цар  потвърждаваща  арабските  източници. Не  мога  да се  съглася  с  аналогиите  на  П.Добрев /шумерска титла кар/ с твърде далечния  шумерски  език  стоящ  далеч  от  индоевропейската  езикова  общност. /ПД-ЗДВ стр.137-138/  В  кховарски  charwelu – длъжностно лице, управник. Българската  титла  цар  е  отбелязана  със  старобългарските  форми  цъсаръ, цьсаръ, което  се  смята  за  заемка  от  византийското  кесар, титла дадена  първо  на  Тервел, а  след  това  на  Симеон. Но  възниква  въпросът, дали  българите  не  са  влагали  и  друго  значение  изразяващо  се  във  формулата  “цар  и  самодържец”. Известен  е  и  израза “държа  царството” т.е. управлявам. Тохарското  понятие  tsar – ръка, сила, власт, може  да  осветли  този  въпрос. Освен  при  нас  тази  титла  се  среща  и  в  Русия. Използвана  за  пръв  път  през  12 – 13 в. он  княз  Ярослав  Мудри  и  по-късните  киевски  князе  Борис, Глеб, Мстислав Владимирович, Роман Ростиславович. В  Киевска Русъ  цар  не  е  титла  а  добавка  към  княжеския  титул  изразяваща  владетелско  достойнство. С  разпокъсването  на  държавата  цар  не  става  аналог  на  Велик  княз. След  13 в. тя  започва  да  се  употребява  относно  хана  на  Златната  орда. В  16 в. в “Сказание  о  князьях  Владимировских”  се  популяризира  легендата  за  родословието  на  Рюрик  и  роднинството  му  с  римския  император  Октавиан Август.  Титлата  царь, цезар  отразявала  връзката  с  римските  императори. Друга  легенда  “доказва”  че  Владимир  Мономах  е  получил “царски  сан” лично  от  византийския  император. Със  загиването  на  Византия  и  Балканския  православен  свят, руските  князе  се  вживяват  като  наследници  на  православната  империя. С  окончателния  разгром  на  Златната  орда  и  наследилите  я  татарски  ханства, руските  владетели  започват да  се  наричат  царе.  /АГ-ТЦСР  www.history.tuad-nsk.ru/index.html /Много  по-вероятно  е  титлата  цар  да  е  навлязла  в  Русия  със  старобългарския  език  станал  официална  писмена  норма  след  покръстването.

5.           цацко – дявол. В  тох./б/ tsatsku – грешка, заблуда. В  македонските  диалекти  цацко  е  едно  от  названията  на  дявола. В  украински  дявол  е  дiдко – нечиста  сила, в  лужицки  е  zedki – малки  нощни  човечета, призраци, таласъми, руски  и  белоруски  куака, словенски  kuka, литовски  kau~kas, старопруски  cawx – зъл  дух, дявол. /D-SIL/ Българското  цацко  е  точна  калка  от  тохарски, включително  и  по  значение – сравни  с  “лукав”  традиционно  посочвано  качество  на  дявола. /б.а. идеята  за  тази  аналогия  е  на  П.Голийски/

6.           цена – стойност, цаня  се – наемам  се  на  работа  срещу  заплащане. В  тох./б/ cāne – парична  единица, cayane – продавам, tsain~n~e – украшение, скъпоценност, kwāts – скъп, скъпо  струващ. В  хотаносакски  cayana – продавам. Д.Адамс  го  свързва  със  старокитайското  dz`ian, съвр.китайското  qia`n – монета, юан. /DA-DT-b/ В  котски  kējan - цена. /S-YE www.starling.rinet.ru/  В  хантски  tšeŋaκt, манси  saŋkιmti, коми  šogmyny – притежание, собственост, в  манси, хантски  tin, унгарски  dij, удмурски  dun, коми  don - цена.  /VS-ETD/  Тохарите  не  са  познавали  парите, а  по-късно /5 – 6 в./  копират  китайските  монети. Но  съществуват  и  археологични  данни  показващи  че  първите  китайски  подобия  на  монети, т.нар. “карасукски  ножове”  са  заети  от  прототохарите  ди, които  явно  са  използвали  ножа  като  разменно  средство. Сравни  с  българското  цена – стойност, цаня  се – наемам  се  на  работа  срещу  заплащане. В  осетински  cζin – имущество, наследство, ζhca – пари  и  в  ингушки  axča – пари. /РИС/ Също  в  осетински  cыnаiыg, cыnаjыn  означава   купувам  и  звучи  напълно  идентично  с  българското  цаня  се – продавам  труда  си. В  старобългарски  ц та, /цънта/ - дребна  монета. Вл.Георгиев  я  свързва  с  готското  kintus – монета. /ВГ-БЕО стр.113/ Съвр.българското, жаргонно  кинти – пари, има  по-друг  произход. Свързва  се  с така наречените  “тайни”, “тарикатски” говори, използвани  най-вече  от  пътуващите  строители  през  Възраждането. Кинти  е  от  албански  произход  и  означава  пари. В  чувашки  uksa – пари, показва  пълна  аналогия  с  осетински, но  явно  става  дума  за  тюркизъм. В  останалите  тюркски езици, в  гагаузки  xak, тюркменски, татарски, карачаевобалкарски  aqj'a, турски  akηe, южноалтайски, тувински  akča, узбекски, уйгурски, хакаски  axča, киргизки  aqča – пари. /VS-ETD/ Осетинският  и  тюркските  примери  се  доближават  до  тохарското  kwāts – скъпоструващ. В  славянските  езици, цена  се  среща  в  руски  и  производният  му  украински, чешки, словашки, полски  и  сърбохърватски. Дерксен  посочва  като  най-близки, литовското  kaina – степен, ценз, латвийското  ciλnus – чест, уважение, положение. /D-SIL/