1.           хрема - заболяване  на  носоглътката. В  тох./б/  kram- миризма. /DA-DT-b/   В чувашки  šarša – миризма. В  санскрит  jihrate, немски  riechen, древногръцки  bhtarmon - миризма. В  български  хрема  отнасянето е  несигурно  поради  липса  на  повече  ориентири. П.Добрев  посочва  персийското  rema – ностни  секрети. Може  да  сравним  с  българското  грянясъл – развален, лошо миришещ. Рядката  българска  диалектна  дума  трага  означава миризма. /СИ-РРОД стр.508/  Ст.Младенов  свързва  трага  с  келтското  trag – крачка, респ.следа. Може  да  я  сравним  с  осетинското  twag, пущунското  t.аk – кисел. /VS-ETD/ В  осетински  smag – миризма. В.Абаев  я  посочва  като  осетино-древнонемски  изоглос, в  немски  smak – вкус, мирис, английски  smell – мирис. /ВА-СЕИ стр.26/ В български  смрад – лоша  миризма, но  може  да  се  свърже  със  иранското  mard – мъртъв, а  мириша, мирис – със  славянското  мърша.

2.           хубав, хубост – добър, красив, Хуба – старобългарско  име, на  болярин, от  Отвъддунавска  България, станал  воевода  на  унгарския вожд Арпад /ИД-ЗСБХ стр.147/, Хубен – съвр.българската  форма. Във   вахански  xubi, xu/b/, язгулемското  hub, hubay – хубав, hubsьi – хубост. /ПД-ЕАКБ стр.133/ в  пехлеви  xub – хубав, xubīanā – хубаво. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В кюрдски  xob, талишки  и  гилянски  xub, пущунски  xuv, персийски  xub-t, шугнански  xōb, язгулемски  xob, xêv, рушански, хуфски  xub, сариколски  xeb, xob, искашимски  khob, белуджи  xob - хубав. /VS-ETD/,/IED/  Памирските  понятия  са  идентични  с  българското  хубост, хубав  и  могат  да  се  сметнат  за  производни  от  ирански  корен, сроден  на  тох. bho – хубав. /DA-DT-b/ В  осетински  dzæbæx, ягнобски  beh, кюрдски  baş, пущунски  beh, персийски  beh, шугнански  bêf, bashand  вахански  baf, йидга  ghashe – хубав, здрав. /VS-ETD/  В  тох./б/ bha – по-голям, bho – хубав. /DA-DT-b/ В  санскритски  bhoga – удоволствие, радост. В  хуфски, рушански, пехлеви  baxt – съдба, щастие. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Старостин  посочва  протоалтайското  ba`ja, тюркското  bajram, baiga, монголското  bajar, тунгусоманчжурското  bajli, японското  baim – щастие, радост. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Във  вепски  huv – хубав  е  древна  иранска  заемка. В  български  диалектно /Хасковско/  изразът  баш, работата  е  баш  означава  одобрение, нещо хубаво, достатъчно.  Общоиранското  bas  означава  достатъчно. В  пущунски  bēkhi – повече, много, показва  сходство  с  тохарското  bha – повече  и  българското  диалектно  беки – нима, израз  на  учудване. Тохарското  bhami – с  високо  положение   можем  да  свържем  със  староперсийското  bav – да  стане, да  расте  и  аналогичните  му  согдийско  bwtt, b`t, byq, хоремзийското  mjb, b`c, хотаносакското  parbaw, кушанобактрийското  boamo, booind, boohio, съвр.персийски  bidan, кюрдски  bin,  осетинското   win`d, язгулемското  vurta, vit,  пущунското  vu, рушански  waw, vid, сариколското  vaëd,  ормури  biŷk,  санскритското  bhavi,  литовското  birti, албанското  vit, нуристанското /кати/ vыt`e, славянското  бити / быти – все  със  значение да  бъда, да  ръста, да  стана. Според  В.Стоянов  името  Биньо  произлиза  от  тюркския  глаол  bin – качвам  се, издигам  се. /ВС-КПАБ стр.236/ Но  от  приведените  примери  се  вижда  че  тюрското  bin  е   също  иранска  заемка. Близост  показват  и  алтайските  съпоставки. Те  са  производни  на  древнотюркски: тюркското  /битин/  в  турски, азърбайджански, кумикски, якутски  b.t-n, чувашки   p.d-m,  монголски  и  тунгусоманджурски  b.t,  корейското  mo`ta.n ,  със  значение  цял, широк, пълен, голям  и  производното  му  будун – народ, монголското  муюни – народ, както  и  тюркското  bed-k, монголското  b.d-gn, корейското p-r-ta, древнояпонското putuo – голям, крупен, масивен. /СС-АППЯЯ www.starling.rinet.ru/texts/altii.htm /  Съшествува  и  мнение  че  тюрската  титла  бей, бек, бег  произлиза  от   алтайската  изходна  форма, peki – голям, солиден, твърд. Съответно  в  тюркски  е  bek, в  монголски  nike, в  тунгусоманчжурски  pegdi, в  корейски  phak, pak. Друга  версия  е  че  произлиза  от  китайското  пайк /съвр.звучене  бо/ наследствен  титул  на  аристократ, равняващ  се  на  западната  титла  граф. Интересен  факт  е  че  в  Ахеменидска  Персия   е  съществувала  титла  пех, носена  от  по-дребни   сатрапи, управители  на  по-малки  области. Трета  версия  е  че  бей, бек  отразява  тотемното  животно  бик, съответно  буха, буга.

3.           хуля, хълам – злепоставям, закачам  някого.  В  тох./б/ k.l/t/s – гоня, подгонвам, k.llāln~e – достигам, получавам, хващам  с  ръце. Д.Адамс  посочва  протоиндоевропейското  klep – хващам  с ръка, пипам. /DA-DT-b/ В  кюрдски  qal, осетниски  хыl – кавга, скарване, аналогично  на  българското  диалектно  /Хасковско/  хълам, хълай – закачам, закачай, например  в  израза „Оть го хълаш?” – защо  го  закачаш, безпокоиш, нападаш, но  също  хълам  означава  пипам, докосвам. Също  в  осетински  ænæхыld – недокоснат, девствен, респ. нехълан. Очевидна  осетино-/пра/българска  аналогия. Заето  и  в  ингушки, където  xalla  е  насилие. /РИС/ Също в  осетински  xalyn, ягнобски  xalalik, персийски  xala, шугнански  xalla – тояга, в  осетински  xætæl, кюрдски  qesel – дръжка, стъбло. /VS-ETD/ Сравни  с  българското  халосвам – удрям. В  осетински  xaulæj – лош  човек, пропаднал, развратен  и  в  чувашки  xalaŷ – лош, в  български  хуля, охулвам – злепоставям, опозорявам  някого, хула – обида, клевета, българското  диалектно  клоц – подигравка  присмех, показват  очевидни  паралели  и  общ  произход. Клотц  е  по  сходно  с  тохарската  форма. В  английски  hull  означава  беля. В  хетски  halluwaāi, ликийски  klusa – враждебност, агресия, в  староирландски  glos – разбойник, крадец. Интересен  ностратически  паралел  показва  древноманголското  /сянбийското/  qula – крада, qulagai – кражба, съвр. монголски съответно xula – крада, xulagaichin – крадец. /АЛ-СЯ http://www.philology.ru/linguistics4/luvsandendev-97.htm /  Откриваме  и  угрофински  паралели, в  манси  xolu, хантски k`olgêlta, унгарски  hull, фински  kulu, естонски  kulutama, мордвински  kolams, вепски  kulu – руша, чупя. /VS-ETD/ Ностратически  паралел.

4.           Хумар – топоним  в  Прикавказието, известното  Хумаринско  градище, руини  от  древен  град  построен  от  прабългарите. П.Добрев  посочва  топоними  аналогични  на  Хумар  и  на  Балканите. Самата  дума  е  иранска  по  произход, в  кюрдски  xumari, гилянски  xеmus – тъмен. /VS-ETD/  Така  че Хумар, най-вероятно  е  означавало  тъмно, сенчесто  място.

5.           хумба – българска  диалектна  дума  която  означава  яма  за  съхранение  на  зърно, разпространена  да  началото  на  20 в. в  Добруджа. П.Добрев  посочва  подобни  съоръжения  при  памирците, наричани  в  язгулемски  също  хумба. Според  Ибн-Фадлан, подобен  обичай  съществува  и  при  волжките  българи. /ПД-ЕАКБ стр.133/  Те  имат  преки  паралели  с  разпространените  в Средна  Азия /Фергана, Чач  и  Илак/  в  предислямската  епоха, големи  делви  за  съхранение  на  зърно, заравяни  в  земята, наричани  хум, хумча. В  ятнобски  xumb, кюрдски, пущунски  xum, талишки  xymbê, персийски  xomb, язгулемски  xêm – делва. В  санскритски  kumbhakara – грънчар, в  палийски  kumbho – чаша. Заето  и  в  турски, където  кюп  е  делва, кюмбе – кръгла, подобна  на  делва  печка, по-късно  навлезли  в  български  като  турцизми. Също  в  тюркменски, гагаузки, карачаевобалкарски  göm, турски  gömmek, татарски  küm, тувински  xöm, казахски, узбекски, южноалтайски, якутски, хакаски, киргизки  köm - погребвам, заравям; затрупвам; пъхам, скривам. /VS-ETD/  Напълно  погрешно  Ст.Илчев  посочва  че  българското  хумба  е  от  гръцки  произход. /СИ-РРОД стр.550/ В  староирландси  се  открива  сходното  combo – блюдо, съд.

6.           Хумир – прабългарско  име, описано  от  В.Бешевлиев  в  каменни  надписи. /АС-БПСР стр.41/ Може  да  го  свържем  евентуално  с  шугнанското  xumōr, язгулемското  xêmor – искам, желая, согдийското  xum`r – търся  поддръжка, или  с  язгулемското  kоmir, кюрдското  xumri – червен, т.е. възможно  е   Хумир  да  бъде  аналог  на  българославянското  Румен. /VS-ETD/

7.           хумнат – българска  диалектна  дума  озночовощо  развален, негоден  за  храна. В  иранските  езици  откриваме:  в  пехлеви  xam, осетински  xom, xuylydz, ягнобски  xu'ma, xom, кюрдски  xam, пущунски  xa'm, ŷm, талишки  xom, персийски  xamuš, xām, шугнански  xu°m,  гилянски  xеm, сариколски  xum, рушански, хуфски  xōm – влажен, суров, незрял  или  развален. /VS-ETD/  В  кховарски  āzo/n/, p`oazo, в  персийски  hauz – езеро, водоем. Сравни  с  Азов, Азовско  море, название със  скитски /ирански/  произход. В  латински  humidus, древногръцки  zmtj, санскритски  āmaā, протоиндоирански  hāma, хотаносакски  hāma, согдийски  x'm – влажен, суров, незрял. /L-IAIL/  В  тох./б/  kaumie – езеро, водоем, влага. Имаме  варианти  на  семантично  развитие  от  един  индоевропейски  корен.

8.           хуния – проход. В  тох./б/ yā, iyā, yiy, yiyeha – пътувам, пътешествам, naunto –  улица, път, yenme - вход, yon~iya*- проход. /DA-DT-b/ В  санскритски  aājman, протоиндоирански  hajāman, латински  аgmen - път, движение, древногръцки  qgmoj - бразда. /L-IAIL/ В  старобългарски  хуния  означава  проход, планински  път, заимствано  и  в  румънски  hunie. /СМ-ИС стр.40/ Може  да  посочим  и  сходни  източноирански  понятия. В  пущунски  yun – ход, пътуване, ваханското  wyin – проход,  санскритскто  yā, литовското  yoāti – отивам, в  осетински  uыng – улица, път, fændаg означава  път,  fekawund – отивам, согдийски  w`ynt,  а  в  кушанобактрийското  oado – отивам, водя. Също  в  по-далечен  аспект  виж  хуфското  и  рушанско  хūn – анус, смислово  аналогично  на  руското  “задний проход” – анус. Семантична  връзка  с  тясно  място. Тохаро-източноиранския  произход  на  старобългарското  хуния  е  много  вероятно. Но  съществува  сходното  алтайско  i`u`na, тюркски  ijn, монголски  /h/oni, тунгусоманчжурски  uni - теснина, i`anu - бразда. / S-AE www.starling.rinet.ru/ В  осетински  нарег  означава  планинска  теснина. Сравни  с  названието  на  планинския  курорт  Наречен. Другите  ирански  аналози  са  по-далечни, в  санскритски  naraka, английски  narrow, арменски  nel, пущунски  nаzêk, талишки  nozyk, персийски  nazak, гилянски  nеzêk – тесен.

1.           хуца, хца – прабългарска  дума  означавала  бог, според  П.Добрев.  В  тох./б/  kace, kacem – управление, ръководство. /DA-DT-b/  Старостин  посочва  протоалтайското  *káče, тюркското  *kɨča, монголското  *kači, тунгусоманчжурското  *kasaga, японското  *kǝ́sí-rápa – желание, намерение  и  протоформата  *kūči, тюркското  *gǖč, монголското  *küči-n