8.           хабен – износен, увреден. Думата  е  старобългарска  хабъ, заимствана  в  руски  хабити,  чешки  chabiti, словашки  chabit`, сърбохърватски  и  словенски  habiti - хабен. /D-SIL/  Също  и  в  албански, където  habitem  означава  разрушен, повреден. /АС-СПА стр.191/ Паралел  с  тох./б/ upatāpi – болест, увреда. /DA-DT-b/ Старостин  посочва  протоалтайското  apo, тюркското  obura, obun, монголското  ebe, тунгусоманчжурското  abu, японското  apa – износен. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Прави  впечатление  че  българското  хабен  е  по-близко  до  тунгусоманчжурската  и  японска  форма, отколкото  до  тюркската. Това  показва  възможен  по-древен  алтайско-индоевропейски  езиков  контакт, или  ностратически  корени. В същото време откриваме  староиранското  apvā – стар, повреден  и  общоиндоевропейското  ар – стар, повреден, износен, посочен като основен  словообразуващ  корен  от  Покорни. /P-IEW/  Също  в  осетински  xafyn, ягнобски  kаf – протрит, износен. /VS-ETD/ Старобългарското  хабъ  е  донесено  от  прабългарите, факт  потвърждаващ  се  от  пряката  осетинска  аналогия.

9.           хава – разговор. В  санскрит  gavate, авестийски  hewa, древнобалтийски  gauja, древноиталийски  gavia, старонемски  gikewan, келтски  guth, английски  gou, gho, ghu, славянски /руски/ гудеть говорити – питам, говоря. /VS-ETD/  В  български  се  използва  думата  хава – раздумка, разговор. Смята  се  че  е турцизъм, от  аработурското hava. Само  че  турското  значение  е  по-различно: състояние  на  времето, климат, вятър, положение, настроение, мелодия. /СИ-РРОД стр.538/  Българското  хава  има  различни  нюанси  на  употреба, както  положение, настроение  в  израза  „как  е  хавата” – какво  правиш, „стана  голяма  хава” – получи  се  весело  празнуване, така  и  като  приказки  разговор, например  „върви  му  хавата” – върви  му  приказката, „събрали  се  на  хава” – събрали  се  на  разговор. Възможно  е  наслагване  на  различни  етимологии.

10.         хак – разплата, хесап – сметка, кесия – мярка за  пари /жълтици/. В  тох./б/ kesā, yasāe, в  тох./а/ kasā – сметка, поредно  число. /DA-DT-b/   В  осетински  хаtcζg – сметка, в  български  хак, „хак му  е” - разплата. В  санскритски  ekasah, авестийски  kanxta, арменски  casnum, старонемски  hansa, келтски  caint – сметка. Сравни  английското  exact, немското  exakt – точен, прецизен, екзактен  и  санскритското  ekasah. Можем  да  посочим  също българското  и  чувашкото  хесап – сметка. Смята  се  че  е  арабизъм  влязъл  през  турски. /СИ-РРОД стр.546/  Но  чувашкият  и  осетински  паралел  поставят  твърдението  под  съмнение. Затова  пък  кесия  е чисто  българска  дума, има  я  в  чувашки – кесъа  и  е  с  вероятен  прабългарски /ирански/ произход. В  таджикски  kisa – джоб. Тук  етимологията  е  по-далечна: сметка – пари – кесия. Можем  да  посочим  че  кесия  се  използувало  и  като  мярка  за  пари – примерно  три  кесии  жълтици.

11.         халал – нещо  дадено  безвъзмездно. Смята  се  за  турцизъм  halβl – подарък. /ВК-ТРТБЕ стр.212/ Сравни   с  осетинското  хъаlоn – данък. 

12.         халиче – езеро  при  волжките  българи, според  арабския  пътешественик  Ибн-Фадлан, оставил  най-пълното  описание  на  Волжка България  от  922 г. В  албански  galige – езеро, блато  се  смята  за  старобългарска  заемка. /СМ-ИС стр.188/  В  тох./б/ karkalie – блато, yolme – езро, водоем. /DA-DT-b/  В  тракийски  chalas – кал, kabile, kalil – разкален, Kalinda – топоним, селище  в  Мигдония /Халкидики/. /ИД-ЕТ/ Сравни  с  българското  кал, разкален. Славянското  кал  има  по-друго  значение – руското  кал  означава  изпражнения, а  българското  значение  на  кал  е  грязь. В  осетински  kul, кюрдски  gal, пущунски  kol, талишки  gal, персийски  kul, гилянски  gel, кховарски  galatoi, искашимски  kul, сариколски  kaul, хуфски, рушански  qul – езеро, също  в  пущунски  jhil,  персийски  jahil - езеро. Виж  и  българския  топоним  Галата – селище  край  Варненското  езеро, показващо  сходство  с  кховарската  форма.  П.Добрев  посочва  еднозначното  пущунско  халиче – езеро. /ПД-ЕАКБ стр.30/  В  угрофинските  езици, в  манси  kel, хантски  kal, унгарски  halap, удмурски  kalem, коми  kola, марийски  kelaš - блато. /VS-ETD/  Също  в  алтайските  езици, протоформата *goblu,  тюркски *kōl, монголски *gowl, тунгусоманчжурски *gola, корейски *kōr, японски *kura – долина, протоалтайското  *k`ṓli, тюркското  */k/φ̄l, монголското  *kόjil-sό, тунгусоманчжурското  *xule, корейското *karắm, старокорейското /когурски/ *kŭăl – езеро, водоем. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  тюркските  езици, в  тюркменски, карачаевобалкарски, казахски, хакаски, киргизки  kφl, чувашки  kόlĕ, турски, гагаузки  gφl, татарски  kόl, узбекски  kůl, тувински  xφl, якутски  kόφl – езеро. В  тюркски  езици, φzen, φzek – река. В  угрофинските  езици, в манси  ja, хантски  jogen, унгарски  jo, удмурски, коми  ju, марийски  jogy, лапландски  jokka, фински  joki, естонски  jυgi, мордвински  jov, вепски  g'φgi – река. /VS-ETD/  Виждаме  аналогия  с  тох. yolme – езро, водоем,  yok – пия. Ностратически  паралел  е  грузински  gele, мингрелски  gala, лезгински  goli – река. Може  да  приемем  иранскаи  произход  за  халиче. Също  може  да  посочим  тох./б/  kālko – лечебна  кал, паста  приготвена  от  почва /сравни  с  българската  хума, латинското  humus/. В  хотаносакски  kalka. В  тракийски  il - кал, Ilion – топоним  в  Тракия  и  Анатолия /легендарната  Троя/, означаващ  кален, разкален. /ИД-ЕТ/  В  славянските  езици  ил – тиня. В  осетниски  ζlζgbin – кален, тинест. В  енисейските  езици, кетски  ul - тиня. /S-YE/ Тези  примери  подсказват  възможна  тохарската  етимология  на  кал  и  по-далечни  ностратически  корени. Откриваме  и  сериозна  алтайска  аналогия, протоалтайското  k`i`alu, k`iola, тюркскотко  kalan,  монголското  kulan, тунгусоманчжурското  xala - кал. /S-AE www.starling.rinet.ru/

13.         халосвам – удрям, халандж – дъб. В осетински  xalyn, ягнобски  xalalik, персийски  xala , памирски  xalla – тояга, а  в  кюрдски  qelem, арменски  kelem, древнобалтийски  gelti, старонемски  quδllen, български  кол – тояга. /VS-ETD/  Последните  примери  изцяло  обясняват  произхода  на  българското  халосвам – удрям. Дори  Ибн-Фадлан  споменава  че  при  волжките  българи, расте  дърво  със  здрава  дървесина  което  те  наричат  на  своя  език  халандж. /ПД-ЕАКБ стр.29/  Сравни  последното  с  идентичното  пущунско  xalengza – дъб. Ностратически  паралел  е  баското  haritz – дъб. От  същия  корен  е  арменското  kalin, древнобалтийското  gile, древноиталийското  glans, древногръцкото  balanos, славянското  желудь, желъд – дъб. /VS-ETD/ 

хапка, хапя – храня  се.  В  тох./б/ kāp, kapar, kawos, kaw – ям, хапвам, хапя. /DA-DT-b/  Българската  дума  хапя  няма  слявянски  аналози, напр. руското  укус – ухапване. В  осетински  хuыp /хуып/ означава  глътка, хапка,  идентично  с  българското  хапка. В  хотаносакски  hagawāsama – желание   за  хранене. Сходни  са  памирските: шугнански  и  рушански   jwi  и  хуфското  jiwi – ям. Cheng  ги  извежда  от  протоиндоевропейското  gaeus – вкус, вкусен. /Ch-DIV/ В  памирски  žirag, сариколски  žigew, язгулемски  geroht – ухапване. /VS-ETD/  Старостин  посочва  протоалтайското  kapv, тюркски  kap, монголското  kab, тунгусоманчжурски  xap-ki – захапвам. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Пример  за  тохаро-алтайско  взаимодействие.

1.           харапин – черен  човек, Харитон – име  озночовощо  чернодрешковец. В  партянски  hara, xara, осетински  xζrζ, пущунски  xor – сив, идентично  с  българското  гар - сив. /СИ-РРОД стр.50/  В  чувашки  xura – черен, е  по-близо  до  осетински  отколкото  до  общотюркското  kara – черен. В  тохарски  се  среща  думата  karse –  сърна /вероятно черна?/,  аналогично  на  тюркското  караджа – черна  сърна. В  хуфски  и  рушански  ter - черен, ter-a-ter – много  черен. /ВС-ХРТ/ В  пущунски  tor – черен, torek – черен  човек. Наподобява  българското  тартор – пъкъл, ад. Друга  диалктна  българска  дума  /Хасковско/ е  харапин – черен, чернокож, употребявана  винаги  в  словосъчетанието  „църен харапин” – чер  арап, черен  човек. Арап, харап  няма  нищо  общо  с  арабин  и  отразява  аналогичното  осетинско  xζrζ – сив, черен, две  понятия  за  цвят  с  общ  произход. Сравни  българското  сив  и  иранското  syo, syava – черен, например памирското  сияхпуш  означава  чернодрежковец, осетинското  сияуджин  означава  облечен  в  черно, респ. монах, свещеник. И.Добрев  посочва  твърде  интерестното  прабългарско  лично  име  Харатон /Χαράτων/. То  съществува  и  днес  под  формата  Харитон, Харитонови. Под  формата  Харатон  се  среща  при  чувашите. Авторът  го  обяснява  като  „тюркско”  от  kara – черен  и  tōn – дрехи, „облечен  в  черно”, но  също  признава  че  тюркското  tōn, уйгурското  ton, старотюркското  tom  е  заемка  от  хотаносакското  thauna, thaum – плат, коприна. /ИД-ЗСБХ стр.133-135/  Трябва  да  посочим  че  хотаносакското  thauna, thaum  е  производно  на  тохарското  tono – коприна. Така  че  при  наличие  на  осетинското  xζrζ партянското  xara  и  тохарско tono „тюркският”  произход  на  българското  Харатон, Харитон  е  безпредметен. В  санскритски  sāyāvaā, siti, вахански  sawz, арменски  seav, келтски  ciar, древнонемски  her, древногръцки  kirros, древнобалтийски  širvas, старопруски  sijwan, славянски  сер, серый – сив, черен. В  старобългарски, иранското  по  произход  сивъ, е заето  в  чешки, словашки  sivy, полски  siwy, сърбохърватски, словенски  siёv. /D-SIL/ Също  в  немски  grau, английски gray, древноиталийски  ravus – сив. Също  в  угрофинските  езици, унгарски  szόrke, марийски  sur, фински  harmaa, морвински  šaržu – сив. /VS-ETD/  Трябва  да  посочим  също  пущунското  khāki – сив, санскритското  cacah, немски  hase, латниски  canus, старогръцки  xanqos, келтски  ceinach, аналогично  на  българското  каки, цвят  каки, отнасящ  се  за  военните  униформи. Също  във  вепски  hahk – сив.

2.           харен, харно – добър, хубаво, хърз – чест. В  тох./б/ kare, в  тох./а/  k.r  – хубав, великолепен, добър. Д.Адамс  го  свързва  с  kartse, krent – хубав, красив, karum –  доброта, жалост, състрадание, милост. /DA-DT-b/  Откриваме  интересни  аналогии. В  корнуелски  kara, kerensa – любов. В  хотаносакски  и  тохарски  karun.ika – състрадателен. В  санскрит  garh, протоиндоирански  garjāh, авестийски  gārāzyi, староперсийски  garzden - състрадание. В  палийски  garava – уважение, почит. Също  в  санскрит  har/i/, haāryati, протоиндоирански  jāhar, латински  horior, старовисоконемски  gerno – бодро, весело, с  наслада. /L-IAIL/  В  латвийски  karuot, литовски  karut – желан, драг, скъп. Също  в  арменски  karkut, санскрит  hradinus, древнобалтийски  gruodas, древноиталийски  grando, немски  hagel, немски  и  английски  hail – приветствам. /VS-ETD/ Българското  кротък – добър, няма  славянски  аналогии. В  иранските  езици, в  осетински  hors, кюрдски  xušr, съвр.персийски   xorsδnd  и  пехлеви  gār, garōst – желан, скъп, предан. /Ch-DIV/ В  кховарски  hor – хубав, красив. Смята  се  че  славянския  бог  Хорс, е  взаимстван  от  аланите. Хорз – добър, добро  божество. Може  да  посочим