1.           угар – разорано  поле. В  авестийски  kar  означава, режа, правя  бразди  и  рисувам. Последното  понятие  се  извежда  от  гравирам, правя  бразди, знаци, режа  върху  дърво  или  камък. В  староперсийски  q`r, согдийски  x`r, хоремзийски  xry, пехлевийското  kirb – образ, кюрдското  kiri, санскритското  kars, осетинското  xærsun, xarst, язгулемското  xarax – режа, правя  бразди, гравирам. В  авестийски  xrap, парачи  kherāw, `xrw, хотаносакски  uysgru – режа, дера. В  осетински  ægærst  означава  прокарвам  пътека, просека, а  ugard – разрязан, нарязян. /Ch-DIV/ Осетинските  понятия  са  етимологично  сходни  с  българското  угар – разорана  земя. Заето  и  в  албански  като  ugár – разорано  поле. /АС-СНА стр.158/  В  санскритски  urvaārā, протоиндоирански  hrhuarah, авестийски  uruuarā – разорана  земя. /L-IAIL/  Аналогична  семантика  откриваме  в  общославянското  dьrati – разкъсвам, нарязвам  и  руските  дыря – дупка, деревня – село, в  староруски  разорано  поле, обяснено  смислово  с  балтославянското: литовското  dirvaё, латвийското  diёrva – разорано  поле. /D-SIL/ 

2.           ук – впряг, П.Добрев,  свързва  с  названието  на  буква  от  глаголицата. /ПД-СП стр.93/ В  тохарски  се  срещат  също  формите  yakwe, в  тох./а/  yuk – кон. /DA-DT-b/ В  санскрит  asva, авестийски  asp, хотаносакски  asāsāa, староперсийски asa, согдийски 'sp', кховарски  ušpa, хетски аssu, древнобалтийски  asva, древногръцки  ippos, древноиталийски  equu, древнонемски  aihva, келтски  ebol, староирландски  еch, староанглийски  eoh, староруски  вьюк – кон. В  осетински  jæfs, пущунски  hesp, yābu, ās, талишки  as, съвр.персийски, таджикски  asp, гилянски  asb, язгулемски  asp, сариколски  afzul, мунджански, йидга  yasap, вахански  yash, кховарски  istor  - кон. В  чувашки  jupax - кон, максимално  близко  да  осетински  и  пущунски. /VS-ETD/  В  искашимски  baital - кобила. /IED/ В  хантски  uêti, лапландски  vadok, фински  vedis, мордвински  vedrekš – кон, също  в  манси  luv, хантски  log, унгарски  lo, удмурски  vol, коми vöv, марийски  vjalo, вепски  hebo - кон. /VS-ETD/ Китайците  и  протоалтайците  се  запознават  с  коня   като  домашно  животно  от  индоевропейците – тохари  и  саки. Заимствано  в  тюркските  езици  от  някой  източноирански  език  или  тохарски  е  понятието  айгър – жребец, срещано и в монголски - airga. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Също  в  тюркските  езици, като  тохаро-иранска  заемка  откриваме, в  тюркменски  jaby, jabymak, гагаузки  jafak, турски  yaby, карачаевобалкарски jabu, татарски  jabak, казахски, киргизки  `aby, южноалтайски  jabytak, узбекски  jaby, тувински  čawydaq, якутски  sybydax, хакаски  čabdax – кон. /VS-ETD/ Старостин  посочва  протоалтайското  *kádù, монголското  *kada, тунгусоманчжурското  *kadala, *kadara, корейското *kùr'ǝ́i, японското *kútúwá – конска  езда. Авторът  смята  че  зад  това  понятие  се  крие  древно, несъхранило  се  алтайско  название  на  коня, което  той  въстановява  като  *kádu-bv. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Всъщност  то е  близко  до  хакаското  čabdax – кон  и  до  някои  индоевропейски  названия, доказващи  че  протоалтайците  са  се  запознали  с  коня, именно  от  индоевропейците, прототохари  и  протосаки, носителите  на  карасукската  и  андроновската  археологични  култури. В  санскритски  kapala, ирански  kaval, древногръцки  kaballos, латински  caballus, старонемски  kob, келтски  capall, славянски  кобыла, кобила – кон, също  съвремения  термин  кавалерия – конна  войска. /VS-ETD/ Интересен  паралел  е  баското  behor, мингрелиското  kvira, сванското  q`varilv – кобила. /БКС/

3.           ук-багаин – прабългарска  титла. В тох./б/ auki, auks, тох./а/ ok, yuk – ръст, израстване, развитие, старшинство, силен, победоносен. Д.Адамс  посочва  връзка  със  старонемското  auka, готскто aukan – растна, латинското  augeo – увеличавам. /DA-DT-b/  Покорни  посочва  староирландското  osnad, кимвърското  ushaf, uscenaid, бретонското  huand, галското  vxisama - висок. /P-IEW/  П.Добрев  разчита  върху  рунически  надпис  от  Бартим /Пермска  област/  в  района  на  Волжка  България, изразът “Укха  Найкха” – Великата  Майка  отнасящ  се  към  изображение  на  Нана  яздеща  лъв. Тохарските  auk, ok  обясняват  етимологично  прабългарската  титла  ук-багаин , велик  или  старши, голям  багаин. Производно  на  auki, ok  е  тохарското  yuk – преодоляващ, победоносен, старши, което  е  напълно  идентично  с  прабългарската  титла. Тохарската  дума  е  проникнала  и  в  тюркските  езици   където  юк  означава  висок. Етнонимът  уйгури  вероятно  означава  “велики  гури”, велик  народ  и  има  предтюркски  произход   у-ге  на  Хан-шу. Топоними  като  Юк-могила  едва  ли  са  останали  от  прабългарите, възможно  са  по-късни  тюркски  заемки. Но  за  прабългарската  титла  тохарската  етимология  е  много  вероятна. Прабългарите  са  фиксирани  като  народ  няколоко  века  преди  още  тюркската  етногенеза  да  е  започнала. Старостин  посочва  протоалтайското  i`use, тюркското  ös, монголското  ös, тунгусоманчжурското  üse, корейското  isák, означаващи  израствам. Също  протоалтайското  iugu – висок  и  съответните  аналози  в  тюркски  jüg, монголски  ö`e, ögse, тунгусоманчжурски  ug, корейски  uh, японски  u-pa. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  турски  yük – голям, тежък. /СИ-РРЖД стр.584/  Наблюдава  се  ностратическа  близост  между  тохарската  и  алтайска  форма, auks - i`use  и  yuk - iugu .

4.           улогавъ – недъгав, сакат, льстити – почивам  си, са  старобългарски  думи, олх – мир, покой, прабългарска  дума, разчетана  от  П.Добрев  в  надпис  от  Плиска “ΑΕ …ΟΣΟΕ  ΟΛΧ” – “неговата  жена  почива  в  мир”. /ПД-ДБЕ стр.74-75/  Производни  на  старобългарските  думи,  в  някои  диалекти  са: в  Разлог, Тетевен, Ст.Загора,  лестя, хлестя – угаждам  си, почивам, глезя  се. /БЦ-ИБЕ-2 стр.95/  В  старобългарски  лъгъвъ  означава  също  болен, болнав, заето  в  румънски  като  еднозначното  lingav. /БЦ-ИБЕ-2 стр.19/  Също  хългъз, хългъзник – мързеливец, лентяй, хлема – лека  болест  и  хлемав – болен. /СИ-РРОД стр.550,547/ В  албански  Селишчев  посочва  старобългарската  заемака  log – слаб. /АС-СНА стр.196/  В  санскритски  lagha – слаб, немощен, в  палийски  alasa – мързел, в  тох./б/ alāsk – отслабнал, уморен, alās.n~n~e, leswe – слабост, умора, в  тох./а/ slākkā – печален, lyosk – слаб, olank – лек, elyen-cal - болен. /DA-DT-b/  Има  и  алтайски  паралел. Старостин  посочва  изходното  lemo, монголското  dömu,  тунгусоманчжурското  lemūk, японското  namaka - ленив. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Също  в  тюркските  езици, в  киргизки, татарски, казахски  alasa, карачаевобалкарски  alas, турски  aliz – слаб, а  в  киргизки  ölük, хакаски  ölig, тувински  ölug, казахски  ölik, якутски  ölbüt, татарски  ülü, южноалтайски  öl, тюркменски  öli, гагаузки  ölmää, турски ölmek, карачаевобалкарски  ölgen, чувашки  vilĕ – умиращ, в  тюркменски  jalta, гагаузки  jaltak, турски  yaltak, карачаевобалкарски  j'alqalu, татарски, казахски, киргизки  jalkau, южноалтайски  jaltaq, узбекски  jalqov, тувински  čalgaa, хакаски  čaltak, чувашки  julxav – мързеливец, лентяй. /VS-ETD/ Алтайската  форма  показва  пряка  аналогия  с  българското  диалектно /Врачанско/ лемав – муден, непохватен.  Но  в  осетински  læmæg – слаб, аналогично  на  лемав, което  показва  че  имаме  по-древна  иранско-алтайско  взаимстване. Виждаме  и  пряк  тохаро-тюркски  паралел  на  заимстване  alāsk-alas. В  санскритски  rambate, древногръцки  lobos, латински  labo, древнобалтийски  slobti – слаб. /VS-ETD/ В  английски  alas – уви, жалко, израз  на  съжаление. В  осетински  læmæg, rъyst, памирските  езици /язгулемски/ alok, сариколски  aluk – болен, слаб, изтощен, умиращ. В  манси  lasal, хантски  lasêk, унгарски  lassan, фински  lašsk, мордвински  laisk - слаб. /VS-ETD/  Българските  думи  халтав – слаб, халост – напразно,  показват  близост  до  тохарското и  тюркските  понятия. П.Добрев  посочва  язгулемското  халай – празен. /ПД-ЕАКБ стр.132/  Сравни  и  с  българското  улисвам  се, захлас – забрава, унес. Старостин  посочва  протоалтайското  a`lpa – неспособен, болен  и  вариантите  му  в  тюркски  a`lp, ol, монголски  alban, тунгусоманчжурски  alba, японски  ar./S-AE www.starling.rinet.ru/  Виж  и  турското  aylāk – безработен, лентяй, както  смятаното  за  турцизъм  в  български  аланкат – несериозен, лековат  човек  на  когото  не  може  да  се  разчита. Последното  е  сходно  и  с  тохарското  elyen-cal - болен elyen-cal – болен. Възможен  палеолитен, предностратически  произход  на  тохаро-алтайската  аналогия. В  кетски  al – слаб. /S-YE  www.starling.rinet.ru/  Друга  интересна  дума  в  угрофинските  езици  със  значение  “слаб”  е  хантското  lêwêt, удмурското  и  коми  ljab, естонскити  lotv, мордвинското  lafča. /VS-ETD/  Те  са  аналогични  на  българското  либав – слаб, болен, неустойчив. /СИ-РРОД стр.237/ Либавъ  е  старобългарска  дума  заимствана  в  руски  либавый, старочешки  libi, старополски  и  словенски  luby – слаб, тънък. /VS-ETD/ Също  в  осетински  læw, ягнобски  lavand, кюрдски  lawaz, пущунски  lavt, памирски  и  памирски  lawand, сариколски  lew – ленив, слаб. /VS-ETD/  За  олх  може  да  посочим  преки  паралели   в   осетински  ulf, талишки  olx, памирски /язгулемски/  ol – покой. /ПД-ДБЕ стр.74/  Като  производно  на  олх  в  съвр.български  може да  посочим   охлабвам, олабвам, хлабав – отпускам  се, отпуснат. Виждаме  и  пряк  осетино-талишко-памиро-български  паралел  за  олх. Също  осетино-/пра/български  за  либав - læw, което  показва  прабългарския  произход  на  старобългарската  дума. Осетинското  ulfæyn – почивам  е  аналогично  на  българското  охлабвам – почивам. В  рушански  и  хуфски  ōlak – лош, некачествен. /ВС-РХТ/ Като  цяло  понятията  показват  ностратически  корени. Виж  в  санскрит  lahm, латински  laxus, кимвърски  lacc, корнуелски  lasch, келтски  lask, старовисоконемски  lahhan, нидерландски  lak, английски  lame, немски  lahm, древнобалтийски  laskana – лош, слаб, куц  и  българското  льохман – муден, непохватен, което  се  смята  за  немска  заемка. /СИ-РРОД стр.242/  Но  откриваме  сходни  понятия  в  кюрдски  laş, lix'ar, пущунски  laš, талишки  lês, персийски  laš, lagär, памирски  loša, гилянски  lеšê, lеgêr – сух, слаб, мършав, или  в  ягнобски  lank, пущунски  lang, гилянски  lang, персийски  läng, гилянски  lênge, сариколски  long, lung – куц. /VS-ETD/ Последните  примери  съвпадат  с  българското  лянкам – клатушкам  се, кандилкам  се. /СИ-РРОД стр.343/  П.Добрев  посочва  и  диалектното  лунгур – куц, като  го  извежда  от  сариколски. /ПД-ЕАКБ стр.107/ Не  можем  да  изключим  и  по-късен  турцизъм  от  персийски, поради  широкото  общоиранско  разпространение  на  корена. Например  името  на  Тимур-ленк, известен  в  Европа  като  Тамерлан, означава  Тимур-куция.

5.           ум – прабългарска  дума  означаваща  вярвай, Умор – прабългарско  име. П.Добрев  разчити  в  Мурфатлар  прабългарската  дума “ум” – вярвай. /ПД-КК стр.68/  Тохарската  дума  може  би  е  иранска  калка. В.Вс.Иванов  я  свързва  с  партянското `mwg, /amug/  учение. /ВИ-ТЯ стр.78/  В  тох./б/ amouyo – религиозно  учение, доктрина, aisāmne - мъдрост, aisāumye – мъдър, тох./а,б/.amok – учение. amouyo – религиозно  учение, доктрина, aisāmne - мъдрост, aisāumye – мъдър, тох./а,б/.amok – учение.В  осетински  amonyn – уча, показвам, а  umar  означава  жизнен. /ВА-СОИ стр.29/ Това  обяснява  напълно  значението  на  прабългарското  име  Умор – вярвящ, знаещ, жизнен. Също  можем  да  посочим  сходното  тохарски  ymor – работа, дейност. Виждаме  и  тохаро-ирано-славянска  етимология – общославянското  ум, умения.