1.           фаръ, фарижъ – старобългарска дума означаваща кон, жребец, Фружин – българско  владетелско  име. Ф.Буслаев посочва  староцърковнославянското /старобългарското/  фаръ, фарижъ – кон, като заемка  в  староруски. Заето  също  и  в  румънски  като  farij – жребец  и  в  албански  vrgār – кон, жребец. /БЦ-ИБЕ-2 стр.56/,/СМ-ИС стр.76/    Показва  връзка  с  авестийското  aurvat/aka/,  рушанското, хуфското, сариколското  vuri, ягнобското  vora, кюрдското  bor, пущунското  vērla, шугнанското  vêrdz, искашимското  wrok, зебакски  verak, сангличи  vorak, язгулемското  varag, veri, пехлевийското  bārag – жребец, осетинското  uærs, bareg– кон, конник, немското  pferd, английското  horse – жребец. В  немски  fohlen, английски  foal – жребче. В  ингушки  govr – кон, vir - магаре. /РИС/ Старобългарското  фаръ  е  етимологично  сходно  с  формите  най-вече  с  осетински,  сариколски, язгулемски, ягнобски  и  пехлеви. Фаръ, фарижъ  обяснява  вероятната  етимология  на  българското  име  Фружин – жребец, конник, а  осетинското  bareg – на  българското  фамилно  име  Бареков. Друга  интересна  иранска  дума  е  в  кюрдски  suwar, персийски  sävar, памирски  sawor, гилянски  sêvar, язгулемски  sêwer, рушански  и  хуфски  sawōr, сариколски  sûvur – конник, ездач. /VS-ETD/,/IED/  Това  е  явно  етимологията  на  прабългарското  име  Севар.

2.           фарфалак – пумпал. В тох./б/ waipalau, wip – световъртеж. /DA-DT-b/ В  санскрит  vepate, персийски  vip, древнобалтийски  vaburiu, немски  weife, келтски  gwisgi – върти  се. /VS-ETD/ Българските  думи  фарфалак – пумпал  и  фарфара – празноглавец, развей-прах  според  П.Добрев  имат  вахански  аналогии, където  фарфар  означава въртя. /ПД-ЕАКБ стр.131/  Думата  пумпал  също  показва  близост  с  тох. waipalau. Възможна  тохарска  етимология.

3.           фит,  хайде – подкана  за  действие. В  тох./б/ wato - отново, wate – по-скоро, wat – или, ако, сега. /DA-DT-b/  В  палийски  vata – да, сега, аха. Сравни  с  рядката  българска  диалектна  дума  фит – хайде, хоп – подкана  за  действие. /СИ-РРОД стр.534/ В  осетински  xatt, санскрит  yaādi, протоиндоирански  hiadi, авестийски  yeisi, староперсийски  yadiy- ако, сега, някога. Също  в  санскритски  aādha, протоиндоирански  hadha, авестийски  ada – сега. /L-IAIL/  Сравни  с  българското  хайде, айде, в  Хасковско – хатте, което  е  с  явна  иранска  етимология. Особена  близост  на  осетинската  форма  и  българското  хатте. А  фит  повтаря  тохарската  форма.

4.           фрът – български  глаголически  знак – брадва. В  тох./б/ peret, в  тох./а/  porat, в  хотаносакски  parata, pada – брадва.  /DA-DT-b/ В  чувашки  purta – брадва, показва  тохарски  и  източноирански  произход. В  санскрит   parasā-ā, протоиндоирански  paracŕu - брадва. /L-IAIL/  Д.Адамс  смята  тохарската  дума  за  заемка  от  някой  ирански  език. Но  даденият  пример  с  осетинското  færæt – брадва, не  е  много  убедителен  защото  според  В.Абаев  тази  дума  е  типичен  тохаро-осетински  изоглос. /ВА-СОИ стр.137/  Във  формирането  на  аланите  взема  участие  солидно  тохарско  население – усуните, наречени  аси, асиани  и  тохари – арси, аорси. Явно  думата  е  тохарска  по  произход. В  иранските  езици  названието  на  брадвата  е  по-различно, но  се  срещат  и  синоними  сходни  с  тохарски. В  ягнобски  tabr, кюрдски  tevir, пущунски  têbêr, талишки  teve, byrie, персийски  tābār, памирски  tabar, рушански, хуфски  tōrx, гилянски  tabêr, искашимски  tuwur, вахански  tipar, зебакски  tewar, сариколски  baldah, язгулемски  parus, калашки  badok, кховарски  bardox, нуристански  wusa – брадва. /VS-ETD/,/IED/ Самата  славянска  форма  топор, се  разглежда  като  ранна  индоиранска  заемка, още  в  общоиндоевропейския  стадий  на  съществуване. П.Добрев  посочва  че  глагалическата  буква  изразяваща  звука  “ф”  и  имаща  формата  на  двойна  брадва, се  нарича  фрът, аналогично  с  аланското  название  на  брадвата. Той  посочва  че  в  руническата  писменост  на  маркоманите  същата  руна  се  нарича  Perh - перх. Има  я  и  в  стария  Футарк /старите  скандинавски  руни/, като  формата  и  наподобява  острие  на  брадва. /ПД-СП стр.93/  Но  за  съвременните  изследователи  на  руните, Антон  Платов  и  Алекс  ван  Дарт, значението  на  Рerth  е  неизвестно. /АП,АвД-ПКРИ стр.52/  Срещането  на  фрът  в  глаголицата  показва  че  аланското /осетинско/ название  на  брадвата  е  използувана  и  от  прабългарите  като  е  еволюирало  до  съвременото  брадва. Според  Ст.Младенов  е  съществувала  праславянска  дума  *bordy, вероятно  древна заемка  от  старонемското  bardo, старовисоконемското  barta. В  славянските  езици, аналози  на  старобългарското  брадъj - брадва  е  словенското  bradlja, горонолужичкото /сорбско/ bradačica. Сходни  са  също  санскритското  baradhakah, латинското  fortex – брадва, средновековното  западноевропейско  алебарда – оръжие  комбинирано  от  нопие  и  брадва. /СМ-ИБЕ стр.195/ В  български  са  останали  думи  максимално  сходни  с  тохарската  основа, напр.: первам – удрям /но  и  праскам, фраскам – удрям, сходно  с  фрът/, пера – бия,  поря – разкъсвам. В  литовски  per~ti – удрям, бия. От  тук  Деркенс  извежда  протославянското  пъртъ, съпоръ, българското  препирня, спор. В  санскрит  prёt – сражение, борба. /D-SIL/  в  персийски  pärxaš, язгулемски  pêrgay – спор, скарване. /VS-ETD/ Така  че  брадва  е  с  тохарска  етимология. Думата  показва  ностратическа  аналогия  с  тюрските  езици  където  формата  балта означава  брадва, сопа. В  алатйските  езици  paluk, тюркското balka, монголското  haluka, тунгусоманчжурски  paluka – чук, сопа. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  киргизки, турски, казахски, татарски, карачаевобалкарски  balta, тюркменски  palta, узбекски bolta, тувински  baldy – брадва. /VS-ETD/  Калашкото  balka, нуристанското  budul – чук, показват  алтайски  паралели. Директна  османска  заемка  е  българското  диалектно  балтия – брадва. В  български  се  среща  и  рядката  дума  пелка – двуостра  брадва, смятана  за  гръцка  заемка – πελέκί. Може  да  посочим  също  старобългарското  палица – боздуган. Дерксен  посочва  като  заемки  от  староцърковнославянски /старобългарски/ в руски палица, чешки palice, словашки, словенски  palica, сърбохърватски  paёlica – сопа, палка. /D-SIL/ Покорни  въстановява  протоиндоевропейското  perth – палка, лост, прът. Посочва  арменското  ort, латинското  pertica, осканското  pert - прът. /P-IEW/ Можем  да  добавим  тохарското  pat  и  старобългарското  бътъ – тояга, прът. В  киргизки, казахски  bytyra, хакаски  pytyra, тувински  bidira, якутски  bytaryj, узбекски  butra, татарски  pytyra – удрям, чупя, разрушавам. В  угрофинските  езици, в  манси  pura, хантски  por, унгарски  furni, удмурски  prič, коми  pyridz, марийски  pyrn'a, лапландски  parre, фински  pura, естонски  pars, вепски  parz', вотякски  prakizxa – тояга, чупя, и  в  манси  pаtluptaŋkwe, унгарски  bárt, удмурски, коми  purt - брадва. /VS-ETD/ Б.Цонев  смята  унгарското  bárt  за  старобългарска  заемка, но  вероятно  е  с  по-древен  произход. /БЦ-ИБЕ-2 стр.166/ Българското  диалектно  ботурясам, бутурясам – повреждам, разрушавам, удрям  е  или  тюркизъм, или  производно  на  бътъ. /СИ-РРОД стр.40/   Ностратически  корени.

5.           фиданка – поникнало младо дърво. Тракйиското  vidak  показва  преки  паралели  с  тохарското  witsako – корен  на  дърво  и  еднозначното  осетинското  wedæg – корен. Тохарското  понятие  показва  известно  сходство  с  турското  kök – корен. Също  с уграфинските, хантийски  uats, удмурски  vyžy, коми  vuž, марийски  važ – корен. В  чувашки  vută, киргизки  otun, якутски  ottor, тувински  ottular, хакаски, казахски  odyn, татарски  otyn, узбекски  ůtin, карачаевобалкарски  utyn, тюркменски, гагаузки, туркски  odun – дърво, гора. /VS-ETD/ В.Абаев  включва  тези  понятие  в  групата  на  тохаро-осетинските  изоглоси. С  тях  и  келтските  примери  може  да  обясним  етимологията  на  българското  фиданка – младо  дърво, дръвче  за  засаждане.

6.           фтищи – копринени  червеи /гъсеници/,  диалектна  дума /Старозагорско/. П.Добрев я  свързва  с  ваханското  птиш – гъсеница, червей. /ПД-ЕАКБ стр.132/  В  тох./б/  pes.te – червей. /DA-DT-b/  В  кховарски  psuk, искашимски  putsuk, също  във  вахански  pric - червей. /IED/  Възможна  тохарска  етимология  на  памирското  и  българско  понятие.

7.           фукам  се – давам  си  тежест, тежкарея. В  тох./б/ puk – тежест. /DA-DT-b/  В  хуфски, рушански, сариколски – fuk, палайски  garuka - тежест. Заимствано  в  алтайските   езици  като  p`ia`ka , тюркски  jagar, тунгусоманчжурски   piaka,  японски  pankia – тежък, тежест. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Сравни  с  българското  фукам  се. П.Добрев  предлага  по-друга  етимология, с  памирското  фук-фук, шумя. /ПД-ЕАКБ стр.132/  Смятам  тохаро-памирската  етимология  за  по-убедителна.

          НАЗАД КЪМ ПЪРВАТА СТРАНИЦА НА КНИГАТА