24.         беркут – орел. Вероятно  като  турцизъм  се  използвал  и  в  български. Преди едно столетие, в следосвобожденската българска литература, това име се споменава само веднъж, наред с имената: скален орел, скалист орел, златен орел, боляр орел /Клайн,1903-1905/. За съжаление, впоследствие в нашата книжнина се е настанило, преводното от немски език име скален орел /Steinadler/, а името беркут е било изоставено. Най-древното нейно подобие е шумерската дума  ber птица, но още по-близко по смисъл стои памирската дума  berug – голяма птица – характерно за язгулямския език   /Эдельман. Язгулямский язык. 37/. Общотюркското  название  на  орела  е  беркут, в  чувашки  pĕrkĕt, тюркменски  bürgüt, карачаевобалкарски  börket, казахски, киргизки  bürküt, татарски  bürkit, узбекски  burgut, тувински  bürgüt – орел. Липсват  български  аналози  на  беркут. В  угрофинските  езици, в манси  voores, хантски  vêrês, удмурски, коми  varyš, марийски  varaš, фински  varis, естонски  vares, мордвински  varsi, вепски  variš – ястреб. Виждаме  близост  с  тюркските  форми. /VS-ETD/  Но близки по форма са и някои келтски думи като bery и  barcud – ловна птица /Spurell, 30/. В различни варианти името беркут днес може да бъде срещнато на обширни пространства в Азия и Европа. В най-големия памирски  език,  пущунски, то се среща като мъжко лично име. /Пущу –русский словарь, 110/ То се е запазило у всички средноазиатски народи. Преди ислямизирането на туркмените те са вярвали в божествата “Буркут-баба” /Беркут-баща/ и “Буркут-диван”/Буркут-висш бог/. Птицата там е известна още с имената: бургут, биргут и биргит. Много разпространено е името в Таджикистан, преди всичко в Памир, като бургут, в Узбекистан- като буркут, боркут, при уйгурите – буркут, в Казахстан – буркит, буркут и даже в Република Тува и Монголия – бургут. Името беркут, буркут, бюркют, стабилно се е запазило в Русия и Украйна, т.е. там където са били двете голями български държави. От тях  името е проникнало и в Полша  като  berkut, bircut. /ДН-НДбНП-КБЦ-К,19.05-20.05.2005 http://info.datacom.bg/BG-MREJA/www/BGSarakt.html /  Всъщност  виждаме  ностратически  корен. Напълно възможно  е  названието  беркут  да  е  с  предосмански  произход, както  смята  и  проф. Д.Нанкинов.

25.         бехти – прабългарски  календарен  термин. П.Добрев  го  обяснява  с  памирското /хуфско/  бехт – главен, горен. Предполага  се  че  прабългарското  бехти  отговаря  на  пролетното  равноденствие – главен  ден, начален  ден, началото  на  общоиндоевропейската  Нова година, аналогично  на  иранския  Невруз. В  ягнобски  bahor, кюрдски  bihar, пущунски  bahar, талишки  и  персийски  bāhar, таджикски  baxor, шугнански  bāo, гилянски  bêhar – пролет. /VS-ETD/  В  шумерски  ves  е  означавало  деня  на  пролетното  равноденствие, началото  на  годината. Сравни  със  славянското  весна – пролет. Възможна  е  семантична  връзка  beh – bêhar, т.е. хубав, добър  и  пролет, добрия  сезон, когато  природата  се  събужда  за нов  живот. Идването  на  пролета  е  отбелязвана  тържествено  от  древните  общества, особено  от  земеделците. Също  може  да  сравним  славянското  весна – пролет  и  весел – добър. Така  че  “бехти”  може  да  е  означавало  и  пролет – начало  на  годината. Откриваме  сходни  алтайски  понятия, протоформата  *bi̯ujri, монголското *bürü-dü, тунгусоманчжурското *bira, корейското  *ù, старокорейското /когурско/ *wol, японското  *bì – пролет. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Понятието  е  явно  ностратическо.  Българите  наричат  Пасхата  Велик-ден, по  аналогия  с  езическата  обредност. Началото  на  прабългарската  Нова  година  някои  невярно  свързват  с  22.12 – зимното  слънцестоене  оснвавайки  се  единствено  на  съчинителството  на  писателя  Йордан  Вълчев. Освен  при  българите  и  при  чувашите  Пасхата  се  нарича  Велик ден /Калам-кун  или  Мен-кун/  и  отразява  по-старо  езическо  понятие – началото  на  Новата  година. Ако  се  приеме  за  начален  ден  пролетното  равноденствие, то  се  получава  най-пълно  съвпадение  на  известните  събития  датирани  по  прабългарския  календар, паралелно  с  християнския  календар.

26.         бибè – пате, биба – патица, срещащо  се  в  Северозападна  България, бабиш - пеликан. Една  твърде  интересна  българска, неславянска  дума. В 1895 г.  е  посочена  в  речника  на  J.Ђорђе-Поповић, под  формата  биба, бибац – пуйка, пуяк, като  употребявана  в  Поморавието, “особена  сръбска  дума”. Ст.Младенов  посочва  като  най-близък  паралел  литовското  bibus – penis. Според  автора  етимологията  на  биба  показвала  тенденцията  названията  на  мъжкия  полов  орган  да  се  приравняват  с  названията  на  птици  и  дава  пример  със  общославянското  коуръ – петел  и  българското  название  на  пениса, както  патка – птица  и  патка - пенис. /СМ-ИС стр.85-86/  Видяхме  че  патка – пенис  може  да  се  изведе  и  по  съвсем  друг  начин, като  аналог  на  други  индоевропейски  думи  като  pitus, botus, pas – penis. Смятам  че  точен  отговор  на  въпроса  дава  осетинското  иронско  babiš, дигорско  babuz – патица, пате.  Явно  се  касае  за  прабългарска  дума  имаща  свой  осетински  аналог. Осетинското  babiš  се  смята  за  кавказка, заемка, в  адъгски  bаppuš - патица. Също  в  ингушки  boabašk – патица. /РИС/ Но  фактите показват  обратен  път  на  проникване, от  осетински /алански/  към  адъгски. Интересни  данни  дава  проф. Димитър Нанкинов /Зоологически институт на БАН/. С  названията  баба, бабуш, в старата българска литература, се наричат  още  и  пеликаните, представени в нашата фауна с два вида: къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/ и розов пеликан /P.onocrotalus/.  Сред памирските народи и до днес се среща името babuwa, с което се наричат някои птици, сходни с пеликана и особено водният бик /Грюнберг. Мунджанский язык, 289/. В езика пущу една от водните птици се нарича babagu. Тези паралели показват, че името баба, бабуш, по всяка вероятност води своя произход от далечната българска прародина. Народните имена баба, баба-птица и други подобни, са разпространени предимно в южните територии на бившия СССР /Дементьев Г.,Н.Гладков,1951-1954/, т.е. там, където са били Стара Велика България и Волжка България. Често се чуват в Украйна, особено в Одеска и Херсонска област /Смогоржевський,1979/. По река Дон на север  името баба-птица достига до Воронежска и Липецка област /Северцов.1950; Климов С., Е.Черникова,2000/. Последните автори твърдят, че народното название  баба-птица “съдържа положителен оценъчен компонент и буквално може да означава голяма красива птица”. Името срещаме в Оренбургския край /Зарудный,1888/, Уляновска област /Житков Б.,С.Бутурлин,1906/ и днешен Татарстан /Ганиева,1991/. Oт двете страни на Дунава,  името е разпространено в Румъния: babita, babosa, baboasa и други /Lintia,1955/ и България: баба, бабуш. /Христович,1890; Шкорпил,1892; Геров,1895; Юркевич,1904; Йоакимов,1907; Клайн,1909;Петров,1950/./ДН-НДбНП-КБЦ-К,19.05-20.05.2005http://info.datacom.bg/BG-REJA/www/BGSarakt.html/   Така  че  бибе, биба, бабуш  са  сигурни  остатъци  от  източноиранския, алански  език  на  прабългарите, факт  неподлежащ  на  съмнение! В  искашимски  murghavi, сариколски  mûrgabi, персийски  murghabi, кюрдски  miravi, талишки  möv – дива  патица. /IED/ Също  в  пущунски  bata, талишки  bêt, персийски  bät – патица. /VS-ETD/  В  санскритски  pataga – птица. Дори  самото  българско  патка – патица, гъска /славянското  гусь/  показва  прилика  с  иранските  форми. В  санскритски  atia, осетински  æссæ, балтийски  antis, древногръцки  nessa, латински  anas, немски  еnte, hahs, келтски  ati, славянски  утка, английски  duck –  дива  патица. /VS-ETD/

27.         биля – да, одобрение, потвърждение. Сравни  с  искашимското  bale, пущунското  bálē – да  одобрителен  възглас.

28.         бисер – перла, скъпоценен  камък. В тох./б/ wāsar – блясък, диамант, елмаз, wajrasam – находище  на  диаманти, wamer - скъпоценен  камък, в  хотаносакски  wajrasam. /DA-DT-b/  В  санскритски  varcas, пехлеви  wirōzag, партянски  wrwc, шугнански /баджовист/ warz, warzd, кюрдски  biris – блясък, мълния, изкрящ. /L-IAIL/ В  таджикски  bisёr-xub – прекрасен. В  осетински  перла, бисер – cæppuzыr. Българската  дума  бисер  се  смята  като  една  от  “тюркските”  думи  останали  от  прабългарите. Среща  се  в  грамота  от  1379 г. като  бисрωмъ. Заето  и  в  албански  като  biser. /СМ-ИС стр.41-58/ Според  Ст.Младенов, тя  не  е  от  тюркски, а  от  арабски  произход - busra, по  неизвестни  пътища  проникнала  в  езика  на  прабългарите. /СМ-ИБЕ стр.83/  Сравни  с  руското  бусы – обици, украшения. Думата  наистина  е  прабългарска  но  не  от  тюркски  или  арабски, а  от  тохарско-ирански  произход.

29.         бозки, боцки – женски  гърди.  В  тох./б/ pisāpik – женски  гърди  или  зърна. /DA-DT-b/  В  английски  bosom, немски  busen, холандски  boezem, фризки  bósem, авестийски  pipiiіš, осетински  fædæg, кховарски  pap, pâc`uk, c`uk, санскритски  joatra, латински  potus, древногръцки  potas – женски  гърди. /VS-ETD/ В  ингушки  buxьig – женски  гърди. /РИС/  В  български  думата  бозки, боцки, биски  означава  женски   гърди  или  зърна. Производен  е  глаголът   бозая, бозайник, които  нямат  славянски  аналогии. Даже  диалектната  форма /Хасковско/ - бизея, бизее,  е  максимално  близка  до  тохарски. В  хоремзийски   bs`m – пия. Може  да  се  търси  връзка  и  с  авестийски  pi, пехлевийски   pishtān, вахански  bap, шугнански  bash, bist, рушански, хуфски  bač – женски  гърди, bača – млада  жена, кърмачка. /СИ-РХТ/  В  осетински  fæzdon, кюрдски  pîsîr, талишки  pyšton, съвр.персийски  pestan, сариколски  puz – женски  гърди, бюст. /VS-ETD/  Също  в  авестийски  paiiah, пехлевийски  pem, в съвр.персийски   pni, пущунски   pa, вахански   pai – мляко,  в  санскритски  pіās·a, протоиндоирански  piіš, вахански  рyixў, мунджански  fāāyі, искашимски  fhlla - коластра, първата  кърма. /L-IAIL/,/Ch-DIV/  Вл.Георгиев  посочва  че  в  съвр. гръцки  βυζί – виме  е  сходно  с  българското  боцка, но  не  може  да  се  мисли  за  взаимно  влияние  тъй  като  ако  беше  гръцка  заемка  щеше  да  се  произнася  визая/бозая, бизея/  а  в  обратния  случай – μβος, тъй  като  в  гръцки  μβ – означава  чуждо  “б”. Авторът  смята  че  българското  бозка/боцка  е  самостоятелно  възникнало  от  цицка. /ВГ-ВБЕ стр.10/  Можем  да  посочим  много  по-убедителната  прабългарска  /тохарска  или  източноиранска/  етимология.

30.         Борис – българско  владетелско  име. Интересен  паралел  показват  санскритското  barh, авестийските  barāz, barez, barezahi, barezangh, bareshna, bareshnu, средноперсийското  bwlc, burz, партянското  bwrz, осетинското  bærzond – възвеличаван, издигнат, висок,  авестийското  bereja – благословен  от  боговете, в  пехлеви  abrāz – висок, abrāzīdan – издигам  се, burzishīg – похвала, burzīdag – превъзнасян,  согдийското  br`s, br`s`ym – възхвалявам, издигам, възвеличавам, в санскритски bhrsa - силен. /Ch-DIV/, /ИС-ПРСwww.avesta.org.ru/, /JP-DCAW http://www.avesta.org/avdict/avdict.htm#dctb/  Виждаме  че в коренът  barz, в  различните  ирански  езици  настъпва  промяна  на  гласната  а  в  е, æ, u. Всички  тези  примери  показват  ясно  етимологията  на  българското  име  Борис, възхваляван, възвеличаван, най-близко  до  иранските форми. Тюрколозите  го  привързват  към  любимя  им  барс – дива  котка, рис, въпреки  че  би  трябвало  да  очакваме  Барис, а  не  Борис. Забравя  се  също  така  че  думата  барс  е  със  сравнително  ново  навлизане  в  българския  език, от  руски /където  е  тюркизъм/  и  не  е  засвидетелставана  нито  в  старобългарски, нито  в  диалектите. Българското  название  на  барса  е  рис. В  българските  народно  творчество  се  среща  старинния  израз  „Не  боре  ве, войници  от  войска !”. Не-боре  означава  нов  късмет. П.Добрев  посочва  памирското  bori, келтското  /гойделско/  bor  – щастие. /ПД-ЕАКБ стр.142/  Може  да  посочим  в  тох./б/ warpamo, warpaln~e, w„rp – щастие, наслада, ys·warka, ys·warkan~n~e – щастие, благосъстояние, удача, осетински  bīræ, bærkat, талишки, персийски  bêrêkêt, гилянски  bêrkêt, шутнански  bаr – много, изобилие, в  осетниски  baryn, ягнобски  ur, кюрдски  berîdan, пущунски  bаr, талишки  barde, гилянски  bêrdên, персийски  bordän, шугнански  bor, язгулемски  bora, сариколски  vor – приход, в