2.           багаин, багатур – прабългарски  войнски  звания, витяз – войн, потъка – битка, бътъ – сопа. В  тох./б/ wako, waso, в  тох./а/  wac – борба, weta –  сражение, wetāu – войн, watkāl – решителен, pat – сопа, в  тох./а/ wase, тох./б/ weiki – клон, тояга. /DA-DT-b/  В  латински  victum, староирландски  fichid, старокимвърски  guid, старобретонски  ueth, готски  weihan, старовисоконемски  wak, wag, староисландски  vagr – битка, победа. /P-IEW/ В  санскрит  visam, авестийски  visa, арменски  goz, древнобалтийски  vaistas, келтски  fi, староруски  веха – клон, израстък, съчки, тояга, съвр.руското  веха  означаво  ориентир, знак /в  пр. смисъл, от  забит  кол/. /VS-ETD/ В  старобългарски  потъка – борба, битка, заета  и  в  румънски – potkă. /БЦ-ИБЕ-2 стр.25/  Също  бътъ – сопа, което  е  заето  в  унгарски  от  старобългарски, като  bot  и  в  румънски  bit – сопа, според  Б.Цонев. /БЦ-ИБЕ-2 стр.166,11/  И  в  чешки  и  словашки  като  bidlo – сопа. /D-SIL/ Общославянското  битва – сражение, бой, показва  ясен  паралел  с  бътъ, докъто старобългарското  потъка – битка, със тох. pat – сопа. Но  по-вероятно  е  да  търсим  общоиндоевропейска  и  ностратическа  близост, на  понятия  от  един  корен. В  удмурски  body, коми  bedü, марийски  pondo – сопа. /VS-ETD/  Връзка  с  тох. pat – сопа  и  старобългарското  бътъ. Можем  да  посочим  и  осетинското  wæjyg – юнак, великан, лидийското  fata – защита, ликийското  wazzis – армия, wazzala – войн,  ликийското  wakssa – храброст, келтското /староирландското/  bāgaid – двубой,  бунтовник, bāga – борба, галското  wasso – служещ, войн,  weco – гняв, ярост, латинското  battere, battuere – бия, удрям, старовисоконемското  bagan – борба, норвежкото  bāgr – труден, латвийското  buozties – разсърден, партянското  bakan – пазач, защитник, хотаносакското  ham.bit – промушвам, vatkas, b-tcanā - разбит, потрошен, багаин – войн. /ПД-СП стр.38/, кушанобактрийското  bogono – войн,  средноперсийското paribaid – промушвам, baieh – бия  се,  пущунското  wat – разкъсвам, пробивам, ваханското  wuc – острие /с  което  П.Добрев  свързва  българското  буча, набучвам/, английското  bucksaw – трион  /бичкия/.В  осетински  Вак  е  названието  на  Конния  бог  покоровител  на  войните, Вак-Устарджи /Вак – Св.Георги/, съответно  вак – войн. От  приведените  примери  можем  да  обясним  диалектните  бъхтя, бъхтене – стремеж, упорство,  или  бой,  батене – бой, диалектното  бъх – спор, борба /посочено  от  П.Добрев  във  връзка  с  пущунското  бохтйа – мъча  се/,  както  багаин  и  багатур – войни. В  пехлеви  bēshīd – болка, страдание. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/ В  искашимски  бъхс  означава  омраза. Ако  вземем  тохарското  watkāl – решителен  със  съответния  преход  на  в-б  се  получава  баткал, диалектното  баткам  се, мъча  се, упорствам. А  от  wako, wac – борба, можем  да  изведем  съответно  бако – баго – багаин, борец, войн. В основата  на  всички  тези  понятия  може  да  посочим  ностратическата  дума   bak – тояга, клон, респ. първото  оръжие  на  палеолитния  човек. В  латински  baculum, старогръцки  baktron, бретонски  bach, литовски  baksteleti, общобалтийски  badyti, староиталийски  fodio, старовисоконемски  pegd, немски  bett, келтски  bedd, староанглийски   pegge, peg - тояга. /P-IEW/  В  сталоирландски  вenaid – бия, удрям. /D-SIL/ В  алтайските  езици  báku, тюркски  bakna, монголски  bagana, тунгусоманчжурски  baksa, корейски  pò – дървен  кол, тояга. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  тюркменски  pudak, гагаузки, турси  budak, карачаевабалкарски, киргизки  butak, татарски  botak, казахски  bütaq, узбекски  butoq, тувински  bü`dük, якутски  mutuk – клон. В  турски, карачаевобалкарски, тувински, якутски  bagana, татарски, казахски, узбекски, киргизки  baqan, южноалтайски  pag'an, хакаски  pag'ana – тояга, прът, кол. Във  вепски  pac – тояга, в  останалите  угрофински  езици, в  хантски  unzêkta, коми  vačkyny, марийски  vaktaš, лапландски  vaškwd, фински  vasroida, естонски  vasar, мордвински  vačkodoms, вепски  vizuda – бия, удрям. /VS-ETD/ В  кетски  bāk, котски  peg, древнокитайски  pāk, ингушки  beq`a, кавказоаварски  moq – сопа, тояга. /S-YE  www.starling.rinet.ru/  В  баски  bago, проткартвелски  bok`w, грузински  bok`vi, мингрелски  buk – тоягя. /БКС/ От  същия  ностратически  корен  е  общославянското  бук – вид  дърво  с  твърда  дървесина. В  български  се  среща  и  думата  витяз  със  значение  войн. Тя  има  славянски  аналогии.  В  БЕР  са  посочени  примери  в различни  славянски  езици: сръбското вüтêз, словенското vîtez, руското витяз, чешкото  vítěz, словашкото  vítaz, полското  zwyciężić  “побеждавам”, zwycięstwo “победа”, горнолужижкото wićaz “дребен феодал”. Произходът на тези лексеми се извежда от праславянското *vitęndzь, което  на  свой  ред  идвало  от  германското *vīkingas “викинг” /сравни  със старонорвежкото  víkingr/. Славянската  форма  се била  получила  чрез преход k’> t’> c. Ст.Младенов  свързва  витяз със  заемка  от  старонемски. /СМ-ИБЕ стр.207/  Според  друга етимология  витяз  идва  от  праславянското *vít-ěn-ьсь, като *vit  означавал  “прехрана, продоволствие, което  първоначално  е  означавало  член  на  владетелската  дружина  при  славяните. Като  се  има  в  предвид  че  викингите  излизат  сравнително  късно  на  историческата  сцена, няколко  века  след  разкъсване  на  славянското  единство  трудно  е  да  се  обясни  проникването  на  тази  чужда  дума  в  повечето  славянски  езици. Освен  това  при  славяните  родовата  демокрация  се  запазва  почти  до  осядането  им  на  съвременните  територии  и  никога  не  са  имали  силна  княжеска  власт. Личността  на  предводителя  тук  е  много  слаба, за  разлика  от  германците. Така  че  славянската  етимология  не  е  убедителна, по-логично  щеше  да  бъде  ако  тя  изхождаше  от  бой, боец. Б.Цонев  посочва  унгарското vitez – юнак, като старобългарска  заемка  в  унгарски. /БЦ-ИБЕ-2 стр.174/ Напълно  вероятно  е  проникване  от  старобългарски  и  в  другите  славянски  езици. Виждаме  два  пътя  на  етимологично  образуване : 1. От  тохарски  weta –  сражение, wetāu – войн, витяз, съответно  тох. pat, старобългарски  бътъ - сопа. 2. От  източноирански  багаин, богоно, багатур. Вторият  път  има  също  широки  индоевропейски  аналогии. Също  от  тохарското  wak – борба,  wako – борец   и   тохарското /а/  atar – герой, т.е. wak.atar – борец, войн-герой, както  и  ностратическото  bak – сопа. В  баски  borthari, bortxatiar – смел, храбър. Интересното  е  че  такова  словосъчетание /войни-герои/ се  среща  в  текст  на  тох./б/  цитиран  от  Д.Адамс, където  е  използвана  формата  в  тох./б/ - etru. Преходът   wakatar  в  багатар, багатур  е  напълно  логичен. Бейли  например  смята  че  тохарското  atar  е  заемка  от  ирански  atara, или  санскритски   turai – силен, герой. Д.Адамс  го  свързва  със  собствено  развитие  на  тохарските  езици. В  пехлеви  star  озанчава  да  поразявам, да  разрушавам. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  осетински  stur – голям, силен. Ако  багаинът  е  просто  войн, борец  то  багатура  е  войн-герой, т.е. по-старши  по  степен  и  ранг, проявил  са  като  смел  войн, имащ  натрупан  боен  опит, ветеран. В  кховарски  bahder – храбрец. В.Стоянов  също  посочва  персийското  bāhādār, bahādur  означаващо  войн–герой  и  съответното  тюркско  bātur, монголско  baγatar, във  връзка  с  регистрирано  в  1576 г. име  на  “кожухарят Иван  Бахадър”  от  софийската  махала  Сонгурлар. /ВС-КПАБ стр.228/  Вижда  се  че  багаин  и  багатур  в  монголски  и  тюркските  езици, са  заимствани  на  готово  от  тохарски  и  източноирански  или  пък  понятията  имат  ностратически  произход. В  тюркменски, карачаевобалкарски, татарски, казахски, южноалтайски, якутски  batyr, турски  bahadir, узбекски  botir, киргизки  batymduu, чувашки  pattar – войн, герой. Например  в  тувински  ma`dyr, хакаски  matyr – герой,  се отличава  от  общотюркското  batyr  и  показват  вероятно  по-старо  угорско  влияние, от  magyar – мъж, войн, юнак. В ягнобски  bahodūr, осетински  bæхеаtыr – храбър  воин, идентично  с  българското  бахадър. Тюркската  титла  бей  има  съвсем  друго  развитие. Може  да  се  свърже  с  древнотюркското  beje – човек, мъж, протомонголското beje – тяло, собствена  личност, тугусо-манчжурското  beje – човек, мъж, протояпонското  b` , съвр.японското  wo, wo`toko – мъж. /СС-АППЯЯ www.starling.rinet.ru/Texts/altii.htm /  В  тюркските  езици  baj  означава  също  богаташ, богат, аналогично  на  иранското  boy – богат. В  Ахеменидска  Персия  титлата  пех  означава  управител  на  по-малка  сатрапия. Съществуват  и  други  мнения  за  произхода  на  бей, бек. Трябва  да  се  спрем  и  на  една  друга  българска  дума  бастисвам – нападам, бия. Свързва  се  с  турското  basmak – нападам. /СИ-РРОД стр.28/ Защо  тогава  се  е  получило  друго  развитие  а  не  като в  руски, където  от  същото  тюркско  понятие  възниква  басмач, басмачи – разбоиници, бандити. Близостта  на  бастисвам  с  тох. wase – клон, тояга, показва  евентуален  друг, предосмански  път  на  развитие.

3.           багра – цвят. В  тох./б/ or – дървета, дървесина, гора, warto - гора. /DA-DT-b/  В  осетински   ferw, английски  fir-tree,  немски  fichte, древноиталийски  abies, латински  pinia, древногръцки  abin , фригийски  аbai, албански  verr – бор. В  палийски  araňňa, кюрдски  ardu – гора. /VS-ETD/  П.Добрев  посочва  ваханското  bэrik – тънко  дърво  и  го  сравнява  с  нашето  борика. /ПД-ЕАКБ стр.68/  В  славянските  езици, в  старобългарски  боръ, староруски  боръ, в  съвр.руски  бор, украйнски  бiр – “сосновы лес”, в  чешки, словашки  bor, полски  boru, горно-  и  долнолужицки  boar, сърбохърватски, словенски  bojr – бор, борова  гора. Деркенс  го  свързва  с  общоиндоевропейското  bhor-u – дърво. Също  в  санскритски  bhіrjaā, протоиндоирански  bhrhjāa, осетински  иронски  bærz, дигорски  bærzæ, шугнански  vāwzn, bruj, искашимски  bruj, вахански  furz, старовисоконемски  birka, литовски  beārјas – бреза, което  показва  че  названията  на  бора  и  брезата  произлизат  от  общ  индоевропейски  и  ностратически  корен  свързан  с  понятието  за  дърво  изобщо. Съществува  мнение  че  немското  farbe, холандското  verr, шведското  färg, древногръцкото  porfir, българското  багра, са  производни  на  названието  на  бора, защото  корите  му  са  се  използвали  в  древността  за  боядисване. В  алтайските  езици  bi`ora, тюркското  bark, моноголското  baraa, тунгусоманчжурското  borkan, японското  puri  - цвят. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Виждаме  близка  аналогия  с  нашето  багра. От  този  корен  е  ностратическото  bur – жълтеникав, червенокафяв. В  угрофински, в  манси  и  хантски  vor, удмурски  vyr, коми  vör, марийски  var, лапландски  viarre, фински  vuori, естонски  vooriu, мордвински  vir, вепски  org - гора. /VS-ETD/  В  санскрит  daāru, vrkār, протоиндоирански  dāru, urcāš, авестийски  draoš, dauru/n/, varāš, староперсийски  dāruv, средно- и съвр. персийски dār,  шугнански  yrg, древногръцки  druj, старогръцки /микенски/ durutomo, хетски  taru – дървета, дърво./L-IAIL/  Ив.Дуриданов  посочва  тракийското  id, vidak – гора, дърво  и  то  сравнява  с  келтското  vidr, ирландското  fid, fedo, старовисоконемското  wito – гора, дърво. /ИД-ЕТ/  Покорни  посочва  санкритското  fid, авестийското  urvaire, кимвърското  gwidd, корнуелското  guiden, бретонското  goues, исландското  fid, староисландското  veir, старонемското  vra, английските  forest, wood – дървета, гора. /P-IEW/  В  осетински  qed, пущунски  и  памирски  gada, също  осетински  tærs, ягнобски  dork, талишки  do, кюрдски  и  персийски deraxt, памирски  diraxt, гилянски  dêrêxt, язгулемски  dêruxt – дърво, бук. Сравни  осетинското  tærs  с  българското  цер – дъб, което  е  сходно  и  с  памирското  церэй – дъб. /ПД-ЕАКБ стр.134/

4.           бадем – черупчест  плод. В  тох./б/ watām – бадем. /DA-DT