1.           та – нима, етè – така, ето. /СИ-РРОД стр.130/ В  осетински  ta – нима, така  ли,  идентично  с  българското  та, както  и  aftæ – така, аналогично  на  българското  етè . Осетино-/пра/българска  етимология  .

2.           тагроги – верен, клетва за вярност. В тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.k~n~n~wetstse – справедлив, добър. /DA-DT-b/  П.Добрев  разчита  прабългарската  дума  тагроги, от  Наги  Сцент Миклош, като  клетва  за  вярност, побратимяване, обет. Той  я  свързва  с  персийското  тагарох – клетва. /ПД-ККП стр.26/  В  осетински  tærigaæd  е  жалост, състрадание, доброта. В  талишки  tagars, персийски  tāgārt, гилянски  têngêr, означава  приветствие. /VS-ETD/ В  санскритски  tathiya – истина, в  палийски  takkara - изпълняващ. Наблюдаваме  близка  аналогия  и  с  тохарските  понятия. Интересен  факт  показващ  и  друг  вариант  на  възприемане  на  израза: “Кана  сюбиги  Омоуртаг…беше  и  направи   жертвоприношения…таггран…ичиргу..” – Кана-сюбиги  Омуртаг  беше /тук/  и  направи  жертвоприношение /с  което/  почете…/вероятно  паметта  на  свой  доверен  ичиргу-боил, или  заедно  с  него  са  извършили  обряд/. Краят  на  израза  остава  неизвестен.  Може  би  трябва  да  се  замислим, съществувал  ли  е  изобщо  бог  с  име  Тангра  в  представата  на  прабългарите. Спомен  за  такъв  в  народното  творчество  няма, за  разлика  от  Сива-бога, зад  което  се  крие   вероятно  Зиези – Сйявуш. Засега  податките  са  две. Цитирания  надпис  на  кан  Омуртаг  и  конното  божество  Тангрикан  почитано  от  савирите  в  Кавказ. На  територията  на  България  това  е  засега  единственото  открито  споменаване  на  Тангра. Връзката  с  тюркското  тенри, тенгри – висок, бог, е повече  от  съмнителна, но  беше  наложена  от  официалната  тюркска  теория  като  безспорен  факт  и  аксиома  в  която  цели  поколения  изследователи  не  смеят  и  не  са  си  помисляли  да  се  съмняват. Ако  приемем  съществуването  на  Тангра, прекрасно  може  да  го  обясним  също  с  тохарското  takars.ke, takars.kem – справедлив, добър  бог. Сравни  с  осетинското  Хорс – име  на  божество, заимствано  и  от  източните  славяни, хорз – добър, справедлив. Такарске  твърде  много  напомня  Тогарма – общия  прародител  на  източноиранските  народи  в  Кавказ – алани, авари, сувари, барсили, /пра/българи, хазари  и  пр.  Един  твърде  интересен  въпрос, чакащ  своето  бъдещо  разрешение! Трябва  да  отбележим  интересния  факт  че  в  български  съществува  рядката  диалектна  дума  тако – клетва, тако  ми – кълна  се. Използвана  е  в  произведенията  на  З.Стоянов, Ст.Загорчинов, Кр.Григоров. /СИ-РРОД стр.495/  Съществувала  е  в  старобългарски, защото  е  заета  в  унгарски  като  tokma – договор. Б.Цонев  неправилно  я  свързва  с  тъкмо. /БЦ-ИБЕ-2 стр.173/ А  това  е  пряк  тохарски  паралел, наравно  с  иранското  tagars. Въпросното  тохарско  понятие  навежда  на  мисълта  че  самоназванието  тохари, тугри, тагари, маже  да  означава  също  почтенни, справедливи, добри. Например  Херодот  които  описва  най-източния  известен  нему  народ  аргипеите, посочва  именно  това  тяхно  основно  качество – справедливостта, честността. Аргипейте  се  отличавали  от  другите  народи  по  това  че  били  плешиви!?  Характерно  за  тохарите е  бръсненето  на  главите  при  мъжете, с  оставяне  на  плитка, белег  известен  и  за  кушани, алани, авари, прабългари. Самото  херодотово  аргипеи  е  много  сходно  с  арси, другото  тохарско  самоназвание.

3.           талига – кола, тласкам – предвижвам. В  тох./б/ t.l, tlassi – превозвам. /P-IEW/  В  санскрит  tulāā, древногръцки  taljssai, латински  tollere, кимвърски  tlawd, старовисоконемски  dult, литовски  telias, латвийски  telans, руски  телесы – кола, талига. Според  китайската  хроника  Тан-шу, една  от  версиите  за  самоназванието  на  белокожите  племена  ди, дили, теле  е, че  теле  на  техния  език  означава  висока  кола, талига. Факт  потвърждамащ  тохарските  им  корени.

4.           талпа – греда. В  тох./б/ tal – висок, изправен, поддържащ. /DA-DT-b/  В  осетински  tyl, ягнобски, персийски  и  гилянски  tal, кюрдски  tala, талишки  tila - висок. В  санскритски  tālah, древнобалтийски  attolas, латински  tālea, древногръцки  talis – израства. /VS-ETD/  В  български  талпа  е  голяма, дървена, масивна  греда  която  може  да  служи  за  подпора. Също  в  осетински   talm – дърво. П.Добрев  посочва  язгулемското  talb – подложка. /ПД-ЕАКБ стр. 130/  Но  е  възможна  и  угрофинска  етимология, във  фински  tulppa, мордвински  tula, естонски  talb, удмурски  tul, коми  tuv – клин. /VS-ETD/

5.           тамън – достатъчно, така, следователно. В  тох./б/ temen – следователно, поради  това. /DA-DT-b/ В  осетински  tæmæn  означава  достатъчно, максимално. В  български  тамън  означава  точно  така, напр. тамън  така  и  също  достатъчно, напр. стига  толкова, тамън е. В  БЕР  се  свързва  с  турското  tamat – пресмятам  точно. /СИ-РРОД стр.496/  Но  откриваме  един  пряк  тохаро-осетино-/пра/български  паралел. В  тюркските  езици  demin – сега, показва  сходство  тамън. Тохаро-алтайски  езиков  контакт.

6.           Тангра, Тенгри – висок, бог /алтайски  понятия/. В  тох./б/ tsank.r – планински  връх, ts.nkarwa – планински  върхове, tsankaln~e – повишаване, висок. В  хотаносакски  sāikhara – планински  връх. /DA-DT-b/  В  кетски  tank – камък. /S-YE www.starling.rinet.ru/  Интерес  представлява  хипотезата  на  Ализер Акишев. Той  свързва  тюркското  понятие  Тенри – небе, бог, с  хотаносакското  cangaraka – небе, но  и  камък, каменна  небесна  твърд. В  иранските  езици  названието  за  небе  и  названието  за  камък  са  общ  произход, поради  религиозната  представа  за  каменната, небесна  планина, местообиталище  на  боговете  и  олицитворявана  с  Майката-Земя. Акишев  предполага  че  хотаносакското  понятие  е  в  основата  на  тюркското  понятие  за  небе  и  бог. А  cangaraka  е  във  връзка  с  тохарското  kank. Самото  общоалтайско  *t`aŋgiri, тюркско  *teŋri, *taŋrī, тувински  tangyrak, якутски  tangara, монголско  *taŋgarag, тунгусоманчжурско  *taŋgura, японско  *tinkir, със  значение  небе, вторично – бог, се  смята  от  някои  автори /S. Georg/ за  производно  на  енисейското  *tɨŋgvr – висок. В  езика  на  баските  thini, в  протокартвелски  tham, свански  txum, мингрелски  ti – висок, планински  връх. /БКС www.euskara.narod.ru /  Възможно  е  и  тохарското  понятие  за  планински  връх  да  е  повлияно  от  местните  енисейски  езици, на  завареното  население  от  прототохарите. В  ликийски  tabahaza, лувийски, лидийски  tappas – небе. В  угрофинските  езици, в  манси  torum, хантски  torêm – небе, бог, също  във  фински  taivas, естонски  taevas, вепски  taivaz – небе, в  унгарски  dörög, лапландски  tìrmes', мордвински  torams, вотякски  jъrъ – гръмотевица. Също  в  манси  elem, хантски  ilem, унгарски  jelen, удмурски  in, коми  en, марийски  jymy, лапландски  immel, фински  jumal, естонски  jumala, мордвински  ime, вепски  g'umau – небе, бог, във  вотякски  ilma – въздух, респ.небе  и  в  манси  il, хантски  jel, удмурски  yl', коми  ul', марийски  ile, лапландски  аll', естонски  ila – влага, дъжд. Сравни  със  шумерското  ен, енки, енлил – небе, бог, баското  jainko - бог. При  африканските  племена  масаи  и  самбуро, обитаващи  Кения, върховното  божество  носи  името  Енкай. Също  в  тохарски  al, alym – висок  и  Ylain~kte – бог  на  небето  и  дъжда, аналогичен  на  осетинския  езически  бог  Елия  и  аналогичния  български  св.Илия, свързвани  в  народните  представи  с  езическия  бог  на  гръмотевицата  и  дъжда. Явно  се  касае  за  древно  ностратическо  понятие  свързано  с  представата  висок-небе-бог  и  небе-гръмотевица-бог. В  иранските  езици, в  осетински  tăæng, ягнобски  tunturak, пущунски  tandêr, персийски  tundur, шугнански  tundur, гилянски  tund, язгулемски  têndêr, сариколски  tandûr – гръмотевица, в  английски  thunder, немски  donnern, в  тюркските  езици, в  киргизки  düngürdöö, тувински diniireer, казахски, татарски dangyr, карачаевобалкарски zyngyndyr – гръмотевица. /VS-ETD/  Протославянското  tvarь, tvoriti, tvorъ, tvьrdъ/jь/  означава  небесен  свод. /D-SIL/ В  шумерски   dingir, асирийски  tanra  – бог. /ПД-ЕАКБ стр.130/ При  древните  германци  Донер-Тор, а  при  хетите  Тархунтас, Тару  е  бог  на  гръмотевицата. Става  ясно  че  в  ностратическото  палеолитно  прасемейство  е  имало  ясни  представи  и  понятия  за  бог  и  религия, свързани  с  абстрактната  интерпретация  на  понятиятя  за  небе, скала, планина, гръмотевица. Връзката  между  енисейското, алтайските, хотаносакското  и  тохарското  понятия  за  камък, планина, висок, небе  има  древни  палеолитни  корени.

7.           тантурест, тунтест, дундест, дундарест – масивен, пълен, обемист. В  тох/б/ tant – силен, голям, обемист, tr.ntātstse – раздут, tetriwu - тежащ . /DA-DT-b/  В  санскритски  tand, протоиндоирански  tand, хетски  tanduki, литовски  tandus – голям, отпуснат. /L-IAIL/ В  осетински  tynd, ягнобски  tund, tîn, кюрдски  tund, tоn, пущунски  tynd, tānd, талишки  tond, tynd, персийски  tänd, гилянски  tund – бърз, силен, също  в  ягнобски  tunturak, пущунски  tandêr, персийски  tundur, памирски  tundur, гилянски  tund, язгулемски  têndêr, сариколски  tandûr – гръмотевица, в  български  тангър, тангърти, тандърти – гърми, вдига  силен  шум,  в  осетински  dændjær – голям, силен, също  в  осетински  tyng, ягнобски  otang, кюрдски, пущунски  и  персийски  tang – напрежение, сила. Също  в  кюрдски  tivan, пущунски  tavan, талишки  tovin, персийски  tow – силен. В  пехлеви  tuwāngar – богат. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  алтайските  езици  ti`ri, тюркски  diri, монголски  čirgan, тунгусоманчжурски  dira, японски  dita – обемист, дебел. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  хакаски  tyn, dyryx, узбекски  tund, турски  tünd, татарски  tun, казахски  tovn – силен, бърз. /VS-ETD/  В  староперсийски  tav – сила, средноперсийски  tuwb`n – сила, власт, tan – разширявам  се, простирам  се. /Ch-DIV/ В  български  тантурест  означава  голям, обемист, дебел. П.Добрев  посочва  пущунското  танду  и  язгулемското  тъндъръст – дебел. /ПД-ЕАКБ стр.130/ От  иранския  корен  tan, tandu  е  и  българското  дунда, дундьо – нисък, дебел  човек. Ст.Младенов  посочва  синонимите  тунтест, дундест, дундарест. В  литовски  dundúlis – дебел  човек. Опитът  на  Ст.Младенов  да  го  изведе  от  словенското  dupati – думкам, удрям  и  чешкото  dupati - тъпча  е  неубедително. /СМ-ИС стр.91-94/  В  санскрит  tand, хетски  tanduui, литовски  tandus – уморен, отпуснат. /Ch-DIV/  Българското  дундьо  се  употребява  и  за  непохватен, муден  човек. Източната, най-вече  тохарска  или  иранска  етимология  не  подлежи  на  съмнение.

8.           Тарах – прабългарско  име. В  тох./б/ trak – страх, ужас. /DA-DT-b/ В  кимвърски  trist – тъжен, келтски  tarfu, древноиталийски  torvus, древногръцки  tarbos, славянски  тревога, санскритски  tarjati, авестийски  ērahtars, староперсийски  tars, средноперсийски  tyrs, партянски  tyrs`x, кюрдски  terseu, tirs, пущунски  tor, талишки  tarse, персийски  tarsa, шугнански  tarsůn, гилянски, язгулемски  tars, сариколски  tarso, белуджи  tirus, искашимски  tras, осетински  иронски  tærsyn, дигорски  tærs – страхувам  се, опасение, в  кховарски  tr`ok, dr`ok – печал, в  осетински  turg, кюрдски  ture, пущунски  tarnak, персийски  tiredel, гилянски  tur - сърдит. /Ch-DIV/,/VS-ETD/  Също  могат  да