1.           сопол, сополи – секрети  от  носа  и  преностното  Сульо – простак, сополанко, нищожество. В  тох./б/ sal – мръсотия. Д.Адамс  го  свързва  с  хетското  salpa – кучешки  изпражнения  и  протоиндоевропейското  solhx-po – мръсотия. /DA-DT-b/ В  кюрдски  ηepel, осетински  cyf - мръсотия. /VS-ETD/  Сравни  кюрдската  форма  с  българското  сопол, а  осетинската – с  българското  диалектно /Врачанско/  цивки – сополи. В  иранските  езици  се  открива  също  сходно  понятие  означаващо  блато. В  ягнобски  sel, кюрдски  sκlak, пущунски  sal, талишки  sejl, персийски  sejl, гилянски  sel, язгулемски  sil, сариколски  seyl – блато. В  старобългарски  слатина – блато, заето  в чешки, словашки, словенски  slatina – блато. В  старовисоконемски  salwo, староирландски  salach – мръсотия, мръсножълт. В  угрофинските  езици, в манси  sai, хантски, унгарски  tκj, удмурски, коми  sis', марийски  šόj, лапландски  sμμj, вепски  syj – гной. /VS-ETD/ 

2.           соула, сулица – метателно  копие, соулъ – долно  кросно. В  тох./б/ s.l, sāllatsi – 1.хвърлям  ниско, към земятя 2. salamo – полет, падане. /DA-DT-b/ Наблюдава  се  пряка  аналогия  с  угрофинските  понятия  в  манси  šalli, хантски  sόltφ, унгарски  csφlek, коми  čφlan, марийски  šulaš, лапландски  silna, фински  cilf – снижавам  се. Също  и  в  тюркските  езици, в  киргизки  saluu, хакаски salorg'a, тувински  salyr, узбекски  solmoq, южноалтайски  sal, казахски, татарски  salu, карачаевобалкарски  salyrg'a, турски  salmak, гагаузки salmaa, чувашки sulăm, тюркменски  salmak – скривам, полагам  ниско, в  киргизки  salmor, казахски  salma, хакаски  salba, татарски  halmawyr, чувашки  sol㠖 хвърлям  ниско. /VS-ETD/  Виж  българския  турцизъм  салма – складово  помещение, килер, навес. Също  в  кховарски  shal – навес, в  руски  шалаш – сламена  колиба. Старобългарското  соула, сулица  означава  метателно  копие. /СИ-РРОД стр.485/  Заето  и  в  румънски  sul, sulă. /БЦ-ИБЕ-2 стр.25/  Също  старобългарското  соулъ – долно  кросно  от  стан, заето  в  ръмънски  sulul. /БЦ-ИБЕ-2 стр.60/. Според Ив. Танев /ИТ-ППБЕ/, старобългарската дума сулица - късо копие идва от авестийската дума sura - копие, сила, мощ.  Същата авестийска дума обяснява и названието на с. Сулица, Старозагорско.  Също  сравни  с  българското  изсулвам – свалям, събарям, поставям  ниско. Също  българското  сълна – скривам  се, пъхвам  се. /СИ-РРОД стр.488/  В  пущунски  zer, персийски  zir, памирски  zer, гилянски  zir – ниско. Също  в  санскритски  surudh, авестийски  sparana, осетински  ζfsζryn, ζfsζrun, suryn, средноперсийски  spurdan, съвр.персийски  sipurdan, кховарски  msprd'h, хетски  išpaārati, арменски  souri – влача, предвижвам. /VS-ETD/,/L-IAIL/ Сравни  осетинската  дума  с  нашето  сурна – влача. Явна  осетино-/пра/българска  аналогия. Виждаме  интересно  развитие  от  един  и  същи  индоевропейски  корен  в  българския  език. От  тохарски  –  изсуля, сълна  и  от  осетински  –  сурна.

3.           спаружва, спаружен /за  плодове, зеленчуци  или  живи  същества/ – увяхнал, сбръчкан, отслабнал, боледуващ, загиващ, запъртък – развалено  яйце, с  умрял  зародиш  при  мътене. В  тох./б/ spark, sparkem – изчезва, загива, стапя  се, разпада  се. /DA-DT-b/  

4.           спирам, спри – преустановявам  действие. В  осетински  spartζ – настъпвам, аналогично  на  нашето  пришпорвам, шпоря. В  тох./б/ spārt, в  тох./а/ spartwo – направлявам, завой  в  поведението, смяна  на  посоката. /DA-DT-b/  В  английски  spur – пришпорвам, подтиквам, в  български  шпора – приспособление  за  управление  на  коня  от  ездача. В  пехлеви  sto - препядствие.  /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Сравни  със  стобор – ограда /има  го  и  в  руски/.

5.           срам – непристойно  поведение, българска  неславянска  дума, от  старобългарски  попаднала  в  руски. Славянския  аналог  е  стыд/stid. В   санскритски  hirt, палийски  harayati, авестийски  fard, средноперсийски `rsind,  партянски  fr, frsyd, согдийски  b`rs, frs, пехлевийски  sārm, осетински  ζfsar, ζfsarm – срам, позор. В  хотаносакски  под  тохарско влияние /kwip/ думата звучи  като  ks.r, kser, ksār. В  санскрит  sŕami, протоиндоирански  cŕamh, хотаносакски  sŕm, согдийски  prsm,  кховарски  sm – тих, примирен./L-IAIL/  В  ягнобски  šarm, кюрдски  şerm, пущунски  šarm, персийски  šārm, шугнански, язгулемски  x`arm, гилянски  šκrm - срам. /VS-ETD/  В  пущунски  sharmawen – опозорен, станал  за  срам. В  немски  scham, английски  shame – срам. Виждаме  че  българското  срам  има  подчертани  индоирански  корени. Вероятно  под  хотаносакско  въздействие  възниква  турското /турцезъм  в  български/  кашмер – срам.

6.           сресвам – грижа  за  косата. В  тох./б/ serin – гребен. /DA-DT-b/ В  марийски  šerge, мордвински  sjurhcem, вепски  har'g' – гребен. /VS-ETD/  В  пехлеви  shānag – гребен. П.Добрев  посочва  глаголическата  буква  ша  и  памирското  и  значение  ша – гребен. /ПД-СП стр.93/ В  алтайските  езици  се  открива  сходното  seru, тюркски  sar, монголски  sara, тунгусоманчжурски  serin, корейски  sir, японски  suntaru – решетка. /S-AE www.starling.rinet.ru/

7.           Стальо, Сталев, Щерьо, Щерев – български  имена. В  тох./б/ sren, scirye – звезда. /DA-DT-b/  В  латински  stela, хетски  šterza /hsters/, карийски  sirom, санскритски  staār, протоиндоирански  hstar, авестийски  *strāiš, хотаносакски  с-āraa, съвр.персийски  sitāra, искашимски  struk, вахански  star, зебакски  sirara, язгулемски  shtarak, сангличи  ustsrak, шугнански  skhtardz, мунджански  astari, йидга  sittareh, осетински  иронски  st'aly, дигорски  ζst'alu – звезда. /L-IAIL/,/IED/  Осетинската  форма  може  да  обясни  възможното  значението  на  българското  име  Стальо, т.е. „звезден”. Друга  алтернатива  е  славянското  stal, сталь – стомана. Щерьо  показва най-голямаблизост с  авестийското  *strāiš, язгулемското  shtarak - зведа.

8.           стая - помещение. Общославянското  понятие  за  стая  е  jстьба. /D-SIL/ В  старобългарски  стан  означава  военен  лагер, жилище. Заимствано  в  румънски  stξn㠖 колиба, кошара   за  овце. /БЦ-ИБЕ-2 стр.78/ В  народните  песни  се  е  запазила  думата  станянин – господар, домакин, стопанин. Оргиналните  думи  при  коледуването  са  били  “станянине  господине”. В  последствие  с  излизането  на  тази  дума  от  употреба  започва  да  се  използва  “стани  нине  господине” , със  съвсем  друго  значение: “стани  сега  господине”. Думата  станянин  се  открива  единствено  в  сръбохърватски, където  без  съмнение  е  българизъм, stanьnikъ, която  според  Миклошич  и   Вр.Ягич  означава  свободен  селянин, глава  на  семейство, кръчмар, гостилничар. В  другите  славянски  езици  се  среща  сходно, но  малко  по-различно  понятие, в  руски  статок, чешки  и  полски  statek – имущество, чешкото  statkαr – собственик. Ст.Младенов  посочва  литовското  stap - стоя, санскритското  sthāраna - стоя,  немското  stain – камък  и  връзката  му  със  славянското  стена, градеж  от  камъни. /СМ-ИС стр.102-105/ От  същият  корен  е  немското  staat - държава, stat - град. Но  виждаме  въпреки  общия  индоевропейски  корен, стан, станянин, респ. стая  остават  български  думи  различни  от  славянските  си  аналози. В  тох./б/ stānk – голяма  постройка, дворец, аналогично  по  значение, в  осетински  kζnt. Така  че  можем  да  мислим  за  наслагване  на  славянска  с  тохарско-иранска  етимология. В  пехлеви  stān – събирам, хващам, държа. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  хетски  esha, лидийски  washa - стопанин, санскритски  aāsta, протоиндоирански  asta, авестийски  аsta – дом, убежище, в согдийски  x`pt`wn - заповядвам, st`wnyh –  стоя, средноперсийски  ystyn, съвр.персийски  istadan, гилянски  isan – поставен, стоящ, хотаносакски  v.ast, vist –  остава, лежи  ниско, партянски  wyst,` wst – остава, лежи  ниско, кушанобактрийското  wsta – лежи, стои  /сравни  с  тохарското  wast, ost – убежище/, кюрдското  westan, осетинското  иронско  nystwan,  дигорско  nystawζn - заповядвам,  иронското stajyn, stad, styn, дигорското stajun, stad - стоя,  ваханското stы, stыt – стоя, ягнобското  šut, šuыta - стои, язгулемското  ušt, пущунското  āstawul – изпращам, заповядвам, кушанобактрийското  abiātado – стопанин, земевладелец, дехкан /заимствана  от  тюрките  под  формата  сейбия – стопанин/, арменското  apastan – убежище.  /Ch-DIV/  Може  да  посочим  и  иранското  стан – държава, също заимствано  от  тюрките. В  тохарски  ostan~n~a – стопанка, osta~s.men – стопанин, сходно  със  старобългарското  станянин. Главната  героиня  на  аланския  нартски  епос  се  нарича  Сатана, а  като  персонаж  е  стопанката  на  нартите. Това  показва  тохарската  етимология  на  името  Сатана  и  българския  му  аналог  Стана, Станка. Думата  стопанин  в  българския  език  също  няма  близки  славянски  аналогии. Обикновинно  се  свързва  със  санскритското  ступана, астапана – стопанин, докъто  станянин  показва  тохаро-ирански  паралели.

9.           стег, стаг, стягъ – знаме, щукна  ми – светна  ми, сетих  се, изпъкна  ми  в  съзнанието  и  стожер – висок  кол, пилон.  Б.Цонев  посочва  старобългарската  дума  стягъ – знаме. В  началото на  20 в. се  е  употребявало  в  тракийските  и  родопски, рупски  говори  като  стег, стаг – свадбалско  знаме. /БЦ-ИБЕ стр.103/ В  румънски  е  заета  като  stνnghie, стегъ – напречна  греда  и  steag - върлина. /БЦ-ИБЕ-2 стр.78, 64/ В тох./б/ staukk – изпъкнал, подут, еластичен. Според  Д.Адамс  думата  се  свързва  за  означаване  на  ерекцията  /tso-staukk/. /DA-DT-b/  В  литовски  stuākti – висок  пилон. В  санскрит  sthā, протоиндоирански  stah, авестийски  xštā, староперсийски  aišttā, партянски  išt, согдийски `wst, хотаносакски `sta, осетински  иронски  styn, stad, stajyn, stad,  дигорски  ζstajyn, ζstad, istun, istad,  вахански  stы, stыt – стърчи, стои. /L-IAIL/  Ф.Буслаев  посочва  стягъ  като  старобългарска  заемка  в  руски. /ФБ-ИХДЯ/  Българското  стяг  е  с  тохарски  или  ирански  произход.

10.         стомана – закалено  желязо. В  тох./б/ stemye – стабилен, здрав. /DA-DT-b/  П.Добрев  посочва  памирското  стоман – здрав, закален, в  явна  връзка  с  българското  стомана. /ПД-БКП стр.218/ Виждаме  тохарската  първооснова  на  посочените  българска  и  памирска  думи.

11.         стомна – кух  съд. В  тох./б/ stmānma – тръба, мях, съд  за  течности. Д.Адамс  го  свързва  с  гръцкото  стома – уста. /DA-DT-b/  Аналогично  в  БЕР  стомна  се  смята  за  гръцка  заемка, произлязла  от  стома. За  думата  стомна, П.Добрев  търси  далечни  аналогии  с  кавказките  езици, чеченското  стома – кръгъл. /ПД-ЕАКБ стр.128/ Тохарското  значение  тръба, кух  съд  е най-вероятната  етимология  на  българското  стомна. Също  в  ягнобски  surna, кюрдски  sϋr, пущунски  surna, персийски  sur – тръба, съд, мях. /VS-ETD/

12.         зардзала, зарзалия – дива  кайсия, насорял – узрял, почервенял. И.Т.Иванов  посочвна  таджикското /дари-кабули/  zard – жълт  и  българското  зардзала, зарзалия – дива  кайсия, слива, чиито  плодове  са  наситено  жълти, насорял – узрял, почервенял. /ИТ-ПБЕ стр.72/ В  иранските  езици, в  авестийски  zβire, zβiri, осетински  zζr, ягнобски  zard, кюрдски  zκr, пущунски  zar, талишки  zκr, персийски  zδr, шугнански  zarda, рушански, хуфски  zird, гилянски  zκrd, язгулемски  zard, сариколски  zar, искашимски  surkh, вахански  sŭkr,  йидга  surkoh, калашки  sue, кховарски  sorum – жълт, червен. В  осетински  sard е  лято, сезонът  когато  зреят  плодовете. Вероятно  от  същия  корен  но  в  по-друго  разширение  е  санскритското