1.           сагудати – име  на  племе, обитавало  Северозападните  Балкани. Традиционно  се  смятаха  за  славяни. Но  Дюла  Моравчик  и  Иван Микулчич, смятат  че  се  касае  за  племе  от  аваро-прабългарски  произход. /АС-БПСР стр.42/ Виждаме  преки  ирански  паралели. Общоиранското  *sugd  означава свят, чист. То  е  в  оснавата  на  топонима  Согдиана, Sugd. Смята  се  че  топонимът  Судак  в  Крим, също  произхажда  от  *sugd  и  е  оставен  от  аорсите. Така  че  сагудите  са  явно  прабългарско  племе  съхранило  топонима  Согдиана, откъдето  идват  част  от  прабългарските  племена. В  осетински  sыgъdæg – чист, е  максимално  близко до  сагудити.

2.           сал – аналогично, така. П.Добрев  посочва  памирското /сариколско/  сал  със  същото  значение./ПД-ЕАКБ стр.126/  В  тох./б/ sāale – аналогично. /DA-DT-b/ Явна  тохарска  етимология. В  БЕР  сал  се  свързва  с  турското  salt - само. /СИ-РРОД стр.438-439/ В  етруски  sal – правя, извършвам  нещо. /EG/

3.           сака – така. В  тох./б/ sāka – така, действително, точно  така. /DA-DT-b/ Аналогично  по  значение  и  звучене  е  българското  диалектно /Хасковско/ сака – точно  така. В БЕР  се  търси  със  славянското  соча, посочвам, чешкото  sok – скъперник /?/, латв. soku – говоря  и  праславянското  секати – сече /сече  му  ума/, което  е  крайно  неубедително. Тохарската  етимология  е  явна.

4.           сакам – искам. В  тох./б/ skai – стремеж, желание, sak - искам. /DA-DT-b/ В  арменски  aič, авестийски  isaiti, санскритски  icchati, славянски  искати, древнобалтийски  ieskoti,  древногръцки  imeros, латински  eiskurent, английски  ask, wish, немски  wünschen – желая. Също  в  немски  sagen, келтски   insce, италийски   inseque, балтийски  sekti - искам. /VS-ETD/  П.Добрев  посочва  сариколското  шъкав /xikaw/ - търся. /ПД-ЕАКБ стр.126/ Има  и  алтайски  паралели  siga-z, монголското sigia, тунгусоманчжурското  sig, корейски  čiač, японски  sānk – търся, искам. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Българското  сакам  показва  ясни  тохарски  корени, а  мерак, мераклия  е  явно  гръцка  заемка, навлязла  и  в  турски, merak. /ВК-ТРТБЕ стр150/

5.           сакат – повреден, поразен.  В  тох./б/ sāakāto – удар  с  меч  или  палка. Д.Адамс  го  свързва  с  протоиндоевропейското  sek – сеча. /DA-DT-b/  Сравни  с  пехлевийското  zadāg – убит. В  осетински  skъuыхtæ – поразен, увреден. Българската  дума  сакат, осъкатен  се  свързва  в  БЕР  с  турското  sakat, aksak – недъгав. Думата  се  среща  в  албански, гръцки  и  румънски. Виждаме  типичен   тохаризъм  в  турски. Но  наличието  на  тохаро-осетински  паралел  ясно  показва  че  трябва  да  търсим  предосмански  произход  на  българското  сакат. В  тюркските  езици  aqsaq/axsax/aksak – сакат, куц. /VS-ETD/

6.           сакъ – много близък, саки – етноним.  В  тох./б/ sahāye – приятел, близък, последовател. Д.Адамс  го  свързва  с  хотаносакското  sahāya  със  същото  значение. /DA-DT-b/ В  палийски  saka – свой, близък, интимен, sahajja – приятел. В  пехлеви  се  наблюдава  далечна  аналогия  със  sahwan – реч, разговор, думи. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  алтайските  езици, изходното  *sejŋi, тюркското *siŋil, тунгусоманчжурското  *seŋgi, корейското  *sjā'òŋ, японското  *sai/˜sia/ - родственик. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  албански  šоk - другар, в  латински  socius, socium – близост, общество. /СМ-ИС стр.144/ При  готите  дружините  от  най-верни  войни, който  е  имал  всеки  княз  и  са  живеели  в  неговото  имение  се  наричали  сайони /saiones/, от  готското  saio, sagio, явно  означаващо  много  верни, много  близки. В  осетински  susæg – таен, секретен. В  английски  sage – мъдър, умен, знаещ . П.Добрев  посочва “че  в  древните  езици  които  се  говорят  в  планините  край  Балх” /ПД-БКП стр.113/, без  да  уточнява  кои  точно, думата  сака  означава  близък  човек, роднина. Виждаме хотаносакски  и  тохарски  корени  на  понятието. То  има  и  преки  съвременни  български  паралели. В  тракийските  диалекти /Старозагорско, Хасковско/  и  днес  се  употребява  израза  “сакъ  приятел”  означаващо  много  близък, пръв  приятел. В  санскрит  sah  има  по-друго  значение – победоносен, покоряващ, завладяващ,  в протоиндоирански  sajāh, отговаря  на  тохарското  sākti – власт, мощ, способност, sāk – управлявам, държа, ограничавам, подтискам  и  sakw – благосъстояние, щастие. Д.Адамс  посочва  протоиндоевропейското  *sogh-eha – управлявам, владея, подтискам. В  средноирландски  seg, готски  sigis – сила, победа. Сходно  в  угрофинските  езици, в  манси  saka, хантски  sòg, čêkê, унгарски  sok, удмурски  zök, коми  suk, марийски  šuko, лапландски  suokkod, фински  sakea, естонски  sage, вепски  sage – голям, силен. /VS-ETD/  От  същия  корен  са  санскринските  sak – силен, могъщ, saāhas – насилие, saāhuri – побèден, победоносен. В  авестийски  hazah, хотаносакски  haysga – насилие, неприятности. В  хетски  šakuriëe – побеждаващ, убиващ. /L-IAIL/  Аналогично  е  в угрофинскките  езици, в  манси, хантски  šakaltêm, унгарски  aggód, удмурски  šug, коми  tšykyny, марийски  sagajaš, лапландски  cuvkkit, фински  hukkia, естонски  hukk – безпокойство. /VS-ETD/  Тези  примери  подробно  обясняват  етимологията  на  понятието  саки – хора  от  един  народ, близки  родственици, или  победоностни, силни, покоряващи. Традиционно /и  невярно/  саки  се  свързва  с  осетинското  sag – елен  или  с  персийското  spaka – куче, като  презрително  название.  Със  sahāye  или  sakw  може  се  свърже  българскиото  име  Сакъ, споменато  в  турските  регистри  от  15 в. /ВС-КПАБ стр.272/

7.           салкъм – грозд. В  тох./б/ salk, salkoy, sālkam – 1.опъва, виси, дърпа. Д.Адамс  го  извежда  от  протоиндоевропейското  selk – опъвам, напрежение  и  производните  латинското  sulkus – бразда, sulkare – ора, правя  бразди, староанглийското  sulh – бразда. В  тюркските  езици, в  чувашки  sulla, тюркменски  sallamak, гагаузки  sallanmaa, турски  sallamak, карачаевобалкарски  salynyrg'a, татарски  selteu, казахски  salandau, узбекски  solkimoq, тувински  salban, якутски  saalyn, хакаски  salanna, киргизки  salanda – виси. /VS-ETD/  В  български,  думата  салкъм – сбор  от  висящи  гроздови  зърна, салкъм – акация , дърво  с  подобни  висящи  цветове, можем  да  свържем  с  тохарската  етимология, а  в  тюркските  езици  е  вероятна  тохарска  заемка. БЕР  смятя  салкъм за  турцизъм. Виж  и  българското  цикля - стържа. 2. salk – напрегнатост  на  очите, сълзене. Сравни  с  българското  изцъклен – с  изпъкнали  очи.

8.           самар – седло  за  магаре. Откриваме  иранска  етимология.  В  осетински  kamari, пущунски  kamarvand, кюрдски  kember, персийски  kämär, шугнански, язгулемски, сариколски  kamar, гилянски  kêmêr – кръстец, кръст, задната  част  на  таза.  /VS-ETD/  Мястото  където  се  слага  “самара” на  магарето.

9.           само – в  частност, аналогично  на  руското  только. В  тох./б/ sam.s – сам, само. Д.Адамс  смързва  етимологията  с  протоиндоевропейското  sem – един, единствен, санскритското  samayati – в  частност, исландското  semja – в  частност, в  цялост. /DA-DT-b/ П.Добрев  посочва  язгулемското  sam – само, част  от  нещо./ПД-ЕАКБ стр.127/ Тохарската  етимология  на  памирското  и  българско  понятие  е  очевидна.

10.         самачии – прабългарска  титла. В  тох./б/ samai, в  хотаносакски  samaya – съглашение, договореност. В  иранските  езици  samh – примирение, съгласие, согдийското xprsim – обсъждане, въпроси, хоремзийското  s`m – позволявам, съгласявам  се, пущунското  sema – направо, така. /DA-DT-b/,/Ch-DIV/ Прабългарската  титла  самъчии  според  гръцкия  превод  μείςοτεροξ – пратеник, посредник, парламентьор. П.Добрев  посочва  памиро-дардската  дума  само – парламентьор  и санскритското  самадж – общуване. /ПД-ЕАКБ стр.26/ Българската  титла  самачи  в  латинска  транскрипция  е  фиксирана  като  sampsis. Тохарската  и  източноиранска  етимологияа  на  прабългарската  титла  не  подлежи  на  съмнение. В  осетински  minawar – пратеник, посланик.

11.         сан – ранг, положение. В  тох./б/ s.an – собствен  характер, природа, характеристика, s.nār, sanasu – собствен, съответстващ, sanāt – управляем, под  контрол. /DA-DT-b/ В  санскрит  sānu – връх  на  копие. Намираме  и  ирански  аналогии. В  авестийски  san – издигам  се, xwarāsān - изгрев, средноперсийски  ŷsān, партянски  sn, syn, xwrsny – изгрев, хотаносакски  sān, sānā, sāndi, хоремзийското  s`ny, мунджански  san, sanoy, вахански  san, sat, ягнобски  san, sata, sayn, язгулемски  sn, suld, sāyn, sāynt, осетински  иронски  æssony, æssyd, дигорски  ænsoun, ænsud – издигам  се. В  ягнобски  sinn – възрастен, старши. /МА,ЕП-ЯТ/ Иранското  sanh – обяснявам, обявявам, авестийското  sāїngh, хотаносакското  sam.ja - документ, согдийски  s`wnw – да  обявя. /Сh-DIV/ Лубовски  посочва  санскритското  sani, протоиндоиранското  sanh, авестийското hanāni, хетското  sanh, старовисоконемското  sinnan – побеждавам, стремя  се  към  нещо, извличам  полза. /L-IAIL/ Тези  примери  обясняват  значението  на  старобългарската  дума  сан – ранг, титла, обществено  положение. Традиционно  в  БЕР  смята  че  сан  е  “тюрска” дума  останала  от  прабългарите. Свързваше  се  с  тюрското  сан – поредно  число, което  е  изключително  неубедително. Виждаме  че  иранските  и  тохарските  понятия  точно  се  вместват  в  предстанвата  за  ранг, обществено  положение. Дори  думата  ранг  също  има  аналог  в  повечето  ирански  езици  и  пехлеви,  rang – цвят. Цветът  при  древните  индоарии  също  е  символ  на  обществено  положение, например  индийското  варна – каста  също  означава  цвят. Всъщност  /пра/българското  сан  е  точен  ирано-тохарски  аналог  на  славянското  чин.

12.         Сандилх – прабългарско  име. В  тох./б/ sānāsk – отпускащ, щедър, sān – целесъобразен, успешен, добър. /DA-DT-b/ Показва  точни  ирански  аналогии. В  авестийски  sānd – добронамерен, пехлевийското  shād - радостен, shādīh – радост, средноперсийски  shin, согдийски  и  партянски  sy, хотаносакски  sai, sei,  кушанобактрийски  sindo - желание, sindamo - доволен,  съвр.персийски  sеn, вахански  sыdыy, sodoyd,  санкритски  cand – със  значения  добър, щаслив, радостен, похвала. Това  обяснява  смисъла  на  името  Сандилх. Сандилх  е  вожд  на  утигурите, воювал  със  Заберган – вожд  на  кутигурите, по  времето  на  император  Юстиниян. В  пехлеви  и  всички  ирански  езици  dil – сърце, а  shād-dil – с  радостно  сърце. Сандилх  означава  същото – щедро  сърце, добро  сърце. Сандилх  може  да  се  обясни  и  изцяло  с  помощта  на  тохарски  и  най-вече  на  иранските  езици. В  тюркските  езици  dil/til, в  тунгусоманчжурски  *dilga  означава  език. Старостин  посочва  протоалтайското  *dilu, тюркското  *julɨŋ/*jülüŋ, монголското  *ǯiluɣa/*ǯulaj, тунгусоманчжурски  *dili – мозък, вътрешност, което  според  автора  е  западен  изоголос. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Възможен  общ  ностратически  корен  с  иранското  dil – сърце. Семантично  отнасяне  към  орган  вътре  в  тялото, респ. в  устата. От  същия  корен  е  славянското  туля, потулвам – скривам.

13.         сани, шейна – средства  за  придвижване  върху  сняг. В  тох./б/ sanwe – брадичка, долна  челюст. /DA-DT-b/ В  английски  sledge, немски  schlitten – ски, шейна. В  осетински  дигорски  zonug, пущунски  čana, талишки  čona, персийски  čane – ски, шейна  и  също  в  санскритски  hnu, hanu, осетински  zonyg, пущунски  zama, персийски  zägän, шугнански  zingun, язгулемски  zang`, сариколски  zangun, вахански  zanökh, сангличи  zangan, йидга  zanakh – долна  челюст. /VS-ETD/,/IED/  В  български  думата  шейна  се  смята  за  една  от  древните  “тюркски” думи. В  старобългарски  се  среща  и  сани – ски. Заета  в   руски  сани, чешки  sane, старополски  sani, съвр.полски  sanie, сърбохърватски  saёoni, sajni, словенски  sanij