1.           раз – първи, едно, начален, в  израза  раз, два – едно, две. Обикновено  се  смята  за  русизъм, тъй  като  раз  в  руски  означава  път, проява  на  действие  или  явление.  Но  в  осетински  се  открива  идентичното  raz, razzag, razζj – начало, пръв, преден. Сходно  е  и  тох./а/  se, тох./б/ sās – едно.  Може да  мислим за  евентуален  път  на  проникване  в  руски  от  старобългарски, или  е  директна  аланска  заемка.

2.           раки – мощи  на  светец /тленни  останки/. Старобългарска  дума, която  П.Добрев  свързва  с  аварското  /Кавказ/  рака – кости  и  язгулемското  раг – плът, сухожилие. /ПД-ЕАКБ стр.125/  В  тох./б/  rāki – изтощен, изтощение, ruk – отслабвам, изтощен  съм, sruk - смърт. /DA-DT-b/  Сходни  са  ягнобското  rog, кюрдското  reg, пущунското  ra'g, талишкото  rκg, персийското  rag, памирското  rag, гилянското  reg – сухожилие. В санскрит  ruksah, древнобалтийски  rukti, древногръцки  rusos, латински  ruga, келтски  ruse, немски  rauh – сбръчкан, съсухрен, грапав. /VS-ETD/  В  българския  език “свети  мощи”  е  също  синоним  на  слаб, изтощен  човек, така  че  българското  раки  е  идентично  по  значение  с  тохарската  дума. В  санскрит  riksaā, rnjati, авестийски  uru, пехлеви  rist, хоремзийски  uzrauh, осетински  raftζn, rζxsneg, шугнански  rar, ruxnot, рушански  ruxnot, парачи  ur, палайски  roga, литовски  raukis, старовисоконемски  rih, rank – отслабвам, унищожен, убит, болен. В съвр.немски  ruhe – покой, мир, спокойствие. /Ch-DIV/  В  български  аналогична  е  думата  рухвам – отпадам, отслабвам. В  БЕР  думата  се  смята  за  русизъм – рухнуть. В  хасковския  диалект  думата  рухаль  означава  неопрятен, смачкан, размъкнат  човек. Но  липсата  на  други  славянски  аналогии, поставя  под  съмнение  руският  произход  на  думата, по-вероятно  имаме  старобългарска  заемка  в  руски.

3.           ракла – старобългарска  дума  означаваща  ковчег, съндък. В  тох./б/ еrkau, erkenma – ковчег, kauke – съндък, ковчег, в  тох./а/ rak, rk.l – покрит, скрит, покривало, капак. /DA-DT-b/  Във  фригийски  knouman – ковчег, гроб. /L-PhED/  В  латински  arca – съндък. В  осетински  lagгъz – съндък, kъоp – кутия, assζk – кутия, ζрху – плътно  затворен. Сравни  с  българското  ракла – голям  сандък. Думата  е  българска, без  славянски  аналогии  и  е  заимствана  в  румънски  като  lacrα – ковчег. /БЦ-ИБЕ-2 стр.61/ Навлязла  и  в  староруски  от  старобългарски  със  значение  ковчег, съндък. /ФБ-ИХДЯ/  Вероятна  тохарско-осетинска  етимология  на  българското  ракла. В  османотурски  φrtό – покривало. /ГГ-ОТТ стр.21/ Може  да  посочим  алтайското  k`i`ubu,  тюркското  kubur, монголското  kobvr,  тунгусоманчжурското  xobur, корейското  kobvr, японското  kui – кутия, съндък, ковчег. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  угрофинските  езици, в  хантски  xŏre, удмурски  kopar, коми  gob, лапландски  kσppče, фински  koppa, естонски  kopp, мордвински  kopa, вепски  kδbu – кошница, кутия, в  унгарски  αrhy, удмурски  yros, марийски  iraš, фински  varjo, естонски  vari - покрит. /VS-ETD/ Алтайско-осетинно-угрофинска  аналогия. Сравни  с  българското  кобур / което  е  турцизъм/ – кожена  кутия  за  оръжие,  осетинското  къоп  и  българското  капак. Явни  угрофино-алтайски  древни  езикови  влияния. Самата  старобългарска  дума  ковчегъ  няма  изяснена  етимология, отсъства  при  другите  славянски  езици,  изключая  далечното  руско  ковш – кош . Селишчев  я  посочва  като  старобългарска  заемка  в  албански  koftšek – стенен  долап  за  съхранение  на  хляба. /АС-СНА стр150/  Откриваме  пряка  тохарска  аналогия  с  kauke.

4.           Ралица, Рали – български  имена. В  кушанобактрийски  брачен  договор  от  343 г. /времето  на  Сасанидското  владичество  в  Бактрия/   е  споменато  женското  име  Ралик. Ралик  встъпва  в  брак  с  братятя  Баб  и  Пидук. При  кушаните  и  ефталитите  е  съществувал  обичая  полиандрия, съхранил  се  почти  до  19 в. в  Кафиристан, когато  двама  братя  имат  една  жена. /NSW-BDNA www.kroraina.com /

5.           Расате – българско  владетелско  име. И.Дуйчев  посочва  аналогичното  име  на  персийски  пълководец Ραζάτης. /ВБ-ИЕПб/  В  санскритски  rjuā, ārjava, протоиндоирански  hrjāu, авестийски  razišta ,rita, хотаносакски  rras.ta – право, истина, rrāsā.te – управляващият  по  право, по  закон. В  пехлеви  rāst - справедлив, rastīh – правда. В  авестийски  ratu, пехлевийски  rat – съдия. /ДС-КЛДИ стр.145/ В  партянски  rās, rasta -  прав, истински, согдийски  r`t - правда, r`tyk - истински, rēž – обичан, хоремзийски  rz – прям, ягнобски  arz - молба. /Ch-DIV/,/L-IAIL/  В  пущунски  ārzo – желание, rogh – здрав, устойчив. В  осетински  rast, ягнобски  rost, кюрдски  rast, пущунски  rust, талишки  ros, персийски  rast, памирски  rost, гилянски  rеst, язгулемски  razg', сариколски  rust – истина. /VS-ETD/  В  рушански  и  хуфски  rizo, ягнобски  rizogi – съгласие. /СИ-РХТ/, /МА,ЕП-ЯТ/ В  осетински  sζrы, sζrыsuаngоn – исконен, истински, rζst – добър, правдив, rаcζugζ – истински, rаsоg – неопетнен, чист, rrаjž – разум, разсъдък. В  старобългарски  реснота – истина, заета  в  староруски. /ФБ-ИХДЯ/  Също  рядката  българска  дума  ръзъ – честност  и  почтеност. Селишчев  посочва  албанското  rešit – прощавам, като  заемка  от  старобългарското  ръзъ. /АС-СНА стр.192/ Има  мнение  че  е  турцизъм  от  турското  irz – чест. /СИ-РРОД стр.434/  Наличните  осетински  аналогии  и  наличието  на  старобългарска  заемка  в  албански, руски, отхвърлят  категорично  подобно  твърдение. В  тох./б/ arc, ark – задължение, дълг, rit - прям, ritt – устойчив, твърд, съхранен, истински, āras.s.e - безсмъртен. Д.Адамс  ги  извежда  от  прототохарското  arsa – задължение, artt – любов, загриженост. Той  го  свързва  с  древногръцкото  arkos, латинското  arcea, арменското  argelum – защигавам, затварям. В  етруски  ratum – законен, правдив, rath - свещен. /EG/ В  немски  rat – съвет, община. Д.Адамс  посочва  че  тези  примери  са  типичен  тохаро-ирански  изоглос. /DA-DT-b/  Тези  примери  изясняват  детайлно  етимологията  на  прабългарското  име  Расате – безсмъртен, справедлив, правдив, обичан, законен  владетел, устойчив, твърд, неопетнен, чист, показващи  максимална  близост  към  осетинските, тохарската  и  хотаносакските  форми.  Също  трябва  да  отбележем  паразитната  българска  дума   ръйж, със  значение  разбираш  ли, често  използвана  в  разговорната  реч, за  кояно  се  смята  че  е  възникнала  по  пътя  на  редукцията. Интересният  осетински  паралел  ррайж – разум, разсъдък, показва  пътя  на  нейното  възникване.

6.           Расово, Хърсово, Хърсград – средновековни  български  топоними.  В  тох./б/  ru, ruwent – открит. /DA-DT-b/  В  язгулемски  roh, сариколски  rūn – открит, широк. /VS-ETD/ В  хуфски  и  рушански  rōat – открит. /ВС-РХТ/ В  староирландски  roe, roāe – открито  поле, староанглийски  ryman, готски  rum, немски  raum – открито  пространство. В  иранските  езици  и  санскрит ravah, балтийските  arvus, древноиталийските  rus - открит. /VS-ETD/  В  осетински  открито  място, открито  пространство  е  хъэrš  и  изяснява  етимологията  на  българските  топоними  Хърсград, Хърсово – открито  място, равнина. Също  в  осетински  rag', кюрдски  rax, пущунски  ragκ, персийски  rδg – равнина. /VS-ETD/  Сравни  с  българския  топоним  Расаво  в  Сев. Добруджа  и  старото  име  на  Оряхово - Рахово. Също  в  старобългарски  ровина, храпа  са  означавали  планинска  урва, заето  в  румънски  като  hrap㠖 урва. /БЦ-ИБЕ-2 стр.40/  Сравни  ровина  със  средновековния  български  топоним  Ровно, намирал  се  до  съвр. град  Кюприя /Чюприя/  в  Поморавието. Тохаро-иранска  етимология.

7.           рача – искам, желая  нещо. П.Добрев  посочва  язгулемското  и  ваханското  раж – съгласие. В  тох./б/ rita, ritan – търся, искам. /DA-DT-b/  

8.           рашнекъа – старобългарска  дума, означаваща  светлина.  В  тох./б/ ruk – светлина. /DA-DT-b/  В  санскрит  ray, пехлеви  rāstan, rāy, rōshn, хотаносакски  rrus, russat,  согдийски  rwc, авестийски  raoc – светещ, сияещ, санскритски  rawi, хетски  arew - слънце. /Ch-DIV/  В  осетински  rog, кюрдски  rewnek, пущунски  rana, искашимски  raushan, вахански  rokhn, язгулемски  roshnahai, талишки  rόk, персийски  rawnak', шугнански  rawx'an, палайски  ruci, кховарски  ru`c – светлина. /VS-ETD/,/IED/  Също  в  осетински  rag, ягнобски  rahšin, талишки  rκ, таджикски  saar  – рано /сутринта/. Сравни  пущунската  форма  rana, таджикската  saar, с  българското  заран – утро. От  този  корен  е  и  понятието  за  ден: в  искашимски  roz, вахански  rawar, ягнобски  ruz, кюрдски  roj, пущунски  rvadz, талишки  rόž, персийски  ruz, шугнански  ru'z, гилянски  ruz, сариколски  rϋz, белуджи  roč. Осетинскага  дум  за  ден – bon, има  друг  корен. Също  в  осетински  xūr, ягнобски  xur, кюрдски  hϋr, талишки  haši, персийски  xoršid, шугнански  xīr, язгулемски  xκwur, сариколски  xer – слънце. /VS-ETD/  П.Добрев  посочва  съхранената  старобългарска  дума  рашнекъа, коята  той  свързва  с  памирското  рашник – огън, светлина, сияние. /ПД-ЦБД стр.55/  Също  в  искашимски  ro`shni, вахански  rakhnig, санглими  roshnai – огън, пожар. /IED/ Може  да  посочим  българското  народно  название  на  слънцето – Райчо, показващо  явни  источни  /тохаро-ирански/  аналогии. В  искашимски  remuz, вахански  уir – слънце. / IED/  Названието  роксолани  се  превежда  като  светли  алани. Те  са  част  от  племената  участвували  в  разгрома  на  Гръко-Бактрия. През  1 в.пр.н.е. – 1 в. се  появяват  в  Европа. С  тях  в  Източна  Европа  се  появяват  и  сребърни  фалари  в  гръкобактрийски  стил. Подобни  гръкобактрийски  изделия  се  откриват  чак  в  Западна Европа: диска  от  Хелден /Холандия/ и съкровището от о.Сарк в Ла-Манша. Участието  в  етногенезата  им  на  тохарски /юечжийски/ племена  е  несъмнено.

9.           репча, изрепча – агресивно  държание. В  старобългарски  ръпъщъ – роптая, заето  в  румънски  като  răpşesc. /БЦ-ИБЕ-2 стр.12/ В  тох./б/ raparne – сърдит. /DA-DT-b/  Ст.Младенов  обяснява  репча  с  ребро, заставам  ребром, което  е  несъстоятелно. В  санскритски  rabhas, латински  rabies /отук  и  медицинското  название  rabies – бяс/, древногръцки  lambanw, древнобалтийски  lobis – яростен, сърдит, бесен. /VS-ETD/  В  санскритски  ripu – враг. Сравни  българското  диалектно  лобут – бой, с  балтийската  форма.

10.         рина – чистя, респ.отделям. В  тох./б/ rin, rink, rinask – отблъсквам, отказвам. /DA-DT-b/  Можем  да  го  свържем  с  известната  ни  от  летописите  аварска  дума  хринг – укрепление. Но  сравни  и  с  тох. riye, re – град,  rin~n~e – гражданин.

11.         рипам, припкам – скачам. В  тох./б/ kru – скачам, kritam - игра. В  келтски  crothaim, древногръцки  xorea, krouw, древнобалтийски  krěsti, kraušti – тласък, скок, игра. В  иранските  езици  скок  е  в  авестийски  fratauati, согдийски  ptbr`w, хоремзийски  pcr`wy, санскритски  prav,  старонемски frao, руски  прыгать – скачам, припкам. /Ch-DIV/  В  старобългарски  прукъ – скакалец. Последните  примери  се  сближават  с  другата  тохарска  дума  prutk – скачам. В  кховарски  riphe – скачам, показва  поразително  сходство  с  българското  рипам, хрипкам – скачам, и  немското  rapid – бърз,  в  персийски  raftan, арменски  eram, балтийски  virpiu, древногръцки  repw, латински  repens, немски  reben, келтски  reb – ход, движение. /VS-ETD/

12.         ритам, отритвам, изритвам – отблъсквам, рия –