1.           па, ба -  императивни  частици. В  тохарските  езици  pā – императивна  представка  подазваща  заповедност  за  извършването  на  дадено  действие. Например  pā-klyos – послушай, pā-yrāp – па  измий  се, pā-lvar – па  тръгвай. Абаев  посочва  че  в  осетински  по  идентичен  начин  се  образуват  императивните  форми, само  че  тох. pā  преминава  в  осетинското  fæ. Например  fæ-ksin – поработии, fæ-qazin – поиграй,  fæ-badin – поседи. /ВА-СОИ стр.66/ В  руски  и  книжовен  български  откриваме  същото  явление, само  че  с  частицата  по. Например  поседи, поиграй, съотв. руските  посидите, пошли, поехали, посидели. Но  в  западните  български  диалекти  се  открива  императивно  словообразуване  аналогично  на  тохарското, с  частица  па. Например  па  стой, па  ела, па  седни, па  хапни  и  пр. В  източните  български  диалекти  наалогично  се  използва  частицата  ба, напр. ба яла, ба  седни, ба  хапни. Откриваме  интересен  тохаро-осетино-български  паралел, по-различен  от  славянските  примери. Подобно  явление  се  наблюдава  в  рушански, хуфски  където  ра, ba показва  направление  на  действието. /ВС-РХТ/  В  пущунски  be, ba, искашимски  bi, pa, pi, pai  са  частици  за  бъдеще  време, аналогична  на  българското  би, бих. /IED/

2.           па, е-па - така. Широко  разпространено  е  в  Западните  български  диалекти. Среша  се  в  осетински  като  е-ви. Аналогично  е  рушанското  и  хуфско  pi – за, така. /ВС-РХТ/  В  тох./б/  pi – действително, така. /DA-DT-b/

3.           пазя – охранявам. В  тох./б/ pas, pask – осигурявам, охранявям, пазя. /DA-DT-b/ В  санскрит  pisaān, протоидноирански  p/e/huson - защита. /L-IAIL/ В  авестийски  pāy, староперсийски  p`d, pāy, хотаносакски  pārajs - защита. /Ch-DIV/   В  пехлевийски  pāspān - стража. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  ягнобски  parwo, пущунски  parva, персийски  и  гилянски  parvo – загриженост, защита. /VS-ETD/ Думата  пазя  няма  точни  славянски  аналогии. П.Добрев  посочва  персийското  paz – пазя  и  пущунското  пасына – пазене. /ПД-ЕАКБ стр.118/  Тохарско-иранската  етимология  в  български  е  напълно  възможна. В  старобългарски  пестити  означава  пазя, отглеждам. В  съвр.български  пестя – спестявания, парично  осигуряване. Според  Б.Цонев  думата  се  е  използвала  в  Софийско, като  пестуе – пази. /БЦ-ИБЕ-1 стр.102/ Също  старобългарското  пъстъ, пъстница – юмрук, като  средство  за  защита. /БЦ-ИБЕ-1 стр.99/ Смятам  че  пъстъ  може   да  се  свърже  с  тох. poke – ръка, длан.

4.           пала – меч, сабя, сабля – оръжие, меч. В  тох./б/ apal – меч, yepe – оръжие, нож. /DA-DT-b/  В  санскрит  phāla – режещ, phālas – сека. В  кховарски  phal – плуг, лемеж. В  алтайските  езици  *pala/˜ *p`/, *pal/a/-gv, в  тунгусоманчжурски  *palv, корейски  *par, японски  *pa, paloa – зъб, острие. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Миклошич  посочва  старобългарското  пала – меч, заето  в  унгарски  като  pallos, румънски  paloş – меч. В  останалите  славянски  езици, заето  от старобългарски,  се  среща  като  палаш – меч. Производно  на  пала  е  понятието  палач. По  същия  начин  е  възникнало  и  джалнат, /турцизъм/ от  санскритското  джал – меч. В  турски  също  pala  означава  меч . Коренът  е  очевидно  ностратически. В  асирийски  pilakku означава  брадва, аналогично  на  гръцкото  πελέκι – брадва. От  същия  корен  произлизат  и  немското  phlug – рало, плуг, българското  палешник, санскритското  phālakršta – разорана  земя, арабското  pelah, felah – орач. /СМ-ИС стр.119-120/ В  тракийски  skalme – нож, меч. В  осетински  æfсæp, ærttigъtæ – триръби  острия  за  стрели. П.Добрев  посочва  българската  диалектна  дума  “оп” – острие  като  посочво  аналогии  с  мунджанското  ywug – стрела. /ПД-ЕАКБ стр.117/  В  осетински  fat,  ягнобски   pаt, памирски  path, язгулемски  pēth – стрела. /VS-ETD/ Смятам  че  тохарската  аналогия  е  по-убедителна, паралелно  с  осетинското  æfsæp. В  пущунски  yēwē – плуг, показва  недвусмислен  паралел  с  тохарското  yepe – нож, острие. П.Добрев  посочва  пущунското  шаб – кинжал. /ПД-ЕАКБ стр.126/  От  тохарското  apal, yepe  може  да  се  изведе  и  пущунското  шаб, българското  сабя, сабля  което  традиционно  се  смята  за  турцизъм, възм. тохаризъм  в  тюркските  езици, а  в  български  да  е  директна  тохарска  или  санскритска  заемка. В староиндийските  текстове  sāb –желязо. /L-IAIL/ Сабя  е  заета  от  старобългарски  в  албански  като  sabie, sáble. /АС-СПА стр.172-173/ Също  виж  протоалтайското  agv, монголското  /h/ag, тунгусоманчжурското  āga – острие. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  турски  ятаган – меч.

5.           паласка – кожена  торбичка, опасвана  с ремък, колан  около  кръста. Ст.Младенов  обяснява  българската  дума   със  славянското  плосък. П.Добрев  посочва  българската  дума  паласка  като  я  сравнява  с  мунджанското  palasta – опасващ, гривна. /ПД-ЕАКБ стр.118/  Може  да  добавим  и  българското  бала – денк, опакована  слама. В  тох./б/ pall – шнур, въже. /DA-DT-b/  В  английски  belt – колан. В  хотаносакски  pils, pilsta, pilsaka – обхващам, идентично  с  мунджански. Виждаме  че  в  основа  на  памирското, хотаносакското  и  българско  понятие  стои  тохарското  pall. Също  сходни  са  хуфското  piiws, йидга  pālaārz, pāliā, ягнобското  beŷāita - обхващам. /Ch-DIV/  В  кюрдски  peji, пущунски  paj, персийски  paj, памирски  pay – сухожилие, шнур. /VS-ETD/  Заимствано  е  и   в  алтайските  езици, където  pi`ā`le  означава  шнур, ремък. Съответно  в  тюркски  jelo,  монголски  hilasu, тунгусоманчжурски  pila, корейски  pj`vi, японски  pivai-sa – ремък, също  протоалтайски *bŭ̀lì/˜-o-, /. монголски  *büli-ken, тунугусоманчжурски  *bul, японски  *pùsì – сухожилие. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  чувашки  păjav, pilĕk – ремък, шнур, колан, показва  сходство  с  иранските  форми. В  тюркските  езици  bil/bel/pil – колан, пояс. /VS-ETD/ Тохаро-източноиратската  етимология  на  паласка  е  очевидна. Но   са  възможни  и  по-широки  ностратически  паралели. В  латински  fascia, староирландски  basc, санскрит  bandh, авестийски  и  староперсийски  basta, средноперсийски  bastan, согдийски  bynd, партянски  bnd, хотаносакски  basta, осетински  bas, кховарски  bstyk – свързан, шнур, въже. /L-IAIL/ В  согдийски  wyt`k, ягнобски  wiāta, viāta – шнур, въже. /Ch-DIV/  В  пущунски  wuža, мунджански  и  шугнански  wūrž – жила, въже. /ВА-СОИ стр.13/  Ягнобската  форма  обяснява  българското  обятия.

6.           палат – дворец. В  тох./б/ parn, parnaut – дом, палат, дворец. /DA-DT-b/ В  санскритски  bhavana – дворец. Думата  палатъ  е  старобългарска. Ф.Буслаев  я  посочва  като  заемка в  староруски  от  староцърковнославянски /старобългарски/, под  формата  полаты. /ФБ-ИХДЯ/ 

7.           палица – боздуган, старобългарска  дума. В  тох./б/ s.pel – топче. Д.Адамс  го  свързва  с  латинското  pila – топче.  /DA-DT-b/  Сравни  с  българското  пул – топче /смятано  за  турцизъм/, английското  bal - топка. В  шугнански  pūt, сариколски  pat, кховарски  pot, пущунски  psol – топче, маниста. /VS-ETD/

8.           пак – дума  показваща  поредност  на  действието.  В  тох./б/ bhakti – ред, поредност, в  следствие  на, хотаносакски – bhakti, pakāna, pāke – поради  нещо. /DA-DT-b/ В  пущунски  bad – после. Във  вахански   и  таджикски  bat, bad, ba, означава  след  това, после. /АГ,ИС-К-ВЯ стр.303/  Аналогично  е  рушанско-хуфското  ba – предлот показващ  цел  и  направление  на  действие. /ВС-РХТ/ П.Добрев  посочва  вахнското  пак  със  сходно  значение. /ПД-ЕАКБ стр.118/ Ф.Буслаев  посочва  пакъ, пакы – опять, пока, като  заемка  в  староруски  от  староцърковнославянски /старобългарски/.  /ФБ-ИХЧДЯ www.shard1.narod.ru/biblio1.htm/  В  български  ба  е  частица  показваща  действие, напр. ба ела, ба хайде и т.н. Но  етимологията  и  се  преплит  с  тох. pā,  осетинското fæ  и  българското  па, показващи  императивност  на  действието.

9.           паперси – горна  част  на  броня, защитаваща  гръдния  кош. Ф.Буслаев  я  посочва  като  староцърковнославянската /старобългарска/ дума, заета  в  староруски. /ФБ-ИХДЯ/  Виж  българския  израз “и папер не остана”, т.е. пълно  унищожение  в  битката, дори  части  от  бронята  не  са  останали. Също  диалектната  българска  дума  пáрта – везан  надгръдник  на  риза. /СИ-РРОД стр.339/  В  тох./б/  pratsāko – гръд. /DA-DT-b/ Покорни  посочва  авестийското  pārsū, осетинското  fras, старобългарското  пръсы – страна  на  тялото, гърди. /P-IEW/  Също  в  осетински  bwar, кюрдски  berūk, пущунски  и  персийски  bar, сариколски  bur – гърди  и  в  осетински  færsk, ягнобски  parča, кюрдски  parxan, талишки  partê, шугнански  pêrdz, язгулемски  parak, сангличи  pale, кховарски  prash – ребра, страна  на  гръдния  кош. /VS-ETD/  Във  вахански  откриваме  аналогична  на  старобългарски  форама, двучаща  като  pъrs – ребро, гръден  кош, също  аналогимното  в  искашимски  parak. /IED/  В  славянските  езици, пръсъ  е  заето  още  в  полски  pirs`, сърбохърватски  prёsi – гръден кош. /D-SIL/ Също в санскритски praāt-ka, протоиндоирански pratihka, древногръцки prtswpon, протобалтийски   piārЂsāis, литовски  piёršys - предна  част  на  тялото, гръден  кош, лице. /L-IAIL/  Типична  осетино-памирско-българска  аналогия. Тохаро-иранския  произход  на  паперс, не  подлежи  на  съмнение.

10.         пари – средство  за разплащане.  В тох./б/ peri – дълг, прототохарска  форма  parya. /DA-DT-b/  В  тракийски para – пазар, среща  се  като  топоним, Бендипара, Кейрипара, Транупара, единствено  в  антична  Тракия, но  отсъства  в  Мизия  и  Дакия. /ВГ-БЕО стр.85/ В  авестийски, персийски  и  хотаносакски  para, согдийски  p`r, пущунски  pār – дълг. В  пехлеви  pārag – подарък, parist, paristan – служа. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  осетински  fīdyn, ягнобски  pirun, кюрдски  firotin, пущунски  perod, персийски  pärdaxtan, сариколски  parado – търговия. /VS-ETD/ В  български  думата  пари  означава  средство  за  разплащане. Според  Х.Фиюзи  е  директна  персийска  заемка  през  турски. /ХФ-ПДБЕ стр.63/ Старостин  посочва  изходното  pāro, тунгусоманчжурското  pār, корейското   parh, японското  pāra - купувам. /S-AE www.starling.rinet.ru/ А  това  показва  или  тохарско  влияние  или  по-древна  ностратическа  етимология.

11.         паркалабъ – старобългарска  титла, посочена  от  Б.Цонев  като  заемка  в  румънски  и  унгарски. В  румънски  părkalăb – началник  на  крепост /комендант/, в  унгарски  porkoláb - тъмничар. /БЦ-ИБЕ-2 стр.115,173/ Виждаме  че  и  двета форми  са  свързани  семантично  със  затворено, обградено  пространство, така  че  връзката  с  индоиранските  корени  вар-бори-пар е  очевидна. Що се  отнася  до  втората  част  на  титлата, тя  чудесно  се  обяснява  със  санскритското  kaālpate – управлявам  нещо  си, производно  на  протоиндоиранското  *kar/lp - управлявам. Д.Адамс  посочва  евентуална  връзка  с  тохарското  k.lp – достигам, постигам, придобивам  или  с  протоиндоевропейското  klep – държа  в  ръцете  си. /DA-DT-b/  Или  паркалаб  е  просто  управляващ  крепост,  или  затвора.

12.         парпаръ – знаме. В  тох./б/ waipe, waipr – знаме. /DA-DT-b/  Българското  пряпорец  според  П.Добрев  е  сходно  с  памирските  parpar – вея  се, parparai, barbarai – знаме. /ПД-ЕАКБ стр.123/  В  осетински  pær-pær – веещо  се  знаме, сравни  с  идентичното  българско  парпори – вее  се  от  вятъра. В  румънски  prapor – знаме  е  старобългарска  заемка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.119/  Ф.Буслаев  посочва  парпоръ  като  старобългарска  заемка  в  старо&#