1.           обич – привързаност, любов, бацкам - целувам. В  санскрит  abhāka, abhiа, ubhaā, авестийски  aib, староперсийски  abiy, умбрийски  amd, староирландски  imb, старовисоконемски  umbi, старогръцки  amfw, латински  ambi, тох./б/ ampi, antapi – около, заедно. /L-IAIL/,/DA-DT-b/   П.Добрев  посочва  думата  обич  като  прабългарска  по  произход. Той  я  свързва  с  чеченското  оба  и  аварското /кавказкото/  обюч – целувка. /ПД-ЕАКБ стр.117/  Но  може  да  посочим  и  сходното  османотурско  öpüş – целувка. /ГГ-ОТТ стр.21/  Може  да  посочим  и  българското  диалектно  бацкам – целувам. То  има  точен  аналог  в  осетински  bаkænыn – целувам. Също  в  осетински  būc, кюрдски  maç, bose, пущунски   mača, талишки   mač, персийски  mač, buse, памирски  mus, гилянски  mači, язгулемски  můč, кховарски, искашимски  bah  – целувам, целувка. /VS-ETD/  В  ингушки  bakkxa – целувка, което  е  явна, осетинска  заемка. /РИС/ Също  в  езика  на  баските  musu – целувка. Това  ни  отвежда  и  към  друг  корен. Покорни  посочва   авестийското  biza, пехлевийското  bushīdan – целувам, партянското mbuwy – целувам, съвр.персийското  busau – целувам, съвр.персийското  buz, арменското  buz, староирландските  bocc, pocc, корнуелското  boch, староисландските  bukkr, bokki, старонемското  bukka, съвр.немското  bock, латинското  bucca – със  значения  буза, руското  бок – страна  на  тялото, на  лицето, осетинското  beco – мустаци. /P-IEW/, /Ch-DIV/, /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Българското  обич  може  да  се  изведе  санскритското  abhāka, но  не  може  да  се  отхвърли  и  евентуална  славянска   етимология. Виж  руското  и  общославянското  оба – заедно. /D-SIL/ Възможна  е  и  ностратически  произход  на  понятията. В  осетински  boz  означава  скъп, обичан, благороден. Вероятно  стои  в  основата  на  прабългарското  име  Бузан – скъп, обичан. Виж  и  името  Боз-бий  от  “Шан  казъ  дастани”. Според  Плетньова  хазарите  са  наричали  р.Дон  с  името  Бузан. /СП-Х/  В.Бешевлиев  обяснява  името  Безмер  от  Именника  като  Боз-Михр, /Bozmixr/, скъп  на  Митра, също  с  помощта  на  осетински. Според Ив. Танев, възможно  е изобщо  кончанието  -мер, в  прабългарските  имена  да  означава  Михр, подобно на  санскритските  имена, завършващи  на  -митра. Със  славинизацията  -михр, -мер  преминава  в  -мир.

2.           овраг – ниско  място  между  два  хълма.Сравни  с  тох./б/ ywārc, ywarc – половина, среда.

3.           огаръ – ловно  куче, хрътка, итх – куче, прабългарски  календарен  термин. В  готски  vrikan, старовисоконемски  wrekan, санскрит  wraks – преследвам, ловувам. /P-IEW/  В  тох./б/ werke – преследване, лов. /DA-DT-b/  В  авестийски  skār, skāraiiati, партянски  kr, согдийски  k`r, кушанобактрийски  aākar, eākar, съвр.персийски  ikār – ловувам, преследвам. /Ch-DIV/  В  немски  еger – ловец. От  общоиндоевропейският  корен  uëerg – преследвам, произлиза  и  общоиндоевропейското  название  на  вълка. В  санскритски  vr.āka, протоиндоирански  urka, авестийски  vāhrka, согдийски  wyrky, хотаносакски  birgga, осетински  bærag, средно- и съвр.персийски  gurg - вълк. /L-IAIL/  В  пехлеви  wishhavr – хрътка. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  старобългарски  огаръ  означава  ловно  куче, хрътка. Аналогично  на  осетинското  jgаr, ægаr – хрътка. Заето  в  румънски  като  старобългарска  заемка, ogar – хрътка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.25/  Откриваме  го  в  угорските  езици, манси, хантски, удмурски  akar, унгарски  agár - хрътка. Б.Цонев  /неправилно/  смята  унгарското  agár - хрътка  за  старобългарска  заемка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.165/  Явно  се  касае  за  по-древно, ностратическо  понятие,  или  индоевропейска  заемка. Друга  форма  за  куче  е  в  манси  amp, хантски  ämp, унгарски  eb. /VS-ETD/ Във  връзка  с  последните  угорски  понятия, които  са  явна  алтайска  заемка,  може  да  посочим  интересното  протоалтайско  понятие  *ḗpo, в  тюркски  *āb, /вж. българския  турцизъм  авджия – ловец/, монголски  *aba,  тунгусоманчжурски *wā, *ebā, японски  *ǝ́p – ловувам. В  алтайските  езици  хрътка  е  ŋi`ā`k`u, *ŋìndó, тюркски  eker, монголски  nokaj, тунугусоманчжурски  ŋōke, *ŋinda, корейски  n`kori, японски  *ìnú. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Виждаме  че  тюркската  форма  е  заимствана  от  някой  източноирански  или  угорски  език, за  разлика  от  останалите  алтайски  езици. По  сходен  начин  с  огар  е  образувана  изцяло  върху  славянска  основа, думата  гонче – ловно  куче  от  гон – лов, производно  на  гоня - преследвам. /СИ-РРОД стр.87/ Ностратически  аналог  откриваме  в  баското  azeri - лисица, протокартвелски `zaγi, грузински  zaγli, мингрелски  žoγori, свански  eγ – куче. Също  в  туркските  езици  названието  на  кучето  е  в  чувашки  jytă, тюркменски, турски, карачаевобалкарски, казахски, узбекски, киргизки  it, татарски  et, тувински, якутски  yt, хакаски  adaj. Виждаме  ясна  връзка  с  прабългарския  календарен  термин  итх – куче. Предложението  на  П.Добрев  че  българския  календарен  термин  итх  не  е  от  алтайски, а  от  угорски  произход, сравнявайки  го  с  унгарското  eb, както  виждаме  се  оказва  безсмислено, поради  също  алтайската  му  основа. Б.Цонев  посочва  и  рядката  диалектна  дума  тазия – хрътка, за  която  посочва  че  е  турцизъм. /БЦ-ИБЕ-2 стр.178/ В  български  се  среща  диалектната  дума  варкам – бързам, изпреварвам, гоня, както  и  формите  надваря, праваря, варя – гоня, които  показват  аналогия  с  тохарската  дума. /СИ-РРОД стр52/

4.           одъръ – врата. В  тох./б/ twere, авестийски  tarô, осетински  tarvaz, dwar, ягнобски  divar, кюрдски  derge, пущунски  dar, darwāza, war, талишки  dêrê, персийски  där, памирски  dar, гилянски  dêr, darvaza, язгулемски  dar, сариколски  diver, dareh, dher, искашимски  dir, вахански  jiraw, dhor, калашки  dur, кховарски  dowath, нуристански  du, хинду-урду  daarwaza – врати, двери. /VS-ETD/,/IED/  В  славянските  езици, в  руски  дверь, чешки  dwere, полски  drzwi, сърбохърватски  dwair, словенски  dwarri, литовски  dueros, латвийски  dvuris, старопруски  daurus, арменски  vtar, санскритски  dvār, старовисоконемски  turi, etar, съвр.немски  tür, староанглийски  eodor, кимвърски  daras, английски  door – врата. В  угрофинските  езици, в  удмурски  ös, коми  ödzös, лапландски  ukks, фински  uksi, естонски  uks, вепски  uks' – врата. /VS-ETD/  Също  в  памирските  езици: сариколското  er, язгулемското  uir, ваханското  ur  означават  проход, теснина. В  осетински  duar/dwar е  и  проход /Дариял, от  дар-и-алан, алнски  врати/. Персийското  dar – врата  произлиза  от  авестийското  dar –  пробивам  дупка, разкъсвам, сходно  с  кюрдското  dir – късам, дера. /Ch-DIV/ Дар, твере  е  заимствано  в  древнотюркски  под  формата  töre – почетно  място  срещу  вратата /от  тохарски/  и  в  османотурски  като  дервент – проход /от  ирански/. Друга  иранска  дума  за  врата  е  кюрдското  qapo, талишкото  gabu, също  заимствано  в  турски  като  капу, капия – врата, проход. Широка  индоевропейска  етимология  на  понятието  twere – врати, двери. Пълно  съвпадение  между  славянска  и  тохарска  етимология. Но  трябвя  да  посочим  и  рядката старобългарска дума  одъръ – открит  вход  на  къщата, врата. Значението  е  много  по-различно  от  съвременното  одър-легло. /СИ-РРОД стр.309/ Вероятна  одъръ  има  пряк  паралел  с  осетинското  dwar. Сега   може  да  си  обясним  защо  българите  са  нарекли  Адрианопол – Одрин, защото  са  вложили  свой  смисъл  в  името, одъръ – вратата  към  византийската  столица, заветната  мечта  на  българските  канове. Виж  също  санскритското  aґdhvan, adhvaraā – път. /L-IAIL/  Също одър  е  взаимствано  в  руски  одр, чешки  odr, словашки  vo^dor, сърбохърватски  oёdar, словенски  oаdаr, със  значение  легло, арка, сеновал. /D-SIL/

5.           олгу-таркан – прабългарска  титла, която  според  П.Добрев  означава  управител  на  област. Той  посочва  грузинското  olkа – област. /ПД-ЕАКБ стр.26/  Можем  да  предположим  че  в  тюрските  езици  от  тохарското  wāl  е  произлязла  думата  еl – област, държава  и  тюрко-монголското  ulus – област. Подобно  развитие  е  настъпило  и  при  прабългарите. В  манси  elm, хантски  èl, лапландски  olma, мордвински  loman' – човек. В  персийски  il, пущунски  el, ulus, кховарски  ul`us, кюрдски  êl, талишки  elêt – род, племе. Талишката  форма  явно  е  заимствана  в  турското  елеят – област, по-късно  преминало  във  вилает. В  тох./б/ on-olme – живо  същество. Има  преки  паралели  в  угрофинските  езици, в  манси  oluŋkwe, хантски  jêl, унгарски  él, удмурски  ulon, коми  ovny, марийски  êlem, лапландски  ælet, фински  elää, естонски  elama, мордвински  er'ams, вотякски  eldvd – жив, вотякски  elain – животно, живо  същество, също  в  манси  elm, хантски  èl, удмурски  vozis', марийски  oza, лапландски  olma, фински  isantä, естонски  isaslom, мордвински  azor, loman', вепски  ižand - човек. /VS-ETD/  Понятието  е  ностратическо  и  обяснява  разпространеното  в  алтайските  и  иранските  езици  al, el, il – племе, народ, респ.сбор  от  живи  хора. В  турските  регистри  от  Търновско -15 в. В.Стоянов  открива  името  Илмен  и  го  свързва  с  персийското  и  афганското  понятие. /ВС-КПАБ стр.251/  За  уточняването  на  олка, олгу- може  да  посочим  и  келтското /галско/ olka – разорано  поле  и  старобаварското  falg – коловоз, следа  от  колело. Покорни  посочва  че  от  същия  корен  са  руското  полоса – област, равнина, поле, старовисоконемското  felga, съвр.немското  felg, английското  field, унгарското  fëld,  със  същото  значение. /P-IEW/  Но  най-пряка  аналогия  обясняваща  смисъла  на  прабългарската  титла  е  тохарското  wāl – област  и  кюрдското  olk  означаващо  1. провинция, 2. войскова  част, полк. Сходен  е  начинът  на  образуване  на  осетинското  balxon, от  bal – войскови  отряд  и  xon, xonæn – каня, приканвам, събирам. /ФГ-ПГФСК/  Сравнявайки  тохарското  wāl – област  и  wal – предводител, както и  кюрдското  olk – войскови  отряд  и  област, не  може  да  не  открием  общите  закономерности, приравняващи  областта  с  нейното  опълчение. Сравни  славянското  полоса – област, старобългарски  плъкъ, руски  полк – войскови  отряд  и  полковник – командир  на  полк. В  санскритски  bala, пущунски  bluk – войскови  отряд. Аналогичен  е  случая  с  олгу-таркана, предводител  на  териториална  войскова  единица, от  съответната  провинция  която  управлява.  По  същия  начин  жупанът  управлява  своята  жупа  като  териториална  единица, а  във  военно  време  предвожда  войсковата  единца  жупа, за  което  П.Добрев  посочва  че  в  памирските  езици  жупа  е  военен  отряд. Самата  дума  жупа, производна  на  старобългарската  форма  жупище, според  БЕР  се  е  употребявала  в  българския  език  през 19- началото  на  20 в. със  значение  област, страна. Думата  е  тохарска  по  произход  yapoo, ype – страна. Тюркското  бюлюк – войскови  отряд,  е  явно  тохарска  или  иранска  заемка. В  този  аспект  може  да  посочим  като  куриозно  мнението  на  Ст.Йорданов, който  робувайки  на  тюркските  заблуди  обяс