1.           навала, навалица – тълпа. Небул, Невул – прабългарско  по  произход  име, носено  от  управника  на  тема  Опсикон  в  Анатолия, българин  по  произход, назначен  от  император  Юстиниян ІІ  в  688 г. /АС-БПСР стр. 42/ В  тох./б/ napem – народ. /DA-DT-b/   В  унгарски  nèp – народ, в  манси  n'awram, хантски  n'êgrêm, марийски  n'oga - дете. /VS-ETD/ В  санскритски  naābhya, протоиндоирански  hnabhia, авестийски  nāfa, средноперсийски  nāfag, партянски  n'p, съвр.персийски  nāfa, ягнобски  nofa, кюрдски  nav, пущунски  nu, талишки  nofê, шугнански  na'f, язгулемски  naf, кховарски, искашимски  naf, вахански  nof – пъпна  връв, семейство, род, племе. Също  в  санскритски  naāpāt, протоиндоирански  hnaptiha, палийски  ňātaka, ňati, авестийски  naf šu, napat, староперсийски  nomsm, съвр.персийски  nawa, nawāda, nawāsa, таджикски  nabera, кховарски  nakht, nakhush, искашимски növus, вахански nöрus, napъs, сариколски nabъs, шугнански nebos, старолитовски  nepuotis, древногръцки  nepodes, латински  nepŷs, nepot, eтруски  nefs, nefis – дете, внук, потомък. /L-IAIL/,/IED/,/EEG/  В пущунски  nafara – хора, народ. При  осетинците  Naf  е  божество  почитано  като  покровител  на  рода  и  семейството, аналог  на  славянския  Род. В.Абаев  го  извежда  от  авестийското  nāfah, согдийското  n`β - род, дигорското  nafæ – пъпна  връв,  в  латински  natus - раждане, а  името  Наталия  означава  раждаща. /ВА-СОИ стр.111/ Може  да  посочим  вероатна  връзка  с  българското  навалица, навала – много  хора, тълпа. /СИ-РРОД стр.275/ Палеолитен, предностратически  паралел  представлява  ингушко-чеченското  nax, naxčo – хора, народ, превърнало  се в  техен  етноним - нахчери. /РИС/ Връзката  на  прабългарското  име  Небул, Невул  и  аланското  божество  Наф  е  напълно  оправдана. Също  в  ягнобски, язгулемски  nabera, талишки  nêbê, персийски  näbire, шугнански  nabi'r, сариколски  nabiro – внук, потомък.  Също  може  да  изведем  Небул от  кюрдското, персийски  nab, пущунски  nāb – чист. /VS-ETD/

2.           навъ – мъртвец, навяк – вампир, нега – дрямка, почивка. В тох./б/ nek~wa, в  тох./а/  nank~u – умрял, мъртав, nut – смърт, nak, nek - умира. /DA-DT-b/  В  санскритски  nas, nasa – гибел, смърт. В  етруски  nes – мъртъв, Ancaru – богиня  на  смъртта, келтски /бретонски/ ankou, хетски  henkan, старонемски  ananuk - смърт. /EEG/  В  алтайските  езици  ŋū`ju,  тюркски  ūd, монголски  nojir, тунгусоманчжурски  nu`j`a, японски  ūi – сън, дрямка. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В   согдийски  nc`y – умирам, хоремзийското  hncy, hnc`wy – почивка, партянското  ngw - отдих, осетинските  ncajyn, ncad, ncjun – почивка. /Ch-DIV/ В  осетински    се  нарича  събранието  на  селските  първенци, но  също  раздумка, събиране  на  мъжете, заето  и  в  адигски  каго  хаsе – съвет. В  хотаносакски  nāsta, nātas- сядам, авестийски  nah - седя, nihad - събрание, партянски  nydyd, согдийски  nyd - сядам, пущунското  nācāi, шугнански, бартангски, nie, nyc, мунджански  niye, вахански  nāzd, рушанското  nuist,  язгулемското  nion, ормури  и  парачи  natsuk – със  значение  седя. В  осетински  nīz, персийски  naeza – болен, отпаднал. /VS-ETD/ В  български  се  срещат  неславянските  думи  нанкам – спя  и  нега – дрямка, сън. П.Добрев  търси  каваказки, неиндоевропейски  аналогии  на  тези  думи. /ПД-ЕАКБ стр.116/ Но  откриваме  тяхното  съвпадане  със  посочените  тохарски   и  ирански  понятия. С  тохарски  смисловата  етимологията  е  сравнително  далечна, не  и  невъзможна, докато  с  партянски, хоремзийски  и  осетински  е  много  близка. Сравни  нанкам  с  българския  израз “спи  като  умрял”. Б.Цонев  посочва  старобългарската  дума  навъ – мъртвец, както  и  диалектното  навияк – вампир, използвано  в  Дупнишко. /БЦ-ИБЕ-1 стр.97/  Тя  показва  пряка  тохарска  и  иранска  етимология. В  осетниски  nīwyn, ягнобски  nůyok, пущунски  nauha, персийски  nauhe, шугнански  nawa, сариколски  niwd – страдам, плача. Старобългарското  нега  е  почивка, нежност, може  да  свържем  с ягнобски  nik, пущунски  nek, персийски nēk, щугнански  nek, сариколски  neyk – добър, успешен. Също  прабългарското  име  Онегавон  може  да  го  изведем  от  нега, или  тохарското  nak, nek – умира  и  отрицателната  частица  он-, неуморим, безсмъртен, аналогично  на  тохарското  onuwan~n~e – безсмъртен, съзнателен. Д.Адамс  го  свързва  с  протоиндоевропейското  *n·nhawn·yo – смърт, староирландското  naunae, уелското newyn, бретонското  naoun,  nehaw – загивам  и  с  тох./а/ nwām – боледувам, умирам. В  кюрдски  agah, памирски  agа, язгулемски  agа, сариколски  ago – събуждам  се. В  осетински  naywond  означава  жертва, убит. В  пехлеви  anōshag – безсмъртен. Идентична  е  семантиката  на  гръцкото  Атанасий, от  a- без  и  tanatos – смърт. Старобългарското  навъ – мъртвец  показва  очеваден, пряк  паралел с осетински  naywond  и  тохарското  onuwan~n~e, nwām. В  алтайските  езици  ŋiabu, тюркски  e`be, тунгусоманчжурски  ŋiabu, японски  mua - мъртъв. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Друга  тохарска  форма  е  onkrotte, в  тох. /a/ onkrac, от  on-  и  kw . r – възраст, неостаряващ.

3.           наикхес – прабългарска  дума, със  значение  свещен, Нейко, Найчо, Натка, Нетко  - български, неславянски имена. В  тох./б/ nakte – бог, natak – господар, nete – власт, мощ, сила, nāyake – ръководен  принцип, netke, nars – убеждения, вяра. /DA-DT-b/   В  алтайските  езици  изходно  ne`ro, монголски  nere, корейски  nir/ia, японски  n`r – заповед, ред, порядък. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Явно  тохарско-алтайско  взаимно  повлияване. В  староперсийски  necht – чист, пехлеви  nēk, nēkīh – добър, благ, красив. В  искашимски  nek – хубав, добър. /IED/  В  кушанобактрийски  naātiio, пущунски  nāt, natāl, вахански  nыt – разрушавам, унищожавам, прилагам  сила, идентично  с  тохарската  форма  nete. В  санскрит  nad, хотаносакски  nāt, nāya, осетински  иронски  nætin, nætt, дигорски  nætun, nætt, хетски  nata, nati – гърми, реве, трещи  с голяма сила. /Ch-DIV/  Сравни  с  прабългарското   наикхес – разчетено  от  П.Добрев  в  рунически  надпис  като  свещен. От  същата  етимология  са  типичните  български  имена  Нейко, Найчо, Натка, Нетко  и  производните  им. Виждаме  два  различни  корена  придаващи  смисъла  на  понятието  бог: доброта, чистота, благост, ред  и  сила, гръмотевици, разрушение.

4.           най – частица  усилваща  качеството  на  предмета  или  явлението. В  тох./б/ nai – усилваща  частица: действително, така, в по-голяма степен. В  пущунски  no – тогава, така, аналогично  на  българското  но. В  алтайските  езици  naja, монголски  najda, тунгусоманчжурски  nadi, японски  naita-m - желая. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Аналогично е българското  най- усилващо  качеството  на  даден  предмет  или  явление, превъзходна степен  в  българския  език, нямаща  славянска  етимология. Само  че  тохарското  nai  не  се  използва  за  сравнителна  степен. В  тохарски  сравнителната  степен  е  сходна  с  българската  но  се  образува  с  частицата  la  аналогична  на  нашето   по-. Напр. spuk  la-bana,  по-лек  от  перо. Отново  откриваме  алтайски  аналогии: изходното  labo, тюркското  jabu, монголското  lab, naj, тунгусоманчжурското  labdu, корейското  năboi, японското   náp – повече,  по–висока  степен. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Тохаро-алтайски  езиков  контакт. Сравни  алтайските  najda, nadi – желая, със  българското  надя  се, надявам  се. Ностратическа  славяно-алтайска  аналогия.

5.           налянкан, налянкал  се – напил  се, препил, пиян. В  тох./б/ kalnem, kaln~i – напълвам. /DA-DT-b/  В  чувашки  lănk/a/ - пълен, напълнен. /VS-ETD/ Семантичната  връзка  с  пълня  е  очевидна, например  за  пияницата  се  казва  че  той  се  налива  с  алкохол.

6.           нана – майка, баба, нане – обръщение  на  майката  към  детето.  В  тох./б/ nani – майка, на  майката, обръщение  към  майката. Думата  има  широко  разпространение  в  съвр. източноирански  езици: язгулемското  nana, искашимското  nan, nen, шугнанското  nān, ваханското  nen, сариколски  ane, йидга  ninoh – майка. В  Кавказ – осетинското  nana, талишкото  nene, гилянското  nen. Значението  е  майка. В  хуфски  и  рушански  nān – баба. /ВС-ХРТ/ В  санскрит nenāā, протоиндоирански  nanah, съвр.персийски  nana – майка. /L-IAIL/  В  хинди   nāna, пущунски  anār – баба. В  ингушки  nana – майка. В  етруски  nene – дойка. /EG/  В  българските  диалекти  обръщението  нана/нена  към  майката  е  широко  разпространено – Родопите, Монтанско, Тетевенско, Пловдивско, Македония. В  Смоленско  нане  означава  баба. В  Старозагорско  е  широко  разпространено  обращението  на  майката  към  детето – нане, т.е. мамино. В  БЕР  нана  е  обяснена  като  заемка  от  албански,  nane – майка. Шафарик  посочва  словашкото  nano – баща, като  заемка  от  старобългарски, Б.Цонeв  посочва  диалектното /Софийско/  нано – баща. /БЦ-ИБЕ-1 стр.57/  Широкото  разпространение  на  думата  в  почти  цялата  етническа  територия  на  България   трудно  може  да  се  обясни  с  българо-албански  езиков  контакт. Явно  че  думата  си  е  чисто  българска, а  с  албански  се  наблюдава  или  далечна  индоевропейска  паралелност, или  пряка  българска  заемка. В  алтайските  езици, изходното  *neŋu, тюркското  *jeŋe, монголското  *nagaču, тунгусоманчжурското  *neŋu, корейското  *nùji – леля, вуйна.  /S-AE www.starling.rinet.ru/  П.Добрев  правилно  се  спира  на  широко  разпространената  диалектна  и  жаргонна  дума  ненки/нянки – женски  гърди, бюст. В  угрофинските  езици, в  хантски  neni, удмурски  nony, коми  non, лапландски  ninnč, фински  nänni – женски  гърди. /VS-ETD/ Връзката  с  майчинството  е  очевидна  и  от  там  с  панятието  нана. Сходен  паралел  имаме  в  латински, където  женските  гърди  се  наричат  mammae, glandulla  mamme – млечна  жлеза /анатомична  медицинска  терминология/, виждаме  връзката  с  мама, майка. В  кетски  mamn, чеченски  māmag, даргински  mama, лезгински  mam – женски  гърди. /S-YE/ Наблюдава  се  аналогично  понятие  в  алтайските  езици, изходното  *mḗmv, тюркското  *mēme, *bēme, монголското *mömü, тунгусоманчжурското  *meme – женски гърди, кърмачка. Старостин  посочва  също, алтайската  протоформа *č`ājǯv, тюркското *čičig, монголското *čeɣeǯi, тунгусоманчжурското *ča/i/ǯa-n, корейското *čjǝ́č, японското *tì,*tìtí – бюст, женски гърди. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  тюркските  езици, в  гагаузки  diši, турски, узбекски  di`i, тувински  di`i, карачаевобалкарски, татарски  tiši, якутски  tyhy, хакаски  tizi – жена. Също  в  угрофинските  езици, в  манси  s'üs, хантски  s'uzs, унгарски  csöcs, удмурски  čožy, коми  čöž, марийски  čyze, лапландски  cidžže – женски  зърна /на  гърдите/. /VS-ETD/  В  баски  diti, titi, свански  dudu-l – женски  гърди. /БКС/ Сравни  с  английското  tits, немското  titen, искашимското  cici, сариколското tej, сангличи  ciji, българското  цици, руското  сиски – женски  гърди. В  санскритски  staāna, протоиндоирански  pstana, авестийски  štāna, согдийски  'štnh, кховарски   y'ft'n – женски  гърди. /L-IAIL/  В  алтайските  езици, протоформата  на  майка  и  жена  е  също  *ěme, в  тюркски  и  монголски  *eme, тунгусоманчжурски  *emv, корейски  *ámh, японски