1.           ма – частица  подсилваща  отрицанието.  В тох./б/ mā – частица  подсилваща  отрицанието. /DA-DT-b/ В  древногръцки  mh, санскрит  māā, общоиндоирански  mā, авестийски  mâ, mâ-nô, староперсийски  ma, съвр.персийски  mā, хотаносакското  ma, палийското  mā, осетинското  ma, хуфски, рушански  mā, арменското  mi, хетското  memma – не, отрицание. /L-IAIL/  В  български, в  разговорната  реч  ма  често  се  поставя  пред  не  за  да  подсили  смисъла  му, напр.  ма  недей,  ма  не  ща /не  искам/. Същото  е  и  в  осетински  където  ма  подсилва  отрицанието  при  повелително  наклонение, а  при  изявително, отрицанието  е  нæ. Аналогично  и  в  алтайските  езици  където  изходното  ma, тюркското  ma, монголското  bui, bu, тунгусоманчжурското  me, корейското  mōt,  японското  ma – означават  отрицание. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Явна  ностратическа  етимология.

2.           магаре – домашно  животно. В тох./б/ khare, khara, kerkapo – магаре. /DA-DT-b/ В  пехлеви  gōr – онагра, диво  магаре, xar - магаре. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  БЕР  посочва  арабски  произход  на  думата  от  гамар  чрез   размяна  на  сричките, което  е  невероятно  при  условие  че  думата  отсъства  в  турски /където  ешек – магаре, сходно  със  славянското  осел   и  немското  essel/. П.Добрев  посочва  памирското /пущу/ май-кхара, khra – магарица. Пущунското  кхара, хара  е  названието  на  магаре,  идентично  с  тохарското  khare, khara. Сходно  е  и  санскритското khara, осетинското  хæræg, таджикското, ягнобското  xar, искашимското, зебакското, ваханското  khur, шугнанското  markab, сангличи  khar, йидга  khoroh, мунджанското  kara, сариколското  sher, хуфско-рушанското  šar – магаре. /IED/  Д.Адамс  посочва  kerkapo  като  по-късна  иранска  заемка. В  хотаносакски  khad·ara, *xara-tara, кховарски  gordogh, kuara, съвр.персийски  astar – магаре, муле. /L-IAIL/ В  тохарски  и  пехлеви  е  етимологията  на  българското, осетинското  и  памирското  понятие. Бих  посочил  индоевропейското  mark – кон. В  ирландски  marc, кимвърското  march, галското mörkan, албанското mez, румънското minz, тракийското me/a/z, старовисоконемското marah, староисландското  marr, севернонемското  mühre – кон. /P-IEW/  Тя  не  е  фиксирана  в  тохарските  езици  но  е  навлязла  в  китайски  като  m`а. Старостин  посочва  алтайското  morv, монголското  mori, тунгусоманчжурското  murin, корейското  mār. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Според  Л.Клейн  това  езиково  взаимодействие  е  свързано  с  по-древния  афанасиевски  пласт  в  тохарската  етногенеза. Не  може  да  се  мисли  за  ностратическа  етимология, защото  археологията  доказа  със  сигурност  че  индоевропейците  първи  опитомяват  коня. В  палеолита  той  е  бил  непознат  за  ностратическите  племена. Българското  магаре  е  заето  в  сръбски  като  магарац  и  в  румънски – măgar. /БЦ-ИБЕ-2 стр.56/ За  Ст.Младенов  магаре  е  новогръцка заемка  от  γόμος – товар, γομάρί – товарно  животно. В  албански  gomar – магаре, товарно  животно  е  също  гръцка  заемка, но  в  български  се  получила  метастаза  на  сричките. /СМ-ИБЕ стр.192/  Само  че  бихме  очаквали  дума  звучаща  като  марго!? Типично  невярно  твърдение, свързано  с  погрешното  привързване  на  българския  език  само  към  славянските  езици  и  съседните  балкански!

3.           маготин – прабългарска  титла, Мостич – прабългарско  име, Могош – българско  име  от  16 в. /ВС-КПАБ стр.266/ В  тох./б/ mak, в  тох./а/  mok-ats  – силен, могъщ. /DA-DT-b/ /ВГ,ИД-Е стр.319/, mokiān – стар, старши,  в  тох./б/  makā – много, голям, moko, mokonta – старши, по-стар. В  пехлеви  meh – голям,  mehtar – почтен, най-старши, mahist – най-голям, велик. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  арменски  mec, латински  magnus, старогръцки  megas, келтски  mass, санскрит  magh, mahant, староперсийски  magus,  съвр.персийски  magu, латински  magnus, старовисоконемски  и  готски  magan, староисландски  mega, maga, литовски  magulas, арменски  marthank – голям, мощен, силен. /L-IAIL/  В  хетски  mekkiš, санскритски  mahāānt, авестийски  mazant, оскански  maiunas, умбрийски  mestru, галски  magiorx, староирландски  maglos, корнуелски  mehin, корнуелски  magu, старовисоконемски  mycel, готски  mikis, староисландски  mjok – мното, голям. /P-IEW/ В  осетински   mæstæg, miš,  шугнански  mаst – много, голям, също  в  персийски  mohkam, шугнански  mаkam, гилянски  mokêm – силен. В  кюрдски  masike – сила. В  латински  macto – прослава. /VS-ETD/  Сравни  осетинската  форма  с  прабългарското  име  Мостич – голям, силен. В.Бешевлиев  се  придържа  към  мнението  на  Фасмер, Абаев, Згуста, които  свързват  това  прабългарско  име  с  авестийското  mosta, персийското  mäst, осетинското  mast, ягнобското  mast, кюрдското  mest, пущунското  mast, талишкото  mos, памирското  mast, гилянското  mêst, сариколското  mast – гневен, а  суфикса –ич  остава  необяснен. /ВБ-ИЕП/  Иранските  понятия  са  от  един  корен  със  славянското  мъст  и  тохарското  mas.sāt – презрян, мразен. Суфиксът  -ич  е  типичен  за  согдийските  имена, например  Трнавчич, Дивашчич, согдийски  владетели  от  предислямската  епоха. В  алтайските  езици  masa, тюркското  bāsa, монголското  и  тунгусоманчжурското  masi, японското  más – голям, силен. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Също  в  тюркменски, турски, гагаузки, татарски  azman  означава  голям, гигантски, докато  в  карачаевобалкарски, узбекски, казахски  azman  има  противоположно  значение – малък, слаб. /VS-ETD/  В  основа  на  българската  фамилия  Азманови. В  чувашки  muxta, кумикски  maxtan, турски  maktal, татарски  maktanu, казахски  maktan – прославен. В  латински  macto – прослава. /VS-ETD/  Старостин  посочва  протоалтайското *mi̯àga, монголското  *magta, тунгусоманчжурското  *m/ia/g, корейското  *maga-r, *mār, японското  *màwǝ̀-s – слава, похвала. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Може  да  мислим  за  индоевропейска, тохарска  заемка  в  тюркските  езици. В  българските  македонски  диалекти, мок – сила, мощ. Интересна  е  прабългарската  титла  маготин. Спомената  е  през  927 г.  при  изброяване  на  българското  посолство  в  Константинопол, водено  от  Георги  Сурсувул  за  свадбата  на  Петър І  с  византийската  принцеса  Мария. Б.Симеонов  го  извежда  от  тюркското  maγ – слава, хвала. Посочват  се  хакаското, уйгурското  и  куманско  magat-ta  - добър, честен, справедлив. /ЦС-ВАСБ стр.94/ Виждаме  че  се  касае  за  тохаризъм  или  иранизъм  в  посочените  тюркски  езици. Така  че  в  основата  на  маготин  стоят  не  по-късните  тюркски  понятия , а  по-старата  тохарска  или  иранска  първооснова. А.Стаматав  посочва  че  в  59 г.  римският  пълководец  Домиций  Корбулон  при  обсадата  но  Тигранакерт, обезглавява  плененият  съюзен  на  арменците  варварски  владетел  носещ  титлата  мегистан  megitanes. Както  обяснява  К.Тревер  името  му  е  било  Вананд. /АС-ТІРБИ гл.2/  Спорно  е,  това  ли  е  българският  Вананд, негов  наследник  или  просто  съвпадение  в  имената. Но  титлата  мегистан – владетел  на  съюзен  народ  по  това  време  е  разпространена  при  партите. Заимствано  е  от  готите, явно  от  аланите. Мегистани  са  готските  първеници, князете, обкръжението  на  краля. Можем  да  посочим  паралел  с  маготин  и  съответната  тохарска  първооснова. Христо Тодоров-Бемберски  обръща  внимание  на  споменатото  от  Ана  Комнина  име  Мокрос /Μόκρος/  на  български  вожд, цар,  заселил  се  в  Македония. Някои  автори  свързват  Мокрос  със  Самуил, други  с  Кубер. /ХТ-Б-ИБИС стр.36/ Възможно  е  Мокрос  да  е  по-правилен  прочит  на  споменатият  от  други  източници  Мавър, сподвижник  на  Кубер /Мокрос-Маурос?/. Но  в  случая  ни  интересува  етимологията  на  името. Разбира  се  не  е  свързана  със  славянското  мокър, влажен. Изхождайки  от  тохарското  понятие  може  да  го  обясним  като  силен, могъщ, мощен.

4.           Мадара – свещенно  за  българите  място. Интересна  дума  е  авестийското  mãthrâ, mãthrahe, санскритското  manthra – свещенна  дума, молитва. /JP-DCAW http://www.avesta.org/avdict/avdict.htm#dctm / Така  че  Мадара – свещено, молитвено  място.

5.           май, ми, ами – частици  на  изричението, уточняващи  време  на  действието. В  тох./б/ mai – частица  означаваща  ако, mi – преди, скоро, по-рано, така, аналогично. /DA-DT-b/ Идентично  с  българското  май – ако, израз  на  неопределеност. В  ягнобски  may – внимателно. /МА,ЕП-ЯТ/  Може  да  се  свърже  с  тохарското  miy – опасност. В  пущунски  amā – но, напълно  идентично  с  българското  ама – но, нима. В  палийски  āma – да  действително, така. В  етруски  ame - ами. /EG/ В  български  ми  се  използва  като  паразитна  частица  в  разговорната  реч, напр.: ми  сега, ми къде, ми  как  и т.н, също  ама, ами – нима, така, частица  уточняваща  действието. Вероятно  се  касае  за  частица  уточняваща  действието, така  че  тохарската  и  индоарийска  аналогия  е  напълно  логична.

6.           маймуна – вид  животно. В  тох./б/  mkowan, moko, в  тох./а/  mkowi – маймуна. Д.Адамс  смята  че  тохарските  думи  са  заимствани  от  китайски -  muhou, mihou -  маймуна. /DA-DT-b/  Също  заимствана  в  алтайските  езици. Старостин  посочва  изходното  meča, тюркското  bečin, монголското  mečin, японското  masi – маймуна. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Съществува  мнение  че  тохарското  и  алтайското  понятие  е  заемка  от  китайски. Други  смятат  че  bečin, е  согдийска  заемка. /ММ-ИБХ стр.93/   Вероятно  стояща  в  основата  на  пущунското  bizo – маймуна. В  калашки  meka, кховарски  mukal, нуристански  maka, палайски  makkāiā, хинду-урду  bandar -  маймуна. Наличието  на  английското  monkey – маймуна, показващо  паралел  с  тохарски, показва  че  е  възможен  много  по-стар  произход  на  думата. Българската  дума  няма  ясни  славянски  аналогии, сравни  с  руските  мартышка  и  обезяна. В  тюркските  езици  е  заимствано  под  формата  бечин,  а  в  османотурски  от  персийски – meīmun. /ХФ-ПДБЕ стр.54/ Заимствано  от  персийски  в  български /чрез  турски/  и  осетински, докъто  руското  обезяна  показва  паралел  с  общотюркското  бечин  и  пущунското  бизо. В  осетински  mæjmuli – маймуна. В ингушки  majmul – маймуна, е  явна  осетинска  заемка. /РАС/

7.           макаме – мелодия, мечи – издава  звуци, за  животно.  В  тох./б/ mek – мелодия, в  хотаносакски  megha. /DA-DT-b/ В  осетински  mэkъаmе – мелодия, идентично  на  българското  макаме – мелодия. Българското  понятие, както  и  осетинското, се  смятат  за  турцизми, от  османотурското  makamli – мелодия. /СИ-РРОД стр.246/  Виждаме  пряко  тохаро-тюркско  заимстване. Това  не  изключва  вероятността  за  по-ранно  присъствие  на  понятието  в  български, предвид  прекия  тохаро-осетино-български  паралел.

8.           макар, маке – ами, нима. В  тох./б/ mākte – така, поради  това, защото, в  това  време. /DA-DT-b/ В  български  маке  означава  ами, нима. /СИ-РРОД стр.246/  Сравни  с  авестийското  mâ-cish, mâca – не, нима. /JP-DCAW http://www.avesta.org/avdict/avdict.htm#dctb / В  пехлеви  ma-agar, нима, така  ли. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Сравни  с  българското  макар – поради  това. П.Добрев  посочва  паралел   на  бълг. мигар  с  пущунското  магар. /ПД-ЕАКБ стр.108/ Явно  е  че  в  български  мигар  и  макар  са  с  различно  значение  и  различен  път  на  навлизане, от  персийски  през  турски  и  от  тохарски, пехлеви  в  прабългарски. В  алтайските  езици  mv, тюркското  mi, монголското  mu, mi, корейското  m`, японското   m`-si, евенскското  mu – ами, или, защо. /S-AE www.starling.rinet.ru/

9.           маки – потомство, мрака – много хора. П.Добрев  я  разчита  като  прабългарска  дума. /ИС-МПДБС-1 стр.53/ В  осетински  mukkag – семе, род, потомство, mæjggat – род, семейство. В кховраски  maca – група  хора. В  тракийски  Ив.Дурида