1.           Лабас – езическото  име  на  цар  Симеон. Привържениците  на  тюркската  теория  го  обясняват  с  Алп-барс, което  е  несъстоятелно. Може  да  посочим  персийското  labe, гилянски  lеbê, язгулемски  lêv, сариколски  lev, таликански  lovê, кюрдски  lewx'et, пущунски  lalun – език, слово. От  същия  ирански  корен  е  осетинското  byl, ягнобски  lapi, кюрдски  lêv, пущунски  lab, талишка  lyv, персийски  labe, шугнански  lab, гилянски  lêb, сариколски  lab, също  в  английски  lip, немски  lippe – уста, устни. /VS-ETD/  Така  че  вероятно    Лабас  е  означавало  красноречив, оратор. А  осетинското  byl  и  аналог  на  българското  бърни – устни. Турското  laf – дума  е  явен  източноиранска  заемка, а българското  лаладжия – празнославец, показва  паралел  с пущунски. Може  да  посочим  и  българското  лапам – ям, храня  се.

2.           лаит – майстор, прабългарска  дума  според  П.Добрев,  дик-лаит /майстор-зидар/, в  надпис  от  Мурфатлар./ПД-БЕ стр.170/ Сходно  в тох./б/ lāmas, в  тох./а/ wles – работя.  /DA-DT-b/

3.           лака – старобългарска  дума  означаваща  леговище, местообиталище. В  тох./б/ leke, lak в  тох./а/, в  тох./а, б/ l.k, lok – поречие  на  река, ливада, скрито  място, леговище, лягам, показва  прилика  с  българското  лъка – ливада, горска  поляна, лядъ, лядина - поляна. Във  всички  славянски  езици, без  български  се  употребява  думата  лаз, laz – разорано  поле, нива. /D-SIL/ От  този  корен  е  и  по-далечното  българско  лозе и  общославянското  леха. П.Добрев  неправилно  и  еднозначно  свързва   леха  с  талишко  лек. /ПД-ЕАКБ стр.106/ Също  в  санскритски  lesa, древнобалтийски  lyse, латински  lira, немски  geleis – леха, бразда. /VS-ETD/  Селишчев  посочва  албанското  lehe – леха, като  старобългарска  заемка. /АС-СНА стр.158/  И.Добрев  посочва  унгарското  laka – местообиталище, леговище, в  изразите  Marot laka – мястото  където  живее  рода  Марот, nandor  laka – местообиталищатата  на  българите. Той  смята  че  лака  е  от  прабългарски  произход. /ИД-ЗСБХ стр.114-115/  Оргиналната  хипотеза  показва  пряк  тохарски  паралел. В  санскритски  lokas, латински  lucus, старонемски  lung, древнобалтийски  lenge – ливада, осетински  lækænde – влажно  място. В  манси  lig, хантски  läg, марийски  lamgidi, фински  lammiko, естонски  lomm – ливада. В тюркските  езици, в якутски, киргизки, южноалтайски  ölön, тюркменски, турски, карачаевобалкарски, хакаски, тувински, казахски ölen, узбекски ölən, якутски, киргизки ölön – ливада.  /VS-ETD/ Покорни  посочва  индоевропейски  паралели: латинското  lechtus, lacus, староирландското  lige, кимвърското lle,  корнуелското le, бретонското  gwele, старофризкото  lidza, старовисоконемското  ligen, liken, староисландското  lag, laga, шведското  laаgr, старогръцкото  lakkos, старопруското  longodiz, литовското  lignas, латвийското  luga, славянското  луг. /P-IEW/   Почти  пълно  препокриване  с  по-горното  lenke – долина. В  алтайските  езици, изходното  *làku/˜k`, монголското  *lag, тунгусоманчжурското  *lakti,*legdi, японското  *núká-r – кал.  /S-AE www.starling.rinet.ru/  Ностратически  паралели.

4.           лакърдия – лъжа, преувеличена  житейска история. В  тох./б/ l.yk – лъжа, lyakur, lyakwarwa – житейски  случай. /DA-DT-b/ В  алтайските  езици, изходното  *ĺăk`è, тюркското  *jek, монголското  *ǯeke-j, *ǯike-j, тунгусоманчжурското  *lāk, корейското  *nǝk, японското  *nǝkǝ – зло, дяволско. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  БЕР  думата  лакърдия  коята  има  сходен  смисъл  е  с  неизяснена  етимология. Други  я  свързват  с  турското  lākirdi – лъжа. /СИ-РРОД стр.232/  Без  да  отричаме тази  констатация, сходното  осетинско “ loka ligе” – дърта  лъжа,  показва  възможен  прабългарски  произход  на  лакърдия, с  тохарска  етимология. Виж  и  името  на  Локи,  герой  от  скандинавската  митология  характеризиращ  се  с  постоянните  си  лъжи. Локи  е  символ  на  лъжец, присмехулник, подлец. Пълен  аналог  на  осетинския  Сирдон  от  нартския  епос  и  алп  Коян  от  “Шан  кази  дастани”. В угрофинските  езици  откриваме  сходен  корен, в  лапландски  lokkat, фински  lukea, естонски  lükkama, мордвински  luv, манси  luv, хантски  loŋeita, унгарски  olvas, удмурски, коми  lyd, марийски  lu – мисъл, дума. /VS-ETD/

5.           ламъ, ломъ – блато.  В тох./б/ lyam, в  тох./а/ ly.m – воден  басейн. Д.Адамс  го  свързва  с  древногръцкото  liman – залив, воден  басейн. /DA-DT-b/ Но  предвид  районите  на  обитание  на  тохарите – Синцзян  и  Кансу, ясно  е  че  под  lyam,  трябва  да  се  разбира  блато, езеро. Интересната  старобългарска  дума  ламъ, ломъ  означава  блато. От  нея  произлиза  названието  на  град  Лом, български  вариант  на  античното  латинско Almus. Вл.Георгиев  свързва  Almus  с  латинското  ulmus – бряст. /ВГ-БЕО стр.44/  Старобългарското  ломъ  има  ограничени  славянски  аналогии. Използвала се  е  в  древноруски, от  руски  заето  в  полски, от  старобългарски  в  сърбохърватски, словенски   като  laim, със  значение  яма, изкоп, в  староруски – ливада, заблатено  място. От  този  индоевропейски  корен  е  и  общославянското  лемеж, литовското  le~meјis, латвийското  lemesis – плуг, рало, инструмент  разораващ  земята. /D-SIL/ Покорни  я  свързва  с  латинското  lama, илирийското  lymletoj, lamato, литовското  loma, латвийското  lama - блато.  В  ягнобски  loy, пущунски  lāj, персийски  laj, памирски  loy, гилянски  lej'ên, язгулемски  luy – тиня, кал. Аналогично в  лапландски  lámm'p, фински  lampi, естонски  lamm – блато, също  в  лапландски  lúxxt, фински  lahti, естонски, вепски  laht - залив. /VS-ETD/  В  баски  limuri, грузински  lam, свански  lāmb – влажно  място, кал. /БКС/ Във  вотякски  и  вепски  lumi – сняг, показват  паралел  с  албанското  lüma - река. Също, с  разширение  в  руски  суглинок, английски  loam, silt, slime, немски  lehm, schlamm, осетински  ælyg, ягнобски  gilič, кюрдски  и  пущунски  gil, талишки  gili, персийски  gel, памирски  gildůn, гилянски  gilgili, язгулемски  gêrud – глина, кал. /VS-ETD/ Селищев  посочва  албанското  lom – кал, като  старобългарска  заемка. /АС-СПА стр.188/ В  осетински  lami   означава  също  тиня, кал.  Прабългарската  етимология  на  ламъ, особено  при  наличие  на  пряк  тохаро-осетински  паралел, не  подлежи  на  съмнение.  Тохарското  понятие  е  заето  в  някои  алтайски  езици, протоформата  *lā̀mò˜a , тунгусоманчжурското  *lāmu  означава   воден  басейн. Монголското  *namug , японското  *nàmì, са  от  друг  корен,  старокорейското /когурско/  *nuami – воден  басейн. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  тюркските  езици, в  тюркменски  pylčyk, чувашки  pylčăk, гагаузки  balčyq, турски  balçıg, карачаевобалкарски  balčyq, татарски  balčyk, казахски  balšyk, узбекски  balčik, якутски  bylyyk, хакаски  palčax – глина, кал. /VS-ETD/  Названието  на  гр. Балчик  е  явен  турцизъм – глинест, кален  бряг.

6.           лани – понятие  за  време. В  тох./б/ laukan~n~e, laukar – в  течение  на  дълто  време. Понятие  за  време, производно  на  lauke, lau – отдалечаване.  В  английски  last – последен, отминал. Българската  дума  лани  означава  отминало  време, отминала  година  и  няма  славянски  аналози. Ст.Младенов  посочва  като най-близко  латинското  olli, olni – отминало  време. /СМ-ИБЕ стр.139/ Възможен  е  и  тохарски /прабългарски/ произход  на  думата.

7.           ланита, ланта – буза, страна  на  лицето, интересна  старобългарска  дума  за  лице. Думата  се  използвала  до  началото  на  20 в.  в  Пловдивско  и  Югозападните  Родопи. Няма  славянски  аналози. /СМ-ИС стр.323/  Оказва  се  че  думата  е  иранска  по  произход. В  ягнобски  lunj', персийски  lunj'td, шугнански  lunj', сариколски  lonj, вахански  lunj, сариколски  nurj – буза. /VS-ETD/  В  йидга  kelikon – лице. /IED/  Факт  безспорно  потвърждаващ  прабългарския  произход  на  ланита ! Известна  близост  показва  балтийското  старопруско  laygnan, староирландското  lecca  и  разбира  се  общославянското  lice, лице. В  хотаносакски  устни  е  osxa, като  българското  уста. В  санскритски  lambate, в  латински  labiae – устни. В  тох./б/ meli, melem, в  тох. /а/ malan – нос, буза, лице, lymine, в  тох./а/ lymem - устни. Етимологията  на  тохарската  дума  е  неизвестна. Вероятна  връзка  с  балтийското  mala – страна, или  староанглийското  mal/nt/ - мирис. /DA-DT-b/  Може  да  търсим  угрофински  произход, в  манси  mulum, лапландски  muejjne, естонски  muie, вепски  muhata – усмивка. /VS-ETD/  Старостин посочва  протоизточнокавсазското  mətə, бжежитското  и  хунзко  moto - лице. /S-YE www.starling.rinet.ru /  В  езика  на  баските  musu, limuru – нос, в  грузински  lam, свански  lāmb – нос  и  в  баски  loki, lokune, грузински  loq`a – бузи, слепоочия. /БКС/ Като  цяло в  названията  свързани  с  лице  и  нос  откриваме  също  общи  ностратически  корени.

8.           лапъ – тиня. В  тох./б/ lesāp – мокорта, пяна, заблатено  място. /DA-DT-b/  В  санскрит  silpa, lepayati, древнобалтийски  šlampu, древногръцки  klepos – лепкав, мокър. В  шугнански  ladаq, язгулемски  ladaš – лепкав. В  угрофинските  езици  има  преки  аналогии  в  манси  lapasi, удмурски  lap, марийски  lapid, фински  lapa, естонски  lapuh, мордвински  lipsuma, вепски  lopodema – влажен, в  манси  lims'i, läm, унгарски  leves, le, удмурски  lym, коми  lem, марийски  lümö, лапландски  limm, фински  liima, естонски  liim, мордвински  lem, вепски  l'em – лепкав, течен. /VS-ETD/  Сходно  с  българското  лепкав – мокър, влажен, лапъ – тиня. Заето  в  румънски  като  lip – кал, тиня. /БЦ-ИБЕ-2 стр.42/  Среща  се  в  руски  лепить, липкий, чешки  lepiti, словашки  leip, полски  lepic`, сърбохърватски  lijepiti, словенски  lep – лепкав, кален. /D-SIL/ В  алтайските  езици  Старостин  посочва  изходното  lepu, монголските  labku, lobku, тунгусоманчжурското  lebēn, корейското  n`p/h/, японското  numa – блато  и   близкото  по  значение  liubu, монголското  luw, тунгусоманчжурското  lū, японското  ni – кал, протоалтайското  *làjp`v, тюркското  *jạpɨĺč, монголското  *niɣa, тунгусоманчжурското  *labgān, *lipa, японското  *nàimpà-r/˜ia - лепкав. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  чувашки  лапа – кален, показва  алтайски  и  угрофински  паралели  и  евентуално  неславянски  произход  на  българското  лапъ. Ностратическа  етимология. В  български  се  среща  думата  локва  която  няма  славянски  аналогии. Покорни  го  свързва  с  латинското  lacus, старовисоконемското  lahha, съвр.немското  lache, скандинавското  lake, староисландското  logr, староирландското  loch, бретонското  lagen, галското  lagu, кимвърското  llwch – воден басейн. /P-IEW/  Но  пряката  аналогия  я  откриваме, естествено  в  осетински, където   лакъон  е  тиня, кал.

9.           Лариса – славянско женско  име. В  тох./б/ lare – любов. /DA-DT-b/ Думата  няма  пряк  български  аналог, но  се  открива  в  осетински  където  uаrz  е  любов. Заето  и  в  ингушки  като  ezarga – влюбена. /РИС/ Сравни  и  със  славянското  женско  име  Лариса  което  има  пряка  тохарска  аналогия – името  Lariška, означаващо  любима.

10.