2.           iарица – старобългарска  дума, означава  също  пшеница, а  зоб – овес, ечемик. Заето  в  румънски  под  формата  ieriţă – пшеница. /БЦ-ИБЕ-2 стр.48/  В тох./б/ ysāre – пшеница, зърно, yap - просо. Последното  се  доближава  до  алтайската  протоформа  a`jbo – трева. В  осетински  хоr – пшеница, кюрдски  herzin, талишки  arzyn, персийски  ärzan – просо, също  в  осетински  kær, кюрдски  garis, персийски  kärkas, кховарски   siri, искашимски  urwus, вахански  yrk, шугнански  vurvuth, йидга  yershioyoh – ечемик, овес. /VS-ETD/,/IED/  Сравни  и  с  българското  ярма – брашно, фураж  за  животни. В  хотаносакски  ārr, ārda, староперсийски  и  пехлеви  ārd, кушанобакгрийски  ardo, ardan, хоремзийското `rd`, кюрдското  ōrd, талишкото  orda, кховарски  juwari – зърно, брашно, меля. /Сh-DIV/  Също  в  ягнобски  orta, кюрдски  ar, пущунски  аrd, талишки  ordê, персийски  ard, гилянски  еrd, белуджи  ort – брашно. /VS-ETD/  В   алтайските  езици  arpa, тюркски  arpi, монголски  arbaj, японски  apa – ечемик, просо. Стеблин-Каменский  мисли  че  се  касае  за  заемка  от  иранското  arba – жито. Старостин  смята  че  арпа  е  собствена  изходна  алтайска  форма. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Виждаме  сходство  с  тох. уар – просо. В  български  зоб, в  осетински  sabar, немски  habar - овес. В  унгарски  zab – ечемик, овес  се  смята  за  старобългарска  заемка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.164/ Тохаро-осетино-/пра/българска  аналогия. Другата  форма  за  зърно, пшеница  в  тохарски  е  tano, tāno. Тя  показва  преки  аналогии  с  иранските  езици. В  санскритски  dhānā, протоиндоирански  dhahnah, авестийски  dānŷkarša, хотаносакски  dānā, староперсийски  dān, съвр.персийски  dāna, кховарски  ts`n, литовски  duāona, латвийски  duo~na – зърна  пшеница, хляб. В  ягнобски  don, кюрдски  dan, пущунски  dana, талишки  donê, персийски  dane, шугнански  důna, tcuin,  гилянски  dеne, язгулемски  danad, сариколски  duno – зърно, зърнени  храни, пшеница. /VS-ETD/ В  основата  е  протоиндоевропейското *dhH-neh – зърно, пшеница, хляб. Във  вахански  khok, шугнански  khǔsta, сариколски  khpik - хляб. /IED/ Сравни  с  българското  къшей – парче  хляб. В  енисейските  езици  tano – зърно, хляб, тохарска  или  иранска  заемака? /S-YE www.starling.rinet.ru/ 

3.           jазно – старобългарска  дума  означаваща  кожа. В  тох./б/ yentse – кожа. Дерксен  посочва  че  от  славянските  езици  се  среща  единствено  в  сърбохърватски. Ф.Буслаев  я  посочва  като  старобългарска  заемка  в  староруски   уснiе – кожа. /ФБ-ИХДЯ/  Най-близки  са  санскритското  ajina, ajiāna, протоиндоиранското  hajāina, авестийското  azina  - кожа, hayah – козел, литовското  ojiënis,  древноиталийското  haedus, келтскто  cit, английското  goat, арменското  je,  - козел. /D-SIL/,/VS-ETD/,/L-IAIL/  Като  най-близка  аналогия  Лубоски  посочва  староцърковнославянското  /разбирай  старобългарското/  jазно. Също  в  тох./а/  ās, тох./в/  aas.iye, средноперсийски  azak - козел. Може  да  мислим  за  тохарски  паралел  на  старобългарската  дума. В  ингушки  bož – козел. /РИС/ Но  това  е  осетинска  заемка, в  осетински  boz, ягнобски  vuz, кюрдски  bizin, пущунски  bêz, талишки  byz, персийски  boz, шугнански, язгулемски  vaz, сариколски  bûč – козел. /VS-ETD/В  някои  тюркски  езици, в  киргизки  bulgaary, тувински  bulgaar, узбекски  bulg'ori, казахски  bylg'ary  означава  обработена  кожа. Също  в  карачаевобалкарски  bulg'arg'a, татарски  bolgau, казахски  bülau, тюркменски  bulajlamak, тувински  bulgaar, якутски  bulkuj, хакаски  pulg'irg'a, киргизки  bulgoo – вълна, козина, общотюркски  balak - панталони. /VS-ETD/  Няма  абсолютно  никакво  основание  да  го  свързваме  с  българския  етноним. Тази  игра  на думи  произлиза  от  ностратическите  корени  на  понятието  за  кожена  торба, обработена  кожа, козина. В  плен  на  такава  заблуда  е  П.Добрев.  Той  смята  че  разпространеното  в  Изтока  название  на  кожения  юфт  булгар, познат  на  сирийците  като  блехеро  и  в  Италия  като  булгаро, отразява  българския  етноним, показващ  високите  кожарски  умения  на  прабългарите. /ПД-СПБ стр.149/  Ако  беше  така  изилиза  че  в  дълбините  на  палеолита, преди  разпадането  на  ностратическото  езиково  семейство  е  имало  обособени  „българи – кожари” което  е  пълен  исторически  абсурд. В  английски  bag – торба, bulk – денк, товар, bulge – издут чувал, в  ирландските  митове  Фир-болг  са  митичен  народ  заселил  се  на  острова, в  буквален  превод  „хората  с  торбите”  от  ирландското  bolg – кожена  торба  и  нямат  абсолютно  нищо  общо  с  българи, както  наивно  мислят  някои  невежи  дилетанти. В  новогръцки  βούλγί – кожена  торба, заимствано  в  български  като  вулгия, вулия – кожена  торба. /СИ-РРОД стр.61/  Също  в  средноирландски  bolgach – кожена  торба, кимвърски  bol, bola, boly, съвр.английски  belly, готски  balgs, холандски, немски  balg, немски  bauchinne, в  скандинавските  езици  bälg – търбух, корем, в  преносен  смисъл  мях, галски  bulga, старовисоконемски  balg – кожена  торба, староисландски  belgr – обработена  животинска  кожа. /P-IEW/  Също  в  немски  bulge, фризки  belga, английски  belgan, скандинавски  bolginn – оточен, подут. В  кюрдски  batin, персийски  botun, гилянски  bеtên – търбух. /VS-ETD/  В  кховарски  balu – кожен  мях. В  латински  bula – мехур. В  езика  на  баските  bul/h/ar – гръден  кош. В  български  се  среща  неславянската  дума  беля – одирам, свалям  кожа, обвивка. Ст.Младенов  посочва  румънското  beli – беля, одирам, като  старобългарска  заемка. /СМ-ИБЕ стр.71/  Заета  е  в  румънски  като  аналогичното  по  значение  beli. /СМ-ИБЕ стр.71/  Възможно  е  в  основата  на  индоевропейските  понятия  да  стои  корена  bul – бивол, а  в  алтайските  езици  bul, bulan – елен, налогично  на  jазно, ajina, yentse – кожа  и  hayah – козел. Покорни  въстановява   протоиндоевропейското  bhіўg^o- , bhukko-s – козел, бик. В  немски  bock', старовисоконемски  bucca, староисландски  bukkr, bokkr, bokki, средноирландски  bocc, pocc, новоирландски  boc, poc, кимвърски  bwch, корнуелски  boch, bugh, бретонски  bouc'h, балтийски  bukti, древногръцки  bukths, латински  bukka,  санскритски  buzni, pugv, puwgava, авестийски bіza, новоперсийски, таджикски, арменски buz, bux, памирски  buč -  козел, бик. /P-IEW/  В  осетински  boz, ягнобски  vuz, кюрдски  bizin, пущунски  bêz, талишки  byz, персийски  boz, шугнански  vaz, язгулемски  vaz, сариколски  bûč – козел. /VS-ETD/ Сравни  този  корен  с  алтайското buqa, buka, buga – бивол,  buzaa, buzov, byza – теленце, в монголски bugur – бик, в  протоалтайски *biōrū, тюркски  buŕagu, монголски *biraɣu, тунгусоманчжурски *biaru, корейски *puruk, японски *pítú-nsí – теленце, протоалтайското *p`ŏk`i /-ŕv/˜-e/, тюркското  *öküŕ, монголското  *hüker, тунгусоманчжурското  *pukur, *pukun – вол. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  езика  на  баските behi – крава, в  грузински  puri, менгрелски  puζi, свански  purw, протокартвелски  purcci – крава. /БКС www.euskara.narod.ru / В  осетински  откриваме  bogæ, кюрдски  box'e, таджикски  bua – бик. В  една  българска  детска  словесна  игра  се  казва: “бухере-вегере  покажи  си  рогцата, черни  ли  са, бели  ли  са”. Става  дума  за  охлюв. М.Москов   я  преважда  като  “бикче-волче”. Той  търси  връзка  с  алтайските  понятия, монголските  bugur/ükür т.е.  бик/вол. /ММ-ИБХ стр.86/  Напълно  равностойно  може  да  преведем  бухере-вегере  с  осетинското  bogæ – бик  и  чувашкото  vakar – вол, кховарското  vâçar, осетинското  wæs, ягнобското  wasa, пущунското  vuz, персийското  go-was, язгулемското  wůs, сариколското  wišk – теле. В  манси  pašti, хантски  pèzs, удмурски  pužej, коми  pežku, марийски  püčo – елен, манси  v'ösi, унгарски  űszö, коми  už, марийски  vaza, фински  vasa, естонски  vasikas, вепски, мордвински  vaza – теле, бик. /VS-ETD/ Аналогично  е  изходното  алтайско *pŏgv/˜u/, тюркското *bugu-ra, монголското *bojir, тунгусоманчжурското *pegu/le/ - елен. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  крайна  сметка  славянското  бик, английското  bull, марийското  püčo са  равностойни  по произход, а  не  производни  на  алтайското  buga! Пример  за  ностратическо  родство, показващо  развитието  на  названиятя  на  животните, започнали  още  в  общата  палеолитна  прародина  на  ностратическото  езиково  прасемейство. Сравни  също  тувинското  и  якутско  buur, киргизкото  buura – лос, камила  с  балтийското  briedis, древногръцкото  brendon, старонемското  brund – елен  и  английското  fur, авестийското  varānā, иранското  pur, кховарското  w'n, санскритското  іārn·ā, pula, древногръцкото pulliges, lbnoj латинското  lana, келтското rul, славянското  руно – козина, английското  wool, немското wolle, литовското  viëlna, хетското  hulana – вълна, авестийското  varāsa, средноперсийското war, согдийски  wrs, съвр.персийски  gurs, санскритското vaālsāa, славянското  власъ, латинското  pilos - косми. /L-IAIL/  В  тохарски  wlamske  и  аналогичното  осетинско   falman – мек, нежен, тохаро-осетинска  аналогия. В  английски  pelt, немски  fell – кожа. В  угрофинските  езици, в  коми  vol', фински  villa, вепски  vil – козина, в  марийски  üp, лапландски  vùppt – косми, също  в  манси  al'at, удмурски  vales, коми  vol' - кожа. /VS-ETD/  По  същия  начин  може  да  свържем  славянското  мях, мех, литовското mai~šhow, латвийското maëiss, нордическото /скавдинавско/ meiss – кожена  торба, със  санскритското  mes·aā, протоиндоиранското  maiš, авестийски  maеš, хотаносакски  min~a, персийски  meš, кховарски  'mh, mhnyў, пущунски  maј, miј, шугнански  maў – овца, овен. /L-IAIL/  За  палеолитния  човек  животинската  кожа  е  основното  средство  за  изготвяне  на  дрехи, торби  и  пр., а  кожарството  е  един  от  най-древните  занаяти. Също  може  да  посочим  тохарското  puk, санскритското  puccha, paāksman, протоиндоиранското  pacāčman, авестийски  pačna, староперсийското  pačm, осетиннското  fæsm, йидга  pāўm, сангличи  pām, съвр.иранското  pūk, арменското  p'uk, древнобалтийското  paustis, древногръцкото  jusa, plkojn,  келтското  foa, славянското  пух, пушисты – козина, вълна  и  общоиранското  post – кожа, откъдето  е  българското  постули  - кожени  панталони, пощя – почиствам  кожата  и  косата  от  паразити, букли - къдрици.

4.           йордань – родан, колело. В  тох./б/ yerkwanto, yerter, в  тох. /a/ wārkānt – колело. В  санскритски  raātha, протоиндоирански  hratha, авестийски  raiёiia, староперсийски  u-raёa, raёara, средноперсийски  rah, rah-g, съвр.персийски  rah, хотаносакски  rraha, староирландски  roth, старовисоконемски  rad, протоиндоирански  *hrot-eh – колело, кола. /L-IAIL/ В  осетински  уардон, вардон  /wærdon/ – колело, кола. Заета  от  осетински  в  ингушки  където  vorda – кола. /РИС/  В  чувашки  urta – кола, показва  явен  осетински  паралел. В  български /Хасковско/ на  родана, домашен  уред  състоящ  се  от  голямо  колело, използван  за  обработка  на  прежда,  се  казва  йордань. Връзката  уардон-йордань  е  очевидна.

5.