2.           купе, кюпе – прабългарска  название  на  ризниците, което  П.Добрев  свързва  със  санскритското  kupa – метал, източнокавказкото  куба – ризница. /ПД-ЕАКБ стр.25/  В  старобългарски  куякъ – ризница. /ФБ-ИХДЯ/  В  кховарски  cama - метал, протоиндоиранското *cimara – мед, червеникавожълт  метал. В  гръцки  κύανος – тъмносиня, закалена  стомана, в  литовски  švinas – метал, дало  руското  свинец, словенското  svinec – олово, сивосин  метал. /СМ-ИБЕ стр.196/  В  тох./б/ kaswo – възпаление  на  кожата, /проказа?/ думата  е  посочена  сред  списък  на  болести. Д.Адамс  свързва  етимологията  и  със  старовисоконемското  haso, haswa, старонорвежкото  hoss – сив, светъл, белезникав. Той смята  че  тохарската  дума  означава  бляскав, със  зачервена, или  сивобледа  бляскава  кожа. В  санскрит  kapoāta, староперсийски  kapautaka, средноперсийски  kabyd, съвр.персийски  kabitar, хотаносакски  kavita, искашимски  kabut – сив, сивосин. /L-IAIL/  Във фински  hopea, естонски  hõbe, вепски  hobed – сребро. Също  в  арменски  sep, персийски  cop, čob, санскритски  sepa, латински  cippus, древногръцки  skipton – блед, белезникав.  /VS-ETD/  А.Бурыкин  посочва  в  чжурчженски /староманчжурски/ hu-p`oh, тунгусоманчжурски huba, монголски xuba/n/, китайски hu`po` - кехлибар. /АБ-МТЗЧПwww.zaimka.ru/ethnography/burykin14.shtlm/ Старостин  посочва  протоалтайското  *ki̯ójbu, тюркското  *kuba, *koba, монголското  *kubakaj, тунгусоманчжурското  *kiaba,  японското *kú-i – светъл, блед. /S-AE www.starling.rinet.ru/  П.Добрев  посочва  кавказките /аварски/ кхоб, кхобаб, цахурски  кыбына – жълт, светъл. Ог  същия  корен  е  названието  на  р.Кубан – жълта, както  китайското  Хуан-хе, жълта  река. /ПД-САХ стр.82-83/  Виждаме  ностратическите  корени  на  едно  понятие  означаващо  светъл, сив, блед, светложълт. Оттук  идва  названието  куба  с  което  са  наричани  куманите – кехлибарени, жълтоглави, русокоси. Самото  название  кумани – от  алтайското  кум – пясък, с  пясъчни, светли  коси. Изобщо  определения  аналогични  на  сери  и  сири – жълтокоси. А.Бурыкин  посочва  в  чжурчженски /староманчжурски/ hu-p`oh, тунгусоманчжурски huba, монголски  xuba/n/, китайски  hu`po` - кехлибар. /АБ-МТЗЧП  www.zaimka.ru/ethnography/burykin14.shtlm /  За  купе – ризиница, може  да  посочим  и  по-далечна  алтайска  аналогия /по  Старостин/, изходното  алтайско  k`p, тюркското  k.puk, kabuk, чувашкото  xoba, монголското  qau-da-sun, корейското  kaph-r, японското  kapa – обвивка, кора, кожа. Аналогично  е  санскритското  chavā, протоиндоиранското  scau, латинското  qutis - кожа. /L-IAIL/ В  пехлеви  kālbōd – телесна  обвивка, kashawag - костенурка. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Ностратически  корени. Смятам  че  индоиранската  етимология  е  най-вероятна. Както  съобщават  византийските  хронисти  българската  войска  на  кан  Крум  е  била  цялата   обкована  в  желязо, т.е. с  метални  ризници.

3.           Курти – българско  неславянско  име, срещало  се  през 16 -17 в. като  Курд, Курт. /ВС-КПАБ стр.263/  Хурса – митичен  Бог-ковач.  В  тох./б/ karkar*, в  тох. /а/  karste - твърд, черупка  на  рак, броня. /DA-DT-b/  В арменски  kurd, в  иранските  езици  karto, санскритски  karkara, протоиндоирански  *kakkhata, палийски  khara, хотаносакски  karkor.i, кховарски  kāu`ar, древнобалтийски  krañtas, латински  cancer, древногръцки  karkinos, келтски  carrac, немски  hart, английски  hard, славянски /руски/ черствий, крут – твърд, неподдаващ  се, устойчив. /VS-ETD/ Това  е  основното  качество  на  метала. В  осетински  kurt – ковач, аналогично  на  персонажа  Хурса, богът-ковач  от  “Сказание  за  дъщерята  на  Шан”. При  савирите  богът-ковач  се  е  наричал  Коар, сходно  с  кховарското  kāu`ar - твърд. Българското  име  Курт, Курти  явно  е  означавало  ковач. В  осетинския  епос  Курталагон  е  божественият  ковач, изковаващ  вълшебните  оръжия  на  нартите, аналогичен  на  Хурса. В.Абаев  свързва  курт  с  арменското  krak – огнище, огън. Но  по-близко  е  осетински  kærd, k`yrd – пещ. Сходни  са  в  балтийските  езици  kurti, санскритски  kudayati, иранското kыre, древногръцки  keramos, латински  carbo, немски  hauri, herd, келтски  hyrr, славянски /руски/ курит – гори, пуши, огнище. /VS-ETD/  П.Добрев  посочва  ваханското  кэрс – метал, желязо, а  в  чувашки  хурс  е  стомана. /ПД-САХ стр.45/  Ф.Буслаев  посочва  старобългарската  заемка  в  староруски  харалугъ – стомана. /ФБ-ИХДЯ/  Също  в  осетински  gъrzaræ – твърд, gorda, gurda – стомана. Сходни  понятия  откриваме  в  угрофинските  езици. В  манси  kört, хантски  kárt, унгарски  kard, удмурски  kort, коми  kört, лапландски kurtńo, фински  karrt - желязо. /VS-ETD/  В  баски  gorro, протокартвелски  *kward-eml, грузински  grd-emli, мингрелски  kuamuri, в дагестански  korta, kurta, kwarta – чук. /БКС/ Можем  да  мислим  ностратическо  понятие. От  същия  корен  е  тохаро-иранското  kerte/kart – меч.

4.           купавъ – старобългарска  дума  означаваща  скъп, желан, Кубрат – прабългарско  владетелско  име, купам  че – диалектен  израз, означаващ  добре  че.  В  тох./б/ kāp, kāw, kāpān, kāwān~n – желание, стремеж, копнеж. /DA-DT-b/  Виж  галското  vercobius, староирландското  cob – щаслив, успешен. Сходни  са  и  шугнанското  cōw, сариколското  caf, осетинското  cævæg – урожай, приход. /VS-ETD/ В  иранските  езици, в  осетински  иронски  kowyn, koywd, дигорски  kowun, kuwd – помен, молитви  към  боговете, религиозно  тържество, пущунски  cwab/m/ - страст, селно  желание, стремеж, хоремзийски  kwby`k – благочестие, въздържание  от  светски  съблазни. /Ch-DIV/ Във  връзка  с  осетинските  форми, П.Добрев  посочва  споменатото  от  Теофан  Изповедник  название  на  народното  събрание  при  българите, когато  се  взимат  важни  решения, кувент – ΚΥΒΕΝΤΟΣ. Авторът  посочва  келтското  coveth – събирам  се. /ПД-ЕАКБ стр.25/  При  франките, както  съобщава  Айнхард, народното  събрание  също  се  е  наричало  конвент, където  се  е  избирал  краля. /Э-ЖКВ www.vostlit.narod.ru / В  староруски, Ф.Буслаев  посочва  старобългарската  заемка  купавъ – желан. /ФБ-ИХДЯ/ В  санскрит  kuāpyati, латински  cupiae – желая, стремя  се, Kupidon – латинското  име  на  Амур – бога  на  любовта, сабинянски  cuprum - стремеж, общославянски  kupiti – придобивам, купувам, българското  копнея – желая, староирландски cobra, kuprāt – желан, хубав, харесван. Сравни  последното  с  прабългарското  име  Кубрат. Етимологията  на  Кубрат  е  разгледана  от  В.Бешевлиев. Името  естествено  няма  тюркски  аналози. К.Мюленхов  го  свързва  с  авестийското  huroda – хубав, красив. В  осетински  kurdiat – надарен. Според  В.Мюлер  произлиза  от  авестийското  hvar –  слънце  и  осетинското  uta – легло. Фасмер  го  свързва  с  авестийското  hu-urvada - приятел, а  Юсти  посочва  смислово  сходното  hva-urvada – обичан, имащ  приятели. В.Абаев  предлага  друго  смислово  тълкуване, от  осетинските  xor – слънце  и   wac – дума, слово, т.е.  “предвестник  на  слънцето”. Фасмер  го  свързва  с  авестийското  haurvati – пазя. От  старобългарската  форма  Коуъртъ, според  Бешевлиев, би  следвало  че  оргиналното  произнасяне  е  било  Коувратъ, аналогично  на  гръцкия  запис  Κούβρατος. /ВБ-ИЕП/ От  посочените  примери  и  пълното  съвпадане  със  староирландската, келтска  форма, логично  е  да  свържем  Кубрат  с  обичан, желан, закрилян, имащ  приятели. Що  се  отнася   за  копнея, копнеж, също  може  да  търсим  неславянски  произход, думата  отсъства  от  руски. От  друга  гледна  точка, представлява  интерес  авестийското  haurvati – пазя. Названието  е  идентично  с  етнонима  хървати. Те  са  славянски  народ, но  в  последните  години  в  Хърватия  се  лансира  теорията  че  етгогимът  им  е  ирански, най-вероятно  свързан  с  аварското  господство. Напълно  вероятно  е  аварите  които  са  използвали  подчинените  славянски  племена, да  са  наричали   някое  от  тях  хорвати – пазачи, охранители  на  границата, както  първоначално  жужаните  в  Центр.Азия  са  наричали  подчинените  им  южни  хуни /предците  на  тюрките/ – turgut, означаващо  пазач, в  последствие  станало  етноним – тюрк, турк, тюркут. Разбира  се  в  хърватския  случай  трябва  да  отчитаме  и  силните  политически, антисръбски  настроения  сред  хърватската  научна  общественост, стремящи  се  към  максимално  раздалечаване  от  сърбите.

5.           Куцар – българско  име, куцовласи – българско  название  на арумъните. В  тох./б/ kutsi – бял, чист, свят. Името  на  Куча  отразява  това  значение. /DA-DT-b/  Близко  по  значение  са  латинското  scindo, старонемското  scito, келтското /кимвърско/ gwynn, древнобалтийското  skits, английското clean, санскритското  chinatti, древногръцкото  skizw, арменското  chinatti, тракийското  kist/a/, осетинското  kaz, кховарското  kas`ara, протоиндоиранското  *kas-i-ra  – бял, чист. Сравни  старобългарското  скит – манастир  с  балтийското  понятие  skits – чисто  място. Българското  име  Куцар  според  В.Стоянов  се  среща  и  при  куманите  като  Кучар, на  което не  може  да  даде  етимология. /ВС-ИИСС стр.264/  Всъщност  идентично  име  имаме  при  осетинците. Двама  от  участниците  в  Освободителната, за  нас  Руско-турска  война  1877-78 г. са  кавалеристите  Куци Цалоев  и  Куцыр Майрамукаев. /СОУРТ-1877-78гг.www.aors.narod.ru/  П.Добрев  посочва  чеченското  куц – външен, за  да  обясни  понятието  куцовласи. /ПД-ЕЬКБ стр.102/ В  българските  народни  песни  територията  на  Влашко  се  нарича “Земята  Каравлашка”, т.е.  Черно Влашко. Цветовата  символика  бял-черен  е  типична  за  българите. Тя  отразява  посоките  на  света  изток-запад, север-юг. Българската  топонимика  е  богата  на  такива  примери: р.Бели Дрин – р.Черни Дрин, р.Бели Тимок – р.Черни Тимок, р.Бели Искър – р.Черни Искър, р.Бели Осъм – р.Черни Осъм, Белград – Чо/р/нград / в  Трансилвания/, Бяло море – Черно море. Белият  цвят  се  свързва  с  изток  и  юг, а  черен – със  север  и  запад  отразяващи  изгрева  и  залеза. Така  каравласи  са  северни  власи, а  южните  власи  са  всъщност  куцовласите. Куцовласи  явно  е  във  връзка  с  kutsi – бял, бели  власи. Те  обитават  Южна  Македония  и  Тесалия. Тиражираната  от  официалната  румънска  историческа  наука  теория  че  власите  и  молдавците  са  преки  автохтонни  потомци  на  латинизираните  даки, не  отговаря  точно  на  истината. Дакия  е  завладяна  от  император  Траян. Тя  е  в  рамките  на  Рим  за  около 100  години. В  271 г. по  времето  на  император  Аврелиан, под  натиска  на  готи  и  вандали  римските  колонисти  напускат  Дакия  завинаги. Част  от  тях, включително  и  романизирани  даки  се  заселват  в  по-южните  части  на  Балканския  п-в, в Тесалия, Македония. В  Дакия  се  установяват  готите, по-късно  прогонени от  хуните. Хуните  са  унищожени  първоначално  от  гепидите  и  по-късно, довършени  от  прабългарските  племена /оногури, савири/ в  463 г. След  558 г.  Дакия  е  под  властта  на  аварите  и  котрагите, а  след  681 г. е  част  от  Новата  Дунавска  България. След  804 г. Кан  Крум  присъединява  източните  аварски  земи  до  Средния  Дунав. Българската  власт  тук  се  запазва  до  идването  на  унгарците, по  времето  на  цар  Симеон, а  във  Влашко – до   падането  под  византийска  власт  в  1018 г. В  епохата  на  византийското  владичество  Влашката  равнина  е  ветровито  място  през  което  преминават  печенези, узи, кумани  а  впоследствие – татарите. По  време  на  ІІ  Българско  царство, Влашко  до  13 в.  е  част  от  нашата  държава, причина за  постоянни  сблъсъци  с  Унгария, особено  за  областта  Мало  Влашко  или  Северински  банат, достигащ  от  Карпатите  и  Железни  врата  до  р.Олт. За  пръв  път  власи  са  фиксирани  от  източниците  в  1210 г. когато  унгарският  ишпан  на  Себен /Сибиу/  помагал  на  българския  цар  Борил  да  подчини  под  своя  власт  секеите /секелите/, власите, печенезите  и  саксите /немски  заселници-ру