2.           кратуна, картуна – кух съд. В  тох./б/ kerā, kerunta, в  тох./а/ karel – барабан, също kumpak - барабан. Д.Адамс  го  извежда  от  санскритското  karuām, протоиндоиранското čaru, староирландскити  coire, староанглийското  и  старонорвежкото  hwerm – чайник, тенжера, съд. /DA-DT-b/  Също  в  санскритски  caruā, проноиндоирански  čaru, пущунски  kāra, kworā – кух  дървен  съд. /L-IAIL/ Аналогично  е  чувашкото  kurka – съд. В  български  се  среща  думата  кратуна, диал. картуна  използувана  в  миналото  и  за  битови  нужди  като  съд. Вл.Георгиев  я  свързва  с  латинските  cortuna – кръгъл  съд, котел  и  lagōna – шише  с  тясно  гърло и  широк  корем, навлезли  в  български  около  8 в. Думата  няма  славянски  аналогии. /ВГ-ВБЕ стр.46/  Тохаро-иранската  етимология  е  по-вероятна. В  осетински  kusk, кюрдски  kuza, талишки  kuze, персийски  kuza, памирски  kūzā - чаша  и  е  аналогично  на  българското  диалектно /Хасковско/ кишкиль – чаша. /VS-ETD/ Българската  дума  за  барабан  е  тъпан. Освен  с  тумкам – удрям, може  да  посочим  осетинското  tæpæn, ягнобското  toba - плосоък. /VS-ETD/

3.           крето – диалектна  дума  означаваща  уважение.  В  тох./б/ krentauna – достойнство, уважение, производно  на  тох. krent – хубав /кръшен/, в  тох./а/ krant - радостен. /DA-DT-b/  В  осетински  kæard – радост, kurdait – даровит. Сравни  с  Коуртъ  от  „Именика  на  българските  канове”  името  с  което  е  наречен  Кубрат. В  диалекта  на  с.Самуилово  Старозагорско  крето  означава  уважение, напр: “ имам  му  крето” – имам  му  уважение. Възможна  тохарска  етимология. Също  в  санскритски  kayamaka, общоирански  ka, арменски  kom, древнобалтийски  kamaros, латински  carus, немски  hure, келтски  caraim – харесвам, удоволствие, уважение. /VS-ETD/  В.Стоянов  посочва  българското  име  Курдяр, отбелязана  в  турските  регистри  от  15 в. Той  го  свързва  с  пущунското  kirdār, персийското  kerdār – добър, с  добро  поведение, създаващ  добро. /ВС-КПАБ стр.263/  Посочените  примери  са  от  същия  корен, както  и   kæard. Възможно  от  същия  корен  е  името  Кидар, носено  от  първия  ефталитски  владетел, Кидоло  на  китайските  хроники.

4.           крити – старобългарска  дума  означаваща  купувам. В  тох./б/ karyor – покупка, печалба, karisāke – плод, урожай, kryottau - търговец. В  санскрит  kr-nāti, староирландски kreno, литовски  ktiens, кимври  prene, староруски  крънати – търгувам. /Р-IEW/ В  пехлеви  xīr – богатство, в  съвр.персийски  xar-dan - търгувам. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  ягнобски  xarīd, кюрдски  kerin, пущунски  xarid, талишки  hyrie, персийски  xärid, шугнански  xarīd, язгулемски  xarit, сариколски  xirman – купувам. /VS-ETD/  В  палийски  kiriya – нещо  направено, произведено. Виж  също  кушанобактрийското  cir - купувам, cirso, cirsago - покупка, осетинското  arxajn, arxsajl, санскритското  krayi - купувам, авестийското  xrap, парачи  kherāw - присвоявам. /Ch-DIV/. Разчитайки  прабългарски  надпис  от  Мурфатлар:”жупан  и  имает  Георги  онц  тебе  естяк  кръйн  и  режет”, като “жупанът  и  попечител  Георги  обеща /дари/ 18 /или  80/ жълтици”. /ПД-ККП стр.65/ Думата  крын  означава  жълтица. Може  да  го  свържем  с  karyor – покупка. Общославянското  коръкъ  означава  мярка. В  руски  корец, чешки  kornec, словенски  korac, сърбохърватски  koerac, българското  корито – кош, голям  кух  съд, мярка. От  същия  корен  е  българското  крина – мярка  за  жито, използвана  в  разменната  стокова  търговия. /D-SIL/  По  същия  начин  възниква  гръцкото  драхма. Първоначално  е  мярка  за  зърно. В  алтайските  езици  kiaru, тюркски  gerge, монголски  kara, тунгусоманчжурски  kor-pi, корейското  kari – потребност, а  протоалтайското  ke`ro,  тюркското  kargan, монголското  kerig, тунгусоманчжурското  xeri – означава  възнаграждение. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Виждаме  наслагване  на сходни  индоевропейски  понятия  с  ностратически  корен. В  български  кирия – плата, наем, кяр – печалба   в  БЕР  се  свързва  с  турското  kira, kirap  като  турска  заемка  от  арабски. Друго  мнение  е  че  произлиза  от  персийското  kār – печалба. /СИ-РРОД стр.168/  В  гръцки  и  румънски  думата  се  смята  за  българизъм. Сходството  с  тохарското  и  иранското  понятие  поставя  под  съмнение  арабската  основа. По-вероятно  е  да  бъде  тохаро-иранска   заемка  в  турски, или  собствена  алтайска  дума. Българската  дума  кяр – печалба  се  смята  за  турцизъм, но  се  среща  в  персийски, арумънски  и  алабански  със  значение  на  занаят, доход.

5.           крон – прабългарска  титла, крондиръ – старобългарска  дума означаваща  кана. В  тох./б/ kuntisāke, kunti, в  хотаносакски  kun.d, xa~ndr – малки  съдове, бъклица. /DA-DT-b/ В  санскритски  kiqn, kahina, casaka, арменски  casak, персийски  casa, древнобалтийски  kiosi, латински  caucum, древногръцки  kauka, келтски  cuach, кимвърски  hanav, немски  schalle, английски  cup – чаша, също  в  согдийски  c`ntk, c`ntq – пия, питие, в  осетински  дигорски  cund – пия, в  сариколски  cenэk - чаша. /Ch-DIV/,/IED/  Ф.Буслаев  посочва  чванъ, чванецъ – кана, като  старобългарска  заемка  в  староруски. /ФБ-ИХДЯ/  Българското  кана, каничка  няма  славянски  аналогии. БЕР  посочва  етимология  с  латински  през  румънски. Можем  да  мислим  и  за  директна /тохарска  или  особено  хотаносакска/ етимология. Б.Цонев  посочва  унгарските  kondér – кана  като  заемка  от  старобалгарски  кондеръ, крондиръ – кана  и  kanso - канче. /БЦ-ИБЕ-2 стр.167/  Това  обяснява   напълно  значението  на  прабългарската  титла  крон – чашник, виночерпец. Твърдението  че  крондир  е  гръцка  заемка – κροντήί, е  невярно. /СМ-РРОД стр.221/  Старогръцката  дума  за  чаша  е  krater. Старобългарският  произход  на  думата  и  тохаро-иранските  анарлози, показват  че  по-вероятно  гръцкото  понятие  е  заимствано  от  български.

6.           Крум – прабългарско  владетелско  име, грумъ – старобългарска  дума, означаваща  буца пръст. В тох./б/ kwar, kurm, gurm, в  хотаносакски  gulma – изпъкналост, хълм, kw.r, kur - масивен, голям, старши, почитан. /DA-DT-b/ В  старобългарски  грумъ, грумка – голяма  буца  пръст, заета  в  румънски  като  grum – буца. /БЦ-ИБЕ-2 стр.40/ Понатието  е  ностратическо. Открива  се  в  тюркските  езици, в  киргизки, хакаски, казахски, южноалтайски kür, тюркменски, турски, гагаузки  gür, карачаевобалкарски  gur`, чувашки  чувашки  kĕrĕ – голям, масивен, тлъст. /VS-ETD/ Старостин посочва протоалтайското *k`ori, тюркското *korum, монголското *küri, kürmen, тунгусоманчжурското *xurē, корейското *kòráŋ, японското *kùrùa/˜-rua^/ - хълм, скала, стръмен  склон или  бряг. /S-AE www.starling.rinet.ru/  В  баски  garai – висок, gogor – твърд, k/h/arri – камък, в  протокартвелски  q`or, грузински  m`qari, мингрелски  mangar, свански  garwa - камък. /БКС/  Също  сравни  хотаносакското  gulma – изпъкналост, хълм, с турското  jilma /юлма/ - хълм, склон, надолнище, познато  в  български  като  турцизъм. Тохарските  kurm, gurm  са  аналог  на  общоиранското  gar, ghar – планина. В  корнуелски  gwartha – височина. П.Добрев  посочва  персийското  grum – скала. В  ягнобски  gurra – скала, голям  камък. /МА,ЕП-ЯТ/ В  нуристанските   езици   krum – покрив. /ИТ-ПБЕ стр.76/  В  санскрит  grāma – село. Оттук  върховното  им  божество  се  нарича   Крумуй. Тези  примери  показват  етимологията  на  българското  име  Крум – голям, масивен, почитан. В  осетински  се  среща  име  на  род  Курмтæ – Крумови. С  хотаносакската  форма  пряко  може  да  свържем  идентичното, българско  диалектно  глама – голяма  скала, хълм, висок  рид. /СИ-РРОД стр.85/ Може  да  посочим  още  осетинското  egæu, кюрдското  xeylî, персийското  koloft, xejli, гилянското  kuluft, xeyli, ягнобското  gulu, guli, язгулемското  xilok, шугнанското  gula, искашимското  gul, хуфското  и  рушанско γulla, сариколското  gul, xeyli, ваханското  ghǔrt, палийското  garuka – голям, масивен, тежък. /VS-ETD/,/IED/  В  ягнобски  galbala – много. /МА,ЕП-ЯТ/  В  рушански, хуфски  γal - още, γalaba - победа, в  калашки  gaba,  пущунски  ghat – голям, ghal – крадец, т.е. присвояващ, gattem – победа, сравни  с  българското  гудя, угаждам. /ВС-РХТ/ Сравни  също  с  турцизма  от  ирански  произход  калабалък – много  хора. Коренът   gal  е  с  ностратически  произход, в  шумерски  означава  голям, сответно  lu-gal – голям  човек, или  цар, предводител. В  английски  heavy, немски  schwerig – тежък. Българската  дума  голям  не  е  от  славянски  произход. От  старобългарски  е  навлязла  в  староруски  големий, старочешки  holemy, полски  golemy  и  сърбохърватски  goelem. /D-SIL/ Но  бързо  излиза  от  употреба, защото  е  нетипична  за  славянските  езици  дума, различна  от  общославянското  велик – голям. В  руски  заменена  от  большой. Виж  топонимите  Великополша, Великорусия, както  и  повсеместното  разпространение  на  “велик”  в  сръбската  топонимия. А.Селишчев  отбелязва  че  голем/голям  е  широко  разпространен  като  топоним  в  Южна  Албания  и  Поморавието. Дори  в  Пелопонес  съществува  село  Γχολέμιον, с  явен  български  произход  на  топонима. В  италианските  средновековни  документи  е  отбелязано  че  албанските  владетели  се  наричали  с  прозвището  Γουλάμος, Golem, преведено  като  Grande. Виждаме  че  голям, големец, т.е. феодал, благородник,  е  старобългарска  заемка  в  средновековния  албански. /АС-СНА стр.266-267/  Големец  се  явява  пряк  семантичен  синоним  на  боил, боляр, като  и  двете  понятия  са  от  безспорен, източноирански  произход.

7.           крън, кърно, кърнорог – животно  със  счупен  рог  или  отрязано  ухо,  кърнак – скопено  прасе, диалектни  български  думи посочени  в   БЕР. Те  изхождат  от  старобългарското  крънъ, окрънити – увреден. БЕР  посочва  широки  аналогии  с  авестийски, немски, гръцки, сърбохърватски. Заета  в  руски  /диалектно/  като  корнать. И  в  румънски  като  cărn, cărnog – крънъ, животно  със  счупен  рог. /БЦ-ИБЕ-2 стр.15/  Връзката  с  българското  накърнявам – увреждам  е  възможно. В  тох./б/  karnor, k.rn – нанесен  удар, убийство, причинена  вреда. /DA-DT-b/  В  санскрит  krnā – увреда, kaārіd·atin – с  увредени  зъби, в  протоинодоирански  karu/s/, протоирански  *karuёa, согдийски  'krw'nt'k – с  повредени  зъби. /L-IAIL/  В  кховарски  kunraj – животно  със  счупен  рог, безрого. Вероятен  тохарски  или  ирански  произход  на  българските  думи.

8.           крънкам – изнудвам, българска  неславянска  дума.  В  тох./б/ krkanamo – кражба, присвояване, k.rkauka – крадец, k.rk, karkatsi - крада. /DA-DT-b/ В  санскритски  caer, caura – крадец. Българската  дума  крънкам  означава  изнудвам. В  БЕР  е  дадена  като  мърморя, хленча, без  посочена  етимология  коята  е  вероятно  тохарска. В  таджикски  karapuk – крадец. Във  фригийски  ger – крада. В  тюркските  езици, в киригизки  kyrs, хакаски  xyzynyrg'a, якутски  xorsun, тувински  kyryr, узбекски  x`irs, казахски  qyrsyz, карачаевобалкарски  og'ursuz, турски  hırsız, гагаузки, тюркменски  xyrsyz, чувашки  xarsăr – крадец. /VS-ETD/ Вероятна  тохарска  заемка. Виждаме  българското  крънкам – изнудвам, което  е  близко  до  тохарското  понятие  и  по-късния  турцизъм  хайрсъз – разбойник, крадец, показващи  двата  пътя  на  навлизане, по-древен  с  прабългарите  и  по-късен  с  турските  поробители.

9.           кръшен, кръшна – красив, хубав, привлекателен. В  тох./б/ kartse, krent – хубав, красив, в  хотаносакски  kalyānam. /DA-DT-b/  С  kartse, kartsi  можем  да  свържем  с  българското  к