2.           коупъ – старобългарска  дума  означаваща  тълпа, много  повече.  В  тох./б/ kraupe – група  хора, производно  на  kraup,  krор, тох./а/ уре, тох./в/  yapoo – страна, народ. /DA-DT-b/ Една  интересна  дума. В  осетински  се  среща  като  guppаrеj, kupеu, gupu, gur – със  същото  значание – група, хора, племе. П.Добрев  посочва  памирското  жупа – група  хора, въоръжен  отряд. От  тук  произлиза  и  българо-аварската  титла  жупан. Навлязло  е  в  сърбохърватски  и  унгарски. В  Унгария  областните  управители  се  наричали  ишпани, а  унгарското cupie  означава  тълпа. В  селкупски  куп  означава  народ. В  кховарски  komijat – племе, народ. В тунгусо-манчжурски, евенкски, улчийски, монголски  kupp, kuppu, kupp-te, gubi/kupi, gb.n/kb.n  означава  цялостен, в  пълен  обем, срещало  се  и  в  древнотюркски  под  формата  qop. /СС-АППЯЯ www.starling.rinet.ru/texts/altii.htm /  В  киргизки, хакаски, якутски, казахски, тюркменски  köp, узбекски  kůp, татарски  küp, карачаевабалкарски  köb – много, много  хора. /VS-ETD/ В  български  едно  от  значенията  на  куп  е  много  хора. Като  старобългарска  заемка  е  заета  в  румънски, като  cupie – коупъ. /БЦ-ИБЕ-2 стр.67/ Това  обяснява  и  по-особената  форма  но  жупан – копан  типична  за  българите. В  Панагюрище  според  БЕР  се  използвал  редкия  диалектен  израз  жупа, джупа – махала, околия, област, страна, идентичен  с  памирските  примери  на  П.Добрев. Сходните  думи  в  осетински, български, селкупски  и  памирските  езици  показва  къде  да  търсим  първоизточника – в тохарско-угрофинско-алтайската  контактна  зона. В  памирските  езици  упа  означава  страна, Упа-Миро – страна  на  Митра, т.е. названието  на  планината  Памир. Упа  произлиза  от  тох./а/ уре, тох./в/  yapoo – страна.

3.           коуръ – старобългарска, славянска  дума, означаваща  петел. Смята  се  че  стои  в  оснавата  на  българското  вулгарно  название  на  penis. Сходно  е  санскритското  gr-daā, протоиндоиранскто  grda, авестийското  gārād, съвр.персийски, таджикски  kir, кюрдски  kêr, кашмирски  kir, kēr, цигански  kar - пенис.  /L-IAIL/  Индоиранските  примери  са  идентични  с  българската, /неславянска/  форма  на  въпросното понятие.  В  осетински  пенис  е  džыl, произлизащо  от  по-старото  иронско  gyl, gil, а  в  дигорски  се  е  запазила  старата  форма – gеl.  Като  се  има  под  внимание, правилото  че  в  осетински  в  протоиранските  думи, звука  “р”  преминава  в  осетински  като “л”, то  gyl, gil, gеl  отразява  общоиранското  kir/kēr. Откриваме  сходни санскритски  авалози  gula, golaka – пенис. Обикновенно  българското  название  на  penis  се  свързва  със  старобългарското  коуръ – петел. Само  че  освен  в  български  и  сръбски, не  се  среща  в  другите  славянски  езици, освен  полското  kurok – негоден  петел, но  семантичната  връзка  е  друга. /СМ-ИС стр.67/  Виж също  българската  диалектна  дума  карлуване – coitus  при  домашни  птици, кокошки. В  миналото  също  е  бил  повдиган въпроса  за евентуален  ирански  произход  на  даденото  понятие /Известия  на  Народния  етнографски  музей ІV -1924 г. кн.1-2 стр.33-36/, но  са отхвърлени от  Ст.Младенов който  го  смята  за  славянско, производно  на  коуръ – петел. /ВГ-БЕО стр.6/      В  пракрит  chepa, санскрит  sahāpa – пенис, в  хинду-урду  peshab - урина. Сравни    понятията  грездей, чеп  означаващи  запушалка, в  преностен  смисъл – пенис  със  санскритските  и  пракритски  форми. Що  се  отнася  до  общославянския  аналог  на  пенис, може  да  го  свържем  с  посоченото  от  Покорни  общоиндоевропейско  *g`heu, *g`hњi – скриващ  се, изчезващ, влизащ-излизащ. /P-IEW/

4.           коса, шиве, перчем – български  думи, синоними, означаващи  окосмяването  на  главата. В  тох./б/  saku – коса, asace – глава. /DA-DT-b/  С  тохарското  saku – коса, може  да  свържем   угрофинските, в  манси  sag, хантски  sög, sugêm, унгарски  haj, удмурски  sü, коми  si, марийски  xoj, лапландски  sejjp, фински  säie, естонски  seige, мордвински  šeer', вепски  siim – коси, както  и  протоенисейското  suk, котското  šugai, šokai – коса, косми. Старостин  го  свързва  с  протосинокавказското  k/w/iśį – коси, косми, грива, с  метатеза, размяна  на  позициите, излизане  на  s  пред k. Подобно  развитие  виждаме  и  в  тохарски, а  българското  коси  е  по-архаична форма. Сходно със  санскритското  ks·an, kesa, kesara, cufa, протоиндоиранското  kš, древногръцкото  xanw,  латински  caesaries, древнобалтийски  kaišti – козина, коса. /L-IAIL/,/VS-ETD/   Сравни  санкритското  kesara, с българското, неславянско  женско  име  Косара – с вероятно  значение –  красиви, буйни  коси. В  кавказските  езици, в  адигски  sak/w/, кабардински  sok/w/ - коси   имаме  също  метестазирания  вариант  ś/w/ikį. /S-YE www.starling.rinet.ru/ Паралел  в  езика  на  баските  е  soka – връзки, въженца. В тюркските  езици, в киригизки  sakal, хакаски  sag`al, тувински  segsel, узбекски  soqol, казахски, карачаевобалкарски  saqal, татарски   hakal, турски, гагаузки  sakal, тюркменски  sakgal, чувашки  suxal – брада, киргизки, карачаевобалкарски  čač, хакаски  sas, якутски  as, тувински  čaš, узбекски  soč, казахски šaš, татарски  čəčan, турски  saç, гагаузки  sač, чувашки  çüç, тюркмевски  sač - коса. /VS-ETD/  Отново  виждаме  корена  с  метастаза  sak. В тюркските  езици  е  възможно  да  се  касае  за  тохарска  заемка. В  осетински  cævæg – коса, styg- къдрици, искашимски  seghund – коса, в  санскритски  stuka – перчем, в  калашки  chawar, нуристански  zhu, кховарски  z`ü, phur - коса. Самото  българско  перчем, го  откриваме  в  кховарски  като  parcham. В  български  се  среща  рядката  диалектна  дума  шивé  означава  коса, плитка. /СИ-РРОД стр.576/  Също  в  осетински  xil, kъæm, ягнобски  qīl, памирски  qil, сариколски  qil – коси, а  шугнанското  kagak, язгулемското  kayak - къдрици. В  корнуелски  duli, golls – къдрици, коси. Старобългарската  дума  кыка, кика  означава  перчем, коса. /ММ-РСБД стр.109/ Връзката  с  памирските  и  осетински  понятия  е  очевидна. Също  българското  коса, косми  е нетипично  за  славянските  езици, където  косъм  е  влас, волос. От  този корен  са  латинското  pilus – косъм и тохарското wlamske – нежен, мек  на  пипане, като българското  власи, власинки - косми, власа - козина. /СИ-РРОД стр.64/ Коса  е  заето  в  руски  но  само  като  означаване  на  вид  женска  причестка, в  старочешки  и  старополски,  където  kosa  е  плитка, грива.  В  сърбохърватски  koësa, хърватски /кайкавски/ kyeso – козина. Сходни  са  литовското  kasaë – плитка, шнур, старопруското  kexti – плитка. /D-SIL/  Явно  коса  е  с  източноирански, или  по-древен  ностратически   произход, сравни  с  язгулемското  kayak - къдрици.

5.           косер, костура – нож. В  тох./б/ ks.ur, в  хатаносакски  ks.ura, ks.uranma – нож. /DA-DT-b/ В  санскрит  ksurā - нож, ksnav - режа, авестийски  xu-xšnuta, хотаносакски  ksusti – отрязан. /L-IAIL/ В  осетински  xsyrf – сърп. В  пехлеви  shamshīr - меч. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  английски  sharp – нож. В  угрофинските  езици, в  манси  kasaj, хантски  kêsêg, унгарски  kés, марийски  küzö - нож. /VS-ETD/  Българската  дума  косер  означава  лозарски  нож. П.Добрев  посочва  паммирското /ваханско/ kэs  и  чувашкото  кос – нож. /ПД-ЕАКБ стр.100/  В  хуфски  и  рушански  čeg, сариколски  cog, шугнански  ced, кховарски  chagu – нож. /ВС-ХРТ/,/IED/ Сравни  с  българското  джага – голям  трион. Унгарското  kacor, румънското  cosór – нож, се  смятат  за  старобългарска  заемка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.166,65/ Заето  и  в  сърбохърватски  kosijr, словенски  kosêr, словашки  kostura – нож. /СМ-ИБЕ стр.211/  Може  да  посочим  българското  разговорно  костура – джобно  ножче. Виж  и  българското  коса – инструмент  за  рязане  на  трева, коси – реже. Косить  съществува  и  в  руски. Старостин  посочва  алтайското  kema, тунгусоманчжурското  xemer, японското  kama – нож  и  другото  алтайското  kiasu, тюркското  kes, kesmek,  монголското  kasa, монголското  xasu, корейското  kāsk, японското  kinsu – режа. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Турското  kasatura  означава  щик. /СИ-РРОД стр.195/  Ностратически  корени.

6.           Коце, Коцьо – българско  и  осетинско  име.  В  тох./б/ kauс, в  тох./а/ koс – висок. Д.Адамс  го  свързва  с  прототохарското  keuk, готското  hauhs, санскритското kakuād, протоиндоевропейското  kou – висок. Също  в  сатскритски  kuca, персийски  kuh, fra-kava, древнобалтийски  kaukas, руски  куча – височина, хълм. /VS-ETD/ Ив.Дуриданов  посочва  името  на  тракийското  племе  кикони /kikonoi/  и  го  обяснява  със  старовисоконемското  quek, англосаксонското  cwiku, швейцарсконемското  chek, старонорвежките  kvikr, kykr  и  въстановява  вероятното  тракийско  keck – жизнен, жизнерадостен, силен. /ИД-ЕТ/  Сравни  с  българското  кокили, дълги  пръти  за  ходене  и  името  Коце, Коцьо  което  традиционно  се  смята  за  умалителна  форма  на  Константин, но  всъщност  отразява  по-древно  езическо  име. Има  преки  аналогии  в  осетински  където  е  разпространена  фамилията  Коцоеви. П.Добрев  посочва  типичната  българска  дума  кака – по-голяма  сестра, коята  няма  славянски  аналогии, дори  славянското  кака  означава  фекалии /бълг. ако/. В  памирските  езици  при  искашимците  и  мунджанците  по-възрастните  жени  се  наричат  какик  и  кака. /ПД-ЕАКБ стр.94/  Откриваме  сходно  понятие  и  в  алтайските  езици. Старостин  посочва  протоформата  ek`a~o, тюркското  eke, монголското  eke, egeče, тунгусоманчжурското eke, keke, корейското ki``čip, японското kaka – по-голяма сестра. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Връзката  с  каук,  кауц,  коц – висок,  респективно  по-голям  е  вероятно, но  алтайската, японска  форма  е  идентична  с  нашата. Възможен  древен  алтайски  контакт. Старостин  посочва  сходното  алтайско  kūci, тюркското gič, монголското  kücin, тунгусоманчжурското  kusi, японското  kočak – силен, мощен, тюркското  küč, корейското  koč – въоръжен, силен. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Общотюркското  aš  означава  планина. /VS-ETD/ Също  може  да  посочим  турското  каук – kavuk, висока  шапка. /СИ-РРОД стр.197/ Думата  е  пряка  заемка  от  тох./а/, аналогично  на  българското  таръм-калпак, висок  калпак. От  същия  корен  е  и  старобългарското  гугла – висок  калапак, заето  в  унгарски  като  kuklya. /БЦ-ИБЕ-2 стр.171/

7.           коцкар – похотливец, кисца - развартница. П.Добрев  го  извежда  от  памирското  коц – размнажаване.  /ПД-ЕАКБ стр.100/ Смятам  че  тази  аналогия  е  по-далечна. Коцкар  се  обяснява  много  добре  с  иранското  kos – женски  полов  орган  /vulva/  и  общоиранското  kar – върша,  правя,  работя  върху  нещо. Думата  коцкар  е  заимствано  в  румънски  coţcar – похотлив. /БЦ-ИБЕ-2 стр.121/  В  сръбски  коцкар  е  придобило  по-друго  значение – играч  на  хазарт. Староблъгарското  кисца  покзва  и  руски  парлел, където  киска, киса  е  също  развратница. Възможна  старобългарска  заемка  или  сходно  славянско  понятие.

8.           кочанъ – старобългарско  название  на  penis. А.Селишчев  посочва  унгарското  čök, албанското  tšuke – пенис, смятани  за  тюркски,  или  „тюркобългарски”-?  заемки, както  и  другата  албанска  форма  kotš, kotšét – пенис, смятана  за  старобългарска  заемка. Той  се  аргументира  със  споменатата  от  византийския  хронист  Георги  Арматол  дума  кочанъ  която  при  българите  означавала  пенис. Свързва се  с  глагола  кочанити – втвърдява  се, съвр. кочан – твърдата  сърцевина  на  зелката, царевичния  плод, като  и  вкочанен – втвърден. /АС-СНА стр.194/  Б.Цонев  посочва  унгарското  kocsány – опашка  на  плод, като  старобългарска  заемка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.163/  Ст.Младенов  цитира  съвременни  нему  турски  източници  в  които  думата  koçan  е посочена