9.           капище – прабългарски  езически  храм.  В  тох./б/  kappi – чист. /DA-DT-b/  В  пехлеви  pāk – чист, възвишен. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  Българската  дума  капище  означава  езическо  светилище. В  руски  се  смята  за  българизъм. БЕР  посочва  мъгляве  аналогии  с  тюркското  kep – мярка, gib – картина. Старостин  посочва  протоалтайското  kepá, тюркското  gēb, монголското  ke`e,  тунгусоманчжурското  kepe, японското  kápúa –образ, лице, челюсти. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Забравя  се  че  тюрките  не  са  имали  светилища, а  са  почитали  боговете  под  открито  небе. Тохарското  понятие  по  своето  значение  напълно  отговаря  на  българското  капище – чисто, свято  място. В  подкрепа  може  да  посочим  хетското  kupti – култов  обект, храм. /Ch-DIV/ В  ликийски  qaja, qlija – храм. От  същия  корен  в  манси  kupnit, хантски  kawêk, унгарски  keves, удмурски  kapči, марийски  kavyža, лапландски  keppes, фински  kapeä, вепски  kebn – светъл, светлина, респ. свят. /VS-ETD/ 

10.         карам – вървя, върша  нещо, движа  се.  В  тох./б/ carit – движение, поведение, в  хотаносакски  carita, тох./б/  kritām – игра, развлечение. /DA-DT-b/ В  санскрит  krami, авестийски  xrāmh, староперсийски  `xr`m, согдийски  x`r`m, съвр.персийски  xirā, вахански  ъrъm – вървя, крача. /Ch-DIV/  В  пехлеви  kār – работа, kardan – работя, върша  нещо, правя. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  санскрит  cari, протоиндоирански  čārh, авестийски  carān, староперсийски  abicar – движа  се, карам. /L-IAIL/ Също  санскритското  hgar, авестийското  gār, средноперсийски  wygr`, согдийски  h`ngr, партянски  wygr`s, язгулемски  jir, jird, ягнобски  ŷr, uŷroās, рушански, хуфски  arakat, пущунски  angir, осетински  ænkaryn, nkard – проявявам  активност, действам, осетинското  qaryn, qapd – моля, искам  нещо, накарвам  някого  за  да  свърши  нещо. /Ch-DIV/  В  кимвърски  kerdhes – разходка. В  етруски  cari, cer – правя  нещо. /EG/ П.Добрев  посочва  пущунското  kar – правя  нещо, движа  се, върша  нещо, виж  също  kār - работа. /ПД-ЕАКБ стр.98/  Българското  карай, карай  да  върви,  как  я  караш,  са  изрази  напълно  идентични  с  пехлевийското  kār – работа, санскритското  cari  и   тохарското  carit – движение, поведение  с  които  етимологичната  връзка  е  несъмнена. Други  български  диалектни  форми /Македония – Костурско, Леринско/  са  гурам, гредам – отивам, вървя  и  харам – обикалям, кръстосвам. /СИ-РРОД стр.91,541/  Осетинските  форми  стоят  близко  да  българското  карам, накарвам – заставям  за  действие. Сравни  тох./б/ kritām – игра, развлечение, санскритското  krami, авестийското xrāmh  и  българското  кретам – движа  се  вървя  бавно. Покорни  въстановява  протоиндоевропейското  kret – движа  се  напред-назад, съответно  в  галски  crottiare, средноирландски  crothaim, староисландски  hraar, старовисоконемски  hrat, литовски  kreču. /P-IEW/ Старостин  посочва  протоалтайското  ki, тюркското  k`l,  монголското  ki, японското  kituk – правя  нещо. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Откриваме  ностратически  паралел  в  баското  korrika – бягам, движа  се.

11.         Кардам - прабългарско  владетелско  име.  В  тох./б/ kertte, в  тох./а/ kāreid – меч, ker – отрязвам, karšmi - отрязък. /DA-DT-b/  Аналогично  е  хетското  kars – режа, санскритското krpanah, авестийското  karêta, арменското  k'orem, древнобалтийското  kerta, sirpis, древногръцкото  kerno, arph, латинското  caro, sarpio, немското  schere, scharf, келтското  scaraim, cerb – отрязък, литовското  kerslas - длето,  kertue, kirsti – режа, сека, латвийското  ciërst – сека, старопруското  kersle – бойна  брадва, осетинското  kardæid – меч, иронско  kærdin, karst, дигорското  kærdun, шугнанското  kirh, йидга  keroh – режа, нож, авестийското  karta, санскритското  kartana – меч, пехлевийското  kārd, съвр.персийското  kard, kurt, таджикското  kord – нож, меч, латинското /медицински  термин/ qjureta, кюрета – режещ  инструмент. Гръко-римските  автори  използуват  термина  картазии – меч  на  асите, от  карта  и  аси. Ст.Младенов  посочва  албанската  дума  korδ-a – меч, която  в  албано-немския  речник  на  проф.Вайганд /Лайпциг-1914 г./ е  посочена  като  българска  заемка. Прабългарското  име  Кардам  несъмнено  означава  сечащ, сека, режа, меченосец. П.Добрев  свързва  българската  дума  къртя  с  памирското /мунчжанското/ кърд – цепя, люща, прави  бразди.

12.         карас – българска  диалектна  дума, със  значение  бик, шегор – прабългарски  календарен  термин. В  тох./б/ kauurs.e, в  тох./а/ kaurs – бик. Д.Адамс  го  свързва  със  санскритското  govr.s.a – бик  и  тохарското  keu – крава. /DA-DT-b/  П.Добрев  посочва  памирското  шег  и  искашимското  цег – бик, сходни  с  българското  шегор, сигор – година  на  бика. Също  в  осетински  xъug /хъуг/ – бик, крава. Откриваме  интересен  паралел  между  тохарското  понятие  с  искашимското  kurust, korost, йидга  karass, осетински  qis, талишки  xêz, язгулемски  kux` – кожа, козина. /VS-ETD/, /IED/  Ностратически  паралел  показва  баското  guro, грузинското  kuro – бик. /БКС/ И.Танев  съобщава  че  в  диалекта  на  с.Самуилово  /Старозагорско/  се  употребявала  думата  карасарски – кравешки  и  карас – бик. /ИТ-ПБЕ стр.74/  Откриваме  неочаквана  аналогия  с  тохарското  понятие. В  иранските  езици, това  название  е  свързано  с  названието  на  рога, рогато  животно. В  осетински  sag, ягнобски  šox,  кюрдски  şax, пущунски  ssker, xkur, x.ax, талишки  šox, персийски  šax, шугнански  xōx', гилянски  šax, сариколски  šox, кховарски  surung, хинду-урду sing, нуристански  chin – рог. /VS-ETD/  Друго  название  на  бика  в  тохарски  е  osko, което  е  по-близко  до  памирските  понятия.  Виж  и  турцизмът  от  ирански  произход  хергеле – табун, стадо  коне. Във  връзка  със  шег  и  цек  може  да  посочим  тохарското  se, алтайското  sigo, тюркското  si`g,  монголското  seenek, тунгусоманчжурското  sig, seg,  японското  sika – елен  и  сходното  suku,  тюркското  sukak,  монголското  sogu`a, тунгусоманчжурското  soge, японското  suu`karu – кошута. /S-AE www.starling.rinet.ru/ В  осетински  аналогично  sag  означава  елен, sæg - козел, ягнобски  čak, белуджи  zah - козел. /VS-ETD/  П.Добрев  посочва  санскритското  šakvara - бик, šikara – рогато  животно. /ПД-ДБЕ стр.118/ Във  фински  sonni, härkä, естонски  sõnn, härg, вепски  härg – бик В  узбекски  sigir, карачаевобалкарски, казахски  syjyr, татарски  syer, гагаузки  syyr, турски  sıg'ır, тюркменски  sygyr – крава, говедо, в  казахски  syjyr, гагаузски  syyr – добитък, едри  рогати  домашни  животни. /VS-ETD/  Древнобългарското  календарно  понятие  показва   паралели  със  санскритското,  иранските  и  алтайските  езици, като  е  с  ясен  ностратически  произход. Също  в  тох./б/ keu – крава, говедо,  karse – сърна. В  хотаносакски  gāh, санскритски  gaāuh, авестийски  gau, пехлеви  gāw, арменски  kov, лувийски  и  ликийски  uwa, латвийски  guëovs, протоиндоевропейски  gwou/o/s – крава, говедо. В  санскритски  ahi, авестийски  azi, арменски  ezn, английски  ox – вол, бик. В  иранските  езици, в  остински  qug, ягнобски  gou, кюрдски  ga', пущунски  gva, ghwayay, талишки  go, персийски  gow, шугнански  gеw, x'ij', искашимски  ghu, сариколски  x'ej', гилянски  gow – крава, говедо, бик. /VS-ETD/  Общоиндоевропейският  характер  на  думата  не  се  нуждае  от  коментар. Виж  българското  диалектно  “гя-гя”, викът  с  който  говедарите  подкарват  животните. /ИТ-ПБЕ стр.65/  Също  в  иранските  езици  се  наблюдава  сближение  на  названията  на  кравата /бика/  и  елена. В  пехлеви  gawasn, осетински  gwaz, qwas, пущунски  gavazn, персийски  gäväzn, таджикски  gavazn, хуфски, сариколски, шугнански  gawaz – елен. /VS-ETD/  Същото  явление  се  наблюдава  между  осетинското  sаg – елен  и  прабългарското  шег, шегор – бик. Сравни  също  българското  кошута – женски  елен  и  осетинското  gwаz, qwas. Явно  стигаме  до  палеолитните  корени, когато  с  едно  и  също  название  са  наричани  рогатите  животни, обект  на  лов  и  опитомяване  от  човека. В  тохарски  названието  на  рога  е  kror~ya, тох./а/  kror, откъдето  възниква  kaurs – бик, също в  тох./б/ kurāriwo,  в  хотаносакски  kuraraiāwo – рогато  животно. Показва  прилика  със  славянското  крава, корова. Ст.Младенов  смята  че  българското  сърна, сръндак, произлязло  от  старобългарското  сръна, показва  общ  произход  с  келтското  cernul, старопруското  sirwis, латгинското  cervus, древногръцкото  κέρας - рогато животно, рог. /СМ-ИБЕ стр.216/ В  тюрските  езици  названието  на  рога  е  съответно:  в  тюркменски  čovdary, гагузки  čavdar, турски  çavdar, узбекски  j`avdar. Тези  примери  убедително  показват  етимологията  на  българското  име  Чавдар, османотурска  или  предосманска  тюркска  заемка. Старостин  посочва  протоалтайското   *č`ap`i˜, *č`ep`a, тюркски *čepiĺ, монголски *čaɣa, евенкски  čenekū, čeŋek – рогато  животно, елен, евенкски  čubukī, čē^wakūn – планински  овен. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Във  угрофинските  езици, в  манси  mis, хантски  mes, удмурски  mes, коми  mös – крава. Старостин  посочва  алтайската протоформа  *mula, тюркското  *bulan, монголското  *maral, от  *mala-r, тунгусоманчжурски  *mul – елен, марал, лос. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Виждаме  ностратически  корен, тъй  като  в  иранските  езици, в  пущунски  mahja, персийски, шугнански, язгулемски  maya – крава, а  общоиранското  mes, meš  е  овца . Също  трябва  да  посочим  искашимското  mэl, ваханското  mal, сариколското  mul – рогат  добитък, в  искашимски  mel, сариколски  maul, mao, вахански  mai - овца. /IED/ В български  малак, малачка, малаче  е  съответно  биволче, биволица. Смята  се  за  турцизъм, но  е  възможен  и  ирански  произход.

1.            

2.           каруца – кола. В  тох./б/ kwarsar, в  тох./а/ kursar – мярка  за  растояние. Д.Адамс  го  извежда  от  kāers – управлявам  превозно  средство. /DA-DT-b/ Сравни  с  българското  карам – управлявам  превозно  средство. Етимологично  е  свързано  с  каруца – превозно  средство, но  тук  може  да  се  мисли  и  за  латинска  заемка, carrus – кола, каруца. Наблюдават  се  и  алтайски  аналогии. Старостин  посочва  изходното  ki`uru, тюркското  k`rak, k`ragu, монголското  kürdün, тунгусоманчжурското  kur, японското  kuruma – каруца. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Тохаро-алтайска  аналогия.

3.           карък, каръци  - диалектна  дума, която  освен  бразда,  в  Хасковско  се  употребява  и  като  отесана  трева, стъбла  на  плевели  останали  след  обработка  на  почвата, геринда – диалектна  дума  озночовощо  свежа  трева. Сравни  с  рушанското, хуфското  γarj, осетинското  kærdæg – трева. В  български  се  среща  думата  геринда – пролетна  свежа  горска  трева. П.Добрев го  свързва с  мунджанското  gheraymin – земен. /ПД-ЕАКБ стр.78/  Смятам  че  по  удачно  би  било  да  посочим  осетинското  uygærdæn – ливада. Също  в  български  се  използва  думата  герен – ливада. Смята  се  че  е  турцизъм  от  тур. geren – ливада. /СИ-РРОД стр. 82/ Явно  в  турски  имаме  иранизъм. Ако  герен  е  възможен  турцизъм, то  ге