2.           кавкан – прабългарска  титла, втори  след  кана.  В  тох./б/ kavvi, kavvintes, хотаносакското  kavi – мъдър, мъдрец, поет.  /DA-DT-b/  В  санскритски  kavi, протоиндоирански  kauh, согдийски  pckwyr, кховарски  n`kwr – наблюдаващ, изследващ  с  дадена  цел. /L-IAIL/  Сходно  е  и  авестийското  кави – поет, певец  дало  името  на  една  от  първите  митични  династии  на  Арияшаяна. В  древността  поетите  и  певците  на  древни  сказания  са  били  носители  на  родовата  памет  и  мъдростта. В  санскрит  kavi-h – ясновидец, мъдрец, лидийското  kaveś, фригийското  κοίης – жрец, kavar – свято  място, древногръцкото  κοης – жрец. /ВГ-ТТЕ стр.152/  В угрофинските  езици, в  естонски  kaval, фински  kavala – хитър, хитрост. /VS-ETD/  Прабългарската  титла  кавкан  до  сега  няма  разумно  обяснение. Ф.Алтхайм  изхождайки  от  тюрските  езици  като  хан  на  хановете  аналогично  с  шахин-шах, шах на шаховете. Но  кавканът  е  с  по-нисък  ранг  от  владетеля, така  че  подобна  интерпретация  е  несъстоятелна. Според  друга  версия  думата  произлиза  от  тюркско-иранското  капу – врата, т.е  вратар. В  протоалтайски  *k`ăp`ù, тюркски  *kap, монголски  *kaɣa, тунгусоманчжурски  *xapki, японски  *kupai – врата. Според  Старостин, монголската  форма  е  от  друг  корен. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Можем  да  мислим  за  древене  ирано-протоалтайски  контакт. Шах  на  шаховете  повече  приляга  на  хакан – висок  кан. Неслучайно  Дуклянската  хроника  казва  че  хакан  означава  император  при  българите. Титлата  кавкан  принадлежи  на  втория  по  ранг  в  Българската  държава. Тохарското  kavvi, kavvintes,  в  смисъл  на  мъдрец  добре  обяснява  кавкан – съветник  на  кана, аналогично  на  везира  при  персийските  шахове. В  пехлеви  wizar – съветник, тълковател, wizīr – решение, wizīdār – проницателен. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  английски  wize, немски  weis – мъдър. В  потвърждение  на  тези  разсъждения  може  да  посочим  таджикското  ковхон – водач  на  религиозна  община /б.а. значи  мъдър, учен  човек/. /ПД-СПБ стр.143/  Както  и  кушанската  титла  ковхоно, открита от  немския учен К.Цойс, в кушански  документ  от 1 – 2 в. /ПД-СДБ стр.28/

3.           казначии, казначей – старобългарска  дума, ковчежник,  заимствано  и  в  руски. Селишчев  посочва  албанското  kaznets – ковчежник, също  като  старобългарска  заемка. /АС-СНА стр.179/ П.Добрев  смята  че  казначии  е  прабългарска  дума  и  я  свързва  с  персийското  хазна. /ПД-ЕАКБ стр.23/  Х.Фиюзи  смята  че  персийското  hāzine – съкровище, каса  е  персийска  заемка  в  български, без  да  посочва  времето  на  проникване. /ХФ-ПДБЕ стр.84/  Вероятно  по-късна  заемка  през  турски. В  тох./б/  kan~cuki - ковчежник, управител  на  царско  имение, шамберлан, висш  сановник. В  хотаносакски  kān~cān – златен, санскритски  knk, kānaka - злато. /DA-DT-b/  Но  старобългарското  понятие  е  по-старо, от  ирански  или  тохарски, без  да  се наблюдава  преход  к-х. Също  в  осетински  хæznыg – богат.

4.           калеш – черноок, вакъл – черен, галъ, галикъ – черен. В  тох./б/  kwele – черен, тъмен. Д.Адамс  посочва  изходното  прототхарско  kālwo. /DA-DT-b/  В  албански  akul, санскритски  pri-kala, древнобалтийски  aklas, древногръцки  akaros, латински  aquilus, келтски  adaig, немски  dunkel – тъмен. Използва  се  в  български  като  турцизъм. /СИ-РРОД стр.223/  Открива  се  в  сръбски, където  кулаш  е  жълтокафяв  кон, българска  заемка. В  чувашки  xălă, ягнобски  kulo – жълтокафяв, което  ясно  показва  че  българското  кула  може  да  е  с  предосмански  произход. В алтайските  езици, изходното *k`ŭli, тюркското *kula, монголското *küjilen, qula – кафявожълтеникав. /S-AE www.starling.rinet.ru/ В тюркменски, татарски, карачаевобалкарски, хакаски, киргизки  čal, казахски  šal – сив. /VS-ETD/ Във  вотякски  kхlpaa – жълт. В  българските  диалекти  вакъл  означава  тъмен, черен. Производните  му  са  калеш – черноок, каля – черна  овца, в  Трънско  колея  означава  черен  човек. В  БЕР  се  посочва  абсурдната  етимология  с  румънското  calea – бял  вол, албанското  kalesh – рус, синеок. Посочено  е  румънското  cālāu – палач, т.е.  черен  човек. Етимологията  на  cālāu  е  пределно  прозрачна, от  коля, колач, респ. палач. Самото  понятие  коля /среща  се  и  в  руски - колоть/  е  с  ностратически  паралели. Сравни  с  английското  kill, иранското  qelem, осетинското  căæl, балтийското  kalu, древногръцкото  keleos, италийското  calamitas, немското  holz, келтското  clar – убивам, заколвам. /VS-ETD/  В  искашимски  kel – нож. /IED/ В  алтайските  езици, изходното  *kale, тюркското  *kɨlɨ̄̄č, монголското  *kaliki, японски *kǝr – нож, режещо  оръжие, също  протоалтайското  *kalt`o, тюркското  *kolak, монголското  *kalta-s, *kelte, тунгусоманчжурското  *kalta, корейското  *kằră - разсичам, режя, разчленявам. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Сравни  с  българския  турцизъм  калъч, калъчка – сабя. Друга  старобългарска  дума  сходна  с  тохарската  е  галъ, галикъ – черен. А.Селишчев  посочва  топонимите  Галичица, Галичник, Галище, Галица, широко  разпространени  в  Южна  Албания  и  Югозападна  Македония. Разпространението  им  е  свързано  обикновено  с  наличието  на  черни  скали. От  старобългарски  галъ  частично  е  заимствана  в  сръбски  и  староруски. /АС-СНА стр.223/  Залегнала  е  в  названието  Галиция – Западна, Закарпатска  Украйна  или  историческата  Черна  Русия. В  полската  историческа  традиция  Галиция, заедно  с  Краков, също  се  нарича  Черна  Русия, докато  Украйна  е  наречена  Червена  Русия, червеният цвят  се  свързва  с  юга, белият – с  изтока, съотв. Бяла Русия, Белорусия. Тохарската  етимология  на  посочените  старобългарски  думи  е  осонвателна. Тракийското  korsula – черен, черничък  е  сходно  с  тохарското  понятие  по  етимология  но  стои  доста  по-далече  от  българските  аналози. Тох. kwele  е  навлязло  и  в  селкупски. В  селкупските  легенди  се  споменава  за  митичния  “черен  народ”  квел-куп, обитовал  техните  земи. Общо  алтайското  kara/qara, дравидското  kar/kr  и  протоиндоевропейското  kersa  показват  ностратическо  родство. /СС-АППЯЯ www.starling.rinet.ru/texts/altii.htm /  От  този  корен  е  в  санскрит  kŗsna, персийски  čardh, старонемски  harn, древнобалтийски  kirsnan, калашки  krizhna, хинду-урду kala, древногръцки  karumon – тъмен, черен. /VS-ETD/ Старостин  посочва  изходното  karu, тюркско-монголското  kara, японското  kurua – черен. Друг  пример  е  протоалтайското  k`ume,  тюркското  kömör /откъдето  българския турцизъм кюмюр – въглища/, корейското k`m`l, когурското kāmul – черен. /S-AE www.starling.rinet.ru/  

5.           калина – невеста, жена.  В  тох./б/ kl-ye, klaina – жена, kal.l – утроба, матка, cmol - раждане. /DA-DT-b/ В  келтски  clann - род, в  етруски  clan - син. /EEG/  В  ингушки  kīank – момче. /РИС/ В  кховарски  hamal – бременост. В  угрофинските  езици, в  хантски  küli, удмурски  kall, коми  kev, фински  käly, естонски  käli, вепски  kälu, мордвински  kiajalo - снаха. /VS-ETD/ В  таджикски, ягнобски  kelin – невяста, булка. /МА,ЕП-ЯТ/  В  санскритски  knika, kanyaka - девойка, kanta - съпруга. В  пехлеви  kanīg - момиче. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  осетински  kyndz, ягнобски  kant, кюрдски  kenîşk, талишки  kinê, персийски  kaniz, сариколски  j'inik – момиче, а  в  искашимски  kancani - пруститутка. /VS-ETD/,/IED/ От  иранските  понятия  или  от  протоалтайското  kūŋi – дете, може  да  обясним  етимологията  на  българското  кена – момиченце, дете. Във  фригийски  knaik – жена, в  немски  gattin - съпруга. Българската  дума  калина  означава  зълва, невеста. Самата  дума  зълва  я  откриваме  в  осетински  като  sъlа – жена. БЕР  посочва  връзка  с  келтското /ирландско/ caile – момиче. Калина  има  далечно  сходство  с  турското  кайън – жена /по-близко  до  пехлевийската  форма  с  изпадане  на  л/, придобило разпространение  в  български  като  кадъна  и   тюркменското  k.ni –  нова  жена.  При   балкарците  клаина  означава  калъм, откуп  за  невестата, а  къатин - невеста. В  киргизки, казахски, узбекски, южноалтайски, тувински  kelin, хакаски  kilin, татарски  kilen, тюркменски, турски, гагаузки  gelin, якутски  kijiit, чувашки  kin – невеста. /VS-ETD/  Може  да  посочим  също  баското  kolko, грузинското  kali – женски  бюст. /БКС/ Старостин  посочва  сходните  алтайски  понятия  kune~g, тюркското  güni, японското  kūanani – жена, наложница, в чеченски  qin - невеста. Палеолитните, ностратически  корени, не  подлежат  на  съмнение, но българското  калина  показва  сходство  с  тохарското  понятие.

6.           калпав – лош. В  тох./б/ kalip, в  тох./а/  kalpyawa – кражба, крада. /DA-DT-b/  В  карийски  glous – разбойник, крадец. В  осетински  хаulы – развратен, пропаднал  човек, в  чувашки  xalaŷ - лош. /VS-ETD/  Думата  калпав – лош,  в  български  се  свързва  с  турското  kalp – фалшив. В  БЕР  се  смята  за  арабска  заемка  през  турски, има  го  и  в  албански. Явно  е  тохаризъм  в  турски.  Д.Адамс извежда  kalip, от  тох. klep – пипам, kalpasuki  означава  крадци, сходно  с  нашето  калпазани – злосторници. Последното  според  БЕР  пак  е  от  турски  capisiz – скитник. Наблюдаваме  препокриване  на  сходни  етимологии.

7.           калпак – шапка  от  овча  кожа.  В  тох./б/ kalapak – вид  украшение  за  глава, свързва  се  с  тох. lap – чело, глава  /б.а. сходно  със  славянското  лоб – чело/, в  хотаносакски – kalapaka. /DA-DT-b/  В  осетински  хъыlpаkъ, искашимски  kъla, talpak, вахански  pukъl, сариколски  tumagh – калпак. /IED/ В  БЕР  българската  дума  калпак  се  смята  за  турцизъм  от  персийски. В  тюркските  езици  освен  калпак  се  използва  и  телпек – шапка  от  овча  кожа. Старостни посочва протоалтайското *kàla/*k`-,-e-/, тюркското *kalpak, монголското *kalbaŋ, тунгусоманчжурски  kelke, kelpeke, корейски  *kár – шапка. /S-AE www.starling.rinet.ru/  Съществува  в  руски  и  украински – колубки, колпак, ковпак, среща  се  в  албански  и  румънски. Е.Боев  смята  че  калпак  е  българска  дума  от  предосманско  време. В  тунгуски  и  манчжурски  също  шапка  е  mahala  което  е  вероятно  тохарска  заемка – от   mraka – теме, връх  на  главата. Тохарската  същност  на  калпак  се  потвърждава  то  семантиката  свързана  с  lap – чело, т.е  нещо  което  се  слага  на  главата. Так  че  Е.Боев  може  би  е  прав. Наличиета  на  думата  в  румънски  и  албански  /където  е  българска  заемка/  показва  старобългарска  етимология. Разбира  се  вероятен  е  и  тюркски  произход, свързан  със  зазелването  на  печенези  и  кумани  по  българските  земи.

8.           калубар, колобър, калутаркан – прабългарски  титли.  В тох./б/ kalyw, в  тох./а/ klyu – почетен, славен, koylle, koylya – прилежен, внимателен. Д.Адамс  го  свързва  със  санскритското  keuāvate – чувствен. /DA-DT-b/ Но  по-голямо  сходство  има  с  палийски  kalyāia, kalyāiānita, kalyana – добър, приятен, добродетелен, красив. Може  да  предположим  хипотетична  връзка  с  българските  неславянски  имена Кальо, Каля, Кольо. Последното  се  е  прилепило  в  последствие  към  християнското  Никола. Среща  се  при  осетинците  като  название  на  род  Колытæ, в  руска  транскрипция  Колиеви, аналогично  на  българското  Колеви. В  българските  диалекти /Хасковско/  кальмана  и  кальтата  означава  кръстница  и  кръстник, кръстниците  са