1.           Авитихол – митичен, пръв  владетел  на  българите. Може  да  предложим  две  алтернативан  решения: В  тох./б/ awe – дядо, прародител. /DA-DT-b/  Думата  може  да  има  вероятна  връзка  с  името  Авитохол, Ави-Тохол, прародител  на  тохарите /тохарската  земя/ – awe-tohol, awe-tohkem? Интересен  факт  е  че  в  Македония  се  среща  топоним, селище  с името  Тохол. Сравни  с  китайската  транскрипция  на  етно-топонима  тохари, Тохаристан – Ту-хо-ло. /АС-БПСР стр.43/ Алтернативно  решение? В  българските  диалекти  с  частицата –оли, –оля, --оря, също  се  образува  множествено   число, напр. турчоля /турци/, гърчоля /гърци/, сърбуля /сърби/, дъртиля /дъртаци/, женоря /жени/. Може  да очакваме  и  закономерна  форма  тохоли. С  общ  произход  са  тохарското  appo – баща, кюрдскто  apo – чичо, латинското  avus, кховарското  bap – дядо,  avunkulus- вуйчо, хетското  huha – дядо, староиндийското  avi, авестийското  avaiti – благосклонен, защитник, закрилник. Също в авестийски aiwyâxshayeiñti, aiwi-xshi – ръководещ, управляващ. /JP-DCAW http://www.avesta.org/avdict/avdict.htm#dctb /  В  етруски  apa – баща. /EG/ Тракийското  Ablon  е  име  на  божество, аналогично  на  гръцкия  Аполон – защтитник, закрилник, благосклонен  покровител. Името  Авитохол  е  индоевропейско /тохарско  или  иранско/ по  произход  и  няма  нищо  общо  с  хуна  Атила, защото  нито  един  източник  не  е  нарекъл  Атила – Авитохол  и  нито  един  източник  не  е  посочил  прабългари  сред  племената  на  Атила. Другата  версия  е  популяризирана  от  П.Добрев  значението  на  Авитохол  като  “син  на  сърна”. В  чувашки  ača – дете, също  в  български, диалектно  /Хасковско/  и  чувашки  айвъл /yvăl/  означава  син, потомък, айвъл  е  обръщение  равнозначно  на  сине, детето  ми. Б.Цонев  го  обяснява  като  производна  дума   от  турски  “ай, огул”  - ей  сине, сляло  се  в  една  дума. /БЦ-ИБЕ-2 стр.190/ А  наличието  на  подобна  дума  в  осетински, хъаjvъl – синко, гальовно   обращение, като  в  български,  sаbi, sыwælоn – дете, ясно показва  аланския  произход  на  думата  и  оспорва  изцяло твърдението  на  Б.Цонев. Сравни  също  със  санскритското  apty, apatya, aātmj,  лидийското  tideimi, тохарското  āti – семе, син, дете, потомство. В  пехлеви  tōhm  означава  семе, род, племе, семейство. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  ингушки  tīexьe – потомък, voī - син. /РИС/ Може  да  търсим  и  по-далечен  угрофински  паралел, в  марийски  ovy, фински  vävy, естонски  väimas, мордвински  ov, вепски  väu – син, зет. /VS-ETD/  П.Добрев  посочва  тафъл  като  иранска  дума – син, потомък. Според  него  Авитохол  означава  “син  на  сърната”. В  пущунски, персийски  и  язгулемски  tabor  е  семейство, а  в  кюрдски  и  персийски  tīre - племе. В  осетински  tulfa, кюрдски  tifal, law, пущунски  tiflak, персийски  tefl, гилянски  и  шугнански  tifl, сариколски  tēxēl, кховарски  tâükur - дете. Също  в  санскрит  takman, древногръцки  teknon, древнонемски  degan – дете. /VS-ETD/  Също  в  кховарски  dag - момче, tsek – дете, dagan – деца, потомци. От  общ  корен  е  осетино-българо-чувашкото  /х/айвъл. И.Добрев,  оспорва  извода  на  П.Добрев, аргументирайки  се  че  тафъл  е  арабска  дума, вторично  заета  в  иранските  езици, след  ислямизацията. Авторът  се  аргументира  с  “мащабната  арабизация  на  всички  ирански  езици, с  изключения  на  осетинския”, настъпила  по  пътя  на  излямизацията. Според  този  яростен  апологет  на  тюркския  произход, зад  Авитохол  се  крие  Яфет-оглани, т.е. потомък  на  легендарния  прародител  Япет, Яфет,  или  “тюркобългарското”  авит  е  форма  на  общотюркското  aba – баща, прародител, т.е. Авит-охол  е  “син  на  прародителя”, а  охол  е  тюркобългарската  форма  на  общотюркското  ogul – син. /ИД-ПХА www.balkan-bolgnames.hit.bg /  И.Добрев  явно  не  е  знаел  че  и  в  осетински  присъства  думата  tulfa – дете, което  автаматически  показва  погрешността  на  извода  му, както и  ностратическия  характер  на  въпросните  понятия.  Коренът  tafl/tefl  си  е  ирански, а  арабите  са  го  взаимствали, както  впрочем  и  моного  други  ирански  думи, обогатили  езика  на  стоящите  много  по-ниско  в  културно  отношение, неграмотни, фанатизирани   бедуини. В  алтайските  езици  Старостин  посочва  протоформата  i`uge – дете  и  съответните  форми  в  тюркски  ogul, монголски  ö`ele, ö`ala, корейски  a`ha. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Сравни  ностратическата  аналогия  на  i`uge – дете  и  немското  junge – момче, дете. Протоалтайската  форма  на  син, потомък  е  a`ti, в  тюркски `at,  монголски  ači, корейски  at`ar, японски  itua. В  тюркските  езици, в киргизки, казахски, южноалтайски, карачаевобалкарски  ulaq, узбекски  og'laq, хакаски  og'lax, тюркменски  og'lag', гагаузки  olak, турски  ovlak – дете, също  в  тюркменски, турски  ogul, гагаузки, тувински  ool, якутски  uol, киргизки  uul, хакаски  oolax, узбекски  ůgil, карачаевобалкарски  ulan – син, потомък. /VS-ETD/ В  угрофинските  езици, в  манси  agi, хантски  ögi, коми  ov – дъщеря. /VS-ETD/ Друг  термин  за  дете  с  явни  ностратически  корени  е  протоалтайското  tole, тюркското  döl, японското  d` - поколение. /S-AE www.starling.rinet.ru/ Сходно  е  кетското  dη`l, симтското  dil, котското  dul, duleā, пумпоколското  dul – дете. Думата  се  смята  за  палеоазиатска  заемка  от  югски. /S-YE www.starling.rinet.ru/  Сравни  с  балтийското  и  тракийското  dulo, dulos – дете, потомък. В  кимвърски  teylu – семейство, род. В  древногръцки  telos – семейство. Например  гръцките  фамилии  завършващи  на  дуло, дулос, Христодулос – потомък  на  Христо. Всъщност  иранските  tulfa, tifl, tefl  и  хипотетичното  прабългарско  тохол, тух/ол/,  са  от  същия  древен  палеолитен  корен. Палеолитна  предостратическа  аналогия. Според  П.Добрев  името  Авитохол  се  обяснява  с  искашимското  ахви – сърна, пущунското  афи, аху – сърна, кошута, откъдето  Авитофъл, Авитохол - син  на  кошутата. Той  има  право  защото  се  аргументира  със  съответната  легенда  фиксирана  от  източниците. /ПД-ППЕК стр.92/  Аналогично  в  някои  варианти  на  нартския  епос, героят  Батраз, притежаващ  много  от  характеристиките  на  Бога-войн, Бога-гръмовержец, като  новороден  е  бил  откърмен  от  кошута, а  в друг вариант, майката на Батраз е родена от бяла кошута. /АД-РГ http://www.darial-online.ru/2005_2/darchiev.shtml /  В  тох./б/ auw – овца, среща  се  и  като  aiyye. /DA-DT-b/  Близко  с  латинското  ovis, арменското  hoviv, балтийското  avis, келтското  oi, немското  ou, древногръцкото  ois, лувийското  hawa  и  славянската  овца, също  арменското  hovih – овчар. П.Добрев  посочва  и  прабългарското  апе – овце. /ИС-МПДБС-1 стр.49/ В  санскрит  aāvi, aāvika, протоиндоиранското  haui, палийското  aja, ваханското  yobč, yopč, - овца. /L-IAIL/ В  манси  oš, хантски  ač, унгарски  juh, удмурски, коми  yž, марийски  užga, фински  uuhi, естонски  utt, мордвински  uča – овца. /VS-ETD/  В  случая  виждаме  че  в  основата  на  памирските  понятия  стои  отново  тохарско-иранската  дума  с  ностратически  корени  auw, aiyye – овца  и  aineye – антилопа, елен. В  осетински  хъuaz – кошута. В  пехлеви  āhūg – газела, сърна. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В  ингушки  žuj – овца. /РИС/

2.           авер – приятел, сподвижник. Думата  се  смята  за  турцизъм, от  арабското  havari – апостол, водач, през  османотурски. /ВК-ТРТБЕ стр.18/ Може  да  посочим  интересни  ирански  аналози 

  на  въпросното  понятие. В  пехлеви  ayār – приятел, помощник, ayārīh – помощ. /ИС-ПРС www.avesta.org.ru/  В рушански, хуфски  yōr – приятел. /ВС-РХТ/  В  кховарски  уаr – приятел. В  тох./б/ ayor – подарък,  осетински  аwærыn, аwær – давам, кюрдски  rewa - подарявам. Виж  и  българското  фамилно  име  Аяров. Разбира  се не  може  да се каже  имало  ли  е  подобна  дума  в  доосманското  време, но  турското  авер  със  сигурност  е  по-стара  иранска,а  не  арабска  заемка.

3.           Ае – луна, месец. В  известната  розетка  от  Плиска, И.Танев  разчита  двузнаковия  рунически  надпис, върху  един  от лъчите - , като  ве, което  отговаря  на  светилото  Луна  и  названието  на  понеделника  според  индоевропейската  традиция /вж. англ. Мonday, нем. Montag – понеделник, ден  на  Луната/. /ИТ-ИПНПБ http://protobulgarians.com/ Но  Г.Турчанинов  дава  друга  транскрипция  на  знака  , срещан  и  във  формата  , в  надписи  от  Маяцкото  градище /салто-маяцката археологическа  култура/ , като  “а”. /ГТ-ППЯНКВЕ табл.ХХХІ,1/ Откриваме  ясен  паралел  и  в  германските  руни  от  стария  Футарк /най-старата  германска  руническа  азбука/ на  същия  знак, но  в  огледален  вариант  , със  значение  също  “а”, носеща  названието  Ansuz - бог. Версията  на  П.Добрев  че    отговаря на “в” е явно погрешно. /ПД-ДИСК стр.1,таблица/  Така  че  вероятното  название  на  Луната  е  било  Ае  и  показва  предимно  алтайски  паралели. В  тюркските  езици, в  тюркменски, гагаузки, карачаевобалкарски, татарски, казахски, тувински, хакаски, киргизки  aj, турски  ay, узбекски  oj, якутски  yj, чувашки  ujăx – луна.  В  угрофинските  езици, в  манси  etpos, хантски  atika, унгарски  ho, фински, естонски, вотякски  kuu, мордвински  kov, вепски  ku – луна. /VS-ETD/  Откриваме  интересни  ностратически  паралели, между  угрофинското  *ku – луна  и  алтайското  *kün/gün – слънце, като  и  между  мансийското  etpos – луна  и  източноиранските  *aftob/еftеb – слънце. В  иранските  езици, откриваме  в  талишки  ov, пущунски  ogm – луна, докато  общоиранското  название  е,  в  осетински  mæj, кюрдски  meh, ягнобски, пущунски, персийски, гилянски  mah, шугнански  mo, язгулемски  mast, сариколско  most – луна. В  тохарски  maň – луна.  Така  че  прабългарското  ае – луна, или  е  стара  алтайска  заемка, или  е  сходно  с осетинското  mæj, но  с  изпадане  на  началното  “м”, като  се  доближава  до  талишката  форма  ov.

4.           айтам, ейтам, там, нататък, те  таме – в български /разговорно/    със  значение напред, нататък, далече, там. Айган – савирски  вожду командвал  конницата  на  Велизарий  в  африканскта  война  с  вандалите. В  тох./б/ aittam, ate – напред, нататък, далече, там. В  осетински  æddæ, ягнобски  ado – край, краен, далечен, нататък, също  в  санскритски  aj, протоиндоирански  hajā, авестийски  azaite, хотаносакски  hay, осетински  ājjafin, ягнобски  haj, кюрдски  ajotin, талишки  и  пущунски  haj, гилянски  hej, кховарски  hatam, achi – отивам, вървя. /L-IAIL/,/VS-ETD/  От  този  корен  е  и  името  Айган – водещ, водач. Самото  българско  отивам, също  не  е  от  славянски  произход  и  показва  п