ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

 

Иван Танев Иванов

 

ЕЗИКОВИ ПАРАЛЕЛИ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ И АВЕСТИЙСКИЯ ЕЗИЦИ

 

  Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

            Едно от главните доказателства, че прабългарите идват от района на Памир са намерените стотици  български думи, имащи близки двойници в езиците на малки изолирани народности от този район (ишкашимски, мунджански, сариколи, калаша, хотан нуристани и др. – фиг. 4 – цветно приложение). Такива думи се намират и в официалните езици на Афганистан, пущу и дарди. Намират се и в езика урду, говорен в 150 милионен Пакистан и по-общо в езика хинди-урду, говорен от над 700 млн. души в Индия и Пакистан. Към тази група народи трябва да се добавят и талишите, които живеят в Азърбайджан и Ирански Азърбайджан. Те са потомци на древните мидийци, ирански народ създал своя държава на юг от Каспийско море в периода IX – VIII-ми  в. пр н. е. Сродни думи има и езика на татите, малък ирански народ, населяващ района на прохода Дербент – Каспийска врата.

По необясними причини, изледователите на това езиково родство все още не са потърсили такива сродни думи и в авестийския език. Това е езикът на който е написана книгата Авеста и както се предполага, езикът на който е говорело част от населението в района на град Балх в средата на I-во хилядолетие пр. н. е. Словесният фонд и граматиката на този език са относително добре известни. Авестийският език е използвал фонетични знаци писани от дясно наляво и заимствани частично от арамейската писменост в ахаменидска Персия, и частично от Индия. Учените наричат този език бактрийски или старобактрийски, старомидийски, зендски и накрая авестийски. Той е доста различен от староперсийския език на Ахаменидските надписи. От съвременните ирански диалекти, афганският език пущу е вероятно най-близък до авестийския език. Авестийският език е бил много близък до староиндийския, санскритски език до степен на пълно взаимно разбиране. Днешните филолози третират авестийския като диалект на санскрит. Това е важно доказателство, че в по-далечна епоха индо-ариите са били тъждествени с авестийците.

Ако значителна част от прабългарите са емигрирали от района на град Балх, макар и пет, шест века след написването на Авеста, би трябвало известен брой думи от този език да са били пренесени и съхранени в новата езикова среда. Нека да проверим това, използвайки краткия авестийско-английски речник Dictionary of most common AVESTA words, 1995, Joseph H. Peterson. Самата дума Авеста на съвременен български означава “известие”, а името на автора Заратуштра (Zara T’ushtra) означава “зрящий звездите”. С буквата “Т” е отбелязан определителният член, съществуващ в авестийския. В авестийския език е имало звук, съответстващ на отличителната за българския език фонема ‘ъ’, който при транскрибирането се отбелязва със знака шва (shwa) ‘э’. В езика санскрит не е имало определителен член, нито звукът “ъ”. Всичко това е много окуражително. Много други подобни думи са показани в следващите таблици. Преди да започнем сравнението на авестийските думи със съответните български, нека обърнем внимание на две важни особености. В много случаи, звукът “р” в авестийската дума е преминал в “л” при съответната българска. Други подобни преходи са отбелязани в текста.

 

 БЪЛГАРСКИ ДУМИ С АВЕСТИЙСКА ЕТИМОЛОГИЯ.  ТЕЗИ ДУМИ НЕ СЕ СРЕЩАТ В СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ.

 Азем (азм)— Аз. Съвпада с българското АЗ - чисто иранска форма без славянска етимология. В никой славянски или тюркски език няма такова лично местоимение, но то се среща в повечето ирански езици. Други лични местоимения: мана - мене, ту - ти, ва - вас, нао - нас, на (nβ) – наш, а (vε) – вие, ме – мое и др. В много съвременни книги и статии, главно от руски автори се казва, че местоимението “АЗ” било старославянско, което е абсурд и груба фалшификация. Това е иранско местоимение, преминало в църковнославянския език посредством езика на прабългарите.

Богоно – войн. Това е кушано-бактрийска дума, от тук идва прабългарската съсловна и държавна титла БАГАИН – военен, командир, военноначалник.

Виш — знам. Сравни с българското ВЕЩ СЪМ В НЕЩО

Ере — ела (звукът Р е преминал в Л. Възможно е глаголът ела да не е гръцка заемка, а да има прабългарски произход)

Иада  — ядене

Мижда – награда. В прабългарския език е имало дума МЪЗДА- възнаграждение.

Зара – гледам, съзерцавам (от тук: ДА ЗЪРНА! И детските изрази ЗАР! ЗАК! - ВИЖ МЕ)

Па, пас — пояс, по-общо въже, хотаносакски pāsa, осетински bas, от тази дума произлизат думите БЕСЯ и БЕСИЛО

Уста — устен, който се слави

Устана — дишане с уста, душа (от дишам)

Aκta (айта) – тоя. Сравни с диалектното АЙТОА от Чирпанския край (например, айтςа човек = тоя човек)

Aκta (айта) – тая. Сравни с диалектното АЙТАА от Чирпанския край (например, айтΰа жена = тая жена)

Aκtadha  (айтадха)– там. Сравни с диалектното АЙТАМ, АЙТАМКА от Чирпанския край

Aκva (айва) – едно, по този начин - Сравни с диалектното АЙВА =ЕТО от Чирпанския край. Сравни също и с ОВОЙ, ОВА, ОВО – този, тази, това от Вардарска Македония.

Ana – по този начин, така. Сравни с израза ЕЙ НА

Anya - друг. Сравни с ОНЯ (онзи), диалекно ОНИА (например, ςниъ човек).

Aka (akha) - лошо, зло. Сравни с детските думички АКА, АКО, АКАНО, АКИТА – изпражнения.

Ahmi – това, аз съм. Сравни с междуметието АМИ.

Aκiti (айти) - да отида

Aρtara (ангтара) – вътре; aρtarβt (ангтарет) – вътрешност. В българската история се счита, че е имало много прабългарски племена: утигури, кутригури, уногундури, оногури, вхундури и пр. Общоприето е, че е имало едно основно и най-многобройно прабългарско племе, което се е подчинявало на Кубрат и Аспарух и се е казвало УНОГУНДУР според гръцки източници и ОНОГХОНТОР-БЛГАР (БЕЖАНЦИ) по арменски данни. В много документи се среща и името на племето ОНОГУРИ, което е живяло около град Бакат, намиращ се близо до град Балх. Някои приемат това име като втора, кратка форма на племенното название ОНОГУНДУРИ. От много източници е известно, че още прикавказките българи се делели на “вътрешни” и “външни”. В добавка към тази сложна картина, в арменската география “Ашхарацуйц” от VII –ми век, живеещите на север от Кавказ и Черно море българи са описани като ОНОГХОНТОР-БЛГАР (преселници), ЧДАР-БОЛКАР, КУПИ-БУЛГАР и КУЧИ-БУЛГАР. Почти всички съвременни историци приемат, че КУПИ-БУЛГАР означава Кубански българи, а КУЧИ-БУЛГАР означава Днепърски българи. Петър Добрев допуска, че със ЧДАР-БОЛКАР са означени “външните” българи, защото думата ЧДАР – “външен” има много добра иранска етимология. Названието ОНОГХОНТОР обаче засега остава без ясна етимология, което кара много изследователи да опитват различни хипотези за неговия смисъл. При сравнение обаче с авестийската дума ангтара – вътре, названието ОНОГХОНТОР може да намери убедителна етимология. На основата на авестийския, ОНОГХОНТОР може да се представи като ОНОГХ + ОНТ + ОР, където ОНОГХ е морфема, носеща смисъла вътре, -ОНТ е суфикс за образуване на прилагателно име (виж примерите по-долу) и -ОР е суфикс със значение на славянското -СКИ. От тук ОНОГХОНТОР-БЛГАР значи буквално “вътрешни българи”. Най-вероятно, тези “вътрешни” българи са потомците на племето ОНОГУРИ, дошли от град Бакат и заселили се в Хипийските (известни още като Български или конски) планини на север от днешен Дагестан. Названието “вътрешни българи”, сигурно отразява факта, че те са съставлявали държавно-творческото централно ядро в ранната Кавказка държава на българите -Берсилия. Това са именно цивилизованите градостроители, населяващи най-важната централна област на Кавказка България – Берсилия. По-рано, П. Добрев също достигна до извода, че ОНОГХОНТОР значи “вътрешни” изхождайки обаче от твърде отдалечения шумерски термин “унукку”- средна част на шумерската държава. От морфемата ОНОГ(Х) може да се получи и думата ОНГЪЛ (вътрешност, център) чрез добавяне на суфикса ЪЛ (УЛ, ЕЛ, АЛ, ОЛ, ИЛ), известен от други български думи като РАДУЛ, ТАТУЛ, ЦАНКУЛ, ВИДУЛ, ЕСЕГЕЛ, ДАКТУЛ вероятно и САКАЛ (ИБ), ЯНЧУЛ, БЕРСИЛ. От същата морфема ОНОГ(Х) може би идва и старобългарската дума ОНОЖДАМ, чрез преход на Г в българославянското ЖД. Старобългарската дума НЕДРА я има във всички славянски езици, съседени на България. Руски етимолози се опитват да изведат тази дума от славянската дума ЯДРО, но признават, че това е неубедително и намират думата НЕДРА за “трудна дума” за етимологизиране [Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. М. 1986]. В. Георгиев се опитва да изведе думата НЕДРА от гръцката дума νηδύς "стомах, черво", свързвайки ги с праформата *nе-еd- "това, което не се яде" [Георгиев "Балканско езикознание", I, София, 1959, стр. 75]. Българската дума НЕДРА може обаче да се изведе без проблеми от авестийската ангтара, която също има значение на “вътрешност”. От АНТАРА може да се изведе старобългарската дума ВНЪТРЕ (УНЪТРЕ) – вътре. Ако ОНОГХОНТОР-БЛГАР са действително търсените “вътрешни българи”, то ще се окаже, че всички посочени названия в “Ашхарацуйц” са всъщност географски обозначения на обособени групи българи (външни, вътрешни и живеещи около реките Днепър и Кубан). Очевидно, авторите на този документ са гледали на българите по това време вече като на хомогенен етнически масив, а не като на отделни племена. Изглежда, посочените четири века по-рано по тези места български племена берсил, есегел и бургар вече са се слели в един общ етнос. Не случайно, доведените от вътрешна България (Берсилия) Аспархови българи нямат племенно деление и са известни на унгарците само като НАНДОР, т.е., оногундури или вътрешни, централни българи. Потомците на тюркизираните българи от Волжска България, т.н. “казански татари” биват назовавани НОКОР (НОГОР) от мишарите, най-старото население по този край [Р. Г. Ахметьянов, Общая лексика духовной культуры народов Среднего Поволжья, М. 1981, стр. 131]. По мнението на този Р. Г. Ахметьянов, названието НОГОР е също остатък от старото наименование ОНОГУРИ.

Asan (асан)- камък. Второто име на последната хазарска столица Итил е САРАШЕН, което значи “Бяла крепост” [С. А. Плетнева. Хазары. Издание: «Наука», Москва, 1976]. Сар е прабългарска (и чувашка) дума означаваща “бял”, например Саркел – бяла кула, бяла крепост. Хазарският еквивалент на САР – бял е ШАР. От тук, думата АШЕН трябва да е хазарската дума за крепост, която почти съвпада с авестийската дума АСАН - камък. Вероятно, точният превод на САРАШЕН е “Бял камък, бяла каменна крепост”. Като следствие, често срещаното и засега необяснено българско (царско) име Асен вероятно означава КАМЕН.

Baremnτ – нещо, което се носи, товар. Думата е производна от глагола bar – нося. Сравни със старобългарската дума БРЕМЕ – товар, нещо което се носи.

Baκshaza - лекарство, лекар, знахар, здраве.  Сравни с БАЯ, БАЯЧКА, БАЕНЕ. В прабългарския език е имало дума БАЛИЙ – лечител, като държавна длъжност.

Baxsh (бакш) – давам, дарявам, опрощавам. Сравни с българското БАКШИШ.

Carema (карема) – кожа, включително обработена кожа. Сравни с българската дума КОРЕМ. Дума подобна на КОРЕМ със същото значение обаче има и в много тюркски езици. Счита се, че тази дума, наред с още десетина подобни, потвърждават тюркския произход на прабългарите. Срещу тези десетина думи стоят поне хиляда, които потвърждават иранския корен на прабългарите.

Cathru, cathware - четири Cathru cashana е значело човек с четири очи – от тук идва изразът “отваряй си очите на четири”.

Dγn – подкрепа, да подкрепя. Сравни с древната и поетична българска дума ДАН. 

dvarа (двара) - двор и врата. Сравни със старобългарската и църковноославянска дума ДВЕРИ, която е преминала в руски език. Славянската дума е за това пнятие е врата.

drβjτ – (дражо) – дължина, продължителност (преход р – л).

Everezika – да не върша нищо, да не работя, да бъда ленив, безсилен, бездеен, неспособен. Сравни с българската дума ОФЛЯНКВАМ СЕ, която има същото значение и вероятно същата етимология. (преход в-ф и р-л)

Fratauati (фратауати - скачам, сравни с ПРИПКАМ (преход на “ф” във “п”)

Fra– пред, напред – (преход ф-п)

Frκna – изобилие, препълненост, пълен (преход ф-п)

Fras, paras (фрас) – говоря, питам. На санскритски prasa, тохарски (а) praks, тохарски (б) preksa. От fras и praks идват българските думи ПЛЕЩЯ и ИЗПРАКСАН.

Fravarβne (fra-var) – предвиждам (преход ф-п)

Fravβkβi (fravβka) – предричам, предсказвам (преход ф-п)

gaosha – ухо. Сравни с диалекното УШО от Чирпанско

Gao, gava– говеда (крава, бик, вол). Крава, говедо на съвременния памирски език Калаша е gakh, на Нуристани е go, на Хинди-Урду е gae и на Пашто е ghwa. В близкото минало, до около 1970 година, когато у нас се ореше с волове, орачът навикваше воловете с думата ГЯ ! Например: Хайде гя ! – тръгвайте. Горе гя! – завийте наляво! Долу гя! – преместете се надясно! Краварите също подкарваха стадата от крави и говеда с думите ГЯ, ГЯ! По всичко изглежда, в тези изрази, думата ГЯ е реликва от прабългарския език и в нея може да се види авестийската дума gao - вол, крава, говедо. Формата ГЯ сигурно е множествено число, образувано по формулата поле-поля, къща-къщя, кола-коля и др. (виж по-долу).

Harshta – който изразходва. Сравни с ХАРЧА – изразходвам.

Haurva – цял, пълен, здрав, завършен. Производната авестийска дума haurvat означава завършеност, цялост, обединеност, изобилие, здраве. Тези две думи са изключително често използвани и плодотворни в авестийския език. Думата haurvat е близка фонетично до името на КУБРАТ, основателя или възстановителя на Стара Велика България. Съществуват документи, в които името на Кубрат е записано и като КОУРВАТ или КУРБАТ, с метатеза на съгласните “-рв-”. След доста спорове, в нашата историография се е утвърдила формата КУБРАТ, макар че първата форма изглежда много по-близо до истината. Защото думата haurvat и формата КОУРВАТ са много по-близки до имената ХОРИВ и ГОРОВАТО на легендарния герой от източно-славянската митология и до имената на аналогичните герои Курбат и Хореан от легендите на Волжските българи и арменците. Във всички тези имена последователността на съгласните “-рв-” е една и съща, както в думата haurvat. От тук може да се заключи, че поне до известен исторически момент, името на българския владетел е звучало като Курват или Курбат. Близко до тази форма е името Коурт, записано в Именника на българските владетели. Формата Курбат съдържа суфиксът -бат– който е доказана прабългарска дума (бат Баян) и основата Кур, която представлява доказано индоарийско име на владетеля Куру от Лунната династия в Северната Куру, държава образувана във ведическо време на територията на Бактрия. По тази причина, по-нататък в текста името на владетеля ще се изписва като Кубрат (Курбат). Авестийската дума haurvat е почти тъждествена с етнонима хорват (хървати), което е в съгласие с новите данни за иранския произход на древните хървати. Обаче, този владетел е известен с две имена, КОУРТ от Именника на българските владетели и КУБРАТ (КУРБАТ) от други документи. От тук може да се помисли, че името КУБРАТ (КУРБАТ) е всъщност прякор, прозвище, възникнал по-късно за да се характеризират делата и стратегията на този може би най-велик български владетел.

Все още многобройните тюркисти у нас и в чужбина предлагат тюрска етимология на името Курт изхождайки от тюркската дума курт - вълк. Няма обаче никакви данни, че в предосманско време думата курт - вълк е присъствала в българския език. По-сериозна и подкрепена с доказателства изглежда втората хипотеза, че Курт произлиза от широко застъпената в прабългарския и старобългарски език дума крачии (ковач) и запазена при сродните осетинци като Курт - ковач. От тук може да се предположи, че името Курт -Ковач е неговото рождено име. Младият Курт обаче, след като отхвърлил властта на тюрките, обединил всички българи и възстановил Стара Велика България. Поради това бил наречен Кубрат (Курбат) – Обединителят. Както видяхме по-горе, думата "крачии" стояща в основата на Курт означава и "гърча, гъна, огъвам". Ако вземем пред вид легендата на Кубрат (Курт) за лозовите пръчки, които поотделно се чупят лесно, но заедно не се огъват, виждаме, че тази легенда всъщност е вложена в смисъла на неговото име, защото от една страна Кубрат значи обединител, заздравител, а от друга, Курт е семантично близко до огъвам, извивам. 

Възможно е и синът на Кубрат - Аспарух също да е имал две имена, Аспарух и Еспор. При раждането си,  вероятно е наречен Аспарух (Конче), но когато извежда оногундурите-българи от хазарска власт и ги превежда от най-вътрешната част на Стара Велика България (Хипийските планини на Берсилия, днешен Дагестан) до Дунавската делта, той е наречен напълно заслужено Еспор (Орел). Трети пример идва отново да ни убеди, че прабългарите са давали прозвища на своите най-славни владетели. Кан Крум е известен със своето строго, но справедливо законодателство. В Киевска Русия след XII-ти век са издавани сборници със светско-църковни закони, наречени “Кормчая книга”, по които се е водело гражданското съдопроизводство в руските съдилища. Думата “кормчая” идва от старобългарската (според Петър Добрев прабългарска) дума кормчий, означаваща “човек, насочващ с кормило, кормуващ”. По-вероятно е обаче това значение на думата кормчий да е вторично, късно, а по-ранното и основно значение да е било “законник”. Защото “Кормчая книга”е сборник със закони, по които се съди, а не се избира пътя по който да се върви. От тук името Крум вероятно означава ЗАКОН, което е очевидно не име, а прозвище, много точно пасващо на този строг пазител на законността.

 Друг пример е предполагаемият брат на Кубрат (Курбат) и основател на град Киев, Самбат, който има още едно име Кий (Ковач, създател). Четвърти пример е Салан, чичото на Симеон и управител на Отвъддунавска България, чието име означава "солен" и може да е прякор във връзка със солниците на север от Дунав. Явно, това отдавна забелязано умение на българите да дават много точни прякори (виж Чудомир) идва от древността. Ако Кубрат (Курбат) (Обединителят), Еспор (Орелът), Крум (Законът) (и Кий -Ковачът) са действително прозвища, то явно народът, който ги е измислил е бил ирански, защото всички тези прякори са ирански. Наличието на две имена при ранните български владетели може да има нещо общо с традицията на персийските и мидийски владетели да получават второ име когато поемат властта.

Hvarenangh – хвален, славен (преход р - л)

(hvar) – Слънце. Кратката форма на Слънце, hϋ се използва в съставни думи със значение “добър, хубав, слънчев”. Например: huxshathra – добро управление, добър управител, humata – добра мисъл, добронамереност, hukereta – добре направен, с хубава форма (от kair – правя, работя), hvarshta – добре направено, добро дело, морална посъпка (от varsha –върша, правя). Българската дума ХУБАВ се извежда от hϋ – добър, слънчев, красив и глагола bavaiρti – ДА БЪДА, ДА СТАНА. Например, bavat - ТОЙ СТАНА, bavβhi –БЪДИ, bavβni – СЪМ. Така, думата ХУБАВ означава буквално “добър (слънчев) е”. В съвременен Иран и Таджикистан се изпозва думата hub – хубав, добър. Днес в Афганистан се казва: хуб ос том – добре аз съм – аз съм добре.

Is – искам, желая, търся. Още една авестийска дума, kam означава искам, обичам. В съвременния български двете думи са обединени под формата ИСКАМ, която означава не само желая, но и обичам. Тази дума няма славянска етимология. В руски “искать” означава само търся и може да е преминала от старобългарски.

Iu (иу) - съединявам, обединявам. 

Iuj (иуж) - съюз, съединение, обединение. Вероятно от тук идва най-типичния древнобългарски знак IYI. П. Добрев, използвайки фонетичната транскрипция на прабългарско-алано-касожките рунически знаци, чете този знак като “йуй”. Този прочит е близък до iuj - иуж, който може би е по-точен. След Кубрат, темата за обединението е най-важната за оцеляването на българския етнос и може да не е случайно, че знакът IYI – иуж е поставян на всевъзможни места в границите на българското землище след хазарския преврат. Знакът IYI – иуж може да бъде етнополитически символ, изразяващ необходимостта от спасение на българския етнос чрез обединение. Иуж се образува от иу съгласно правилата на авестийския език, но в българския има и много други думи, образувани по същото правило, например валя-валеж, вървя - вървеж, копнея - копнеж, стремя се – стремеж, строя-строеж и мн.др. Този начин на образуване на отглаголни съществителни няма славянска аналогия. Възможно е, образуването на отглаголни съществителни имена в българския език чрез наставката –еж да е пряко авестийско наследство!!

yauz'-da (yaoz'-da) – връзка, съюз – сравни с българското ЮЗДА. От думата иуж идва юзда и старобългарската дума узи – връзки, преминала в руски през църковно-славянския. От тук идва думата съюз, съ + юз = взаимна връзка, съюз.

Khra – край, граница (anakhra – безкраен, безграничен) – няма славянска етимология. Всички думи с тази основа в близките славянски езици са вероятно заимствани от прабългарския посредством черковнославянския език.

Karana – граница. Образувана от основата khra – край.

Man- maρtβ – мисля, планирам. Може би от тук идва името МАНТО, МАНТОВ.

Mas – голям, обширен, велик. Производна на mas е авестийската дума masti – величие, големина, постижения, превъзходство, добродетел. Сравни с българската дума МАСТИТ със същите значения.

M (mrϋva)- говоря, казвам. Сравни с българската дума МЪЛВЯ (преход р - л).

Kadβ (kadha) – къде, диалекно КАДЯ

Kuti (кути) – куче. Думата куче няма славянска и тюркска етимология и е силен белег за памирския корен на българите.

Nar- мъж. Сравни с НЕРЕЗ – мъжко прасе.

Naire (nar) – мъж, човек; nairya-човеци. Сравни с образуването на множественно число при някои български думи: поле - поля, кола-коля, нива-нивя, къща-къщя, шило-шила. Възможно е, образуването на множественно число на съществителни имена в българския език чрез наставката –я, да е пряко авестийско наследство!!

Nairika – жена. Образвана от naire – мъж с добавяне на суфикса –ка. Много други авестийски думи от женски род се образуват по същото правило, като към съответната дума от мъжки род се добави суфиксът – ka. В съвременния български това е много характерно. Например при образуване на стотици женски имена (Иван - Иванка, Стоян - Стоянка и т.н.), също и съществителни (ученик-ученичка, готвач-готвачка, учител - учителка и т.н.).

Pβdha – стъпало на крак. Сравни с българското ПЕТА.

Parβ (para) – пресичам, избягвам. Сравни с глагола ПЕРΐ- пресичам, бягам, който е диалектна дума, употребявана в района на Чирпан, а вероятно и на други места. Например: той пирθ през полето – той пресича полето. Среща се и глагола ДА ОТПЕРΐ- да избягам. Например: той отпрΰ, което значи “той започна много бързо да се отдалечава, бягайки”. Глаголите ПЕРΐ и ДА ОТПЕРΐ са наситени с много хумор и въображение и се предпочитат през безличните бягам, пресичам.

Puthra – син, дете. Сравни с обидната дума БУТРАК – дребен като дете. 

Paκma (paκman) – мляко. Сравни с българската дума ПОЕМАМ в смисъл приемам храна, питие. 

Taŝ, taŝa (таш) – кастря, дялкам. Сравни с ТЕСЛА, тесам.

Van – да победя ; vanaρt – завоевател, побеждаващ. Сравни с ВАНАНД, името на предводителя на древните българи, заселили се в Армения.

Peshana  – бия се; боря се. Сравни с ПЕХОТА, ПЕШАЦИ, СПЕШЕН.

Pitar, patar, ptar – БАЩА

Srϋtahe (srϋta) –слушам, чувам  (преход р - л)

Staora -  звяр, добитък, впрегатно животно. Сравни с българските думи СТРЪВНИЦА, СТРЪВ.

Sraothra – викайки, пеейки. Сравни с КРЯСКАМ – (преход “sr” - kr). Изобщо, преходът sr – kr е често срещан, например и в авестийската дума sraκshta – най-красив.  Думата “красив” я има в  руски, но вероятно е с авестийска етимология.

Sra – крак, бедро (sr- преминава в kr-). Сравни с типичната българска дума КРАК, която не се среща в никой друг съвреме-нен език и чиято етимология все още е неизвестна.

Sraoni - крака; бедра (sr- преминава в kr-).

Sara – глава, съпруг, власт. Сравни с българската владетелска титла ЦАР и думата САРАКТ, която много хора възприемат като “царство”. От sra – крак виждаме, че в българския език съществителни могат да се образуват със суфикса –ак. С тази наставка, от САРА – глава се образува САРАК, множественно число САРАКТ, тъй като множественното число при скито-сарматските езици се образува с наставката –д. Така, думата САРАКТ може да значи глави-войници, войска.

Shτithra – място за живеене, жилище, селище. Сравни с българ-ската дума ШАТРА, която беше обявена за древно-тюркска.

San (сан) – издигам, от тук термина “САН”, степен в обществе-ната иерархия при прабългарите.

sϋra - сила, мощ; също и оръжие, копие. Сравни с българските думи ШИЛО (преход р - л) и СУЛИЦА - късо копие в черковно-славянския език. От авестийската дума sϋra произлиза и персийската дума zora - сила, насилие, която е навлязла в османо-турския език като ЗОР - насилие, натиск.

Tafnu - топлина, треска – (преход f - p). В църковно-славянски е съществувала думата теплость, топлота – от тук преминава в източно-славянските езици.

Tapara – ТОПОР. Тази дума я има и в руския език, заимствана от черковно-славянски.  

urwa - урва. Убедително съвпадание !

Vβstar - пастир

Varez- работя, действам, върша нещо, правя нещо. Явно, от тук идват българските думи ВЪРША, СВЪРШВАМ.

Varshtaca – свършена работа, дело, деяние, вършене. Такава дума липсва в руски, но в полски има дума warsztat означаваща “работилница”, явно сарматско наследство.

Varsha (варша) – дъжд, валеж (преход р-л). Сравни с българското ВАЛЕЖ и глагола ВАЛИ. В руския език такава дума няма и там се казва:  идет дожд (вали дъжд, просто вали) и идет снег (вали сняг). Изглежда типично българската дума ВАЛИ е наследство от авестийския език.

Vazemna – движа се много бързо, летя. Сравни с “да се ВЪЗЗЕМ-НА”

vairi – езеро. Сравни с чисто българската дума ВИР.

vac (вак)- говоря, казвам. Много често, в разговорния български вместо “казвам” се употребява “викам”.

vaca (vβc) – дума, изречение

Wik (вик) – говоря, казвам, крещя. От тук в съвременния български език “викам” има две значения: (1) говоря силно, крещя и (2) казвам, наричам, зова. От тук изразите: “аз се викам Никола = аз се казвам Никола” и “ Аз му викам  =  Аз му казвам”. Първият израз е все още запазен в Македония, доскоро беше използван и в България.

Vacanghτ (vacangh) – викане, говорене, реч

Uzdβtγm (uz-dβ) – въздигам

Uzdβtβt (uz-dβ) – възврял

Uzvarezem – възвръщам 

Verethra - победа. Според П. Добрев, прабългарският боен вик е бил “БАРИТ” – победа. Българският боен вик вероятно е предста-влявал една авестийска дума.

Xvar (квар) – клетва, сравни с българското ВРИЧАМ СЕ

Xshudrε (xshudra) - сперма, семе. Сравни със българската дума ШУДРА, детероден орган при жена.

Zafana —уста. Сравни със ЗЯПАМ (стоя с отворена уста), зея с уста (преход ф - п)

Zhnu –коляно. Сравни с българската дума ГЪНА, ОГЪВАМ.

Zhnβ –знам.

Zantu – племе, племенна територия. Сравни с прабългарското лично име ЗЕНТУ от надгробните надписи с гръцки букви.

            По-долу са представени думи от съвременни езици от района на Памир, Кавказ и Волжска България, които имат близки паралели с думи от съвременния български език. Общото, което ги свързва е езикът на прабългарите.

 Лона – това е талишка дума, означаваща “гнездо”. Сравни с поетичната българска дума ЛОНО.

зард – жълт на съвремнния език дари-кабули. От тук идва и българското название за дива кайсия, зардзала. Частичката –АЛ играе ролята на суфикс за образуване на съществително име. Среща се често в много прабългарски думи и имена: онгъл, есегел, сакал(иб), берсил, Дактул, Видул, Чичул и т.н.

Сурик – руска дума, означаваща червено-оранжев цвят. Съгласно Фасмер [Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. В четырех томах. Пер. с нем. М.; Прогресь, 1986-1987], тази дума идва от църковно-славянската (старобългарска) дума СУРИКЪ–червено багрило. По-нататъшният опит за етимологизиране на думата СУРИКЪ е доста изкуствен, защото тя се извежда от гръцката дума syrikos (сирикос) – сирийско, има се пред вид “сирийско багрило с червен цвят”. Много по-вероятен е произходът на тази дума от източно-иранската дума СУРХ – червен, която я има и в авестийския език. Прабългарската дума СУРХ е преминала в черковно-славянския под формата СУРИКЪ. Думата СУРХ сигурно  е присъствала в прабългарския език, защото остатък от нея  има в съвременния български език. Когато един плод започне да зрее се казва, че е НАСОРЯЛ, т.е., леко почервенял. В съвременния език на башкордите съществува думата Сор, означаваща ЧЕРВЕН. Тюрките имат собствена дума за червен – “ал”, така че думата Сор - червен сигурно идва от памирския език на волжко-българския субстрат на башкордите, по-точно от древната източно-иранска (памирска) дума СУРХ–червен. В съвременния език дари, същата дума звучи като СОРХ.  В Старозагорско са известни изразите: “той стана шал-червен от срам” и “мястото стана шал-червено” - при възпаление на болно място. Думата ШАЛ в този израз може да означава “червен” и да произхожда, както и от башкирската дума СОР-червен и от памирската дума СУРХ-червен. Преходът р-л е често срещан, както се убедихме по-горе. Обаче преходът с–ш не е характерен за езика на прабългарите, но има подобни примери при хазарите. Например, на български Саркел (Бяла сграда, крепост) – на хазарски Шаркил, на български Сур – бял, свещен – на хазарски шелляг –бял, сребърен (название на хазарските монети в Древната Рус), на хазарски Сар-ашен (Бяла крепост) - по български (вероятно) Сар-асен. Така че е възможно, думата ШАЛ-червен в българските диалектни говори да е реликт от хазарския ирански език.

Кала – крепост. В официалния език на Афганистан, пущу, думата “кaлe” означава село. В Хазария е съществувал голям български град Саркел – Бяла крепост, а също и градът Азаркел – Хазарска крепост. Думата крепост в древността е била синоним на укрепено селище, град. Сравни с днешната българска дума КУЛА и остарялата българска дума КАЛЕ -крепост.

Barubar, barabar- на днешните памирски езици Калаша и Ховар означава “един и същи, еднакъв”. Сравни с българската дума БАРАБАР, осмисляна може би неточно като “заедно”.

Driga, drung, darga –дълъг, на Калаша, Ховар и Нуристани.

Subah – утро, на Хинди-Урду. На авестийски утро е savahi. Сравни с остарялата българска дума САБАХЛЕН – утро, която почти всеки схваща като турска.

Chaku в езиците Калаша, Ховар, Нуристани, Хинди-Урду и Пущу означава нож. Сравни с българската дума ЧЕКИЯ – малко ножче, най-често сгъваемо ножче.

Kumoru – момиче, на езика Ховар. Сравни с КИКИМОРА – “младо момиче” на български. В митологията на източните славяни “кикимора” означава зъл домашен дух, който живее до огнището. Не е изключено думата и този митологичен персонаж да са заимствани от скито-сарматите, както вече се знае за много други персонажи и богове.

Kimeri – жена, на същия език Ховар. Сравни с КИКИМОРА – младо момиче (в юношеските години) на български.

Xawand – съпруг, мъж на езика пашто. Сравни с българската дума КАКАВАНИН – момче  (в юношеските години), дангалак. Думите “кикимора” и “какаванин” носят хумористично, леко критично съдържание. Изглежда, удвояването на началната сричка на думата при прабългарите е придавало хумористичен и критичен оттенък в нейното значение. От този вариант е името Кракра на управителя на областта Перник от времето на Самуил. 

Akh – око на Хинди-Урду.  Ech – око на Калаша. Сравни с българската дума ОКО. Око на Ховар е glech – сравни с ГЛЕДАМ.

Kapra – на езиците Хинди-Урду и пашто означава плат. Сравни с типичната българска дума КЪРПА. След метатеза на съгласните “п-р” се получават тъждествени думи с еднакво значение. Вероятно същата метатеза бр – рб е настъпила и при думите Haurvat – Кубрат (Курбат) (виж по-горе).

Baris - на езиците Хинди-Урду и пашто означава дъжд. Сравни с авестийското Varsha (дъжд) и българската дума ВАЛЕЖ.

Asi – пепел на езика Нуристани. Сравни с прабългарската дума АСО – пепел от погребална урна.

Sona – злато на езика Хинди-Урду. Сравни с прабългарската дума СОН – Слънце върху розетата от Плиска. При прабългарите е имало лично име Шун, името на жупан-таркана на Омортаг [Овчаров, Д. Омортаг кана сюбиги, от бога владетел на българите. Център за изследване на българите. София. 2002, Стр. 109]. Името Шун може да значи “Златко”.

Shom, Sham – следобяд на Хинди-Урду, Нуристани и Ховар. Сравни с прабългарската дума САМ – Сатурн и събота върху розетата от Плиска.

Kaurs (каурс) – тохарска дума, означаваща бик. На санскрит govr.s.a – бик и тохарски sāari – теле, крава, вол. В съвременния български от тук са думите сирене, сирище, съсирвам и щерица – ялова крава. П. Добрев посочва памирското “шег” и искашимското “цег”, които означават бик, сходни с българското шегор, сигор – година на бика. С думата каурс - бик е свързана една любопитна случка от историята на моя род, която е станала в 1923 година. В едноетажната къща, където са живеели моите прeдци по майчина линия е имало голяма стая, в средата на която висели окачени шест люлки с пеленачета. Семейството е отглеждало много крави, биволи и други домашни животни. Един ден двата бика, биволският и карасарският, се сбили. Гонейки се, те влезли един подир друг в тази стая, обиколили покрай люлките без да ги закачат и излезли навън. В случая думата КАРАСАРСКИ бик, запазена в паметта на моите предци, означава “кравешки бик” и е очевидна реликва от прабългарския памирски език. Подобна дума “карасарска крепост” е записана и от поп Минчо Кънчев в неговите мемоари. Ако от “карасарски” се махне славянската наставка –ски, остава прабългарската дума “карасар”, съдържаща основата “карас” – бик, крава и наставката –ар. Подобна наставка (-ор) имаме и в прабългарските календарни термини “шегор” и “сигор”- година на бика. Изглежда, прабългарските наставки от вида -ар, -ор имат смисъла на славянската наставка “–ски” (карас – бик, карасар – бичешки; шег, сиг – бик, шегор, сигор – бичешки). Това може да ни помогне да изведем смисъла на името Аспарух от авестийската (и иранска) дума aspa (aspahe)- кон (кобила) и умалителния суфикс “-ух”. От тук, името Аспарух вероятно означава “конче”. Мΰдара – може да произлиза от мидийската дума МАДА - място или свещено място, към която се добавя наставката -АР. Смисълът на образувана дума трябва да е МЯСТОТО или СВЕЩЕНОТО МЯСТО.

Kuta – куче на Хинди-Урду. Този език се говори от около 700 млн. души. Сравни с типично българската дума КУЧЕ, която няма славянски и тюркски паралели.

Ksara – вода на санскрит. Подобна дума, ksal на санскрит е означавала  «мия, измивам, очиствам». В друг източник се дава, че на санскрит САРА (sara) означава " ручей",  а sarit – река. Тази дума, донесена от прабългарите е образувала в съвременния български език множество думи, които нямат паралел в славянските езици.  Това е глаголът  ШУРТЯ (ЧУРТЯ, ЧУЧУРЯ, ЧУРКАM) – теча като струя, изпускам струя вода, съществителните ЧУЧУВЕРКА (тънка струйка вода), ЧУРКА - това от което малките момченца уринират, ЧУЧУР ( ЧОЧУРКА, ЧОЧУРКА) - тръба от която изтича водата. От същата основа е и глаголът ШОПУРТЯ, който значи "издавам звук на падаща вода". От него идват думите "шопорче, шопурка" – чучурка и думата "шопур" – чешма с корито [Христо Вакарелски. Етнография на България. Изд. Наука и изкуство. София. 1974]. От старобългаския (църковнославянски) език в съвременния руски език е преминала думата "чирник, чырнакъ"  - ручей, която има същата основа и произход. В миналото е съществувала производна българска дума "чълн" - лодка [пак там]. Вероятно от тази изходна прабългарска дума са произлезли и думите "чун" - лодка, "чунар" - лодкар. В Македония производната дума "чуря" - изтичам, означава "димя, пуша" ("Моят комин да чури!"), а в руския език означава "избягвам, офейквам". До град Чирпан има местност наречена "Чиране" , от която извира вода и където жителите на града и околните села са ходили да си перат дрехите. За тях изразът "отивам на чиране" значи "отивам в местността Чиране да си пера дрехите". Най-вероятно, от тук идва и името на града, Чирпан, а не от въображаемия град Шерампол. Думата Чиране - "влажно място, извори, течаща вода" може да се обясни с горната прабългарска дума, свързана със санскритското Ksara – вода, ksal - "мия, измивам, очиствам".  Накрая, от тази древна индо-иранска дума вероятно произлиза и персийската дума ЧЕИР - ливада, влажно място, където расте трева. Тя се смята за турцизъм, зает от персийския, но от горните примери следва, че би могло още в предосманския период да има подобна дума в българския.

             В 1942 год. един италианец написва книга [Vincenzo D'Amico. I bulgari stanziati nelle terre d'italia nell'alto medio evo. Roma ASSOCIAZIONE Italo-Bulgara. 1942-XX] в която се изброяват десетина думи, останали от Алцековите българи в съвременния италиански език, между които и думата "шерте" = каналче за вода, подвеждащо потока към воденицата. От равнището на знанията от 1942 год., този автор безпомощно се опитва да изведе тази прабългарска дума от  монголското "схи" - вода и "ер(т)" – вена, мислейки, че прабългарите са тюрко-монголци. Всички посочени по-горе думи, ШЕРТЕ, ШУРТИ, ЧУРКА, ЧУЧУРКА, ЧИРАНЕ, ЧИРНИК, ЧЪЛН и др. произхождат от санскритските думи ksara (вода) и ksal (измивам). По-далечната им връзка е с индоевропейската дума g(w)elna – извор, в гръцки kel(l)a - извор и qwelle – извор на немски [Георгиев Владимир. Траките и техният език. Издателство на БАН. София. 1977, стр. 161].  

Krum – покрив, на езика Нуристани. Съвпада фонетично (и може би смислово) с името на кан Крум. Нима законът не дава сигурност, както и покривът ?