ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

 

Иван Танев Иванов

 

ОТПРАВНА ТОЧКА ЗА ТЪРСЕНЕ НА БУКВАЛНИЯ ПРЕВОД И СЕМАНТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

  

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

В светлината на утвърдените от съвременната история факти нито една от горните хипотези (с изключение частично на хипотезите № 8 и 9) не може да бъде приета. Всъщност, без задълбочено познаване на стопанството, религията, митологията, философията и мирогледа на древните българи, търсенето на етимологията и семантиката на техния етноним е като да се стреля в тъмна нощ по тъмна птица. От този род попадения са и изброените по-горе хипотези № 1-6 и № 10 19. Ценна помощ в това отношение може да дойде от данните за етнонима на сродните с българите народи. На трето място, трябва да се търсят следите оставени от българския етноним, каквито със сигурност има.

За разлика от повечето, да не кажа всички теории за българския етноним, нашата теория представлява продължение или надграждане на вече изказана теория по този въпрос. Използайки словесния фонд на езиците от региона на Памир и северна Индия, П. Добрев [Името българи. Ключ към древната българска история. София, 2002, с. 75] заключава, че етнонимът българи може да означава високи, велики, могъщи. Според него, в съвременните памирски езици се срещат думи като балг, бълг, валгх, вългх със значения висок, велик[П. Добрев, За държавата и властта, Галик, 2003, стр. 142]. Коренът бълг- (бългх или балгх) в интерпретация хора от Големия град или хора от Голямото царство е специфичен с характерния български звук ъ, който се видоизменя, изговаря и записва по различен начин при различните народи през вековете.

Целта на настоящата книга е да се опише както буквалния превод, както и вложената семантика на българския етноним на основата на оставените следи от тях и от гледна точка на културата и историята на древните българи и сродните с тях народи.