ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

Иван Танев Иванов

БРОЙНА СИСТЕМА ПРИ ПРАБЪЛГАРИТЕ СЪГЛАСНО ДЕТСКИ БРОЯНКИ ОТ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ

 

     Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

Календарът на прабългарите е включвал месеци, чийто названия в по-голямата си част са известни, но все още не могат да се преведат. Съгласно преобладаващия брой историци, тези названия съвпадат с поредните числителни имена в езика на прабългарите. Има основно две теории, памирска и тюрска, за названията на месеците в прабългарския календар, които дават съвсем различно подреждане на месеците и отличаваща се датировка на историческите събития. Установяването на бройната система на прабългарите има значение не само за изясняване на техния език, но и на тяхната календарна система, от тук за точната датировка на важни исторически събития от ранната история на България.

            Броянките (или броилките) са използвани в детските игри, когато трябва да се преброят участниците в играта, или когато трябва да се посочи чрез “жребий” кой да заеме най-неблагоприятната роля в играта. До началото на урбанизацията и навлизането на телевизията и компютрите, децата са играели игри, чийто правила и ритуал са се запазвали в течение на много векове. Понеже тези броянки са използвани от деца, а децата имат най-силна памет, може да се вярва, че в тях има съхранени много древни бройни думи използвани в миналото, включително и от прабългарския език.

В Плевенска и В. Търновска области съществува етнографска група от българи, наречени “мизийски аги”, в диалекта на които има съхранени древни езикови форми (Младенова В., 2000. Произход на населението от с. Б. Караагач сп. Авитохол, кн.12, с. 30-44). Авторката Весела Младенова, в отделна статия върху езика на това население описва и тълкува една детска броянка за криеница, която е ползвана масово до 1960 година в посоченото селище със съврвенно име с. Тотлебен. Броянката има следният текст: "Ан дан тина, сарака тина, сарака тики, тики, елем (елим), белем (белим), буз, кар буз! (ени, бени, бов!)"

Повечето от тези думи имат звучене, близко до думите от съвременните езици на Индия. В леко променен вариант, тази броилка е известна в много селища на съвременна България, примерно: андантина, царакатина, царакатики-тики, елин белин бус, карпуз!

Почти идентична броянка успях да намеря и във Вардарска Македония. В една най-нова публикация от РМакедония (Владимир Арсенијевиќ. Сп. Маргина, бр. 65, ЛЕКСИКОН НА ЈУ МИТОЛОГИЈАТА. ЕМА ЕСЕСА...) се казва: … меѓу повеќето популарни невербални броенки на нашето детство, најпозната и најраспространета е: “Ен ден дину сава рака тину сава рака тика така елем белем буф триф труф”.

Съвпадението на двете броянки от Македония и Търновско, които носят следи от прабългарския език, заслужава сериозен коментар. След септември 1944 год., в новосъздадената ЮСР Македония беше проведен погром над хората с българско самосъзнание. Бяха избити няколко хиляди, прогонени няколко десетки хиляди, а през лагерите и затворите на Югославия бяха прекарани около 200 хиляди граждани на Вардарска Македония. И в същото това време децата, включително и децата на македонистките управници, са играели по улиците, броейки не на омразния “бугарашки язик”, ами даже на о, ужас!, на “хуно-татарския пра-бугарски язик”. 

Пред вид на важността на тази броянка, която има почти еднаква форма в Търновско и Македония, нека я означим с № 1. Еднаквата форма на тази детска броянка, записана в различно време и на различни места от българското етническо землище показва, че тя самата, както и други подобни броянки представляват важни езикови паметници на древната култура на българите. Следователно, в детските броянки може да се съдържа достоверна информация за важни езикови форми от далечното минало на България.

В табл. 5 са представени броянки, които авторът е записал в с. Самуилово, област Стара Загора (източник: Господина Добрева Танева, 72 год.). Някои от тях (№ 3 и 4) са варианти на широкоизвестни в страната броилки, в други (№ 4 и 5) присъства древен, но лесно разбираем славянски езиков материал, докато броянка № 2 е уникална.

 

 Таблица 5. Детски броянки от с. Самуилово, област стара Загора.

 

 

3

4

5

2

Ала, бала- ница,

турска паница.

Хей, гиди Иванчо -

наш капитанчо.

Ала, бала – прύстакала.

Искавица – дςм патωца.

Талиςн – талиςн,

чок – мог,

страшен рог.

Една люда – дюдю люда,

двe люди – царю люда.

Люстюн – тютюн,

жаба,

крава,

слава,

ръжύлец,

къчύлец,

кач – пърмΰч.

Инςла

двςла

трςла

чирωка

пΰка

шΰка

с΄ъдъм

б΄ъдъм

геврек

десет.

 

            Думата “ωскавица” от броянка № 4 е напълно неразбираема за съвременния българин. Ако я съчетаем със следващата дума, “дςм - патωца”, можем да се досетим, че тя вероятно означава жена, която е силно желана (ωскана) за съпруга и снаха, но която носи нещастие (патилΰ) за дома. Подобно е  положението и с първата фраза от броянка № 5. Старите познавачи на тази броянка казват, че думите “люда, люди” означават човек, хора. Очевидно това е остатък от старата славянска дума люде – хора, която в говоримия език в Тракия е напълно забравена. С малко въображение, изразът “Една люда – дюдю люда, две люди - царю люда” може безпроблемно да се преведе на съвремен български като “Един човек – нищо човек, двама души – царски хора”. Основата на превода е думата “дюдю” – възможен вариант на широко известната детска думичка “тют тю”- няма, липсва.  

 

Таблица № 6. Съответствие между числителните бройни и редни в авестийския език и съвременния български език. 

 

Числително бройно

Превод на български

Числително поредно

Превод на български

Aκva

Едно

Paourva, paoirξm, paoirya

Първи

Dva, va

Две

Bitξm, bitya, bish

Втори, двойно

Thri, tishrτ, thrayasca, thrisγsca

Три

Thrishum, thrishva

Трети

Cathru, cathware

Четири

Tϋirξm, tϋirya, tϋra

Четвърти

Paρca, paρcan

Пет

Puxdhem,puxdha

Пети

Xshvash

Шест

Xshtϋm, xshtva

Шести

Hapta

Седем

Haptathem, haptatha

Седми

Ashta

Осем

Ashtemem, ashtema

Осми

Navaca, navan

Девет

-

Девети

Dasa, dasan

Десет

-

Десети

 

Фразата “ала, бала” от броянки № 3 и 4 се среща и в разговорния език. Етимологията и е неясна, но в нея сега се влага смисъл от вида “общи приказки”. Може да се предположи, че тя произхожда от израза “елим, белим”, включен в прабългарската броянка от Македония и Търновско. В с. Самуилово, Старозагорско се среща и друга броянка (не е показана), която започва с друга подобна фраза - “ези, бези”. При игрането на българските народни хора в близкото минало играчите се разделяли на два отбора, които подчертавали своето превъзходство едни над други с виковете “елим, белим - наш’то ‘оро!”. В детските приспивни песни се употребяват изрази, които се смятат за много древни. При българите се употребява изразът  “люльлю - бальлю”, подобен на гореизброените. В същност, поредицата от думи “елим-белим”, “ала-бала”, “ези-бези”, вероятно и “люльлю – бальлю” са най-често срещаните древни и неразбраеми фрази в детските броянки.

 

Табл.  7. Бройни системи при съвременните ирански езици.

 

Дари

Фарси

Хинди-урду

Кюрдски

Пашту

1

йак

Ек

Ек

Ек

Йао

2

Ду

До

До

Доду

Два

3

Сай

Се

Тин

Сесе

Дре

4

Чар

Чар

Чар

Чар

Салор

5

Пандж

Пенч

Панч

Пендж

Пинза

6

Шаш

Шеш

Че

Шеш

Шпаг

7

Афт

Хафт

Сат

Хафт

Уве (Uwe)

8

Ашт

Хашт

Атх

Хашт

ату

9

Ну

Но

Нао

Не

Наха

10

Да

Да

Дас

Де

Лас

 

Броянка № 2 е много ценна като изходен материал за езиков анализ. Тя е построена така, че всяка дума от нея отговаря на определено число. Не съществува никакво съмнение, че “чирика” означава четири (или четвърти), “пака” – пет или пети, “шака” – шест или шести. Понеже тези странни за съвременния българин думи звучат изцяло като индо-ирански, в следващата таблица № 6 са дадени названията на първите десет бройни и поредни числа в авестийския език, а в табл. 7 – числителните редни в съвременните най-главни ирански езици. Думите “чирика”, “пака” и “шака” от броянка № 2 са близки до съответните думи четири, пет и шест от авестийския и иранските езици. Наставката –ка също е широко използвана в авестийския език (и санскрит) за словообразуване, например thrisγsca (три), paρca (пет), navaca (девет). Може, следователно да се заключи, че в броянка № 2 е съхранен фрагмент от бройната система на прабългарите.

Основите на думите инςла, двςла и трςла от броянка № 2 съвпадат със съответните славянски бройни числителни. Наставката –ол в тези думи обаче със сигурност не е славянска и е най-вероятно прабългарска. Под формата АЛ, УЛ, ЪЛ, ЕЛ и ИЛ тя се среща в много древни прабългарски думи като: онгъл, есегел, сакал (иб), берсил, дактул и имена от по-ново време Янчул, Цанкул, Радул и др. Срещаме я и в думата “зардзала” – дива кайсия, чиято основа е памирската дума “зард” – жълто. Като имаме пред вид, че същите числителни редни (два, три) се срещат и в иранските езици (табл. 7) изглежда най-вероятно целите думи инςла, двςла и трςла да са също прабългарски.  

Древният характер на тази броилка се подкрепя от една византийска бележка от XII-ти век за каноничния статут на Първа Юстиниана, в която се съдържа подробно описана една важна дума от езика на ранна България, която съдържа този суфикс [П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България. Том I, Изд. Наука и изкуство, 1978, стр. 366]. В бележката се казва: “По-напред епископът на България бе тутулован примас, което на елински значи “първи”, на словенски или български или славянски “превол”, което значи “първи”, тъй като у българите “превол” е “първият””. Явно е, че авторът, който не е българин, изпитва голямо колебание как да нарече езика говорен в България по това време (средата на IX-ти век) – словенски, български или славянски! От една страна, това може да бъде следствие от крайно объркания статут на официалния език в ранна България, от друга – може би авторът на тази бележка е бил за кратко време в България и не е познавал изтънко езиковия проблем. Във всеки случай, едно е безспорно – между т.н. от автора словенски, български и славянски езици не е имало голяма разлика. Иначе, няма нищо по-лесно от това да различиш два езика, които са взаимно неразбираеми като тюркския и славянския, например, и този автор без съмнение би го направил!

По-важното в случая е това, че византийският автор обяснява подробно една дума от езика или езиците говорени в ранна България – превол, което значи първи или може би първият! Тази дума е непозната за славянските езици, освен това тя завършва със суфикса “–ол”, абсолютно чужд на славяните, но твърде често срещащ се в прабългарските думи, имена и титли. Ясно е, че това не е дума от езика на ранните славяни, а е дума от езика на ранните българи. Тази дума е много близка да авестийското paurva – първи и староиндийското purvas - предишен, пръв, което показва откъде тя може да е дошла. Ако "превол" значи първи (първият), твърде е възможно названието на средновековния град Девол от Македония, близо до Дреново, да означава втори! По-нататък, тревол (тервол, тервел) би трябвало да означава трети. Така получаваме поредните числителни редни превол, девол, тревол, които са много близки до първите три думи от тази броилка: еднола, двола, трола! По-нататък детската броянка продължава направо на авестийски и санскрит: чирика, пака, шака – четвърти, пети, шести. Няма съмнение, че това е езикът на древните българи – прабългарите! Това е сарматски език от източно-ирански, индоевропейски вид и трябва да е бил много близък до вече силно осарматения език на предците на днешните източни славяни. Ето защо византийският автор трудно е правел разлика между тези два езика и се е затруднил да намери определение за езика на ранна България. Между другото, името на кан Тервел може да означава "трети", ако е трето дете в семейството.

Известното лично име Сурсувул има морфология твърде близка до тази на числителните редни первол, девол и тревол. То също може да има смисъл на числително име, чието значение засега остава неясно.

Съгласно второто пояснение в бележката на византийския автор, первол всъщност означава първият!  С други думи, суфиксът “-ол” при прабългарите може да е играл и роля на определителен член. Това уточнение е твърде важно, като имаме пред вид, че в съвременния румънски език съществува задпоставен определителен член за трите рода и той е точно “-ол”. Пред вид на огромното множество българизми в румънския език, на значителния дял български топоними в днешната румънска земя и на значителния прабългарски субстрат в днешната румънска нация никак няма да е учудващо, ако се окаже, че определителният член “-ол” в румънския език е наследство от прабългарите!

Като цяло, броянка № 2 изглежда че съдържа както славянски думи (десет, съдъм и бъдъм ?), така и оригинални думи от езика на прабългарите (инола, двола, трола, чирика, пака, шака). На мястото на названието за девет обаче стои думата “геврек”. Интересно е, че със знак, подобен на кръг (геврек, по-точно два кръга един до друг), в глаголицата е обозначавано числото ДЕВЕТ. В гръцката азбука буквата О е имала числена стойност 9. Поставянето на глаголическия знак на числото ДЕВЕТ на това място в броянката, където трябва да стои числителното бройно за девет говори за древния характер на тази броянка.

На основата на представените броянки, може да се направи опит за разчитане на прабългарската броянка № 1 от Македония и Търновско. Думата “тин” се среща в съвременния език хинди-урду, а също и в съвременните диалекти от Афганистан, и означава ТРИ (табл. 7). Думата “сарака” най-вероятно означава четири (четвърти), защото стои на четвърто място в поредицата и съвпада с думата “чирика”-четири или четвърти от броянка № 2. Думата “дан” е сходна с думата “до”- две в почти всички съвременни ирански езици (табл. 7). От тук, първите четири думи “ан, дан, тина, сарака” могат да се преведат като “едно, две, три, четири”. Следващите думи “тина-тики” могат да се преведат не съвсем точно. Подобни двойки думи има в съвременния език хинди-урду, например: larka – larki (момче-момиче), beta-beti (син-дъщеря). Думата “тина” има връзка с известната диалектна българска дума “танθ” - дете. Същата дума е близка и до авестийската дума tanu – тяло, човек. На тази основа може да се очаква, че “тина-тики” означават “дете, деца, момче, момиче” и др. подобни.

 

Табл. 8. Опит за възстановяване на бройната системи в езика на прабългарите.

 

Числително редно

Числително бройно

 

Забележка

Произношение

1

Инола

ϋ н

ϋ – носов звук, нещо средно между “ин” и “ан”

АН

2

Двола

д в γ

γ  - носово “ан”

ДАН

3

Трола

т р ϋ

ϋ – носов звук, нещо средно между “ин” и “ан”

ТИН

4

Чирика

ч а р

-

ЧАР

5

Пака

п γ

γ  - носово “ан”

ПАН

6

Шака

ша

-

ША

 

В табл. 8 е направен опит за възстановяване на първите шест числителни бройни имена в езика на прабългарите. За всяка дума е намерена такава изходна форма, която да се съгласува с разчетеното числителното редно от броянка № 1 и с числителното бройно от броянка № 2.  При възстановяването на изходните форми са използвани носови гласни, каквито е имало в значителен брой в езика на прабългарите. Към така получените числителни редни трябва да се долавят и определените от П. Добрев прабългарски думи  ес – осем и тяк – десет. Тези  думи  са  въстановени  по  руническия  надпис  от  Мурфатлар: ”жупан  и  имает  Георги  онц  тебе  ЕСТЯК  кръйн  и  режет”, т.е., “жупанът  и  попечител  Георги  обеща (дари) ОСЕМНАДЕСЕТ (или  ОСЕМДЕСЕТ) жълтици” (ПД-ККП стр.65) . От друг надпис "есма веш" означава осми месец, което подкрепя твърдението, че ЕС означава осем. Според Христо Вакарелски [Етнография на България. Изд. Наука и изкуство. София. 1974], в далечното минало българите са употребявали думата ДАЛЯ - десет, която е близка до ТЯК.

          

Предишна глава на книгата                             В началото на книгата

НА ГЛАВНАТА СТРАНИЦА