ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

Иван Танев Иванов

БРОЙНА СИСТЕМА ПРИ ПРАБЪЛГАРИТЕ СЪГЛАСНО ДЕТСКИ БРОЯНКИ ОТ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ

     Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

Календарът на прабългарите е включвал месеци, чийто названия в по-голямата си част са известни, но все още не могат да се преведат. Съгласно преобладаващия брой историци, тези названия съвпадат с поредните числителни имена в езика на прабългарите. Има основно две теории, памирска и тюрска, за названията на месеците в прабългарския календар, които дават съвсем различно подреждане на месеците и отличаваща се датировка на историческите събития. Установяването на бройната система на прабългарите има значение не само за изясняване на техния език, но и на тяхната календарна система, от тук за точната датировка на важни исторически събития от ранната история на България.

            Броянките (или броилките) са използвани в детските игри, когато трябва да се преброят участниците в играта, или когато трябва да се посочи чрез “жребий” кой да заеме най-неблагоприятната роля в играта. До началото на урбанизацията и навлизането на телевизията и компютрите, децата са играели игри, чийто правила и ритуал са се запазвали в течение на много векове. Понеже тези броянки са използвани от деца, а децата имат най-силна памет, може да се вярва, че в тях има съхранени много древни бройни думи използвани в миналото, включително и от прабългарския език.

В Плевенска и В. Търновска области съществува етнографска група от българи, наречени “мизийски аги”, в диалекта на които има съхранени древни езикови форми (Младенова В., 2000. Произход на населението от с. Б. Караагач сп. Авитохол, кн.12, с. 30-44). Авторката Весела Младенова, в отделна статия върху езика на това население описва и тълкува една детска броянка за криеница, която е ползвана масово до 1960 година в посоченото селище със съврвенно име с. Тотлебен. Броянката има следният текст: "Ан дан тина, сарака тина, сарака тики, тики, елем (елим), белем (белим), буз, кар буз! (ени, бени, бов!)" . 

Повечето от тези думи имат звучене, близко до думите от съвременните езици на Индия. В леко променен вариант, тази броилка е известна в много селища на съвременна България, примерно: андантина, царакатина, царакатики-тики, елин белин бус, карпуз!

Почти идентична броянка успях да намеря и във Вардарска Македония. В една най-нова публикация от РМакедония (Владимир Арсенијевиќ. Сп. Маргина, бр. 65, ЛЕКСИКОН НА ЈУ МИТОЛОГИЈАТА. ЕМА ЕСЕСА...) се казва: … меѓу повеќето популарни невербални броенки на нашето детство, најпозната и најраспространета е: “Ен ден дину сава рака тину сава рака тика така елем белем буф триф труф”.

Съвпадението на двете броянки от Македония и Търновско, които носят следи от прабългарския език, заслужава сериозен коментар. След септември 1944 год., в новосъздадената ЮСР Македония беше проведен погром над хората с българско самосъзнание. Бяха избити няколко хиляди, прогонени няколко десетки хиляди, а през лагерите и затворите на Югославия бяха прекарани около 200 хиляди граждани на Вардарска Македония. И в същото това време децата, включително и децата на македонистките управници, са играели по улиците, броейки не на омразния “бугарашки язик”, ами даже на о, ужас!, на “хуно-татарския пра-бугарски язик”. 

Пред вид на важността на тази броянка, която има почти еднаква форма в Търновско и Македония, нека я означим с № 1. Еднаквата форма на тази детска броянка, записана в различно време и на различни места от българското етническо землище показва, че тя самата, както и други подобни броянки представляват важни езикови паметници на древната култура на българите. Следователно, в детските броянки може да се съдържа достоверна информация за важни езикови форми от далечното минало на България.

В табл. 5 са представени броянки, които авторът е записал в с. Самуилово, област Стара Загора (източник: Господина Добрева Танева, 72 год.). Някои от тях (№ 3 и 4) са варианти на широкоизвестни в страната броилки, в други (№ 4 и 5) присъства древен, но лесно разбираем славянски езиков материал, докато броянка № 2 е уникална.

 Таблица 5. Детски броянки от с. Самуилово, област стара Загора.

            Думата “ùскавица” от броянка № 4 е напълно неразбираема за съвременния българин. Ако я съчетаем със следващата дума, “дòм - патùца”, можем да се досетим, че тя вероятно означава жена, която е силно желана (ùскана) за съпруга и снаха, но която носи нещастие (патилà) за дома. Подобно е  положението и с първата фраза от броянка № 5. Старите познавачи на тази броянка казват, че думите “люда, люди” означават човек, хора. Очевидно това е остатък от старата славянска дума люде – хора, която в говоримия език в Тракия е напълно забравена. С малко въображение, изразът “Една люда – дюдю люда, две люди - царю люда” може безпроблемно да се преведе на съвремен български като “Един човек – нищо човек, двама души – царски хора”. Основата на превода е думата “дюдю” – възможен вариант на широко известната детска думичка “тют тю”- няма, липсва.  

Таблица № 6. Съответствие между числителните бройни и редни в авестийския език и съвременния български език. 

Фразата “ала, бала” от броянки № 3 и 4 се среща и в разговорния език. Етимологията и е неясна, но в нея сега се влага смисъл от вида “общи приказки”. Може да се предположи, че тя произхожда от израза “елим, белим”, включен в прабългарската броянка от Македония и Търновско. В с. Самуилово, Старозагорско се среща и друга броянка (не е показана), която започва с друга подобна фраза - “ези, бези”. При игрането на българските народни хора в близкото минало играчите се разделяли на два отбора, които подчертавали своето превъзходство едни над други с виковете “елим, белим - наш’то ‘оро!”. В детските приспивни песни се употребяват изрази, които се смятат за много древни. При българите се употребява изразът  “люльлю - бальлю”, подобен на гореизброените. В същност, поредицата от думи “елим-белим”, “ала-бала”, “ези-бези”, вероятно и “люльлю – бальлю” са най-често срещаните древни и неразбраеми фрази в детските броянки.

Табл.  7. Бройни системи при съвременните ирански езици.

Броянка № 2 е много ценна като изходен материал за езиков анализ. Тя е построена така, че всяка дума от нея отговаря на определено число. Не съществува никакво съмнение, че “чирика” означава четири (или четвърти), “пака” – пет или пети, “шака” – шест или шести. Понеже тези странни за съвременния българин думи звучат изцяло като индо-ирански, в следващата таблица № 6 са дадени названията на първите десет бройни и поредни числа в авестийския език, а в табл. 7 – числителните редни в съвременните най-главни ирански езици. Думите “чирика”, “пака” и “шака” от броянка № 2 са близки до съответните думи четири, пет и шест от авестийския и иранските езици. Наставката –ка също е широко използвана в авестийския език (и санскрит) за словообразуване, например thrisãsca (три), pañca (пет), navaca (девет). Може, следователно да се заключи, че в броянка № 2 е съхранен фрагмент от бройната система на прабългарите.

Основите на думите инòла, двòла и трòла от броянка № 2 съвпадат със съответните славянски бройни числителни. Наставката –ол в тези думи обаче със сигурност не е славянска и е най-вероятно прабългарска. Под формата АЛ, УЛ, ЪЛ, ЕЛ и ИЛ тя се среща в много древни прабългарски думи като: онгъл, есегел, сакал (иб), берсил, дактул и имена от по-ново време Янчул, Цанкул, Радул и др. Срещаме я и в думата “зардзала” – дива кайсия, чиято основа е памирската дума “зард” – жълто. Като имаме пред вид, че същите числителни редни (два, три) се срещат и в иранските езици (табл. 7) изглежда най-вероятно целите думи инòла, двòла и трòла да са също прабългарски.  

Древният характер на тази броилка се подкрепя от една византийска бележка от XII-ти век за каноничния статут на Първа Юстиниана, в която се съдържа подробно описана една важна дума от езика на ранна България, която съдържа този суфикс [П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България. Том I, Изд. Наука и изкуство, 1978, стр. 366]. В бележката се казва: “По-напред епископът на България бе тутулован примас, което на елински значи “първи”, на словенски или български или славянски “превол”, което значи “първи”, тъй като у българите “превол” е “първият””. Явно е, че авторът, който не е българин, изпитва голямо колебание как да нарече езика говорен в България по това време (средата на IX-ти век) – словенски, български или славянски! От една страна, това може да бъде следствие от крайно объркания статут на официалния език в ранна България, от друга – може би авторът на тази бележка е бил за кратко време в България и не е познавал изтънко езиковия проблем. Във всеки случай, едно е безспорно – между т.н. от автора словенски, български и славянски езици не е имало голяма разлика. Иначе, няма нищо по-лесно от това да различиш два езика, които са взаимно неразбираеми като тюркския и славянския, например, и този автор без съмнение би го направил!

По-важното в случая е това, че византийският автор обяснява подробно една дума от езика или езиците говорени в ранна България – превол, което значи първи или може би първият! Тази дума е непозната за славянските езици, освен това тя завършва със суфикса “–ол”, абс