ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

Иван Танев Иванов

          ВЪЗМОЖНА СЕМАНТИКА НА ИМЕТО ПЛИСКА  

  Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

По-горе беше показано, че начините на застрояване на древния град Балх от където идват прабългарите и на Плиска, столицата на Дунавска България са идентични. И при двете столици има обособени три вътрешни зони, всяка изпълняваща специфична функция и заградена със своя крепостна стена. Този крайно своеобразен начин за градоустройство се обяснява с историческите връзки на населението, което изгражда двете столици. По наше мнение, между семантиката на двата топонима, Балх и Плиска, също може да се установи подобие.

За семантиката на топонима Плиска са изказани няколко хипотези. Във визанйските хроники на Лъв Дякон и Ана Комнина, названието на града е Плискова, Плискува (Pliskoba,  Pliskouba). Според наши историци, този запис отговаря на прабългарското произношение на името [Павел Георгиев. Началото на Абоба-Плиска.  Материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл. кор. проф. В. Бешевлиев, Велико Търново, 12-15 май 2000г. стр.175-182]. На славянски език се изписва като Плюска градь. За последен път това име (изписано като Плюска) се  споменава в Апокрифния български ръкопис от ХI в. Споменават се и наименованията “град Пльсков” и Абоба.         

Според една хипотеза, Плиска възниква като славянско селище преди да стане център на укрепен лагер на прабългарите и столица на българската държава. От тук се допуска, че името Плиска може да има славянска етимология и да означава “плоско, равно място” пред вид на равнинния вид на територията, върху която е построен. В друга една хипотеза също се предполага славянски корен на думата Плиска, но със значение на “блато”. Въпреки че думата Плиска има силно славянско звучене, представените славянски етимологии не са убедителни и не са се наложили. Археологичните данни отхвърлят хипотезата за съществуването на по-ранно селище на това място. 

П. Добрев обяснява името Абоба като “голям земен вал”, а Живко Войников извежда думата Плиска от тохарската дума priska – най-пръв. В друга версия, Петър Добрев счита, че "Плъскова" е членувана форма на "плъско", а това от своя страна се свързва с кимерийското "плъско" - център, среда.[П. Добрев. История на ..., стр. 131].

Тук се излага наша хипотеза, основана на историческата роля и значението на този град и на морфологичното подобие на името Плиска с някои лични прабългарски имена. В предишния раздел бе изказана мисълта, че прабългарското име Борис може да се е срещало под няколко форми, между които Парис (във Волжска България) и Персиян (Пресиян) в Дунавска България. Тези примери показват, че в езика на прабългарите началната съгласна “б” е можела да губи своята звучност преминавайки в “п”. Така, имената Борис, Парис и Персиян (Пресиян) изглежда  имат обща семантична основа, свързана с името на Първата българска държава в Европа, Берсилия. Може да се предположи, че и името на първата столица на Дунавска България, Плиска произлиза от същата семантична основа – авестийската дума БЕРЕЗ – висок, бял. ПЛИСКА = ПЛИС + КА, където морфемата ПЛИС произлиза от БЕРЕЗ (обезвучаване на началното “б” и преход р - л), а КА е известният авестийски словообразователен суфикс.

Този анализ дава на името Плиска най-вероятното значение “Блестящ, бял град”. Смисълът на името Плиска-Бляскав, бял град се подчертава и доказва от това, че основният строителен материал, с който са били изградени впоследствие дворците и храмовете на Плиска е бил бял мрамор. По време на Османската империя, до Плиска е  изградена варница, където белият мрамор на града се е превръщал в превъзходна бяла вар, най-добрата в цялата империя.

Според този прочит, названието Плиска – Блестящ, бял град съвпада по смисъл с топонима Балх – Бял, блестящ град. По този начин не само по своя архитектурен план, но и по смисъла на своето име град Плиска представлява близък аналог на град Балх. Първото име на хазарската столица е Сарашен, което също означава Бяла крепост (град), а главният град на роксоланите е  Упса  - Белият град. Очевидно понятието БЕРЕЗ – висок, бял е имало по-особено, религиозно-космологично значение за иранските народи от кръга на българите, аланите и хазарите. Едновременно с това, от семантична и чисто фонетична гледна точка, името на първата столица на Дунавска България се явява производна дума от името на Берсилия, държавата от където Аспаруховите ОНОГХОНТОР-БЛГАР са емигрирали под хазарския натиск.