ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

 

Иван Танев Иванов

 

          ВЪЗМОЖНА СЕМАНТИКА НА ИМЕТО ПЛИСКА  

 

  Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

По-горе беше показано, че начините на застрояване на древния град Балх от където идват прабългарите и на Плиска, столицата на Дунавска България са идентични. И при двете столици има обособени три вътрешни зони, всяка изпълняваща специфична функция и заградена със своя крепостна стена. Този крайно своеобразен начин за градоустройство се обяснява с историческите връзки на населението, което изгражда двете столици. По наше мнение, между семантиката на двата топонима, Балх и Плиска, също може да се установи подобие.

За семантиката на топонима Плиска са изказани няколко хипотези. Във визанйските хроники на Лъв Дякон и Ана Комнина, названието на града е Плискова, Плискува (Pliskoba,  Pliskouba). Според наши историци, този запис отговаря на прабългарското произношение на името [Павел Георгиев. Началото на Абоба-Плиска.  Материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл. кор. проф. В. Бешевлиев, Велико Търново, 12-15 май 2000г. стр.175-182]. На славянски език се изписва като Плюска градь. За последен път това име (изписано като Плюска) се  споменава в Апокрифния български ръкопис от ХI в. Споменават се и наименованията град Пльсков и Абоба.         

Според една хипотеза, Плиска възниква като славянско селище преди да стане център на укрепен лагер на прабългарите и столица на българската държава. От тук се допуска, че името Плиска може да има славянска етимология и да означава плоско, равно място пред вид на равнинния вид на територията, върху която е построен. В друга една хипотеза също се предполага славянски корен на думата Плиска, но със значение на блато. Въпреки че думата Плиска има силно славянско звучене, представените славянски етимологии не са убедителни и не са се наложили. Археологичните данни отхвърлят хипотезата за съществуването на по-ранно селище на това място. 

П. Добрев обяснява името Абоба като голям земен вал, а Живко Войников извежда думата Плиска от тохарската дума priska най-пръв. В друга версия, Петър Добрев счита, че "Плъскова" е членувана форма на "плъско", а това от своя страна се свързва с кимерийското "плъско" - център, среда.[П. Добрев. История на ..., стр. 131].

Тук се излага наша хипотеза, основана на историческата роля и значението на този град и на морфологичното подобие на името Плиска с някои лични прабългарски имена. В предишния раздел бе изказана мисълта, че прабългарското име Борис може да се е срещало под няколко форми, между които Парис (във Волжска България) и Персиян (Пресиян) в Дунавска България. Тези примери показват, че в езика на прабългарите началната съгласна б е можела да губи своята звучност преминавайки в п. Така, имената Борис, Парис и Персиян (Пресиян) изглежда  имат обща семантична основа, свързана с името на Първата българска държава в Европа, Берсилия. Може да се предположи, че и името на първата столица на Дунавска България, Плиска произлиза от същата семантична основа авестийската дума БЕРЕЗ висок, бял. ПЛИСКА = ПЛИС + КА, където морфемата ПЛИС произлиза от БЕРЕЗ (обезвучаване на началното б и преход р - л), а КА е известният авестийски словообразователен суфикс.

Този анализ дава на името Плиска най-вероятното значение Блестящ, бял град. Смисълът на името Плиска-Бляскав, бял град се подчертава и доказва от това, че основният строителен материал, с който са били изградени впоследствие дворците и храмовете на Плиска е бил бял мрамор. По време на Османската империя, до Плиска е  изградена варница, където белият мрамор на града се е превръщал в превъзходна бяла вар, най-добрата в цялата империя.

Според този прочит, названието Плиска Блестящ, бял град съвпада по смисъл с топонима Балх Бял, блестящ град. По този начин не само по своя архитектурен план, но и по смисъла на своето име град Плиска представлява близък аналог на град Балх. Първото име на хазарската столица е Сарашен, което също означава Бяла крепост (град), а главният град на роксоланите е  Упса  - Белият град. Очевидно понятието БЕРЕЗ висок, бял е имало по-особено, религиозно-космологично значение за иранските народи от кръга на българите, аланите и хазарите. Едновременно с това, от семантична и чисто фонетична гледна точка, името на първата столица на Дунавска България се явява производна дума от името на Берсилия, държавата от където Аспаруховите ОНОГХОНТОР-БЛГАР са емигрирали под хазарския натиск.  

Етимологията Плискова - "Светла, блястяща, бяла" се подкрепя от една средновековна българска книга "Пророческо сказание" от Пандех [Емил Георгиев. Литературата на втората българска държава. Литературата на XIII. Изд. на БАН. София. 1977 г.]. В Третото пророчество "А ето тълкуванието Данилово" се описват подвизите и героичната личност на българския "каган" Михаил [пак там, стр. 261]. Това е княз Борис I, защото след него ще царства Симеон, а след Симеон - Петър. Каган Михаил-Борис "тръгва от Слънчевград, участва в много боеве, побеждава и губи, умира и възкръсва". Накрая ангел господен му пророкува, че "бог му е дал да царува над всички народи, където слънцето огрява". Каган Михаил ходи до Рим при папата и до Киев-Студенец, бие се на Овче поле, до Главиница и около Витоша, крие се във Велбужд. След като авторът демонстрира толкова много точни исторически и географски познания, трябва да се запитаме кой е този Слънчевград, от който каган Михаил-Борис тръгва по своя боен път ? Едва ли авторът ще знае за Велбужд и Главиница, Рим и Киев, а няма да знае, че княз Борис е управлявал   в Плиска! Така че най-вероятно, градът от който тръгва Борис - Слънчевград е Плиска. Етимологията Плиска - Слънчевград е равностойна на Плискова - "Светла, блястяща, бяла"!

 

Предишна глава на книгата                     Следваща последна глава на книгата          В началото на книгата

НА ГЛАВНАТА СТРАНИЦА