ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ
Иван Танев Иванов
ПЪРВАТА
СТОЛИЦА НА ДУНАВСКА
БЪЛГАРИЯ
Архитектурен
план подобен на този на град
Балх е имал и град Плиска,
първата столица на
българското канство през
периода 681 – 893 год. Град Плиска е
основан през 681 год. от кан
Еспор (Аспарух). Разположен е
в средата на широко равно
поле. През 893 – 894 цар Симеон
премества столицата в
Преслав. Град Плиска е имал
три отбранителни пръстена,
които са го защищавали от
нападатели [Георгиев П.
Големият езически храм в
Плиска. Проблеми на
прабългарската история и
култура. С., 1989, с. 347; Рашев Р. Към
топографията на Плиска и
Преслав. Векове, 1990, кн. 5, с. 70]. Най-външният
се е състоял от дълбок ров,
вторият от дебел каменен
зид и третият от стена,
изградена от тухли.
Трите включени един в друг
отбранителни пояса са
оформяли Външен град,
Вътрешен град и Дворцов
център.
“Външният
град” е във формата на
триъгълник с площ от 23 км2.
Във Външния град е живеело
многобройно население,
занимаващо се със
занаятчийство и селско
стопанство [Лишев, 1970, 27-31]. В него е
издигната най-монументалната
средновековна църква в
България - Голямата
базилика.
Почти
в средата на “Външния град”
се намира вътрешната
каменна стена, заграждаща “Вътрешния
град”. Стената е била
четириъгълна с 2.5 м широчина , 12
м височина и е изградена
през IX-ти
век. Състои се от огромни
квадри, което е отличителен
начин на градеж при
прабългарите. Във всеки
ъгъл на стената е имало
трапецовидни кули и на
всяка от четирите стени е
имало по две петоъгълни
кули и порта. Главния вход е
при източната порта.
Вътрешният
град е с трапецовидна форма
с площ от 500 дка. Тук някога е
имало квартал с внушителни
монументални сгради,
където са били покоите на
владетеля и приближените
му. Най-важните от тези
сгради са Големият дворец (Тронната
палата) и т.н. Малък дворец.
Големият дворец е най–добре
запазената сграда от “Вътрешния
град”.Тук е разположен
тронът на канския съветник.
Палатът е с 52 м
дължина и 26.5 м ширина.
Построен е по времето на кан
Омуртаг, който
e
направил големи усилия, за
да превърне Плиска в един от
най–големите
източноевропейски
центрове. Малкият дворец,
известен още като дворецът
на кан Крум, е служел като
резиденция на кана. Той се
разпростира на територия
от 568 м2 и се намира в
централната част на
каменната крепост. Чрез
подземни входове
обитателите му са могли да
излизат и влизат
незабелязано в града.
Дворецът е разполагал с
голямо водохранилище и
модерни за времето си бани, а
също с култови и стопански
постройки. За разлика от
Големия палат, Малкия палат
е по – изящен и богат.
Изказани е мнение, че
сградите в Плиска са имали
архитектурния план на
персийските дворци (Фиг. 14-
цветно приложение).
Третата
най-вътрешна защитна зона е
заградена с тухлена стена и
заобикаля т.н. цитадела,
разположена във “Вътрешния
град”.
Археологическите
паметници показват, че
Плиска е една от
представителните
средновековни столици в
Европа. Плиска претърпява
не само големи промени в
конструкцията, но и някои
подобрения, като
отоплителна система,
прозорци със стъкла.
Изследователите на
древната българска столица
са отбелязват три етапа в
нейното изграждане.
Изключително мащабното
строителство, разгърнато
през втория етап се свързва
с името на кан Омуртаг. Сред
паметниците на неговото
царуване са крепостните
стени, Малкия дворец с
жилищата за членовете на
канското семейство, новите
бани със сложна
отоплителна инсталация,
двата езически храма и
изключително пищно
декорираната Тронна палата.
Третият строителен етап е
оставил за историята
раннохристиянски култови
сгради с внушителни
размери. Най-забележителният
архитектурен паметник от
това време е Голямата
базилика във Външния град.
Със своите 2920 м2 тя е била най-голямата
християнска църква на
Балканския полуостров.
Огромната трикорабна
базилика, дълга 100 м и широка 30 м
е била оградена от голям
манастир със сложна
архитектура. Плиска е
градът, в който българите са
покръстени в християнската
вяра. Тук през 886 година княз
Борис I
e
приел учениците на
създателите на глаголицата,
великите християнски
мисионери братята Кирил и
Методий.
Фиг. 15.
Прабългарски рунен знак-докурджум,
често срещан по различни
строителни елементи от
епохата на Кубратова и
Аспарухова България.
Архитектурният план на Плиска е подобен на този на град Балх, на град Хумар в Централен Кавказ и още на няколко други селища с български характер, а още и на много древни градове в Средна Азия. Този трипластов, концентричен план на строеж съвпада с един рунен знак, многократно засвидетелстван върху различни строителни материали от Плиска, Преслав, Саркел и Хумар (фиг. 15). Този рунен знак съвпада с линиите на една много известна в миналото игра с девет камъчета, която доби известност с безличното (македонско) име “игра на дама”. От тук археолозите наричат този знак “игра на дама”. В някои краища на България обаче (Чирпан, Плевен), този знак и тази игра си имат собствено име – докурджум. При турците тази игра се нарича докузташ (девет камъка). Когато три камъчета на единия играч образуват една линия, казва се, че се е получила докурма (при турците - ючташ - три камъка, в Македония - трица). Пет камъчета, подредени в две успоредни линии са "страшно оръжие" в играта и тази фигура се нарича такърца или такънца (може би "стан, тъчене" на старобългарски от тъкати - удрям, тъча). В Македония и Турция нямат термини за тази фигура. Термините "докурджум", "докурма", "такърца" звучат непонятно за турците, но някои български етимолози (Ст. Илчев) побързаха да ги обявят за османо-турско "наследство".
Знакът "докурджум" от Фиг.
15 се среща
върху много
строителни
елементи в
българския
град Саркел,
също и в
Плиска.
Руските
археолози го
наричат "знак
на древните
строители" или "фараон".
В същото
време, той
може би е бил
и родов герб
при древните
българи.
Предполага се, че както
рунният знак-докурджум,
така и застроителния план
на ранните български
градове отразяват някаква
все още непозната
космогонична представа на
древните българи. Такива
планове и такива представи
не са характерни за
номадските народи.
Столицата Плиска се
различава коренно от
столицата на хуните в
Панония, която е
представлявала едно
скупчване на шатри и коли.
Предишна глава на книгата Следваща глава на книгата В началото на книгата