ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

 

Иван Танев Иванов

 

НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПРОИЗХОДА И ЕТНОНИМА НА ХАЗАРИТЕ

 

    Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

Ранната история на българите е тясно свързана с историята на хазарите. Хазарите създават мощна и просперираща държава с център територията на Берсилия, която в периода 670 –1100 година играе главна роля в Югоизточна Европа. Съгласно данните изложени от съвременния историк професор Риза Бариев, в тази по същество федеративна държава са влизали главно българи (около 60 % от населението), алани и хазари [Риза Бариев. Философские аспекты этногенеза волжских булгар. Санкт-Петербург, 1997]. Данни, че значителна част от българите на Стара Велика България са останали по своите места се признават и от съвременната българска историография [История на България. Том 2, Първа българска държава. Изд. На БАН, 1981, София; Kostov, G. Khan Kubrat – founder of Magna Bulgaria, and the secret history of Ukraine. Bulgarian centuries, 1999. № 1, Pp. 69-81]. Плетньова, която е била ръководител на отдела по археология към Академията на науките на СССР привежда доказателства в подкрепа на тази теза [С. А. Плетнева. Хазары. Издание: «Наука», Москва, 1976]. Тя счита, че посредством унаследяемата власт на държавния глава – кагана, хазарите са играели най-вече представителна роля в управлението на държавата. Основната, изпълнителна власт е била в ръцете на богатата българска аристокрация, съсредоточена в големите градове и столицата.

Големият познавач на хазарската история, Артамонов, също подчертава, че в Хазарската държава е имало значително българско присъствие, особено в районите на Северен Донец и Южен Дон, Кубан, а така също и около Азовско море [Артамонов М. И. История хазар. Л, 1962]. След разпадането на Хазария и завземането на тези места от Киевска Рус, там се формира един нов специфичен славянски етнос – казаци (черкаси), резултат от смесване на придошлите славяни и местните българи [Гумилев Л. Н. Открытие Хазарии. М., 1966; Риза Бариев. Философские аспекты этногенеза волжских булгар. Санкт-Петербург, 1997]. Българите, живеещи в Хазария са били наричани от византийски, арабски и персийски източници със старото си предхазарско название “вътрешни българи”, докато в руските документи и в документите от Волжска България са наричани “черни българи”. Названието “черни българи” вероятно акцентира на техния подчинен, несамостоятелен статус.

Аланите в Хазария са били почти самостоятелен народ, живеейки в два отделени анклава по Северен Кавказ, които понякога водели войни помежду си, или воювали на страната на чужди държави срещу хазарите. Не е известно със сигурност българите да са имали своя държавна единица вътре в Хазария, но има сведения, че към края на хазарската държава и още 50–тина години след това те водят войни и търгуват активно със съседните народи, главно киевските славяни. Артамонов  М. И. [История хазар. Л., 1962], изказва предположението, че страната Асия, според данните в един кембриджски документ, която е воювала в началото на X-ти век против хазарите на страната на Волжска България, е разположена на територията по горното течение на р. Дон и Северен Донец. По това време тези места са били населени главно с “вътрешни българи”. Хазарите са живеели главно в Берсилия, но са поддържали военни гарнизони  по градовете в останалите части на страната. Например, градовете Саркел и Тмутаркан са били населени главно с българи, но гарнизоните са били от хазари.

            Етническият характер и произхода на хазарите не са добре известни. Първите споменавания за тях като за народ, живеещ на север от Кавказ са от периода на V – VI век [Захарий Ритор, около 558 г]. Между 566 и 571 год, владетелят от Тюркския хаганат Истеми Джабгу покорява народите Банажар (Баланжар, Беленжер) и Хазар. Много историци виждат в името Банажар племенното название на българското племе “беленджери” – берсили. По това време хазарите стават близки съюзници и помощници на тюрските завоеватели. Знае се, че през 669-670 год., хазарите са “излезли” от вътрешността на Берсилия, най-вероятно от района на прохода Дербент, Южна Берсилия и, съгласно писмото на хазарския хаган, “макар че били малочислени, нападнали многобройните българи и ги прогонили до река Дунав”. Това, разбира се, е силно преувеличено, но писмото показва, че българите са били преки съседи и преграда за  хазарите преди техния поход на север. Не е известно хазарите да са водили война с друг народ през този период. Това писмо и тези факти подкрепят тезата, че българите са били основното население в Берсилия на север от началното землище на хазарите.

            Руските историци, които са писали подробно за историята на хазарите, ги представят в твърде мъглява светлина. Те считат хазарите, както и прабългарите за тюрки, но не представят никакви сериозни доводи за това. А. П. Новосельцев [Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990] очертава няколко варианта за появата на хазарите. Най-напред се рисува една стандартна картина на историческите събития от средата и края на първото хилядолетие на н.е.: огромна вълна от номади, включваща угро-фински и прото-тюркски племена, излиза от Южен Сибир и навлиза в Средна Азия и района на Волга и Кавказ, където среща старите ирански жители. Започва етнообразователен процес, при който навсякъде побеждават тюрките, които претопяват останалите племена. По аналогичен начин се обяснява и зараждането на хазарите. Вълната от сибирски заселници стига до Берсилия, където заварва местните ирански племена на массатеги-маскути. Западно-сибирското племе сабири (угро-фини, според някои - ефталити) претопява массагетите-маскути, но впоследствие тюркското племе то-ку, известно от китайски източници, успява да претопи сабирите. От тази етническа амалгама се ражда новият етнос, хазарите, които (представете си каква случайност !) имат език сходен с този на прабългарите. Другият вариант на събитията е по-опростен: известните от китайски източници то-ку пристигат в Берсилия и директно се провъзгласяват за хазари. В този вариант не се обяснява какво става с маскутите и сабирите, да не говорим за многобройните берсили, есегели и булгари, за които пишат арабски, арменски и персийски източници. 

Това добре, но какво ще стане, ако новите факти  доказват, че прабългарите са източно иранци? Отговор - ще отричаме фактите. В противовес на тази етническа алхимия, по-долу се представя една нова хипотеза за произхода на хазарите, която е сериозно обоснована. Съгласно тази хипотеза, в основата на хазарите стои народът ТАТИ, остатъци от който и днес живеят в района на Южен Дагестан и Северен Азърбайджан, т.е., в посочения по-горе район на историческата област Вътрешна Берсилия. Днешните тати са около 50–60 хиляди, говорят  ирански език и по религия са юдеи (горски тати), мюсюлмани и християни-григорианци. Правят се целенасочени усилия, главно от различни еврейски организации, “горските тати” да се представят като “горски евреи”, а те от своя страна като евреи, дошли от сърцето на древната еврейска държава. Много познат маниер. По отношение на съвременните тати, дагестанците употребяват и още едно название - “падари”. Знае се, че татите са преки потомци на ираноезично население, преселено още в IV-ти век от Сасанидите (персийския шах Пероз I) в прикаспийските области на тогавашна Албания. Преди преселването си, този народ е живял в Източен Памир, в планината Бадахшан. В първите векове на заселването си, езикът на древните тати трябва да е бил сходен с езика на древните българи, защото и двата източноирански народа идват от района на Памир.

През 470-480 год е станало масивно преселване на източноиранско (памирско) население към днешен Дагестан, което е подробно описано от Нина Пигулевская [Пигулевская Н. В. Месопотамия на рубеже V—VI вв. н. э.: Сирийская хроника Иешу Стилита как исторический источник. М.; Л., 1940. С. 86].  Сасанидският владетел Пероз (Фируз) I (459—484 г.) е трябвало постоянно да защищава северните и източните граница на Иран от нашествията на различни племена, включително и от ефталитите (белите хуни). Самоназванието на ефталитите е “хионити”. Това е народ от индоевропейски (ирански) произход, говорил на един от източно-иранските (сакски) езици. Няколко от хионитските владетели носили име Ефтал, от тук е възникнало и названието ефталити. Към началото на V-ти век хионитите завладяват земеделските оазиси около р. Оксус (Аму Даря) и създават мощна държава в обширните пространства на Средна Азия, Афганистан, северо-западна Индия и източен Туркестан. Тяхната основна територия е бил Тохаристан и Източен Афганистан. След поредна война с новообразуваната ефталитска държава на източните граници на Иран, Пероз I преселва част от населението на областта Талакан, разположена на територията на бивша Бактрия. Това население било заселено по Югозападното крайбрежие на Каспийско море за да се защити този район от нашествията на северните народи през прохода Дербент. Наследници на това население са днешните тати.

Известна светлина върху съдбата и ролята на татите може да хвърли и онази част от епоса за “Шах къзъ дастанъ” [Микаил Башту Ибн Шамс Тебир. Сказание о дочери хана. Казань, 1990], която се отнася за Берсилия – Барджил. Както вече беше коментирано, в тази част от легендата се споменават области и събития, които са исторически достоверни, макар и твърде отдалечени във времето. Например – съществуването на царството на бурджаните (българите на арабски и персийски) в страната Барджил (историческата област Берсилия), както и  съществуването на народът тати по тези места. Нещо повече, в тази част от легендата се казва, че до идването на татите планината (страната?) носела име, подобно на името на бурджанския владетел Риштав (Рожски, Роски), а след идването на татите името на планината (страната?) станало ТАТЕШ. Тук явно се указва, че татите не са местен народ и че в един момент те са дошли, което изцяло съвпада с указаната по-горе историческа фактология по заселването на татите от Сасанидския владетел Пероз I. На основата на изброения кръг от съвпадения, може да се заключи, че указаната част от епоса притежава  историческа достоверност, която може да бъде разширена и по отношение на други твърдения, макар и с необходимата предпазливост. Например, новото название на планината (страната), ТАТЕШ може да се представи като ТАТ-ТЕШ, което в съгласие с източноиранския произход и език на татите би трябвало да означава “Държавата на татите”, защото ТЕШ (ДЕШ) означава “държава” на санскрит. Например, днешното название Бангладеш значи държавата (деш) на бенгалците (бангла).

            Всички тези факти и свидетелства позволяват формулирането на хипотезата, че етносът тати, който се е заселил по тези места преди около 1500 години е бил основата, ядрото на новопоявилия се хазарски народ. Към това ядро може да са се включили и местни племена от завареното население, което също е било ираноезично и се е наричало АЗЕР. Новосформираният племенен съюз е включвал само ирански племена, тати и азери. Най-вероятно, за околните народи този новосформиран етнос е станал известен с названието на по-старите и  известни племена АЗЕРИ –АЗАРИ – ХАЗАРИ. Възможно е обаче, названието ХАЗАРИ да е възникнало на основата на тохарската (ефталитска) дума kutsi –бял, с добавка на наставката –ар, от тук хазари = куцари = бели хора, от тук хазар = куцар. Названието ТАТИ е възникнало по-късно, с пристигането на първите тюрки в района на Кавказ, които с името ТАТИ са наричали заварените иранци. Подобно название “тати” се среща и в Средна Азия. 

            Тази хипотеза обяснява много факти и събития, свързани с ранната история на хазарите. По отношение на българите, първите хазари са били значително по-малобройни, което се обяснява с ниския начален брой на дошлите тати и малкото време за размножаване, само около 200 години. Вече беше посочена причината за близостта на езика на ранните българи и хазарския език, която близост е документирана във всички източници от това време без изключение. Понеже този език произлиза от една отдалечена и непозната област за тогавашните хронисти - Памир, той е неразбираем и неприличащ нито на персийския, нито на славянския, нито на тюркския език, нито на семитските езици. От друга страна, идвайки от района на една древна цивилизация -Памир, ранните тати са били със сигурност “бял народ”, според тогавашната терминология, т.е., цивилизован и културен народ, добре познаващ предимството да се живее в собствена държава.  Това обяснява желанието му, при първа възможност да създаде своя държава и това му се удава веднага след смъртта на Кубрат (Курбат). За хазарите - тати, смърта на Кубрат (Курбат) е била звезден миг, когато обединените от скоро многобройни българи са останали без едноличен владетел и не са могли да противопоставят обща войска. Все пак, по всичко изглежда нападението на хазарите-тати не е било насочено срещу обикновените българи, а срещу управляващата династия Дуло. Като резултат, целият управляващ двор и семейството на Кубрат (Курбат), заедно с приближените им боляри и родове са били прогонени (изпъдени), докато по-голямата част от населението е останала и е живяла в съгласие с управляващия хазарски елит в продължение на повече от 400 години. Не е известно нито едно въстание или бунт, организиран от “вътрешните” или “черни” българи срещу властта на хазарите, с изключение на последните години на Хазария във връзка с насилственото налагане на юдеизма върху по-широки слоеве от населението. Може би по тази причина се използва и второто название на татите – ПАДАРИ, което за ухото на днешния българин е ужасно познато и носи само един смисъл – “пъдар” значи човек, който принуждава другиго да се махне, да напусне мястото, което заема.

            Тази хипотеза обяснява и безспорното умение на новопоявилите се хазари-тати да създадат държава, при това необикновено силна, икономически мощна и стопански развита. Това умение не се учи и създава за десетина години. Много етноси по това време (хуни, кутригури, славяни) изобщо не са имали намерение да създават държави. Други (авари, Тюркски каганат от Средна Азия) са създали краткоживущи държави, които са се разпаднали без остатък. Хазарите-тати обаче, както и българите са познавали принципите на държавното устройство и управление и безпроблемно са изградили мощни и процъвтяващи държави. Хазария е била много богата държава, със силно развито земеделие и търговия, която е вземала данъци от много племена и държави, разположени по обширните и граници. Хазария е спряла експанзията на арабите и исляма по кавказкото направление, а така също продължително време е била преграда пред притока на тюркските племена от района на Средна Азия. Арабските войни в периода 850 – 1000 год. обаче значително изтощили и разорили страната, главно най-богатия й район – Берсилия, чието население е било унищожено или принудено да се изсели в посока към Волжска България.

След последният унищожителен удар, който киевска Рус нанася върху Хазария, от изток се отприщва поток от тюркски заселници, които заливат Албания (днешен Азербайджан) и Мала Азия. Всъщност, тюркизирането на района на Берсилия е започнало по-рано. Азербайджанският историк Алекперов А. К. [Исследования по археологии и этнографии Азербайджана, Баку, 1960], пише, че “в IX- X-ти век тук са дошли печенегите-кенгерли. Още по-значително заселване на територията на Азербайджан с кипчаци-половци (казахи) в района Борчалъ-Казах е настъпило при грузинския цар Давид в XII-ти век”. По-късно, през XIII-XIV-ти век с нашествието на татаро-монголците, в района на Волжска България, Северен Кавказ, Берсилия и Албания се населват нови тюркоезични племена. Тогава се създават и такива нови народности като Кавказките балкарци и Казанските българи, които възприемат името на старите българи, а от новите пришълци наслеждат езика.

През 855-860 година хазарският каган и приближените му приемат юдеизма, но тази религия се предава само частично на останалото население, което или упражнява старите си вярвания, или постепенно приема християнството или исляма. Това обяснява споменатото по-горе религиозно многообразие сред днешните тати, наличието на юдеи, християни и мюсюлмани сред тях. Татите са може би единственият местен народ в района, които говорят на собствения си ирански език и включват привърженици на юдеизма. В околните страни привържениците на юдеизма са пришълци-евреи дошли от Палестина, Испания или Западна Европа. Явно е, че част от татите са приели юдеизма докато са живели по тези места, което може да е станало в Хазария.

Предишна глава на книгата                      Следваща глава на книгата          В началото на книгата

НА ГЛАВНАТА СТРАНИЦА