ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

 

Иван Танев Иванов

 

ИМА ЛИ НЕЩО ОБЩО МЕЖДУ ИРНИК И ЕРНАХ ?

 

    Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

            След толкова хули срещу хуните, съвсем справедливо, сега няколко благи думи в полза на тези, които им симпатизират. В нашумялата напоследък книга [Микаил Башту Ибн Шамс Тебир. Сказание о дочери хана. Казань, 1990] се преразказва древен епос, включващ легенди и митове на татаро-монголците, завоювали Волжска България в средата на XIII-ти век. В тези предания, религиозно-космологичните представи на татаро-молголците, създадени в тяхната древна родина - южен Сибир, се преплитат със спомени за исторически важни представители на този етнос, като Атила например, който играе централна роля в епоса [Петър Добрев. По следите на една научна сензация. ИКК Славика-РМ. София. 1997]. Естествено, като цяло, това няма никаква връзка с културата на победените местни народи, всред които и волжските българи. Едновременно с това обаче, в тези легенди са преплетени имена и събития от историята на други народи, местни и далечни, включително и такива засягащи древните българи. Като всеки епос, съществувал първоначално в устен вид, някои имена и събития са променени както по форма, така и като положение на временната скала и в пространството. Това лесно може да се коригира с помощта на подходящи исторически данни, ако има такива. Също така, като всеки епос и този представлява колективната памет на даден народ за исторически значими събития и факти, поради което те са предадени правдиво.

Такъв е случаят с кавказката държава на древните българи Берсилия. На около 2 страници от общо 152, в епоса се говори за женитбата на главния герой Аудан Атиле Атила с красавицата Боз-Би. Тя живее в една планина във владението на баща си Шан Албан Риштав, чието име Риштав прилича на старото име на планината. В епоса е записано, че Шан Албан Риштав е владетел от рода на древните царе на Бурджан. Местоположението на страната Бурджан (Барджил по хонски) се определя безпроблемно, защото е указано, че нейните планини се намират в Сурож (т.е., днешен  Дагестан), близо до Желязната врата (т.е., прохода Дербент) и до планината Татеш (където живеят днешните тати). Освен това, името Албан, произлизащо от названието на източнокавказката държава Албания (III-ти в.пр.н.е. VI-ти в.) поддържа тезата за източнокавказкото разположение на държавата Бурджан. Личното име Шам почти съвпада с Шун, името на жупан-тарканът на Омортаг [Овчаров, Д. Омортаг кана сюбиги, от бога владетел на българите. Център за изследване на българите. София. 2002, стр. 109]. Локализираната по тази начин държава от епоса съвпада напълно с Берсилия (165 г. 620 г.), историческа област, където са живели древните българи. Хунската адаптация на названието на Берсилия - Барджил показва, че това име е съществувало до идването на хуните (370 год.). От друга страна, името на царството и народа Бурджан практически съвпада с етнонима Бурджани, с който персите и по-късно арабите са наричали кавказките българи и българите в по-късно образувалата се Дунавска България. С това е намерен още един източник, който потвърждава съществуването на българска държава в източен Кавказ Берсилия и нейната известност и значение за другите народи по това време.

            По-важното в случая е това, че според този епос Атила се  оженва много тържествено за дъщерята на владетеля на бурджаните от Барджил, т.е., за една княгиня на българите от Берсилия. Поради липса на преки исторически свидетелства за това, ще трябва да вярваме на един епос, още повече, че това е централната тема и най-важното събитие в епоса иначе за какво ще се прави и разправя този епос !?

Според Именника на българските владетели, началото на управление на българските канове започва 515 години преди Еспор да премине Дунава, т.е. 680 515 = 165 година  [Петър Добрев. Царственик на българското достолепие. София, Изд. Къща Ив. Вазов, 1998]. От тази дата насетне, Авитохол от рода Дуло живее и управлява 300 години, следователно до  465 година. След него Ирник, също от рода Дуло живее и управлява още 150 години т.е., от 465 до 615 година. За всички по-следващи канове са посочени реални срокове на управление и точни дати на поемане на властта. Все още е неясно как трябва да разбираме най-ранните и загадъчни владетели с имена Авитохол и Ирник и защо са посочени такива нереални за обикновения човек срокове на управление. Най-напред, държава където Авитохол би могъл да бъде владетел има и това трябва да е Берсилия. Някои съвременни руски историци [История народов Северного Кавказа. Москва. 1988. стр. 86] също приемат съществуването на древни българи на север от Кавказ още през II-ри век. Приема се, че Авитохол в превод от езиците от иранската група означава син на сърна, от тохол значещо син и ави  - сърна. Името Авитохол може да има символичен смисъл свързан с общоиранския характер на населението на Берсилия.

През 371 година разположената на запад от Берсилия съседна Алания е нападната и разгромена от хуните, начело с Баламбер, които идват от север, от мястото където днес са разположени Татарстан и Башкортостан. Хуните, които някои иследователи смятат за предтечи на тюрките се оформят като етнос в района на платото Ордос, южно от днешна Монголия през IV-III-ти век пр.н.е. За да се предпазят от нападенията на тези номади - грабители, китайците построяват Великата китайска стена. Едва след няколко века отбранителни войни, китайците отблъскват хуните на север в сърцето на Монголия и след това окончателно на Запад, към Европа. В посока към Европа хуните преминават по два пътя, като южния преминава през земята на саките, а северния през територии населени от фино-угорски племена. Двата лъча се събират на източния бряг на река Волга, където в продължение на два века хуните асимилират местните както и увлечените с тях сакски и угорски племена. Така, на територията на днешните Татарстан и Башкортостан, в периода III IV-ти век се формира един нов етнически съюз, който руските историци наричат гунски и в който водещия етнически елемент са хуните [Риза Бариев. Философские аспекты этногенеза волжских булгар. Санкт-Петербург, 1997; Рашо Рашев: Прабългарите и Българското ханство на Дунав. София. Класика и Стил ЕООД. 2001].

От 371 г. насетне хуните отново поемат  ролята  на нашественици и грабители, само че този път в посока към Европа. Първата жертва на хуните е аланската държава, която за кратко време престава да съществува. Част от аланите са прогонени на запад до Испания, голяма част са избити, а друга част стават васални на хуните. Съществуващите документи не дават сведения за сблъсъци и поражения върху българите от Берсилия, които или са били по-добре защитени навътре в планината, или са проявили някаква политическа гъвкавост. Има много документи от които става ясно обаче, че отделни хунски отряди преминават свободно през прохода Дербент (дн. Дагестан), значи и през Берсилия и нападат по-южните страни Албания, Грузия, Персия.

Хунската държава достига своята мощ още при следващия владетел Руа, като обхваща територията от Волга до Рейн. През 434 г. Руа умира и управлението се поема от двамата сина на неговия брат Мундзук, известните Бледа и Атила. До 445 г. братята управляват двете крила на обширната държава, когато Бледа умира и Атила става едноличен владетел. Атила е роден около 395 г. и умира през 453 г. след което обширната хунска империя се разпада. Самото име Атила се превежда като бащица, но на езика на готите, а майчиното (истинското хунско или пра-тюркско) име на този ненадминат разбойник не е известно [Зарубежная тюркология. Москва, 1986. С. 97-98]. Други форми на това име, по-точно прозвище в някои средновековни европейски езици са Етли (скандинавски), Атли (английски), Етцел (южнонемски), Ецел (немски), Аттила (руски). На монголски език, името му звучи като Ижил. На една среща с папския пратеник, Атила е заявил, че името му означава бич божи. Някои се опитват да свържат името на Атила с Авитохол, което е  неуместно от всяка една гледна точка. Трудно е да се свърже бич божи със син на сърна, даже ако не обръщаме внимание на разликата от около 250 години в рождените дати. От друга страна, съставителят на Именника е много точен по отношение на всички имена на владетели и едва ли ще да е бил лишен от способността да направи разлика между имената Авитохол и Атила.

            Атила има поне шестима сина от различни жени. Всъщност, броят на децата му е значително по-голям. Най-големият му  син е  Иллак (Еллак), вторият Тенгиз (или Чингис) е известен с германизираното си име Денгизих, а третият се е казвал Бел-Кермек. Като вземем пред вид предимно монголската природа на имената на неговите деца, най-вероятно, майчиното име на Атила ще е било близко до монголското - Ижил, което е твърде далеч от Авитохол. Най-любимият син на Атила  бил четвъртия, Ернах. Атила е вярвал, че само той ще продължи рода му. След смъртта на баща си, Иллак наследява цялата държава, но още на първата година загива в бой с гепидите. След тази битка, Тенгиз и Бел-Кермек заедно със своите войски се укриват  във военен лагер и в продължение на две години се отбраняват. В 455 г. те са принудени да преговарят. Кралят на гепидите Ардарих се съгласява да пусне от обкръжението Тенгиз и Бел-Кермек заедно с част от войската, като останалите войници трябвало да се предадат в плен. Други данни за съдбата на Бел-Кермез няма. След смъртта на първородния син, вторият син Тенгиз (или Чингис), управлява западното крило на държавата и след като започва една зле подготвена война срещу Византия е убит през 468 г. Петият син Емнетзур и шестият Ултзиндур заедно с две племена се заселват на двата бряга на река Дунав, но по-нататъшната им съдба е неизвестна.

Четвъртият син Ернах се разполага в Малка Скития и Северното Причерноморие заедно с няколко хунски племена. Не е известно кога Ернах започва да управлява тази област, но в 466 година вече като владетел отхвърля предложението на брат си Тингиз да воюват заедно срещу Византия за плячка. В този район обаче живеят и известните кутригури и утигури, които много автори смятат за хунски, а в българските учебници се учат като български. Възможно е те да са възприели Ернах като следващ пореден управител на българската държава. В такъв случай историческата личност Ернах може да бъде посоченият в Именика Ирник. Някои съвременни български историци [Рашо Рашев: Прабългарите и Българското ханство на Дунав. София. Класика и Стил ЕООД. 2001] също допускат, че посоченият владетел Ирник от Именника може да бъде четвъртият син на Атила, Ернах. Вероятно Ернах - Ирник започва да управлява  малко преди 466г., а именно през 465 както сочи Именника. С това може да се обясни отказа на Ернах да въвлече управляваните от него племена в една безсмислена война срещу Византия и желанието му да поддържа продължителен мир. Така благодарение на политиката на Ернах, за населението по Северното Причерноморие е осигурен мир и спокойствие в периода до около 490 година. Безспорно, Ернах е син на Атила, като е възможно неговата майка да е българка, от управляващия род Дуло. Може да се предполага, че това е била красавицата Боз-Би, дъщерята на Шан, владетеля на борджаните от Берсилия, както свидетелства указаният епос.

            Напълно е възможно такава династична връзка да е съществувала, като се има пред вид, че Атила се е женил за много жени, при това все от важни владетелски родове от околните държави. Тази връзка би обяснила от една страна относително независимия характер на българските племена от Берсилия и от друга страна отсъствието на военни набези срещу тях от страна на хунската държава.

Ако Ернах Ирник е поел управлението през 465 година, ще бъдат изпълнени посочените в Именника дати и срокове за управление на първите двама владетели. През първите 300 години управляващата династия е била иранска и властвала над един ирански народ, което се изразява чрез името Авитохол син на елен. Периодът на следващите 150 години династична история започва с Ернах, един достоен за времето си владетел, макар и хун, осигурил 30 години спокоен и мирен живот на управляваните от него племена. Ернах обаче няма наследници и не е ясно как се предава по-сетне властта в неговата държава. Действително, през обозначения в Именника период на Ирник, от 465 до 615 година, етнонимът българи престава да се употребява от хронистите, а вместо него на историческата сцена се появяват имената на кутригури, утигури и др. Вероятно за околните народи българската династия, а заедно с нея и представата за обединен български народ е престанала да съществува, докато за съставителите на Именника тя е продължила да властва, представена от Ернах-Ирник. След Ернах, владетелите вероятно са били незначителни, случайни или даже чужди представители, незаслужаващи да бъдат отбелязани в Именника. По-късно, освободени от опеката на един такъв мъдър владетел като Ернах, кутригурите се отдават на грабежи на юг от Дунав. Освен това, към края на този период в района настъпват бурни събития. През 550-560 година от изток нахлуват аварите (главно ирански племена - хефталити) и включват част от българските племена под свое управление. След краткотрайно управление по Северното Причерноморие, аварите са изтласкани в Панония от тюркски завоеватели, дошли от Централноазиатския Тюркски каганат. Напълно възможно е през този период начело на съюза на българските племена да са стояли владетели близки или доминирани от тюркския каганат. Именно поради това, този период от династичната история на българите е обозначен в Именника като период на Ирник-Ернах, владетел от смесен брак. Това сигурно отразява един период на сложно развиваща се династична линия, на династични преврати и борба за власт, в която сигурно са преобладавали хунски и тюркски претенденти.

Възможността да са съществували роднински връзки между владетелските родове на хуните и прабългарите през този период се съгласува и с факта, че след удара на хазарите върху по-сетнешната Кубратова България, част от прабългарите, водени от Кубер се оттеглят на североизток, към втората родина на хуните, днешните Татарстан и Башкортостан. Заедно с Куберовите прабългари, в своите земи се завръщат и последните остатъци от разбитите хунски племена. Те и придружаващите ги Куберови българи са били приети приятелски от местното  население. Естествено, с появата на българи на това място веднага започва строителство на градове, развива се земеделие и търговия [Риза Бариев. Философские аспекты этногенеза волжских булгар. Санкт-Петербург, 1997].

На фона на тези бурни исторически събития, прави впечатление патриотичния и приповдигнат тон на Именника, според който династичната линия Дуло не прекъсва, въпреки реалната загуба на независимост през периода на хунското и последвалото аварско и тюркско господство. Хунското име Ернах е преобразувано на иранското Ирник, което звучи по-приятно и близко до иранското ухо на българите, а и вероятно майка му така  го е наричала. Както знаем, при хуните  липсва звукът к, за сметка на това при българите е бил в изобилие.

От представените тук разсъждения следва, че с имената на Авитохол и Ирник в Именника всъщност са отбелязани два твърде различни периода от династичната история на българската държава. Със сложносъставното, типично иранско име Авитохол (син на елен) се подчертава един период на политическа независимост, в който доминират само ирански владетели сред един преобладаващо ирански народ. Вторият период е отбелязан със знака на Ирник (Ернах), когато българската династия е последователно подчинена на властващите в района хуни, авари и тюрки.

Прави впечатление, че Именникът е твърде лаконичен за тези първи 450 години от историята на българската династия. Това може да се обясни с факта, че указаният период е бил доста отдалечен от момента на писане на Именника (примерно VIII-ми век) и не е интересувал твърде съвременниците. От друга страна, през този период династията се е намесвала в събития, които не са били много лицеприятни - примерно васалност спрямо хуните, подчиненост на аварите и тюрките. Затова, този период е изобразен правдиво, но твърде лаконично за да не се накърни общия патриотичен тон на целия документ, който изглежда е написан по повод на 600 годишния юбилей на българската династия [Петър Добрев. Царственик на българското достолепие. София, Изд. Къща Ив. Вазов, 1998]. По всичко изглежда, Именникът представлява едно безкрайно сбито, ясно и вярно описание на българската династична линия и история за първите 600 години управление. В този смисъл той е може би най-гениално написания документ за българската история, вероятно поръчан от български владетел и написан не от чужденец, а от ръката на някой много просветен българин. Да се надяваме, че и по-новата българска история ще бъде написана по този начин.

Предишна глава на книгата                      Следваща глава на книгата         В началото на книгата

НА ГЛАВНАТА СТРАНИЦА