ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

 

Иван Танев Иванов

 

ТОПОНИМНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЕТИМОЛОГИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

 

  Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 Широко известно е, че в началните години на Първото българско царство по цялото ново етническо землище на българите се появяват редица селища и местности, над 40 на брой [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003, стр. 277-278], в чието име стои етнонима българи/блъгари. Това напълно естествено се обяснява с факта, че по тези земи отсядат нови заселници, които носят със себе си етноним с който те очевидно много се гордеят. През първите години на този период обаче се появяват и много селища, наречени със странното име Бялград или Белград и разположени все по границата на новото българско землище (Фиг. 5). Това са Белград столицата на днешна Сърбия, Берат в Албания, Белгород на Днестър (южна Украйна), Бълград в Западна Румъния, Бялград (Болгар фехервар, днешната Алба Юлия) в днешна централна Румъния. Историята на тези градове показва, че това чисто славянско наименование възниква само когато в тези градове има или се появяват българи или гранични гарнизони от българи.

                    

 

Фиг. 5. Граници на Българската държава в края на IX век. Показани са градове и крепости които имат име, явяващо се предположителен славянски и унгарски превод (калка) от етнонима на древните българи. Всички те са игралели роля на гранични укрепени селища с гарнизони от прабългари.

 

Наименованията Бялград (Белград, Бялиград) символизират българска твърдина. В първата половина на IХ-ти век българската държава провежда административни реформи. Градят се нови, бели крепости (на старобългарски град), които стават центрове на новообразувани области комитати. Такива са днешният Берат до река Девол, Албания, Белград на Дунав, на мястото на древния Сингидунум, Бялград в Загорския комитат (днешна Трансилвания), както и крепостта Белгород в устието на Днестър в Междуречния комитат. Така източната част на Балканския полуостров се осейва с имена, напомнящи и до днес за съзидателната роля на Българското канство.

 През 501 г. прабългарите населяват и овладяват северното крайбрежие на Черно и Азовско море, където се намира древният град Тир (днешния Белгород Днестровский, бившият Ак-керман Бял град на татарски). 44 години след това антите превземат града и веднага го наричат Белгород. През 677-679 г. града е резиденция на българския кан Аспарух. Това показва, че в града  живеят много българи, което може би дава повод на славяните да го кръстят БЯЛ ГРАД.

След като няколко пъти град Сингидунум е разрушаван от хуни, готи, гепиди и авари, около 630 година славяните го превземат и населяват. Доста по-късно, през 827 година българите установяват власт над града и го правят важна гранична крепост на своята държава. Само 50 години след това, през 878 година се явява първото чисто славянско наименование на града Белград. Това означава, че в продължение на двеста години славяните не го назовават така, но само за кратко след появата на българите в него те го кръщават БЯЛ ГРАД. Унгарците в миналото и днес наричат този град Нандор фехер-вар, което буквално значи български бял град от унгарскато наименование нандор на оногундурите-българи. Във всички средновековни хроники на латински език, град Белград се нарича Alba bulgarica, т.,е. Българска Бяла. В латинските извори за българската история [ЛИБИ, т.III, С. 1965, с.81, с. 120, с.190] се казва, че според Гийом от Тир (Вилхелм Тирски), след като преминават р. Дунав, религиозните поклонници от Първия кръстоносен поход достигат до земите на българите, пристигайки до селището, което се нарича Белграва, т.е, Белград. Според описанието на хрониста на Втория кръстоносен поход Одон от Дьои отгдето започва България се издига крепост, наречена Българска Белграва.

            В Иран, столицата на днешна Сърбия, Белград се нарича Balghirad, което се образува от думите Balgh и rad, където rad значи стена [Steingass, F. J., 1892. A comprehensive Persian-English dictionary. London: Routledge & K. Paul] (цитата е от Явор Шопов, лично съобщение). С други думи, съвременното иранско название на сръбската столица Белград е Българска крепост, стена. Забележете, че в това име думата Balgh (бял, български) се пише точно така, както се пише и произнася името на град БАЛХ в Афганистан, прародината на древните българи. Това означава, че топонимът Balghirad - Белград може да се преведе и като градът (крепостта) Балх. Тази находка е сигурно указание, че за древните географи и историци между българите от Балканския полуостров и град Балх в днешен Афганистан има връзка. Вероятно, в градовете-крепости с имена Белград, древните българи са  виждали образ на името на древния град Балх. 

Друг пример за свързване на етнонима българи с бял е древният и важният сега религиозен и административен център в Албания, град Берат (Berati) на река Девол. Градът е известен от IV в. пр. н. е. В II в. пр. н. е. с името Антипатрея, в началото на средните векове Пулхериополис а от IX век - Белиград (оттук днешното име Берат). В първите години на българската държава този град е населен със славяни и българи и се е наричал с няколко имена: Белград, Велика, Велеград, Пулхериуполис. Последното име Пулхериуполис (Красив град) от гръцкото полис (град) и латинското pulcher (красив) е близко по значение до славянското Белград. От своя страна, славянското Белград е близко по смисъл, а Пулхериуполис по звучене до Български град, ако Български се преведе като БЯЛ. От другите наименования на града може да се заключи, че Български може да означава и велик, голям в пълно съответствие с второто семантично гнездо [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003]. На съвременен албански градът се нарича Берат, като това наименование произхожда от албанската дума bardh- (barth) - бял. Албанската дума bardh е много близка с праиндоевропейската дума bherэg бял, блестящ, но без трансформацията р -- л.

Далеч на север, на границата между Унгария и Румъния се намира град Дюла фехервар. По време на българските канове градът се  нарича Българ-град, в последствие Бълград [Петър Добрев. В кн.: История на българската държавност (по най-старите царски и църковни летописи). ИКК Славика РМ. София. 1995]. Така  е известен и днес, но на унгарски името му звучи като Дюла Фехер-вар, което се превежда като Белия град на династията Дуло [Петър Добрев. В кн.: История на българската държавност (по най-старите царски и църковни летописи). ИКК Славика РМ. София. 1995]. Забележете, че и в този случай първата дума бълг директно се превежда като БЯЛ.

С извесна предпазливост, към списъка на посочените по-горе градове може да се добавят и градовете и крепостите Бялград в южните Родопи, Белоградчик в западна Стара планина, град Бяла близо до Варна, крепостта Бялград до град Преслав, град Белград в областта Тиквеш в Република Македония и град Алба Юлия (бивш Бялград) в Румъния, както и село Бялиград до Момчилград. Всички тези градове и крепости също са били разположени по границата на Българското канство. В много от тях има исторически останки от прабългарите.  

Към този списък трябва да се добави и град Сяр (Сер, Серес), в днешна Северна Гърция. До Междусъюзническата война този град е населен предимно с българи, който са прогонени от гръцките войски през 1913 год. В античността, този град носи названието Сике до VII-ми век, когато дошлите Куберови прабългари и славяни го преименуват на Серес, Сяр или Сер [Петър Петров. Образуване на българската държава. Наука и изкуство. София. 1981, с. 326-327]. В периода VIII - XI-ти век, в града и околността  живее многобройно население от прабългари, които оставят много рисунки и надписи по скалите на околната планина Пангей. В 1971 год. гръцкият историк Н. К. Муцопулос открива и публикува тези графити. Те са почти идентични с графичните изображения от Плиска, Преслав и други раннобългарски селища. Обща е техниката на изработване, застъпваните сюжети са почти еднакви с тези от Североизточна България - изображения на елени и други диви животни, ловни сцени, рунни знаци, рисунки на кръстове и други слънчеви символи и др. [Д. Овчаров. Нови данни за ранното присъствие на българите в околностите на Солун (VIII - X-ти век), Родопски сборник, т. 5, София, 1981; Д. Овчаров, Куберовите прабългари, в. Плиска-Мадара-Преслав, бр. 6 от 14 май 1980 г., с. 12]. Поразителна е приликата на една човешка фигура с добре познатата фигура  върху керемида от Мадара, известна с погрешното си название "фигура на шаман" (всъщност, прабългарите не са имали сибирски свещенослужители - шамани, колобри!). Названието Сяр, Серес на български език означава "бял, сивобял". От тук, серес - биволи означава биволи с бяла звезда на челото. Това название е еднотипно с названието на големия древнобългарски град от VII - XI-ти век на река Дон, Саркел - Бяла кула, Бяла крепост. Думата "сар" или "сар" или "серес" е прабългарска дума, означаваща "бял" и вероятно произлиза от древното индоиранско название на Слънцето - Сурья.

Връзката между топонимите Бялград (Белград) и българския етноним можем да си обясним така. На древните ирански езици, GARD е означавало "стена, крепост, град", което почти съвпада с днешното българско и славянско "град". Например, столицата на Персия е носела името PARSUGARD - Градът на персите. При скандинавците средновековният Киев се е наричал KANUGARDR (Канугард), което руски автори обясняват като производно от КАН ГАРД, "кански град" или " градът на кана", вероятно "градът на Кий - Курт - Ковача - кан Кубрат". Персите наричат днешната столица на Сърбия - Белград с името Balghirad (Градът на балхите). Ясно е, че "балхите" това са българите. От тези примери идва идеята, че многобройните български гранични топоними Белград могат да бъдат форма на иранското Balg gard - "българска крепост или град". В тези гранични крепости е имало български гарнизон, а някои от тях са били и важни административни центрове. Следователно,  напълно основателно всеки един от тези центрове е можел да бъде наречен "българска крепост" или на езика на прабългарите "Бълг гард". Точно така се е казвал и днешният Дюла вехервар - Бълград. В последствие, тези названия са славянизирани до Белград, понеже славяните са знаели, че "бълг" значи "бял" на техния език.

В района на Северното Причерноморие и Северен Кавказ, в VI VII век е образувана държавата Стара Велика България. От тези времена, в този район са останали градовете Белгород Приднестровский, град Белгород близо до Харков, както и град Саркел, останките на който днес са залети от река Дон (Фиг. 6). Град Белгород е основан през 1596 год. на мястото на старо селище, наречено Белогородье или Белогорье. В района на последния град сега се откриват множество паметници свидетелстващи за присъствието на прабългари.

                          

 

Фиг. 6. Граници на Стара Велика България в средата на VII век. Показани са градове и крепости които имат име, предположителна славянска калка от етнонима на древните българи. Вероятно те са игралели роля на гранични укрепени селища с гарнизони от прабългари.

 

 

             На юг от Белгород, на река Дон се е намирал важният хазарски град Саркел (по хазарски Шаркил),  населен предимно с българи. Градът съществува по времето на Кубратова България, а в последствие е разрушаван и построяван няколко пъти. Бил е обграден от крепост, издигната от тухли с ярко червен цвят (цветът на вйните). Гърците превеждат това име като Бяла крепост. В X-ти век русите го превземат и го преименуват на Белая вежа (Бяла крепост). Името Саркил се състои от две части сар и кил. Кил на ирански означава дом, крепост (сравни с българската дума кула). Сарвероятно значи бял,  защото на чувашки език шур кил-значи бял дом. На български език сур елен, суро агне значи бял елен, бяло агне. На хазарски бял, блестящ е звучало като шелляг, което е близко до шур, сар. При древните индийци, името на бялата планета Венера е звучало като Шукра, което означава бял. При древните иранци и индийци, Слънцето е наричано Сурья, което означава блестящо, светло. От тези примери се вижда, че най-вероятната етимология на думата суре индо-арийска със значение бял. Имайки пред вид етническия състав на населението на града и указаната по-горе традиция, названието Саркел Бяла крепост може да се преведе като Българска крепост. Това, че Сар е означавало бял се доказва и от името на вътрешната крепост на последната столица на Хазария, Сарашен Бяла крепост [С. А. Плетнева. Хазары. Издание: Наука, Москва,1976].

В днешна Украйна и европейската част на Русия е имало още два града, наречени Белгород: Белгород Киевски и Белгород Рязански. Първият е известен от 980 година като град крепост, намираща се на юг от Киев до днешното село Белгородка. В юго-източния край на Стара Велика България, в съвременния Дагестан са се намирали още два гранични български града, Балх и Булгар Балк, в район гъсто населен с българи [Бариев Р. Х. Философские аспекты этногенеза волжских булгар. Санкт-Петербург, 1997, 418 с.]. Техните названия пряко произхождат от името на древния град Балх, Белия град. В този район се е намирал и град, чието име по арабски и еврейски е записвано като БЛНГР, една от столиците на Хазария   днешният град Буйнакск. Днес името на този град условно се произнася като Беленджер и се смята, че произлиза от етнонима на основното му население древните българи.

Съгласно сведенията на персийския хронист Ат-Табари [История, Ташкент, 1987 г.], между 556-571 г. тюркютите заели източните части на Северен Кавказ като победили хазарите и народа "б-н-дж-р" (беленджер). Според В. Генинг и А. Халиков, това е пехлевийската форма на името на българите, живеещи в този град.

Така, на огромната територия на бившия Съветски съюз има шест града с името Бял град, като всички те лежат по границите на Стара Велика България. В същото време, на територията на Балканския полуостров има общо 10 града и селища с такова име при това всички те са били по границата на Българското канство. Трудно е да се измисли някакво случайно съвпадение в названията и местоположението на толкова много градове и крепости. Изглежда, в своето време те са служили като гранични крепости, защищаващи важни пунктове на тогавашните български държави. Затова независимо от състава на околното население, те са наименувани по еднотипен начин Българска (Бяла) крепост (град). Специално за славянското население този процес е улеснен от фонетичната близост на етнонима българ- с наименованието бялград, като двете думи имат почти еднаква поредица от съгласни блгр(д).

Както се вижда от Фиг. 5 и 6, градовете с наименование Бял град са възниквали главно по периферията и границата на българските държави. Възможната причина за това е, че живеещото извън границите население от небългарски произход (славяни, унгарци) е гледало на тези градове като на български гранични крепости твърдини, в които има гарнизони от българи. Напълно закономерно е това население да е назовавало тези градове българска крепост или български град, което по това време е било едно и също. Тъй като смисълът на ентонима българи е бил известен на това население, изразът български град е бил буквално превеждан като бял град на славянски, фехер вар на унгарски и даже сар кел на ирански. Обратно, селища които са носели в наименованието си етнонима българи но са били разположени във вътрешността на българската държава, не са били превеждани на чужд език и са запазили тази си основа и досега.

 

Предишна глава на книгата                      Следваща глава на книгата          В началото на книгата

НА ГЛАВНАТА СТРАНИЦА