ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

 

АВЕСТИЙСКИ ЕЗИК И БАЛХАРСКИ ЕЗИК – БЛИЗОСТ И РАЗЛИЧИЕ

 

Иван Танев Иванов

 

    Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

На основата на представените по-долу езикови факти може да се заключи, че в района на град Балх освен документираният авестийски език е съществувал и друг, много слабо документиран индо-арийски език. Нека този втори език наречем условно балхийски или още по-добре, балхарски език. Населението говорещо на балхарски език сигурно е било разположено близо до, но северно спрямо град Балх, докато авестийският е имал вероятно южно и западно разположение спрямо града.

Някои учени считат, че езикът на книгата Авеста е всъщност партянски език, говорен в областта Партия (древна област, известна от Авеста като Партава (Дахистан), по-късно Хорасан) на запад от град Балх. По времето на Селевкидите, едно от иранските племена, партяните (парните), водени от царя си Аршак, въстава срещу Селевкидите и в 238 г.пр.н.е. създава в Хорасан собствена държава, наречена Партава (по гръцки Партия). От този цар води названието си иранската династия «pählavan» - буквално “жител на областта или града Пахл - Балх", преносно "човек със знатен произход" (сравни "римлянин" - жител на град Рим). Официалният език на образуваната държава е наречен пехлеви (pählavi, където pähl е основата, а -av и -i са ирански суфикси). Последният ирански шах се казваше Махаммад Реза Пехлеви. Думата "pahlavan" показва, че най-древното название на града е било Балх, Бахл, Пахл.    

В авестийския език aurusha е значело бял, бяла. Авестийската дума aurusha явно възхожда към същата праиндоевропейската форма bherэg – бял. При формирането на тази авестийска дума, началното “b” е преминало в “u”. Вероятно тази трансформация “bu” е доста честа в авестийския език, защото се среща и при други авестийски думи, например aurva –смел, сравни с латинското brave - смел. Също, древният град Варну, намиращ се южно от Балх е записан от гърците като Аорнус, вероятно следвайки авестийското произношение Аорну. От тук можем да изведем правилото за промяна на началното “b” от индоевропейските праформи в “u” при съответните авестийски думи. В балхарския език обаче, началното “b” се е съхранило, например bherэgBalkh, също bhergho - балкан. Подобна промяна b-u е настъпила и в тохарския език, където от началното bherag –бял се е достигнало до arsh или uarsh – бял.

При авестийския, както и при всички други известни езици от района, пахлави, санкрит, согдийски и др. трансформацията “р-л” отсъства. Например, от изходната праиндоевропейска форма bherэg – бял произхождат думите за “бял, светъл, блестящ” в  иранските езици: средноперсийски brz, партянското b`rz, b`rz`g, согдийското brzn`t, хоремзийски mj`br`z – сияние, сияещ. При тохарския също arsh - бял. Като локално езиково изключение в Източен Иран обаче, балхарският език се характеризирал с трансформацията р-л. Това се доказва от следните примери. От bherэg се е преминало в aurusha в авестийски и в Balkh при балхарски. От bhergho се е преминало в berz в авестийски и balkan в балхарски. Успоредната употреба на двете форми на иранския бог на земеделието, Бурзен и Булкен в района на град Балх също доказва такова двуезичие. Като примери в това отношение евентуално можем да приемем и много от посочените по-горе български думи с предполагаемо източно-иранска етимология, в които има трансформация р-л. Например, varsha (авестийски)– валеж (български, вероятно от балхарски), също mrûva- мълвя, hvarenangh – хвален, еverezika- офлянквам се.

Следователно, авестийският и балхарският са били близки езици, но са имали и съществени фонетични различия. Основните различия, които вече бяха посочени, са наличието на трансформация “б - у” при авестийски, но не и в балхарски, и наличието на трансформацията “р - л” само в балхарски, но не и в авестийски. Обаче, в много от посочените по-горе български думи с предполагаемо източно-иранска етимология липсва трансформация р-л. Например: khra (авестийска)–край (българска, вероятно авестийска). Също и думите haurvat – Кубрат (Хоурват, Хорив, Курбат), varez- върша, sra – крак,  vairi – вир, shôithra –шатра, parâ – пера, пресичам, избягвам. Следователно, даже първоначално етносите говорещи на  авестийски и балхарски да са били териториално разделени, сред мигриралите по-късно прабългари е имало говорещи и от двата езика. Това означава, че не бива да се очаква плътно припокриване на езика на прабългарите с този на говорещите само авестийски или с този на говорещите само балхарски. Това може да обясни доброто, но не плътно припокриване на думите от прабългарския език с този на авестийския. Като заключение - балхарците, авестийците и тохарите са били езиково близки народи, но все пак са имали характерни отличия. С други думи, народът говорещ на балхарски език и вероятно представляващ прародител на по-сетнешните кавказки прабългари е добре обособен както от авестийците, така и от тохарите.

            В това отношение е важно да се потърси произхода на гръцкото название на Балх - Бактра. Това досега не е направено еднозначно. Ж. Войников предлага Балх < Бахди < Bactr = "географска посока, запад или север". Тук имаме извеждане на по-древни (Балх) от по-нови (Бактра) названия. Петър Добрев свърза Бактра с древното име пакти на източноафганистанските племена, които днес се наричат пущуни и са основно население в централен и южен Афганистан. Това обяснение изглежда добро, но в светлината на вече установената трансформация р-л може да се предложи друго, като че ли по-добро решение.

            Ние изведохме древния топоним Балх от праформата bherэg. От тук могат да се получат всички известни от древността варианти на това име: Балх, Бахл, Бахлика, Палх, Пахл, Пахлика, Вахлика, Балл, Бахли (от Бахли се получава Бахди). При всички тези варианти обаче се спазва трансформацията р-л независимо, че във всички регионални езици такава трансформация е отсъствала. Например, при санскрит е нямало трансформация р-л и името на града би трябвало да звучи Бахрика. Фактът, че на санскрит се е казвало Бахлика означава, че произношението е било съобразено с произношението на “балхарски” говорещото население на града. Според особеностите на авестийския език, името на града по авестийски е трябвало да звучи Ауруша, от bherэg с вече коментираните трансформации "б - у" и "р - л", а също и с явния преход "г – ш".  Обаче, и на авестийски се е ползвало името Балх в съответствие с местното (или древното) балхарско произношение. Известната иранска (партянска) династия Пахлави, водеща началото си от Балх явно е съобразена с трансформацията р-л, въпреки че е управлявала в страна (Партия), в чийто език е нямало трансформация р-л. Следователно, старите народи в района (индийци, авестийци, партяни) са се съобразявали със старото историческо название на града Балх-Бахл, независимо от особеностите на собствените си езици. Нашата хипотеза е, че за разлика от тях гърците като по-нови и външни пришълци в този регион не са се съобразили с исторически древното “лъ-кащо” произношение на града (Балх или Бахл) и са ползвали вече преобладаващата тогава "ръ"-каща форма (Бахр) на названието. Вероятно звукът "х" в Бахр е бил силно гърлен звук. В старогръцката ортография негръцките съгласни звуци са предавани приблизително с двойни гръцки букви. Например в прабългарските гръцки надписи съчетанието -τς- задължително предава "ч". Среща се и съчетанието -τχ- може би предаващо гърлено или шипящо "х". Вероятно гърленото "Х" в Бахр гърците са записвали чрез съчетанието -τχ-. Тази форма е преминала и в други езици. В по-късните прочити на гръцки и латински този двоен знак вече е произнасян като двоен звук (-ТХ или -ТК) от където се появява прочита Бахтра-Бактра. Така, трансформацията на топонима на гръцки вероятно е станала по линията БАХЛ - БАХР - БАКТР - БАКТРА, където Х е гърлен звук.

В древната “География” на Птолемей се споменава за арийското племе “борги”, което живеело до град Агура в областта Ария, намираща се на западната граница на Бактрия, около днешния град Херат, Западен Афганистан. Като се вземе пред вид нестабилността на съгласните “р” и “л” и възможния преход р-л при скито-сарматските народи, възможно е името на това племе да е звучало и като “болги”, което съвпада с морфемата на българското име. По-късно, в ранния Кавказки период, едно от българските племена е имало подобно име бургар, бурги.

 

Предишна глава на книгата                      Следваща глава на книгата          В началото на книгата

НА ГЛАВНАТА СТРАНИЦА