ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ

Иван Танев Иванов

ВЪЗМОЖНА ЕТИМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ  ЕТНОНИМ

  Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

Поради многобройните и убедителни доказателства за това, че българите са дошли от района на древния и исторически утвърден и известен град Балх и поради голямата близост между основата на етнонима българи (българ-) и топонима Балх, може да се счита обосновано да се подложи на сериозен анализ възможността етнонима ‘българ-’ да произлиза или да е сроден с топонима Балх. Някои автори [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003, стр. 398] също стигат до извода, че в названието “Балхика/Бахлика” в индийските източници е отразена една много древна форма на етнонима “българ”. Основата на нашия етноним ‘българ’ може да се раздели на две части, ‘бълг’ и ‘ар’. Други автори приемат, че при прабългарите наставката ‘ар’ е частица за множественно число. Друга възможност е наставката ‘ар’ да се преведе с  древноиранската дума ‘ар’ или ‘ир’ която значи ‘човек, деятел’ [Абрар Карамуллин. В кн.: Татары: этнос и этноним. Казань. Татарское книжное издательство. 1989, стр. 59]. Твърде рано тази иранска дума е навлязла в тюркските езици като –ер, ир със същото значение, а не като частица за множествено число. Тази наставка е употребена в етнонима на много други народи (авар, хазар, сувар, мишар, даже в късните маджар, хунгар, татар) най-вероятно с този и смисъл. Много е възможно и при етнонима “българи” наставката –ар да означава “човек, хора”. Тази възможност се подкрепя от факта, че по същото време преките съседи на Прикавказките българи, арменците, са ги наричали с две напълно равностойни имена, булк и булкарк [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003]. Ако суфиксът –ар е частица за множествено число, суфиксът –к в булкарк (частица за множествено число в арменски) е излишен. Трета възможност е наставката –ар да означава това, което при славянските езици означава наставката –ски. Във всички случаи, първата част ‘бълг’ може да се разглежда като отделна дума (морфема) със свой етимологичен смисъл. Обаче тази етимологична единица е убедително близка по звучене до топонима Балх. Като цяло, етнонимната основа “бълг(ар)” може да се преведе като човек, съответно хора от района на град Балх. Ако наставката -ар означава множествено число, то “българ” ще има смисъл на “булхи, балхийци”, което е пак същото.

Известният иранист от Софийският университет Джемшид Сайяр [Джемшид Сайяр. В кн.: Култура и литература на древен Иран. стр. 23] отбелязва, че в древността често етнонимите произхождат от топоними. Най–вероятно народностното име българи идва от топонима Балх. Този начин за образуване на българския етноним е разумен и от още една гледна точка. В района на град Балх са регистрирани много княжества с наименования от типа Булор, Балхар, Бургар, Палгар. Вероятно имената на тези княжества са свързани с общото название на района “Балхика/Бахлика”, което идва от името на централния град Балх, без да се свързват с името на определен етнос. От друга страна, етнонимът “българ” като название на част от изселниците от района на град Балх и страната Балхика/Бахлика може да е бил възприет и от друго сродно на балхиките население в Северното Причерноморие, като племената берсили и есегели.

Семантиката на топонима Балх не е известна. Близо до днешният град Балх има крепост, наричана Бала хисар – Висока крепост. От тук се смята, че Балх може да означава “висок, голям”. Наличието обаче и на хидронима Балх аб (река Балх) хвърля съмнение, че Балх може да означава само “висок”. Пред вид на древния произход и на индоарийския характер на населението на района, най-логична е протоиндоевропейска етимология на топонима Балх. Съществуват две пра-индоевропейски думи, които са фонетично близки до името на този град и могат да обяснят задоволително неговата семантика. Това са думите bherэg (беръг) и bhergho (берго). Със знакът ‘э’ е обозначен протоиндоевропейския звук шва (shwa), който съответства на отличителната за българския език фонема ‘ъ’.

1) Протоиндоевропейската дума b(h)erэg има две значения. Първото и най-важното е ‘бял’, а другото значение е ‘блестя, искря, светя с отразена светлина’ с производни ‘бляскав, искрящ’ [Иван Дуриданов. В кн.: Езикът на траките. Наука и изкуство, София, 1976]. От тук, най-правдоподобния смисъл на името на град Балх е “Белият град - Бялград”. Това съдържание на топонима Балх може да привнесе в българския етноним смисъла “бели, блестящи, искрящи”.

                 2) Протоиндоевропейската дума b(h)erg(h)o означава ‘планина’ [Иван Дуриданов. В кн.: Езикът на траките. Наука и изкуство, София, 1976]. От тази дума е произлязла думата ‘berg’ в езика на траките, означаваща “високо място, бряг, планина”. При славяните тя е станала ‘бряг’, а при германските народи ‘berg’ – планина. Може да се предположи, че сред населението от района на Балх думата bhergho е преминала в ‘балкан’- планина. Днес в западната част на Туркменистан има град и голяма провинция, наречени БАЛКАН, а в Средна Азия има две планини наречени Голям и Малък Балхан.

3) Авестийската дума berezañt (прилагателно от barz- висок, бял) има значение, което съвпада със смисъла на двете посочени по-горе думи b(h)erэg и b(h)erg(h)o. Според Вяч. Вс. Иванов и В. Н. Топоров, авестийската дума berezañt възхожда пряко от праформата bherag – висок, бял. Така, според някои изследователи, източноиранските думи b(h)erэg, barz и berezañt произхождат от обща праформа със значение “висок, бял”. Тези думи стоят в основата на българския етноним.

Наличието на хидронима “Балх аб”- реката Балх говори, че най-вероятното значение на думата “балх” е било главно “бял”, защото една река не може да бъде наречена “Висока река”. Ако все пак смисълът на думата b(h)erg(h)o е бил също вложен в семантиката на топонима Балх, това би могло да привнесе в етнонима българи етимологичен смисъл изразен с думи като “висок, голям, планинец”.

Възможността източноиранската дума ‘балх’ да означава ‘бял, блестящ, светъл’ се подкрепя от факта, че в угро-финските езици в древността и днес думата ‘бял, блестящ’ звучи като ‘valge’. В древността, угро-финските племена са били северни съседи на източните иранци и са взели от тях много думи, една от които вероятно е думата ‘балх’–valge - бял. На албански “бял” звучи като bardh. Накрая, но не с най-малко значение е и фактът, че фонетично топонимът Балх е близо до думата за бял цвят “бял” в стробългарски и в съвременния български език.

В древноирански източници се упоменава цар Спандийат, син на Виштаспа, който построил столица в град Балх, наречен «искрящия Бахл». Много градове са били наричани великолепни, блестящи, но в случая е напълно възможно самото име на града да означава точно това, т.е., град Балх да означава ‘искрящ Бял град’.

Съществуват и много други думи от езици съвременни или по-ранни от епохата, когато е създаден град Балх, които фонетично и семантично са близки до този топоним (табл. № 3).  Преобладаващото значение на тези думи (бял, блестящ, ярък, светлина) подкрепя изказаната по-горе семантика на топонима Балх. Тъй като името на град Балх e фонетично и семантично близко до арабската дума bahr, акадската briku, санскритската brigu (bårgu), шумерската palku (даже китайската “бай”) може да се заключи, че това е едно много древно и важно понятие, общо за езиците на много древни народи. Смисълът на това понятие – “бял, блестящ, светлина”, отразява качества, които са много важни и основни за хората, живяли в епохата на оформяне на първите говорими езици. Ето защо е твърде възможно топонимът Балх да отговаря на основна дума от нострадическия език, която съгласно табл. 3 се е запазила почти без фонетични и семантични промени в много от езиците на Стария свят.

 Табл. 3. Семантика на думи, фонетично близки до топонима Балх.                                                             

   За да си обясним как от началната форма bherэg се е стигнало до ‘балх’ трябва да се обърнем към забелязаната по-рано от П. Добрев [В кн.: История на българската държавност (по най-старите царски и църковни летописи). ИКК Славика – РМ. София. 1995] трансформация р -- л при много санскритски и праидноевропейски думи. В табл. 4 представяме наши примери за такава трансформация (№ 1-6), а също и известните примери № 7-10 на П. Добрев. Фонетичната трансформация р -- л в древните индоевропейски думи е забелязана и от други изследователи [Елизаренкова, Т. Я., Ригведа V-VII, с. 456] в езика на Ригведа. По-общо, преходът р-л е бил често срещано явление сред скито-сарматските диалекти  [Бонгард-Левин Г. М., Грантовский Э. А., От Скифии до Индии, М., 1983 г., с. 68]. Подобен преход р -- л е забелязан и в успоредната употреба на двете форми на иранския бог на земеделието, Бурзен – Булкен [Добрев, П., Името българи. Ключ към древната българска история. София, 2002, с. 75]. Това означава, че фонетичната трансформация bherэg -- bahlэg-- balkh е настъпила сред населението от района на град Балх преди неговото преселение на север от Кавказ. По-горе, в главата за близостта на думите от авестийския и българския език бяха посочени десетки други примери за наличието на фонетична трансформация р--л. Наличието на много думи с подобна фонетична трансформация р-- л в съвременния български език (табл. 2) се обяснява с връзката на древните българи с тези източно-иранци. Възможно е в езика на част от населението на района звукът ‘h’ от началната сричка ‘bh’ изобщо да е отпаднал при което името на града и района става ‘Blэg’ (Блъг), от тук формата блъгари.

 Таблица 4. Трансформация на съгласната “р” от древни санскритски думи в “л” 

при съответните думи от българския език. 

  Етноним с буквален превод "високи, издигнати" са имали и някои западноевропейски народи. Прекият смисъл на етнонима на бургундите - “високи, издигнати хора” идва от старонемската дума  burgund – “висок, издигнат”. Същото значение има и етнонима на ирландското племе БРИГИТИ, защото ирландската дума brigit означава точно това - висок, издигнат.  И двете индоевропейски думи burgund и brigit имат обща основа и значение с българския етноним.