Арияна Ваеджа /Арияшаяня/ и ариите

Сергей Кляшторный, основателно използва древните арийски текстове от Авеста и Ведите, за да изясни географското положение на древната прародина - Арияна Ваеджа – «арийския простор». На север в Прикамието се намира страната Баври «боборовата страна», от север и юг в морето Воурукаша (Каспийско море) се вливат реките  Рангха (Волга) и Ардви (АмуДаря, която в древността се влива по руслото си Узбой в Каспийско море).  Втората по големина река в Средна Азия е наречена Датя (Сърдаря), тя също както и Ардви извират от планината Хукария («високата Хара»), или Памир (Белур).

На тази огромна территория живеят воини-колесничари - ратаещари, буквално «стоящи на колесници», притежатели на бързи коне и многобройни стада, просторни пасища и  «добри колесници» - арии, тури, хияона, дана, сайрима, саина, даха.

Независимо от голямата си мобилност, те не са чисти номади. Освен скотовъдството, те познават и земеделието. В търсене на нови земеделски терени и пасища, те усвояват нови земи и се разселват, подобно на американските колонисти през ХVІІІ-ХІХ в. Първата вълна от арийските племена през ІІ хил.пр.н.е. обхаваща Средна Азия, а втората – Предна Азия и п-в Индустан.

Наред с арийците – индоиранските народи в индоарийските текстове се споменават и неиндоирански народи, напр. “бхригу” – фриги, бриги/?/, народ сроден с древните траки. Арийското завоевание е оставило дълбока следа в историята на човечеството. Независимо на голямата си разпръснатост и разселване на обширни територии, те използват общото название арии, /б.пр. означаващо благородни/. По начина си на живот и стопанство, те рязко се отличават от заварените събирачи и ловци, които са подложени на постепенно асимилирани. Какви са били тези племена? Предполага се, че на север в Приаралието това са угрофини, а на запад в Средна Азия – хурити, верояно близки по език с шумерите.

«Арийско завоевание», както наивно го представят германските историци и идеолози от времето на Райха, едва ли не е било целенасочена акция. Тук става дума за нецеленасочено разселване и усвояването на нови земи, протичало бавно, с продължителност от няколко столетия. Но като всяко разселване, то е придружено и от войни и грабежи и от мирно съжителство. Първата вълна от Великото преселение на народите в степта, основно е била насочена на юг. Дарди, митанийци, касити /б.пр. последните са хурити/, индоарии и двата ирански народа парса и мадай са племената известни на историята. 

В началото на I хил.пр.н.е. в евразийската степ настъпват сериозни изменения. Светът на арийските земеделци започва да бъде смущаван от войнствени скотовъди-номади, наречени туранци в Авеста. Колесниците се заменят от въоръжени конници - «аспарак».  Почти всички от посочените в Авестата племена: арии, тури, хияона, сайрима, даха в различна степен се запазват и в по-късните времена.

    Тура – в иранската митология така се нарича родоначалника на туранците, скотовъдни източноирански племена, един от синовете на Йима, или Траетаон (Фаридун), общ прародител на арийците и туранците. На него се паднал Чин (название на териториите, намираща се в близост до Китай) и Туран – обширни земи, расположени на север от арийската страна. Заедно със своя брат Салма, те убиват любимия син на Траетаон Ерадж, на който е завещана Арияшаяна. Според преданието, заради това престъпление, между арийците и туранците възниква вражда. От туранските вождове най-известен е Франграсиян (Афрасиаб) – смъртен враг на Арияшаяна. Но така или иначе воюващите сключват мир. За определяне на границата е трябвало да се изтреля стрела и където тя падне, там тя да минава. Иранският стрелец Араш, в стремежа си да изстреля стрелата най-далече, дори пада мъртъв от чрезмерното усилие, но успява да върне всички земи на Арияшаяна (очевидно, съвр. певец от Западна Европа - Араш, който не скрива своите ирански корни, явно е взел псевдоним с определен исторически смисъл). /б.пр.: тури – етноним, синоним на саки, Туран – топоним с авестийски произход. Вл.Георгиев посочва  трако-фригийското име Торкос /Τορκος/, производно на протоиндоевропейското *storg – силен, мощен. /ВГ-БЕО стр.87/ В ирландски tòir, tòrachd, tуir – преследвам, староирландски tura – тълпа, въоръжена група, врагове. /EDGL/ Със санскритското turai, sura, sthira, осетинското stur – силни, герои, войни, пущунското turyaalay - храбър, може да обясним назавнието тури, известно от Авестата, отнасящо се до ранните саки обитавали  Средна Азия /носители на андроновската археологична култура/ и водили непрекъснати войни с авестийските земеделски общества. Тури е в основата на названието Туран, историческа област обхващаща Средна Азия и Таримската котловина. В угрофинските езици, в марийски tyre, фински, естонски terve, вепск  t'erveh – силен, вероятно индоевропейска, иранска заемка. /VS-ETD/ Това название /тури, Туран/ няма нищо общо с много по-късно появилият се древнотюркски, тюркутски етнос, наследник на южни  хуни и жужани, възникнал около 4-6 в. от н.е. в полетата и степите между Ордоса и Кансу. Съвременните тюркоезични автори, които са склонни към всякакви откровенни шовинистични манипулации, стоящи на светлинни години растояние от  безпристрастната историческа наука, спекулират с понятието Туран, за да присвоят индоевропейските  древности, доказвайки  колко „древни”са тюрките!? /

Освен иранските предания, етнонимът Туран се е съхранил до нашето време в названието на града Туран на Алтай, очевидно оставен от иранските племена, при пребиваването им на дадената територия (там се срещант и др. индоирански названия, например извора Аржан). Възможно е индоирански произход да има и топонима Саяни, напомнящ, споменатите в Авеста «саина».

        Хияона - Л.Н.Гумильов и други автори съпоставят с хионитите, източноирански племена от Приаралието. Споменават се от иранските и римските източници (Амиан Марцелин). /б.пр. хияона са посочени не в Приаралието, а в най-източните части на “иранския свят”, до границите на Чина /Китай, където е града на Сйявуш, вж. коментара ми: хони, хиони – название на източноираноезичните племена в Източен Кавказ и Средноазиатското  междуречие. Традиционно много историци погрешно приравняват хуни и хони. Плод на тази заблуда са хуно-тюркските теории за произхода на прабългарите. Хиаона, хони, са споменати още в Авеста, като живеещи  най-източно, зад Памир (Белур) и Тяншан, редом със саките, турите, извършващи постоянни набези върху  Средноазиатските земеделски, “авестийски” общества, на полумитичната Арияшаяна. Според традиционното мнение на Киршман погрешно се смята, че названието хони е влязло в Авеста късно, в сасанидската епоха, когато ефталитите-хионити нападат Персия. Арменските источници многократно споменават този етноним, като го свързват с родствени на кушаните племена. Те приравняват хоните в Кавказ със средноазиатските им  роднини. Съобразно географските реалности на Авестата, хоните са обитатели на земите около планината Тяншан, “планината на Митра”, откъдето извират Ардви и Датя /Амударя и Сърдаря/ и Източен Туркестан „до границите на Чина/Китай”. Следователно отговарят на карасуксата археологична култура, прототохарите ди, по-късните техни наследници юечжите и най-източно проникналите протосаки-андроновци. Китайците делят ди на две големи сродни групи бей-ди и чи-ди, съотв. бели и червени ди. До 639 г.пр.н.е  бей-ди и  чи-ди  обитават  в източните части на Синцзян, Хеси и са прогонени на запад от китайския княз Ван-Гун. Хионите също се делят на две големи групи бели и червени или както ги наричат персите, съотв. спед-хион и камир-хион. Средноазиатските ефталити са белите хиони, докато аварите дошли в Европа, по византийски данни са  кирмахиони, т.е.червени хиони. Както при прабългари  и  алани, така  и  при  авари, червеният  цвят  е бил  на  особена почит. Лившиц описва открита в стария Самарканд, квартала Афрасиаб, фреска изобразяваща ефталитско посолство нарисувано като две еднакве фигури на войни, но едната бяла а другата червена. /бел.авт. това ме кара да се замисля за дълбокия сакарален смисъл на бялата и червена фигурка в традиционната българска  мартеница/ Според сасанидския персийски текст “Бахман-яща”, червените хиони се  сражавали  в  червени  доспехи, шлемове  и  знамена, а  белите  съотв. в бели. Гафуров  казва, че и в индийски източници цветовото разделение на ефталитите е също  засвидетелствано. /БГ-Т-1 стр.207/  Проблемът  за  хионите пряко  се  кръстосва с този  за  произхода  на  юечжите, ефталитите  и  тохарите! В  Кавказ  хоните  под  името  уни, са споменати от Дионисий Перигет около 150 г. като скитско племе, обитаващо Източен Кавказ и Каспийското крайбрежие.

    Арменските автори многократно  съобщават за племената масаха-хона, хони-мазгути, т.е. хони-масагети, участващи постоянно в кавказките конфликти, ту на една или друга страна. Въпросът  е  детайлно изследван от Камила Тревер, която доказва че уните на Перигет са хоните на арменските историци. Авторката  даже открива разлика в изписването на названията: ounnoi  за  уните и χounnoi  за хуните на Атила. Според Плиний масахите обитават от Меотида до Кераванските планини /Източен Кавказ/. /КТ-ОИККА стр.187-198/ Според К. Тревер…”кавказкото племе заемащо територията от р. Самур до р. Сулак и северните степни пространства на Дагестан, наречено хони е погрешно да се отъждествява с Атиловите хуни. Твърде голямата наситеност на събитията в която участват хоните преди 4 в. не ни дава основания да обвиняваме арменските автори в съчинителство”. Лорета Тер-Мкрчинян в своето изследване  за  арменските  източници и Средна Азия стига до извода че за арменските автори понятието хони е тъждествено на кушани и ефталити. Хоните в Кавказ са родствени племена на кушаните и по-късните ефталити. /ЛТМ-АИИСА www.kroraina.topsites.com/  Още при юечжите, преди да напуснат Кансу, управляващото племе се нарича хун-е, т.е. хони, они, хиони. Част от тях остават, приемат сюзеренитета на победителити  хунну. В следващите векове са  част от племената цзе, известни са като хуа – едно от китайските названия на ефталитите.

    С.А.Яценко разделя аланите на две големи условни групи: 1. алани-скити, по-ранната група наричани още ранни алани, фиксирани  от изночниците в 1 в., и 2. алани-масагети, по-късна  група, късни алани, фиксирани от източниците около 135 г. Те са аланите с които воюва Ариан в Каподакия. Названието алани-масагети  почива и върху определението на Амиан Марцелин за аланите като бивши масагети. Първата група обитава по-западните райони на Кавказ, района на Дарйял /прохода Алански врати/ а втората се разполага на територията на съвр. Дагестан, източните  части на Кавказ, срещу прохода Чор /Дербент/. П.Б.Гмиря констатира пълно съвпадение в обитаването на аланите-масагети, уните на Д.Перигет и хоните /масаха-хона/ на арменските хронисти. Този извод е твърде важен за разбирането на прабългарската етногенеза и присъствие в Кавказ, защото именно в групата  хони/уни, арменските автори поместват племената от прабългарската група барсили, хазари. Около 220 г. възниква Хонското царство, доминирано първоначално от барсилите, а впоследствие от по-късните савири и хазари. Всички те се крият зад китайското Уананшана /страна на уните/, аналог на Аланя, Аланляо – страната на аланите. Самото понятие хони може да обясним с авестийското hunāmi, хинди-урду honī, yauna – раждане, авестийското hunu, осетинското xion – роднина, земляк, сънародник, хъоnахъ – приятел, побратим, xan – страна, пущунското jahān, белуджи jy[h]an, кашмирското hyonu – хора, народ. /ОРС/  В монголски се открива сходното  hanь – приятел. /МРС/ Сравни хъоnахъ с хиаона от Авестата, понятията са идентични! Например  земята  на  осетинците ирони се нарича Ирхан – страна на ирите, ироните. То се доближава до тох. kania – страна. Възможно е хони да отразява топонима Канг, Кангюй на китайските хронисти, от тохарските kania – страна, родина, khari, gari – самоназвание  на  тохарите-юечжи, т.е. Кангар – страна на юечжите. Съобщена  е  и  от  римския  автор Лукиян като страната “Варварската Кона”  в която живеят масагетите. В Кавказ, сред хонските племена пребивават и кангари, дали името на арменската област Кангарак, споменатите от Егише Варатапед племена “пасик, посих и  пюкован” живеещи в най-източните части на Кавказ, вербувана от “предателя” Васик Сюни да подкрепят  Персия  в  борбата и с въстаналите  арменци-християни  водени от Вардан  Мамиконян в 451 г. Други, по-късни хронисти ги наричат “хазарски печенези”. Кангарите са известни и като пасики, пасиани, пацинаки, след тюркизацията си - печенези.

    Атиловите хуни се появяват в Приазовието едва в началото на 4 в. и мигрират директно към Панония, без да са били в Кавказ. Названието хун, произлиза от алтайското монголско  *xun – човек, което  пък  е в ностратическа връзка с тох. kania – страна, унгарското hon – родина, самоназванието на угорското племе ханти – хора. Китайците влагат свой смисъл в названията на съседните “варварски” народи. Например под  хунну, те  разбират “злите роби”, от китайското  xun, тибетското  con – роб. Самото название хунну е открито и в согдийски  вариант – xūnxun, възможна  етимология от бурятското  hūsэn – силен  и  hūn – човек, т.е. силни хора.  силен човек, юнак. В монголски hūčin – сила, мощ и също hūn – човек. /МРС/

    Що се отнася за  народа  хони, то той  води началото  си  от  юечжите. Първата вълна е свързана с появилите се в Кавказ внъндури, представители на рода Уин, управляващ при  юечжите. Втората вълна е появата на уните  и масаха-хона в следата  на  2 в. Третата вълна  е  свързана с появата на племето хони, означено като част от ефталитската  общнаст хуа в Согдиана след 330 г., чийто владетел е Крум-бат. От тази  вълна са оногурите, заселили се в Уструшана, за които съобщана Т. Симоката. Четвъртата вълна е свързана с появата на йеда – кидаритите и  възникването на ефталитската д-ва в 420 г. Петата вълна е свързана с появата на хуа като племе, спасило  кидаритите от пълен  разгром  и оглавило ефталитската д-ва. Част от тях се заселват и завладяват Согдиана и Хорезъм около 460 г. Именно те предизвикват  изселването на оногурите и савирите. Шестата, последна вълна е свързана  с  изселването  на  аварите-ефталити  в  Кавказ и Панония, след  разгрма им от древните тюрки в  555 г. Последните аварски групи тарниах, забендер  и куцагир, се  преселват около 593 г.

    Във връзка с понятието хони е и етнонима оногури – прабългарско племе. Под формата онагре са известни от “Големия каменен кръст”. В  науката съществува голям спор за това дали  оногури и оногондури са един народ, или различни общности. Смятам, че става думи за различни общности, тъй като има разлика от няколко века в появяването им в полезерението на хронистите. Оногурите са фиксирани съвсем ясно от Теофилакт Симоката в 463 г., когато заедно с урогите /угрите, маджарите/, савирите и сарагурите се появяват в Приазовието, подгонени  от  друг мощен народ, аварите. Най-вероятно под авари, Симоката нарича ефталитите, които в 459-60 г. осъществяват опустошителен поход в Согдиана и Седморечието. Още по-ценни са сведенията на този автор за град Бакат в Сугдайна /Согдиана/, обитаван от оногурите и разрушен  от земетресение. Селище  с името Бакат /сега Вокат/ наистина има в историческата  област Уструшана, /между средните течения  а  Амударя  и  Сърдаря/ наричана в китайските хроники  /Суй-шу/ Унаге. Така  нещата си идват на мястото. Оногурите са ираноезични обитатели на Уструшана, част от по-страта  държава Кангюй. Връзката оногури-хоногури-уни е напълно логична. В авестийски  hunāmi – раждане, hunu, осетински  xion – роднина, земляк, сънародник, хъоnахъ – приятел, побратим, xan – страна. /ОРС/  В средата на 2 в. мощна племенна групировка, идваща от района на Фергана и Средноазиатското междуречие, наречена от Д.Перигет уни, а от арменските хронисти они, масаха-хона  се  заселват в Дагестан и по поречието на р.Терек. Част от тях стават известни като барсили, хазари, кангари, които още в средата на 2 в. воюват с Армения. Така  че  хони, хоногури, оногури – земляци, роднини, от хони, уни и иранското гури – род, племе. Няма никакво място за сравнение с  тюркски аналогии като десет рода, или «десетте стрели» пр., появили се много по-късно на историческата сцена. В 4 в. Нова мощна племенна групировка наречена от китайците хуа, а от иранските и гръкоримски източнци хиони, хионити завладяват Средноазиатското междуречие и Приаралието. Нашите оногури в Уструшана, вероятно произлизат от тази миграция. Те са часто от късноюечжийските племена напуснали Таримската котловина и Тяншан, поради гражданската война  в  Китай и са наследници на хун-е – управляващото племе сред юечжите.

    Сайрима – това е названието на сарматите (иранското произношение е «шермет» с меко «ш»). Окончанието «-ат», е частица за  множествено число, известное е от писмения (източноирански) хорезмийски език. Сравни «Асут» – мн.ч. - осетини, от ед.ч. «Ас». «Сколот» - самоназванието на скитите, в мн.ч., от единственото, под формата на лично име Скил, Скилур.  /б.пр. в съвр.осет.-тæ, бълг.-та, суфикс за мн.ч. Самото сармат се извежда също от осетински като сай-рима, букв. “с черен кожух” или сай-р-мат – “чернозем, черна земя, т.е. жители на чернозема. Относно сколоти виж: есегели – етноним на народ, влял се във Волжка България. Традиционно есегелите в нашата литература се свързват с унгарските секели. Секелите, селкелите са най-вероятно сродни със селкупите, съседи на обските угри, най-големия селкупски род се нарича селгула. Смятям, че подобно съпоставяне не е оправдано. Идриси описва маршрута от Трапезунд до Тмутаракан и споменава земите на народите през които се минава: “от  Трапезунд до р. Рушиу /Риони/  в планината Кабк /Кавказ/, от устието на Ришиу до Аскизии – крепостта на аланите, от Аскизии до Аскала, от Аскала до Истиберия, от Истиберия до Алания, от Алания до Козария, от Козария до Кира и от Кира до Кумания”. Виждаме, че страната Аскала се намира в Кавказ, между Алания и  Грузия /Истиберия – Иверия/. /БР-РЗКИ стр.15/ Грузинците наричат съседите си кабардинобалкарци със названието секелт, което ясно показва кавказкия му произход. Названието аскал се приравнява към понятието ассакалаб. Ибн Исфендияр /1216 - 17г./  пише, че братът на сасанидския шах Хосров І Ануширван избягал през Дербент в страната на хазарите и саклабите.  Ибн Фадлан  /922 г./, Гардизи /11 в./  посочват, че българите се делят на три рода берсула, аскал, булгар. В Худуд Ал Алам /982 г./ са посочени берзула, ашкил и булгар. Бакри /9 в./ пише, че между волжките българи, ашкалите и печенегите са намира Маджгария. Става дума за мишарите – угорско племе от Поволжието, сега тюркизирани. /КЕ-АСИФ/ Виждаме, че Аскал, аскалите първоначално обитават Кавказ, между Алания и Грузия, съседи са на хазарите. Може да ги свържем с осетинското ас, асиаг, язиги. Асиаг е осетинското название на карачаевобалкарците и отразява по-старото аланоеизично население н&#