Тюрки, така се самонаричат група племена, говорещи език от алтайската езикова общност и имащи сходен бит и култура. Така започват да ги наричат, първо китайците, а после арабите и европейските народи.  С.Кляшторный свързва происхода на родовото название на династията Ашина с иранското «ахшайна» - тъмно-син, респ. названието гьок-тюрк – “сини тюрки” показващо някаква древна сакралност на синия цвят за тях. От ирански /скитски/ произход е названието на Черно море – море Ахшен, което гърците предават със собствена транскрипция Понт Евксинос /негостоприемно море/. В съвр. руски и български, както и в останалите европейски езици – Черно море, представляващо директен превод на иранското «ахшайна» - тъмен, но и черен. /б.пр. трябва да посочим че названието Ашина, няма ирански произход, както погрешно посочва Баяр, а думата е изконно тюркска, древномонголска където шоно, шоночо, чено означава вълк, предвид древнотюркската етногенезисна легенда, за тюрките като синове на легендарната вълчица./

Тюрките възприемат много от погребалните обичаи на иранските /сакски/ племена, като например поставянето на конска кожа, часто от конско тяло или погребение с цял кон, поминателните оградки около курганите /гробните могили/. Също със аланосарматски произход е и тежкото въоръжение на тюркската конница. Всичко това поставя много въпроси пред археолозите и историците. Те механично обявяват всички древни погребения като тюркски, въпреки че това е друг, много по-древен народ, името на който е забравено. Изчезнал е и техния език, но много думи от него е зает в тюркските и монголския езици. Наприм думата “багатур” дала руското богатырь /б.пр.възм.и чрез прабългарски – бахадъръ/ и монголското баатыр.

Днес ние осъзнаваме, че названието «тюрк» е дадено от аристократически род, вероятно свързан по произход с «дома на юечжите»,  друго  народ, който так не се е самонаричал. /Б.пр. не мога да се съглася с подобно мнение. Названието тюрк, произлиза от древномонголското тургут, което означава пазач, страж, охранител, защото така жужаните са наричали южнохунските племена заселени от тях в Югоизточен Тяншан. Този факт е доказан от китайските хроники Лян-шу, Тан-шу!!!/

Тюркските историци извеждат «тюрк» от тури и Туран. Не зная, дали е така, но безспорно тюрките са заимствали много от бита на източните иранци. /б.пр. подобни твърдения на тюркската историческа псевдонаука, казвам това защото в тюркоезичния свят почти не правят разлика между безпристрасна историческа наука и идеологията на пантюркизма, са неприемливи. Турите и Туран имат съвсем друг произход свързан с андроновските племена дали начало на средноазиатските саки. Те нямат нищо общо, нито по локализация във времето и пространството нито по език и произход с много по-късните тюрки./

Татари – това е друго название. Дълго време тези две названия - татари и тюрки  са взаимозаменяеми, но с разпадането на Златната Орда, названието татари се превръща като общо название на поволжките и средноазиатските тюркоезични мюсюлмани.

В началото на XX в. някои обществени деятели в ОсманскаТурция /пантюркистите/ се опитват да възродят етнонима «татари» като обединение на всички тюркоезични народи, а етнонима «тюрк» тогава се приема в много тесен смисъл, като название на османските турци. 

Търсенето на тюркската прародина се оказа заплетена задача. Изхождайки от оскъдността на информацията и по други съображения, почти всичко в степта се обявяваше за тюркско. /б.пр. например в 19 в. много учени са смятали скитите са древни тюрки./ Някои дори неудволетворени от търсенето на тюркските корени в Азия, искат да видят “тюрки” в Централна Европа и Средиземноморието. Други дори се прехвърлят в Америка, позовавайки се на някои езикови /по-точно палеолитни/ паралели с думи от езика на майте. Разбира се ако се изходи от най-древният плас в човешките езици, винаги ще се намерят общо корени и понятия, предвид общият палеолитен протоезик, говорен някога от възникналите в Източна Африка, най-древни представители на Homo sapiens. /б.пр. по тази логика други пантюркисити обявиха шумерите за първите, исторически документирани тюрки./

В момента едно от най-разпространеите мнения е, че това е планината Алтай. Тюркските езици  се обединяват с монголския, тунгусоманчжурските /б.пр. също корейския и японския/ в едно езиково семейство, наречено “алтайско”, разпаднало се в І хил.пр.н.е. На това мнение се спира А. Халиков в книгата си «Татарский народ и его предки» (с приведени лингвистични мнения по въпроса). Лев Гумильов, не се спира подробно на този въпрос, но също говори за близост на тези езици в І хил.пр.н.е. Но в друго авторитетно издание на института по етнография на Академиятя на Науките на СССР «История первобытного общества» и «Лингвистическом энциклопедическом словаре» идеята за “Алтайската езикова общност” се отхвърля, а ако е съществувала, разпадът и е станал в X-VІІІ хил.пр.н.е. , или «тюрките»  са много древен народ. /б.пр. разбира се това не е вярно, според водещите лингвисти като Сергей Старостин убедително доказат общия произход и съществуването на алтайското езиково семейство, а археологията доказва, че прародината на алтайските народи не е в Алтай, както погрешно се смята, а в Източна Манчжурия, североизточна Бурятия, Руското Тихоокеанско Приморие. Вж. С.А.Старостин. Алтайская проблема и происхождение японского языка. 1991, Москва. Електронен вариант - http://starling.rinet.ru/Texts/textsr.htm /

Противниците на алтайската езикова общност, обясняват родството на тюркските и монголските езици със дългото съвместно съжителство, а заимстванията от монголския език, които, не са толкова стари в тюркските езици, се обявяват за навлезли чрез  древнетюркските езици от “булгарски” тип, т.е. най-стария архаичен тюркски език. /б.пр. разбира се това е пълен псевдонаучен абсурд и пантюркистка пропаганда./

Тюркски «ротациращи» заимствания се съдържат и в самодийските езици в Западен Сибир, показват, че прототюрките са обитавали между самодийците и тюнгусоманчжурците, а наличието на китайски заемки в татарския показват южна локализация.

Забележка. В особенностите на “ булгарския”  език, основната е че «р» и «л» се произнасят, за разлика от останалите тюркски езици, напр.: кыз-дъщеря в “булгарски” звучи като кыр/хер.  Той е бил «джокащ», т.е. началното «й» се произнася като «дж», т. е. егет – джигит, янгыр-джянгыр. По тези белези древнобулгарският език е бил най-сходен с чувашкия. Но последният значително се отличава от всички останали тюркски езици и в морфологията си. Напромер общотюркското мн.ч. обр. със суфикса «-лар», в чувашски звучи като  «-сем». Не съвпадат и общетюркските указателни местоимения. Има и разлики в лексиката. общотюркското ак – бял, в чувашски звучи като сар, също и в якутски. Смята се чувашкият език е бил сходен с хазарския, например хазарската крепост Саркал, се обяснява с чувашкото «Шура кил» - бяла къща. Ето защо много учени отхвърлят родството на чувашкия с останалите тюркски езици. Но наличието на обща коренна лексика показва че най-вероятно отделянето на чувашкия е станало много рано.

/Б.пр. Самото понятие древнобулгарски език и изкуствено и ненаучно. За древнобулгарски се обявява чувашкия език, а каквито и да е следи в съвр. български се отхвърлят предвид ортодоксалната тюркска теория проповядваща за нищожно малкото количество прабългари участвали в генезата на балканските българи – 100% славяни. Цялата тази теория е сътворена изкуствено. Суварите също са били първоначално ирано/алано/езични, с доста угрофински заемки. В Поволжието където се слагат основите на съвр. чуваши, предвид и религиозната изолираност на чувашите от приелите исляма волжки българи, тази дивергенция се задълбочава, а контактите с местните угрофини стават още по-тясни, за което недвусмислено говори и лапаноидния чувашки расов тип. Понятието ”булгарски” език, идентичен с чувашкия се наложи в рускоезичната литература от чувашките учени които се стремят да обсебят “волжкобългарското” наследство от татарските си колеги!!!”

Близостта на тюркските езици с останалите ностратически се интерпретира като евентуална насока за тюркската прародина в района на Предна Азия, Средна Азия и Източен Казахстан, т.е. тюркските племена са заемали обширна територия, а на изток са контактували с протомонголите. А на запад, в Урал са контактували с носителите на угрофинските езици.  /б.пр. забрявя се че не само тюркските а цялата алтайска група принадлежи към ностратическото семейство, вкл. с корейски и японски, а това показва че въпросната близост е много по-древна, палеолитна, преди още “алтайските” езикови носители да се преселят в Централна Азия!!!/

В хода на тези разсъждения за ностратите-прототюрки, логично е те да са имали европеиден облик, а при миграциите си на изток се асимилират с примитивните ловци и събирачи, носителите на монголоидния расов тип. /б.пр. това се отнася за цялата алтайска група!/ На изток по-късно те се сблъскват с идващите от Европа индоевропейски вълни. Възприели са техния език и култура. Косвено на това говорят следните факти:

1. Древногръцките географски текстове, по мнинето на А. Бернштам и киргизските историци, показват топоними от сакския период, които те интерпретират като тюркски :/б.пр.!!!???/. Това посочвало двуезичие съществувало още в иранското време?! Ираноезичните саки са възприели тези названия от предходното “тюркско” населения??!! /б.пр. подобни изводи са неверни и пресилени. А.Бернштам е известен със своя тюркоцентризъм. Той например обяви съвсем изкуствено тохарските/усунски/ погребения от Кеникол за хунски, същия автор пропагандираше ранната монголоидизация на Централна Азия, още във времената на държавата Хунну. Например древногръцкото Аскатанка, се инетрпретира като Ак-таг – бяла планина, а всъщност е свързано с аси, а тохарското tsankar, осетинското tag означаващо планина, планински връх, така че Аскатанка, всъщност е “планина на асите”, птолемеевото отторокари се интерпрепира като утигури, а ойхарди като уйгури и пр./

2.   Древните тюркски заимствания от “булгарски тип” в самодийските езици и монголския, по мнение на повечето лингвисти, никога не са напущали очертанията на Централна Азия.

3.   Наблюдава се общност в синтаксиса на тюркските и угорските езици. А това говори за дълго съжителство с протоугрофините.

От индоевропейските езици най-интенсиви езикови контакти се наблюдават между древнотюркския с иранските и тохарските езции. Много от иранските /и тохарските/ думи така дълбоко са навлезли в тюркските езици, че се възприемат от тюрките като исконно тяхни. Известно е че тюркският литературен език «среднеазиатския тюрки» възниква в плътно обкръжение на средновековния персийски и източния персийски /дари/ в Караханидската д-ва, отразен е в творчеството на Махмуд Кашгари и Юсуф Балагасуни.

Интересно е наличието на ирански заемки в чувашкия език, въпреки че той никога не е контатувал толкова тясно със средноазиатския тюркски. Някои от тях са:  сур от иранското sar - «глава», дариче – малка вратичка, от иранското dar – «врата». Представкатя «-че» е с умалително значение, например, баг-че – «градинка», гюл-че –«розичка» (цветче). Иранското «бозорг» (сравни vzrk-bzrg) означава велик, голям и вероятно е дало татарското зур, /б.пр. Баяр греши, зур, българското зор, което се смята за турцизъм произлизат от иранското зор – сила/.   

Нека въстановим етническата карта на региона в периода на господство в Централна Азия на индоиранските народи /по точно индоевропейските/, преди възхода на хунну  (края на III в.пр.н.е.). Разбира се това е съвсем бегъл поглед, спомагащ по-лесно да се разбере етническата предистория на древните тюрки. Могат да се разграничат следните региони:

1. Западен регион – включва Алтай, Тува, Западна Монголия, заемащи централната част на централна Азия, на север е Минусинската котловина, а на юг и изток – Източен Туркестан. Сега са населени с тюркоезични народи.  Част от него е включен в Синцзянския АР, на КНР. Там обитават европеидните и тюркоезични уйгури. Синцзян се дели на две части, северна - Джунгария и южна - Таримска котловина. Разделя ги планината Тяншан. Географски Джунгария е по-близо до Алтай. В древността са обитавани от индоевропейци – юечжите - ираноезичен народ. /б.пр. остарялото мение на рускоезичната литература, че юечжите са саки, иранци е невярно. Г.Бейли убедително доказа, че юе-чжи е китайската транскрипция на самоназванието кхари, гари, а да-юечжи – на то-хари/то-кхари. Т.е. юечжите, дори в племенната им общност да са присъставли и ираноезични андроновци, в основата си са били тохароезични!!!/

Оазисите на Таримския басейн, са играли свързваща роля в търговските връзки на Китай със Средна Азия. Населението им е било смесено, по западните и източните/?!/ покрайнини обитавали иранци, а в центъра -  индоевропейците «тохари». Това название получили по погрешка, индийците им го дали по погрешка, като го пренасят от името на истинските “ираноезични” тохари. На изток в Кансу, до хребеда Кунлун, обитават истинските ираноезичните тохари, наречени от китайците юечжи. /б.пр.подобно твърдение е невярно и отразявя старите рускоезични постановки. Л.Клейн, ясно посочва че в китайския език, най-древните индоевропейски заемки са от неизвестния “афанасиевски” тип, близък до древногръцки, келтските, германските ез. и малко по-късните, от тохарски тип, но ЛИПСВАТ ИНДОИРАНСКИ ТАКИВА, т.е. древните китайци са контактували с тохари, но не и със саки! За повече информация, виж: Л.С.Клейн, МИГРАЦИЯ ТОХАРОВ В СВЕТЕ АРХЕОЛОГИИ, РОЖДЕНИЕ ЕВРОПЫ (№2, 2000) - http://stratum.ant.md/2_00/articles/klein/podimen.htm /

Някои номадски ирански племена от този регион са известни със собствени названия. Това са кушаните. Съществувал и град Кушан, съвр. Куча, но с меко «ш». /б.пр. връзката кушани-Куча се издига единствено от В. Вс. Иванов, но дори и такава да има, Куча произлиза от тох./б/ катсу – чист, бял, докато кушани може да се  интерпретира от източноиранското куш – планина, кушани – планинци/. Югоизточно от Кансу в среднокитайската равнина се располагали китайските държави, източно – знаменития Ордос, степен регион, съседен на севернокитайската равнина. По-източно се намира Манчжурия или съвр. Северноиточен Китай.  

2. Централен регион – Централна Монголия и Забайкалието – реалната родина на тюркоезичните племена или «плиточниците», т.е. носителита на културата на плочестите могили.

3. Източен регион – Източна и Вътрешна Монголия и Североизточен Китай – родинана на тюркоезичния народ хунну и монголоезичните племена дунху.

По археологически данни в Алтай от IV хил.пр.н.е. започва преселването на неколкократни миграционни вълни на европеоиди от запад. Първата вълна,  до някъде е сходна с месопотамските  култури. Лев Гумильов объяснява произхода на думата хакан, в тюркските езици от шумерски, където каган е жрец, заимствования от шумерския език лингвистите се откриват в китайски. /б.пр.трябва да се има в предвид че езика на шумерите се причислява към голямата синокавказко езиково макросемейство, обединяващо източнокавказките с енисейските, тибето-бирманските, китайския език, езика бурушастки, индианските езици на-дене в Канада/. Някои лингвисти търсят типологическо сходство на алтайските езици с шумерския.  /б.пр. подобни твърдения отдавна се издигат от различни пантюркистки автори но не отговарят на истината, а отразяват древни палеолитни паралели./

1.    Забележка. Шумерите са народа, създал първата държавна формация в Месопотамия, те са и първите създатели на писмеността. По-късно в Месопотамия се заселват семитските племена. Някои смятат, че шумерите се преселват в Месопотамия в IV хил.пр.н.е. от териториите около южното Каспийското крайбрежие. Вероятно те са с общ произход с «хуритите» - народ обитавал в планината и долините на  съвр. Армения, Кавказ, Анатолия и Северен Иран. Техните потомци са известни като урарти (населението на държавата Урарту) и много от съвр. кавказки народи. Видимо, в древното минало, те са били разпространени на много по-широка територия,  от Испания до Тибет включително. Тяхното разселване на изток е свързано с петроглифите изобразяващи коли теглени от бикове. Името на тюркския бог Тенгри (шумерското дингир). /б.пр. тези изводи са напълно погрешни. Няма никакви археологически данни за преселения на шумери в Централна Азия. Що се отнася до хуритите, от Испания до Тибет, е също пресилена постановка. Езиковите паралели са на много по-древно