Тайната история на татарите - анотация от преводача

Александър Баяр/ов/, по образование е инженер, разработващ нефтогазовите местонаходища. Сега работи в консултантска компания, а в книгата си се занимава с въпросите на Историята. Този труд заслужава особено внимание. Авторът излага и защитава, друга, нетрадиционна теория за произхода на татарите, различаваща се от традиционната версия на много историци, за принадлежността на татарския народ единствено към тюркската общност. Върху своята идея, Баяр/ов/ е работил около 25 години. Всичко започва, когато той прочита книгата на известния татарски историк Халиков, "О истории татар", и открива доста противоречащи си в нея постановки от общоизвестните исторически представи. 

Александър Баяр/ов/ счита, че етноса сам по себе си, се опира на фундамент състоящ се от три компонента: език, култура и антропологически облик. И е необходимо да се изследват и трите пътя на възникването и развитието на етноса. Както казва сам автора: аз не съм открил Америка, а събрах в едно всички по-рано изученни и  установени  факти. Вече на тази основа плюс антропологическите данни, в своятя книга Александър Баяров формулира достатъчно смело своята хипотеза.  В книгата "Тайната история на татарите", се доказва че татарите като етнос, започват да се формират в епохата на Великото преселение на народите. Това е преломен момент в историята на Европа, изчезват едни народи, рухва Западната Римска империя, но възникват и нови етноси. Такива в Източна Европа са татарите и славяните. Въпреки различията в езика и културата, началото на новите етногенезни процеси полагат едни и същи хора. Те се формират от остатъците на стария ирански етнос. И това положение си противоречи с битуващото мнение за принадлежността на татарите единствено към древните тюрки. За тюркските корени на татарите говори единствено езика. Само че Александър Баяр/ов/, счита, че преходът от един на друг език в етническите формации се явява типично явление в световната история, като пример авторът посочва французите, които се явяват генетични потомци на келтите-гали, но езикът им се формира на латинска основа, а етносът носител на етнонима, франките, е представител на германската общност.

Тази книга излиза от рамките на татарската история и обхваща голям промеждутък от време. Дава отговори на такива въпроси като защо загива Златаната Орда, защо в Русия крепостното право се запазва най-дълго в Европа /до 1861 г./ и на много други.  Във всеки случай, авторът оставя на читателя сам да прави своите изводи. Книгата на Александър Баяр/ов/ "Тайната история на татарите", все още се намира единствено в електронен вид.

 По материали на: http://www.luch-tv.ru/news/?date=09.02.2006

 

НЯКОЛКО ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ ОТ АВТОРА

    Роден съм през 1950 г. в аула Байгул в Татарстан. По образование съм инженер-нефтодобивник, целият ми професионален път премина в ОАО Татнефт, но сега не работя там. Бях един от най-опитните инженери.

     Известно време съм чел лекции в Института по История на световния мениджмънт, свързани с причините и закономерностите във възхода и упадака на цивилизациите. Час от тях са в основата на настоящата книга. Сега се занимавам с производствен менеджмент /б.пр. А.Баяр има собствена консултанска фирма/.

Едно от главните противоречия на обществата, обричащи ги на нищета, е неспособността не винаги да концентрират производителност и качество. Културно-историческите традиции от миналото, определят и стереотипите на мислене, проявявани от сегашните ръководители, предприемачи и работодатели, в еднаква степен, както в Русия, така и в Татарстан. Затова и организационната структура, която те възпроизвеждат, сковават развитието производствените отношения. Идеите за масовото производство, научната организация на труда, основани на такива фундаментални фактори, като производителност и качество, така и не са станали норма в нашето общество /б.а.отнася се за ОНД, но напълно валидно е и за съвр.България/.

Тези принципи са залегнали и в книгата, тя е насочена към младото поколение. В нея аз съм постарал да дам цялостен поглед върху историята на татарите, да изведа движещите сили (увеличаването численността на населението в степните общаства, явяващ се неизменен фактор в цялата история на Стептта, водещ до засилване на конкуренцията между общностите за владение на пасищата, развитие на класовата борба, водеща до възникването не експлоатацията в племенната формация), да представя на читателя по-дълбок поглед по въпроса за происхода на всеки народ, в който се наблюдават винаги две начала:  духовно и генетическо. Тези фактори са глобални, но винаги има регионални разлики породени от местните особености.   Географската привързаност на всеки народ към определен регион, води до проявата и на местни генетични особености. Но смятам че най-удачно е да не търсим в татарите единствени родители, а да възприемем всички народи, живели в Стептта през различните исторически епохи, в една или друга степен са взели участие в татарската етногенеза!

Но в книгата аз съм се постарал да осветя само едната страна на въпроса, малко известна на широкия читател. Дълбоката историческа ретроспектива, проследените през вековете исторически връзки, например илюстрирана нагледно от вероятната връзка между произхода на името на гр.Барселона в Каталония /Испания/ и местността Берсут в Татарстан,  пренесена чрез народа берсула /барсилите/, която смятам за напълно реална.

     С уважение, Александър Баяр E-mail: bayar@netman.ru, bayar@bk.ru
Тел. 8(8553) 357 555, 8 917 880 8832, 8 917 274 2175

 

Въведение

Дадената книга не е научна монография, а по-скоро съдържателен разказ или научно-популярно изложение на татарската етногенеза (на казанските, мишарите и кримските татари). Има два подхода в разглеждането на татарската история. Първият е издигнат основно от татарски учени и възприема татарите като потомци на тюркоезично население, което от дълбока древност обитава западните райони на евразийската степ и лесостеп, а хуните са само един от компонентите, наистина с източно, централноазиатско происхождение, консолидирали тюркския етнос.

Другите не акцентуиращи собствено върху произхода на татарите, считат че значителна част от Евразия в миналото е била заселена от ираноезични номади. До такива изводи навежда и археологическия материал и намерените на обширните територии древни писмена, написани на иранските езици: хоремзийски, согдийски и хотаносакски. На тази територия съответства и топонимика от ирански произход.

Не по-малко важни са резултатите от сравнително-историческото изследване на тюркските, монголските, финските, славянските и други езици, а също и антропологическите изследования.

В древността  европеоидното население, заема от запада на изток, целия регион на централноазиатските степи, до Алтай и Северозападен Китай. Но с възникването и политическото изпастване на държавата Хунну, създателите на която са тюркоезичен народ, заемащ в миналото югоизточната покраинина на централноазиатската степ, ситуацията кардинално се изменя. Европеоидите започват под хунския натиск да напускат източните региони на Евразия и се съсредоточяват в западните и части. Известна чест от тях напускат изобщо степта и се заселват в Европа, Западна и Южна Азия. Другите мигрират към нейните покрайни, а тези които остават в степта, загубват политическата си самостоятелност и се интегрират в новите политически съюзи, оглавявани от нови номадски орди /б.пр. тюркоезични/, идващи от изток.

Практически всички езици от Степна Евразия или граничещи със степта, съдържат ирански и индоевропейски заемки. Някои от иранските езици са оцелели и до днес, напр. осетинския в Кавказ, пущунския в Афганистан и т.нар. памирски езици, на памирските таджики, обитаващи Бадахшан и Горен Памир. Те са част от иранската група /б.пр. наричат се източноирански езици/ и имат доста разлики, но и прилики със западноиранската група, персийски /фарси/, таджикски /дари/, кюрдския и др.по-малки езикови общности обтаващи Иранското плато, Пакистан, Средна Азия.

Разбира се хуните оставят значителнат следа  в етногенезата на татарите в Източна Европа. /б.пр. с такова становище изобщо не мога да се съглася. То се издига от тюркоезичните историци, но не отговаря на истината. Западните, атиловите хуни изчезват без следа, последните им остатъци се разтварят сред късноантичното население на Долна Мизия, а в Източна Европа са унищожени от оногурите, сарагурите, савирите и урогите /маджарите/ в 463 г. До появата на кипчакоезичните европеидни татари има хиатус от 6-7 столетия. Атиловите хуни нямат отношение към тараската и кипчакската етногенеза, за разлика от азиатските хунну, първоосновата на всички съвр.тюркски народи./

Има и друга линия на родство, с по-многочисленни сродници, обитавали западната част от Великата Степ. Те също имат своя история и език, по-малко известни са, за широкия кръг читатели, но както се казва, родителите не се избират.

В настоящия труд е разгледана втората линия на родство водеща към иранските племена. Обликът на средновековното степно население се сформира върху древната сармато-аланска основа и разбира се, татарите в значителна степен носят в себе си техните черти, т.е. се явяват техни генетически потомци. С определена, голяма доза вероятност може да се смята че в лицата на съвр.татари се виждат чертите на старото иранско степно население. Затова и названието на книгата е Тайната история на татарите, история която не е достъпна за всеки. С нашите предци ни свързва незидимата нишка на генетичното приемственост, независимо от това дали искаме да я видим или не, ние носим техните черти.

Дадената работа ми струва повече от 25 години труд и резултатите се оказаха до някъде неочаквани, даже за самия автор, следвайки логиката на историческото изследване. Ако изходим от езика, то пределно ясно е, че татарите са родствени на казахите и киргизите, но антропологическата съпоставка показва голяма разлика и ни насочва в друг посока. Противоречието е напълно разрешимо, като знаем че езикът не е абсолютна величина, а степен на родство показващ общи духовни корени. Очевидно е че алтай-кижи /съвр.алатйски тюрки/ и татарите са близки по език това е духовното родство, но като цяло техните култури са толкова различни, че може да се търсят различни основи върху които са се формирали тези съвр.тюркски общности. Антропологията, етнографията на татарите, тяхната материална култура и някои специфични, езикови особенности, ни позволяват да открием този древен фундамент.

У всички татари, независимо на някои различия, има много общо, а именно: в произхода те се формират при участие на южно и степно европеидно население;  в историята и те, и другите оставят степния начин на живот и минават към уседналост. Обща е с някои изключения вярата им и историческата съдба. Те принадлежат към един свят света на степта и са обитавали една държава Златната Орда, като заемат най-развитата и част Западната. Затова за да се избегнат недарозуменията, под татари в тази книга следва да се разглеждат само западните татари, т.е. обитателите на  Идел-Урал и Крим.

Книгата се състои от няколко части. Първата е посветена степното стопанство и неговата икономика. Без нея много страни от историята и етногенезата на степните народи не може да бъде правилно разбрани. Тук са приведени причините за гибелта на Златната Орда. Златната Орда е уникално явление в историята на Източна Европа. Това е държава с развите стоково-парична икономика, със свободно население, рязко отличаваща се от Руската държава, която със своето крепосничество е изградена изцяло върху принудителния труд. Но нейната гибел е предрешена от липсата на развитие в начина на производство. Нейният край се характеризира с деспотизъм на властта, възникване и укрепване на крепостничеството и закрепване на верската нетолерантност. С паданета на Ордата в Източна Европа /б.пр.т.е. Русия/ навлизат стоково-паричните отношения.

Втората част на книгата е посветена на произхода на славяните, но в аспект свързан с татарската етногенеза.

Третата част третира етногенезата на пратюрките и иранците в Централна Азия. Проблемът за прародината и облика на пратюрките е разгледан по-различно от традиционните похвани и теории, тук се проследява разселването на народите в Централна Азия в периода на хунския възход. Историческата наука е натрупала значителен материал, който различните учени тълкуват диаметрално противоположно, но все пак се придържам към мненията на болшинството изследователи и най-главното е да се съобразяваме непредубедено с историческите факти.

В четвъртата част е даден бегъл обзор на историята и разселенията на източноиранските племена.  Петата част е посветена на   прабългарите и волжките българи.

Последната част е посветена на происхода на татарите. Много от въпросите са спорни и тук е предстаен най-вероятния сценарий на татарската етногенеза. Но за автора  безспорно едно татарите се явяват не потомци на хуните или древните тюрки, те са ариергарда на първата вълна европеоиди обитавали евразийските степи, а именно: източноиранските степни народои, извечните врагове на хуните и тюрките.  

В седмата, последна част се обясняват някои основни положения на антропологическата наука и формирането на основните расови типове.

Но темата на книгата, не се ограничива само с татарите. Тя е по-обширна. Третира причинте за възникването, възхода и гибелта на цивилизациите (респ. и държавите) въпрос вълнуващ съзнанието на хората с по-буден ум и широка историческа култура. От обзора на историческата литература, може да се извелече извод че, успехът на всяка цивилизация, нейното утвърждаване и възход се определя от активната позиция на нейните членове, техните творчески качества (това което Лев Н.Гумильов нарича пасионарност), а също високото качество на живот и висока производителност на стопанската система /б.пр. правете си изводи къде се намира съвр.България в тази схема, лично за мен тя е умиращо формирование в регрес и разпад, със затихващи функции/. Казват за Историята, въпреки че е учителка на народите, за съжаление никой не се учи от нея.  Образно казано хората търсят при ясен ден, с прожектори това, което отдавна е известно на историческата наука. Днес в различна степен и татарите и русите (които наивно се смятат взаимно за различни!) започнаха да търсят истината в религията, забравяйки, че Историята не е само нашето минало, тя е нашето настояще, но и нашето бъдеще. Тя може да ви отговори на много наболели въпроси от нашето ежедневие, от съвременното състояние на нашето общество. Калвин е казвал, че бог помага не на всеки, а само на най-активните. Аз бих добавил още и на хората с буден, аналитичен ум.

 

Анотация от автора

Една татарка, пътувала зад граница, където русите ги различават безпогрешно по расовият облик, споделя че: В Испания ме възприемаха като испанка, в Италия като италианка, в Турция като туркиня.  Тя има предвид външния си вид, расовия облик. Това се оказва интересен и съвсем неслучаен факт.

Опитите да се обясни този феномен от традиционните трудове посветени на татарската история и етногенеза, са невъзможни, защото татарската история се рисува със славните подвизи на хуните и древните тюрки но и едните и другите принадлежат към монголоидната раса. От известните изображения на хуни и антропологически въстановки се вижда че та са предимно с изразен монголоиден вид. Езикът на хунну е неизвестен, но по някои съображения, неговото развитие се вижда в езика на чувашите, но не и на татарите. /б.пр. с подобно твърдение изобщо не мога да се съглася. То отразява официалното становище в рускоезичната историческа литература, прокарано от Л.Н.Гумильов, че чувашите са преки потомци на хуните оцелели в Поволжието. То е дълбоко невярно. Чувашите произлизат от ираноезичните савири, сувари. Самите сувари са имали и вероятно значителен угорски компонент, защото езикът им е съдържал много унгаризми, както показва хонския, савирски речник на д-р Чазба Детре. Затова се наблюдават и много унгаро-чувашки паралели и много алано/осетино-унгарски паралели. Урогите, маджарите се появяват заедно с оногурите и савирите и от 463 г. до 7-8 в., обитават в предгорията на Северен Кавказ, в Кумо-маничката падина. Що се отнася до езика на хуните, известни са няколко думи, съхранени от китайските хроники, които показват най-вече северномонголски, бурятски паралели!/

И обликът им /на хуните/ е бил различен от татарския. Езикът на татарите е близък до езика на древните кипчаки /познати на бълг.читател повече като кумани/, но обликът на последните е друг /изявено европеиден, с преобладаване на светлите коси и очи/. Известна монголоидност при кипчаките, се наблюдава най-вече при източните части от тях, наследена от съвр.казахи и киргизи. Но въпреки близостта в езика, антропологически те коренно се отличават от татарите. /б.пр. напротив, кипчаките, т.е. западните, куманите, половците, са европеиди напълно съпоставими с татарите и явяващи се също техни предци!/

Ако следваме логиката на езика, то татарите са най-близки с казахите и киргизите, а чрез тях с древните тюрки, но антропологията ни води в друга посока.

Затова основната логика в тази книга е да търси в основата на татарската етногенеза древните антропологични предци и тяхната етническа принадлежност. Разбира се опонентите могат да възразят че древните народи, както и съвременните имат сложен многокомпонентин състав, но човешкихте раси и тогава и сега не са много само четири, като две от тях никога не са вземали участие в етногенезата на Западна Евразия. А т.нар. малки раси или както ги наричат антрополозите, раси от втори порядък също не са много. Древното население особенно степното е добре изучено от антрополозите и техните изводи относно генетическият им происход са безспорни. Затова и ретроспективният анализ не предизвиква съмнения. Може да се отдиференцира както ядрото на етноса, дал му народностното име, така езикът и кулутурата му, също и историческото развитие на неговите компоненти.  Въпросните изводи се потвърждават от практиката. С нашите предци ни свързва тънка генетична нишка която възпроизвежда сред съвремените татари, хора с антропологичен облик близък до древния. Единият от тези древни типове е средиземноморския, дал основание на въпросната татарка да се възприема като своя сред испанците и италианците.

Татарите (западните) като етнос започват да се формират в епохата на Великото переселение на народите. Тогава изчезват много от античните народи, рухва Западната Римска империя, в резултат на настъпилите смешения възникват качественно нови народи. Такива в Източна Европа са славяните и /б.пр.по-късно/татарите. Независимо от разиликите в езика и културата в основата на етногенезните процеси застават едни и същи хора, осколки от старото иранско степно население. Едни от тях напущат степта и влизат в състава на други етноси където променят културния си модел и се асимилиррат, другите остават в стептта но са покорени от новите пришълци /тюрките/, запазват културния си модел, но приемат новия език и също се асимилират.

Ако трябва да търсим най-древните пластове във възникването на антропологическия тип на съвр.татари, трябва да се върнем в епохата на неолитната революция и предизвиканите от нея първи големи миграционни вълни. Неолитната революция протича в периода VIII - VI хил.пр.н.е. Тя е стопанска революция, кардинално изменила начина на живот на древните общества. Тогава става преход от т.нар. присвояващо стопанство под което се разбира дейността на палеолитния човек, свързана с лов и събирачество, когато човекът живее в пълна хармония с природата и е напълно зависим от нея, към нов тип стопански отношения. Пасивното отношение към живота и природата се сменя с активно въздействие върху нея. Съзидателният труд става основа на общественото развитие, което позволява значително увеличение на произведените хранителни продукти. А това вече води до бързо увеличаване числеността на палеолитното човечество и демографският взрив предизвиква масови преселения на земеделските народи. Първата преселническа вълна вероятно е имала мирен характер. Местното население и пришелците са заемали в природата своите отделни ниши, но са имали нужда едни от други. Ловците, риболовците и събирачите винаги са в равновесие с природата, техният брой не може да надвиши възможностите на дадения географски район за обезпечаване с хранителни продукти, т.е. животни за ловуване и наличието на хранителни плодове. Затова и излишъкат от население се е вливал в общността на земеделците, където се е асимилирал. Новите хора усвоявали език и културата на придошлото земеделско близкоизточно население и съответно, в следващите поколения, придобиват в известна степен, техния антропологичен вид. Като цяло земеделските мигранти принадлежат към южните раси средиземноморската и предноазиатската (за краткост ще ги наричаме, средиземноморци и предноазиати).

Втората миграционна вълна е свързана с усвояването на екосистемите на Великата степ. Тя започва от Централна Европа, от Унгария и завършва в Забайкалието и Манчжурия. Степта е отлична хранителна база, изхранвала огромно количество диви животни. Първите земеделци, заселили се в нейната периферия, се занимават със земеделие и скотоводство. Започва опитомяването на животните. Най-предпочитани са районите около реките предоставящи лесно напояване и обарботка. Но по-нататъчното развитие води до излезането на преден план на скотовъдството и постепенен отказ от земеделие. Скотоводството се оказва по-лесно за практикуване и дава по-голяма принадена стойност. Стопанството определя и организацията на човешките общности, първоначално на полуоседнали скотовъдци. Такива са първите описаният на гърците за персите. След опитомяването на коня, стопанството се развива в посока на по-голяма мобилност.

Изобретенията и усъвършенствованията на степняците оказват значително влияние върху тогавашната икономика, но собственото им развитие достига своя предел. На преден план излиза демографският фактор, увеличаването плътността на заселеност, води до ожесточени борби за владение и преразпределение на средствата за производство, в случая пасищната площ. Това води до бурни миграционни процеси в търсене на нови земи за заселване и усвояване. От устните предания и легенди, знаем името на голяма част от тези степняци ариите. Конкуриращи се с туранците, техните степни роднини, те се предвижват със свойте колесници и стада на юг, през Средна Азия в Индостан и Близкия  Изток. /б.пр.не мога да се съглася с част от предложената концепция, днес се смята че индоарийте се разселват не през Средна Азия, а през Кавказ и Загроса, към Иранското плато и Индия. Туранците, т.е. носителите на срубната, андроновската, карасукската археологични култури, се преселват независимо, през степния и задуралския горски коридор./ Преселниците от първата степна вълна може да се наречат условно колесничари, название отразяващи тяхната същност. Те откриват в историята на Евразия нова епоха, добре откроявяща се от многобройните археологически находки, изобилстващи от изображения на колесници.

Туранците, както ги наричали ариите, осъществяват втората миграционна степна вълна, оставили следа в историята. Генетически те са родствени на арийте, но те не са колесничари, а представители на нов вид войни конниците. /б.пр. не мога да се съглася, колесниците присъстват първоначално и при андроновци-протосаките и при карасукци-прототохарите. Конницата се появява на един по-късен етап./ Техният начин на живот е типично номадски. /б.пр. не е точно така, днес археологията установи че чист номадизъм не съществува. Дори хуните смятани за класически номади са имали постоянни градове и са практикували и земеделие./ Установено е че езиково те също са иранци, или по-точно източни иранци. /б.пр. не съвсем, тохарите-карасукци не са иранци, а източноиранските езици възникват на един по-късен етап./

При своя натиск на юг, те нападат арийските общности. Паметта за техните нападения е отразена в митологичната представа за кентавъра човек-кон, както е възприет конния войн. /б.пр. много по-точни представи за този преход, протекъл в периода 10-6 в.пр.н.е., наречен от историците период на варварската окупация на Азия ни дава Авестата и иранския епос за борбите между Иран-Арияшаяна и Туран./ Но в отличие от предищните нападения на степняците, тяхната експанзия съвпада със засилването и централизирането на уседналите общества. Степният натиск е от Асирия и наследилите я Мидия и Персия. В източна посока, степният натиск не среща съпротива и те спокойно заселват Централна Азия.

Изходен регион за формирането на източните иранци е Средна Азия, където еще в арийското време нахлуват два потока - северен (южноуралски или прикаспийско-черноморски) и средиземноморски. Новият народ  на туранците (или източните иранци) притежават черти и на едните и на другите. В тях средиземноморският облик се смесва с древния палеоевропейски. Особено забележително това се проявява в средата на източните сармати в Централна Азия юечжите. /б.пр.тук названието сармати е доста условно, защото в най-ранния си период, юечжите са тохароезични/. На запад в този регион в средите на аланите /б. пр. трябва да се каже саки, скити, а не алани, тъй като последните имат източен, усуно-юечжийски произход/ и дахите получава превес средиземноморския тип. В ужноуралските сарамати се появяват и много предноазиатски черти. Може да смятаме, че в това време започва формирането на основните черти на антропологичния облик на бъдещите татари.

Малко се знае за събитията от това време, но преселението на арийците и туранците, в по-голяма степен е било не мирно а експанзионистично. Напълно резонно може да го наречем първото Велико преселение. Пришелците нито по облик, нито по култура не са приличали на заварените азиати. Миграцията на степняците в източна посока, снема демографското напрежение в западната част на Евразия. Иранците господстват в стептта около хилядолетие, били са силни и войнствени и нищо не е предвещавало техният край. Но неизбежното се случва. Последствията обаче са катастрофални за световната цивилизация. Началото на тези събития започват два народа европеоидните юечжи и монголоидните хунну (хуни). Първите олицетворяват Запада и древните ирански традиции. Другите, породили се в източната покраинина на степта, съвременна Манчжурия и Източна Монголия традицията на централноазиатските народи. Дългата война завършва в 165 г.пр.н.е. с поражение на  големите юечжи. Победени, но още не сломени, те се преселват на запад и поставят началото но ново преразпределение на Великата степ. След още 500 години, в западните части на Евразия пътищата на  старите съперници отново се кръстосват, побеждават хунну. /б.пр. в далечен аспект е така, но конкретно не е така, побеждават индоевропейците, германците и аланите които в крайна степен унищожават напълно атиловите хуни/.

Събитията от 375 г. са повратни в съдбата на Европа. Готите изптват натиска на аланите и бягайки от хуните,  нахлуват в пределите на Римската империя. Победата на готите и аланите в сражението под Адрианопол,  ги прави стопани на Балканите и показва слабостта на империята. След тях се предвижват хуните. Империята се наводнила от варварите. В обстановката на всеобщото унищожение и хаос хилядолетния римски свят не устоява и рухва. По мнението на древните, това е катастрофа от вселенски мащаб е наречена велико преселение на народите и се проявява стихийно и внезапно.

В степта започва преразпределение на сферите на влияние. Старите етноси, които доминират в предходните векове, са изместени в степната периферия, освобождавайки място за новите пришелци. На север, по цялото протяжение на лесостепните райони от Горното Прикамие до Днепър и Карпатите, се появяват техните кургани, а в облика на местното население - черти, свидетелстващи за приток на  южни европеоидни народи. Сред мишарите, казанските и кримските татари, гагаузите, тюркмените и в известна  част от башкирите, тези черти могат да се срещнат и днес. Също така, както сред  осетиниците потомци на аланите, а също и сред адигите, чеченците, кумиките, българите, уннгарците и при южноруското население.

 

История на възникване на формите на производство в стопанството на степния евроазиатски регион

Вместо встъпление

В 1925 г. в САЩ възниква от дреболия, голям обществен скандал, който привлича вниманието на световната общественност. Някой си Джон Скопс, професор по естествознание, не подозиращ дебнещата го опасност, излага на лекцията си теорията на Дарвин за еволюция на видовете. В Старият свят, където собствено възниква тази теория, светът отдавна е престанал да се възприема през очите на т.нар. библейски пророци и Библията сборник от легендите и митовете на древните семитски племена. В самата Америка /доминираните тогава от протестански фанатици, САЩ/, научната теория предизвиква бурна реакция на неодобрение, предизвиква смях. Заведен е процес срещу Скопс, наречен с насмешка маймунски. Обвинението в този случай прави невъзможното на бялото казва черно и американският съд, публично обявява учения за виновен.

Но тържеството на пуританския фанатизъм не е дълго. По същество това се оказва пирова победа. Обвинителят, който изразходва огромни сили за да защитава библейските заблуди, умира няколко дни след процеса от пренапрежение. Пуританите привличат вниманието на обществеността към еволюционната теория, което катализира налагането и сред научните среди на САЩ. Докато едните гръмко и кресливо отстояват архаичните легенди на древните предноазиатски пастири и магаретари (камилата все още не е опитомена), другите продължават научната си работа. Учените крачка след крачка въстановяват еволюцията на човека, която е по-дълга от 4 милиона г. Днес с помощта на компютъра е възстановен антропологичния вид на все още имаща маймунски черти прародителка Люси, човек, жена живяла преди 3 мил. год.

По мнение на учените, човек за да се противпостави на природните стихии е бил длъжен за разлика от другите видове да се грижи за по-пълното съхранение на потомството. А това е възможно само при разделението на труда: жената отглежда и възпитава децата, мъжът обезпечава доставката на храна. Първоначлно индивидуално семейство не е съществувало. Неговите функции поема целия човешки колектив, наподобяващ маймунското стадо.

Едновременно те мъжът и жената, родът и племето, а впоследствие народът и държавата са длъжни да решат още две жизнено важни задачи, а именно: да обеспечат благоприятне условия на живот или  качество на живот и висока производителност на труда. Очевидно, че колкото е по-високо качеството на живот, толкова е по-ниска смъртността, особенно детската, а също и по-дълга е продолжителността на живот сред членовете на обществото; последното е важно защото по-старите трябва да предадат своя натрупан житейски опит за водене на стопанството. В самото начало за човечеството е характерно колективното стопанство. В зората на човешкото развитие, конкуренцията на хората са хищниците. В екосистемата, вече пренаселена от хора, възниква борба между човешките общности за място под слънцето, с нарастването на численността, се усилва съперничеството. Побеждават тези които които могат да осъществат по-висока производителност на общественното производство. Резултатите от труда трябва да покрият загубите на общноста, за въстановяване на загубените сили, за обезпечаване потребностите на жените и децата. С развитието на човешките общности нарастват и нуждите им от обезпечаване. Разбираемо е че този процес не може да се спре, затова племената и народите, които не могат да обеспечат ръст на производителността и качеството, изостават в развитието си. Те отново влизат в равновесие с природата или деградират.

Забележка: Лев Гумильов посочва един ярък пример от живота и обичаите на племената в Океания. Всички имена на децата на острова са били табуирани.  Младежът, възмъжава, е длъжен за да придоибие мъжко име за да се приеме от колектива. Условието е било да убие и изяде човек, сънародник с узаконено име, което преминава към него. Дори роднините на убития не изпитвали чувство за мъст, а смятали убиеца за свой. /б.пр. виждаме един примитивен начин за разрешаване на демографския фактор, пренаселеността в общността/.

И така във всички етапи на човешкото развитие, винаги са стояли тези две задачи производството на средства за съществуване и подобряване качеството на живот - имат първостепенно значение. В крайна сметка, тези общества или цивилизации, които са успявали да ги разрешат по-успешно в сравнение с други, са просперирали.

 

Стопанство от събирателен тип

Първата значително примитивна форма на производствена организация е стопанството от присвояващ тип. Хората се задовалявали с това, което им давала природата в готов вид. Даровете на природата и сега са популярни, но не и основни за съществуването на човека. Разбира се ловуването през палеолита е било доста примитивно, въпреки че не е било лишено от редица хитроумни решения. Високата степен на риск, който съпътства ловците и постоянната опастност за живота им, поставя техните жени и деца в трудно положение. Оръдията на труда били примитивни. Най-ефективно е било използването на огъня, плашещ хищните животни. Група от ловци въоръжени с факли, са можели да се противопоставят и на най-големите и опасни животни. Ловът е бил доста трудоемко занимание, свързано с подоготовка на района, съгласуване на действията между отделните членове на колектува, приготвяне на оръжията, изкопаване на ями, капани и пр. Предполага се че всичко това е водило и до усъвършенстване на интелекта.  

 

Прогресът и първата стопанска криза в епохата на палеолита

Човекът се явява в природата като примат превъзхождащ всички животински видове по интелект. Това се проявява във възникването и усъвършенстването на ловните техники, изготвяне на нови оръдия на труда, в появвата на наскалната живопис, реалистично предаващ окръжааващия животински  свят. /б.пр. това е появата на изкуството/ Пръвоначалните художествени опити са стилизирани, с липса на дълбочина, движение, композиция.

Основното занимание, набавящо хранителни прираси е бил лова. Ловувало се групово, със устройване на засади и капани, което доставяло достатъчно количество месо, тъй като се убивали предимно по-едри животни /мамути, бизони, турове, елени, зубри, диви коне/. Но, с ръста на населеността, започва да се чувства недостиг на стада за ловуване. Настъпват и глобални промени в климата, с края на ледниковия период, което предизвиква миграции и сред животинските стада. Съкращават се зонита на тундрата, осигурявала препитанието на такива важни за човека животни като мамутите, а рязкото намаляне на храната им, води и до масовото им измиране. Тези промени поставят общностите на палеолитните ловци и събирачи в трудно положение, за самото им оцеляване. Имало е два изхода от ситуацията: преселване на ново място, където да намерят нови стада, или да преминат към друг начин на производство с по-голяма производителност.

Прогресът и криза на присвояващото стопанство в епохата на мезолита

Именно такава революция протича в мезолита. Изобретяването на лъка, стрелите, метателното копие, харпуна с микролитическо /каменно/ или костно острия, риболовната мрежа, кожените лодки и пр, са нейните прояви. Това води и до увеличаване на населението. Регион, където населението създава инновации, е имал икономическо предимство пред другите региони.  Излишъкът на население осъществява нови разселения.

Такъв развит регион дълго време е бил Близкият Изток. Неговите жители са принудени в търсене на по-добри ловни райони да мигрират към Европа, Северна Африка и Азия. Трудът през мезолита започва да губи колективният си характер, което води до промени в семейно-родовите структури, възникват голямото семейство и рода.

Миграциите на населението обхваща значителни географски области. Установено, е че големите езикови семейства: индоевропейското, афро-азиатското, уралското /угро-финското/, алтайското, западнокавказкото, дравидското, имат общ произход. Затова лингвистите ги наричат ностратически езици (от nostra- наш, общ).  Гумилев посочва тюркската дума каган която в езика на шумерите е означавала жрец. /б.пр. съществуват доста ностратически паралели, напр. еврейското коен жрец, германското конунг вледетел, тохарското икенте владение, иранското кона, кохна старейшина, прабългарското кана владетел/. Появата на хора от предноазиатската култура е фиксирана в Алтай в VI хил.пр.н.е. /б.пр. появата на ностартите, носителите на алтайските езици, както и на синокавказката енисейска общност./

Може да се смята, че от територията на Иран, по-развитите в културно отношение /ностратически/ племена достигат Приаралието, а след това приуралските и западносибирските езера. По своя път те срещат и асимилират местни ловци и събирачи, които асимилират. В резултата на мезолитната революция ловното изкуство се усъвършенства, увеличава се интенсивността на лова. Увеличава се числеността на населението, но заедно с това намалява числеността на ловните стада, а това води до поява на конфликти със съседите. Враждата, т.е. войната става норма на поведение. Започват т.нар. мезолитни войни. По-силните племена започват да изместват по-слабите, от по-добрите ловни райони. Мезолитните войни са следствие от новата стопанска криза, на изчерпалите се форми на стопанска обезпеченост и нарастващите потребности на населението. По-слабите изпадат от конкуренцията и са принудени да преминат към равновесие с природата, т.е. изпадат в обществен и стопенски регрес. Единствен изход за тях е смяната на системата на производство и търсенето на нови ниши за съществуване.

Много от скитащите общности на ловците и събирачите започват да се опитват сами да засяват и отглеждат растения с хранителна стойност.

 

Прогресът в епохата на неолита. Преход към произвеждащо стопанство

Прието е да се смята че решителния обрат към произвеждащо стопанство е предизвикан от кризисната ситуация в която изпадат обществата на ловците и събирачите. По принцип това е така, но трябва да се обърна внимание и на историческата роля, която оказват върху разивитието на човечеството, предприемчивите и инициативни племена и народи. Такива са гърците и иранските народи от Средна Азия в античността, Западна Европа в Късното средновековие и Новото време, САЩ и Япония през 20 в. Не трябва да се забравят заслугите на безименнитее гении от Близкия Изток създателите на неолитната земеделска култура.

Известно е че във всяко общество, интелектуалния потенциал е разсеян неравномерно. Значителната част от обществото, повече от 2/3, е  пасивна, не е в състояние да си поставя и решава големи задачи. Тяхната житейска проява е да плуват по течението интересувайки се само от непосредствените си битови и лични проблеми. От активната част на общността се обособява значителен дял от хора, които се ръководят от достиженията на другите. Самите те не желает да рискуват, не се решават на решителни промени и се вдъхновяват и водят от другите, постигнали успех.

Само малка част от активните членове на обществото могат да видят дългосрочните проблеми, стоящи пред общността и да търсят средства и решения. Затова те са уникални. Такава личност в Русия е Петър I. Когато обществото ги отхвърля, то е обречено на деградация. /б.пр. аналогична илюстрация е българската поговорка в старо село, нов адет не бива, нагледно показваща философията на болшинството представители на бездарната сива маса. По силата на тази логика, нашите възрожденци и революционери не са възприемани добре от болшинството в тогавашното поробено българско общество./ Такава уникална личност е и Христофор Колумб. Неговите идеи не са разбрани и приети в родината Италия. Генуа и Венеция се отказават да сменят наложените през вековете стари стопански връзки. Техните търговски интереси остават затворени в Средиземноморието, където им е нанесен сериозен удар от Турската империя, заради което са принудени да се задоволят само със Западното Средиземноморие. Но това им струва живота. Испания и Португалия се възползват от идеите на Колумб и налагата нов търговски ред, доразвит по-късно от Холандия и Англия. А Венеция и Генуа през 18 в. губят своята независимост.

В преломните исторически епохи гениалните хора като Колумб не са самотни и тяхната деятелност се распространява на много сфери от живота. Ние не знаем имената на неолитичните гении, но техните открития променят света. Пътят на победителите ловци, както нерядко бива в историята се оказва път без изход. Крачка след карчка земеделците усвоявят нов способ за добиване на хранителни продукти. Те се научават да култивират растенията и да опитомяват животните. В прериода ІХ-VІІ хил.пр.н.е., човечеството е представено в болшинството от ловни общности, между които като островчета набират сили земеделски племена. В съвременния свят, ловът като основно средство за препитание съществува единствено сред най-изостаналите и най-екзотични  човешки популации, обитаващи изолирани райони в Амазония, Африка, Меланезия и Полинезия. Сблъсакът им с цивилизацията, за тях се оказва пагубен. Поради консерватизма си и поради изолацията в която са живели, те си остават на палеолитно ниво и не са създали нищо ново през хилядолетното си съществуване.

В предноазиатските неолитни общества се извършва революционен, решителен обрат, свързан с преминаването от присвоявящо стопанство към произвеждащо, процес наречен неолитна революция. Преходът е бил труден. Примитивният земеделски труд е много по-тежък и непривлекателен, от този на ловеца и събирача. Трябвало да минат векове, за да покаже своите предимства. Земеделските общности постоянно се попълвали от излишното население на ловните общности, за които ограничените ресурси на географския ландшафт, не могат да предоставят средства за съществуване.

Макар и трудът на земеделеца да е бил по-тежък и напрегнат, той е имал неоспоримо приемущество. От единица производствена площ той получава значително по-голям приход в сравнение с ловеца и събирача, т.е. притежавал е по-висока производителност. С увеличението на заселеността,  преимуществата на земеделието стават все повече и по-очевидни. Земеделците успешно решават задачата за обеспечаването на нарастващата близкоизточна човеика популация. При мезолитнното присвояващо стопанство, трудът на ловеца и събирача е обезпечавал не повече от 1 човек на 10 кв.км. площ, то неолитния земеделец е осигурявал със своя труд заселеност от 1 човек на 1 кв.км. площ, т.е. десетократно по-висока производителност. Неминуемият демографски взрив, последващ от значителното подобряване на живота, дава начало на първите големи миграционни вълни, насочили се към Европа и Азия. Господството на близкоизточните култури в Европа /б.пр. групата археологични култури Караново-Варна-Винча-Триполие-Кокутен, които са прединдоевропейски/, се оказва изключително плодотворно.

За разлика от древните ловци, които са принудени да водят номадски начин на живот, в постоянно движение след стадата дивеч, неолитните земеделци са уседнали и изграждат компактни селища, заемащи площ около 10 ха. Възникват постоянните жилища, с правоъгълна форма, с дървени конструкции и сламенен покрив. Появяват се и многостайните кирпични къщи. Възниква и такачеството, появяват се първите ленени тъкани, които започват да заместват животинските кожи, използвани до тогава за облекло. Възниква и грънчарството, поради необходимостта от съдове за съхранение на хранителните продукти. Като цяло темповете на увеличаване на населението в сравнение с мезолита, нарастват стократно.

Поява на престижната икономика

Новият тип производство, поражда и едно ново явление. Появява се излишъка. Човешката общност започва да произвежда повече, отколкото може да изконсумира. Излишъкът се натрупва под формата на запаси. Възниква т.нар. престижна икономика. Едно от първите негови приложения е усложняването на религиозните церемонии, придружени с жертвоприношения е празненства за цялата общност. Другото приложение е свързано с натуралната размяна на продукти между различните съседни общности, явление прерастнало в търговията. Настъпва разделение на обществото, на активна, пряко заето в производството и пасивна част жреческото съсловие. Най-активните индивиди в общонстта традиционно започват да мислят как да използват общия натрупан продукт за лична изгода. Възникват наченките на светската власт, съсловието на войните и вожда-предводител, изобщо процес известен ни като класово разделение. Като неминуеми ирационални спътници на човешкото общество се превръщат разточителството, т.е. презадоволяване на едни членове от обществото за сметка на други, появата на предметите на разкоша, нямащи пряко отношение като необходимост за живота на човека, а на един по-късен етап, възниква държавата с нейната армия и бюрокрация.

Забележка. Могат да се приведат пределно много примери.

1. Древен Египет. Към седемте чудеса на света древните отнасят Александрийския фар, пирамидите от Долината ан царете. Ако строителството на първия има практическо приложение, то строителството на пирамидите от съвр.гл.т. може да се нарече умопомрачителн прищявка на фараоните, водеща до разоряване на държавата и разхищение на ресурсите и. Аналогично явление е строителството на огромни по размери храмове и придружените с това скъпи и разточителни религиозни церемонии. А неминуемо с това и увеличението на жреческото съсловие, водещо общо взето паразитен начин на живот.

2. Древен Рим в епохата на Империятя. Благодарение на енергичната дейност на предците си, римляните овладяват Средиземноморския свят. Но изнежените патриции вече не желаят пряко да участват във войнското поприще, затова възниква наемната армия. В стремежа си за разкош, патрициянското съсловие изправя Империята пред разорение. Задълбочавт се противоречията в обществото, засилва се експлоатацията, което води до социални бунтове, което пък от своя страна води до увеличаване на разходите за издръжката на наемните армии, засилва се и окрупнява бюрократичния апарат, а за намаляне на социалното недоволство сред римския плебс, т.е. свободните, незнатни римски граждани /робите тогава не се смятат за хора/, държавата поема тяхната издръжка, болшинството от тях се превръщат в безделници, лумпен-пролетариат. Така например, само столицата Рим е гълтала повече от 1/3 от имперския бюджет. Италия е живяла за сметка на останалите провинции, които систематически се ограбват. Големи средства се разхищават за организацията на зрелища, гладиаторски боеве, пищни церемонии. Но съвсем различна е обстановката в източните провинции. Император Адриан, посетил Александрия Египетска, е удивен и възхитен: Тук всички работят. Кризисът в Империята е предрешен. Големити загуби и разхищения, непрекъснато подриват устоите на държавата. Голяма част от римското общество не участва в производството на средства за потребление, което е основно занимание на робите, но за сметка на това употребява основната част от обществения продукт. За де се увеличи производителността на труда, възниква системата на колоната, даваща известна свобода на бившите роби.

В същото време нравствената деградация обхваща изцяло управляващия елит на Империята. Тя не е в състояние да обедини разединеното общество. В низините му се заражда социалната философия на християнството, проповядващо равенство и въздържание, осъждащо разкоша. За да обезпечи властта си и безметежното си съществуване, патрицийте увеличават наемните армии, засилват бюрокрацията, а заедно с това увеличават още данъчното бреме върху провинциите. Различните императорски фаворити, префекти на провинциите, съдират по десет кожи, паралелно с официалните данъци, ограбват населението с цел собствено облагодетелстване. В римското общество внъзниква неразрешимо противоречие между управленческия елит и експлоатираните маси, което неминуемо води до гибелта на Империята.

Започналото предвижване на степните народи в Евразия води до струпване около границите на Рим, много варварски племена извършващи открит грабеж за сметка на римските поданици. В крайна сметка Империята не издържа ударите на алани, готи, хуни, германци и в 476 г. престава да съществува. А нейната източна част Византия, успява да смени системата си на производство и навлиза в новата епоха. Това и дава отсрочка от още 1000 години съществуване.

Разбира се винаги са съществували разумни хора, които са виждали пагубното въздействие на разточителството и алчността. Опити да се въздействат върху тези пороци са правени нееднократно. Всички световни религии пряко или косвенно проповядват умереност в живота и желанията на хората. Будизмът пропагандира стремеж към нирвана, към духовно съвършенство и удволетвореност и отказ от всички материални желания. Христианите пропагандират аскетизъм и бедност, достигаща до нищета, отшелничеството се възприема като идеал за обществено подражание. Распространениета на христианство отразява точно тази криза в римското общество, което не съумява да превъзмогне изцяло консуматорското си поведение.

/б.пр. Ако погледнем съвременото Западно общество, ще видим че то стрикно върви по пътя на Късния Рим. Консумативизмът, егоизмът, безнравствеността, липсата на духовни ценности са основните му характеристики. Расте процентът на лумпените, предпочитащи да живеят от помощите за безработни, като в същото време се внасят роби от Източна Европа за по-неквалифицираната работа, или за квалифицирана работа, но по-ниско платена. Западният Свят консумира 80% от съвкупния обществен продукт на планетата, а е не повече от 20% от земното население. Така че и там виждаме наченките на голям кризис, който в близко или по-далечно бъдеще ще унищожи тази изчерпала се и деградирала цивилизация. Въпросът, кои ще бъдат новите варвари стои открит? А съвремените ни управници, в по-дълечен аспект, извършиха грешен избор, като ни привързаха към една обречена общност, където всъщност на нас гледат единствено като роби!/

 

Възникване и криза на степното стопанство

Неолитната революция в Близкия Изток предизвиква демографски взрив. Излишното население в търсяне на удобни за земеделие райони се устремява във всички посоки на света. Разбира се най-предпочитани са лесно обрабатващите се крайречни райони. В източно направление земеделците-мигранти усвояват алувиалните почви на средноазиатските реки. Потокът от преселници не стихва с вековете. В долината на р. Инд, в п-в Индостан в ІV-Ш хил.пр.н.е. преселилите се дравидски племена създават културата Мохеджо-Даро и Харапа. Тя показва много високо за времето си градско строителство и планировка на селището и добра материална обезпеченост за цялото населеине. Но постоянно нарастващата численност, принуждава дравидските земеделци да проникнат на север в Средна Азия. Антропологично дравидите представляват смесена негроидно-европеидна раса с рязко преобладаване на негроидните черти, те са били чернокожи, но с тесен европеиден нос и типичния за негроидната раса, алвеоларен прогнатизъм, издадени напред долна и горна челюсти.  Съвременното население на Тюркмения и Южен Азербайджан, Афганистан, Пакистан, Индия, въпреки европеидния си расов тип, в различна степен е наследило по-тъмната, мургава кожа от дравидските си предци. /б.пр. съвр. дравиди, разбира се смесени с индоарии, обитават Централна и Южна Индия, а в Пакистан, народността брагуи се смятат за преки потомци на създателите на Мохенджо-Даро и Харапа./

С предвижване на предноазиатското население на север, започва заселването на Северен Кавказ. През 1 хил.пр.н.е. тук и в Средна Азия, се разселва европеоидно население, според известния антрополог В. Алексеев: с крайна степен на изразена европеоидност. Имали са висок ръст, издължени и грацилни лица. Потомците им и сега живеят в Кавказ. Сходни антропологични типове се срещат и сред татарите. /б.пр. в Кавказ се установяват ностратите-протокартвелци, предците на грузинците, абхазците и представителите на източнокавказката група, която е част от голямото синокавказко езиково макросемейство. Те са известни като хурити, урарти, касити, кутии, каспии, ути и пр. Индоевропейците се установяват трайно тук по-късно./

В западно направление предноазиатското население взема участие във формирането на археологическите /б.пр.доиндоевропейски/ култури на Централна Европа от IV-II хил.пр.н.е., известни като кръга Винтча-Караново-Варна-Триполие-Кокутен, обхващала Средното и Долното Подунавие, Балканите, Югозападна Украйна. Носителите и са мигранти от п-в Мала Азия /съвр.Турция/. Триполци са типични земеделци от близкоизточен произход първи донесли неолитните традиции в Европа. Те оказват огромно влияние върху всички по-късни култури в Древна Европа и по-късното възникване на античните европейски народи.

Друга вълна от доиндоевропейски мигранти прониква през Пиринеите към Западна Франция, Бретан и Ирландия. /б.пр. техни далечни потомци са съвр.баски/. В крайна сметка при смесването на завареното мезолитно население с новите заселници възникват и смесените европеидни типове.

Забележка. Дж. Мелъри заявява че нашите знания за индоевропейците са  достатъчни само за да отхвърлим всяко просто решение на този въпрос. Съществуват около 8 теории за евентуалната прародина, като най-вероятната локализация е в Средна и Източна Европа, от Полша до Албания и от Поднепровието да Мала Азия. Едно е сигурно, че протоиндоевропейците са хора възприели новия начин  на производство, земеделието и скотовъдството. Времето на съществуване на протоиндоевропейската общност се поставя в рамиките на  7000-2000 г.пр.н.е. 

В индоевропейското наследство влизат общите корени в езиците, общите мотиви в митологията, някои етноними, като венеди (оттук и названиета Венеция, известни са венеди на територията на Франция и  венеди в Източна Европа). Също етнонимите траки или тракийци на Балканите, фриги в Мала Азия, бриги в състава на индоарийте. Гали валлийци (жителите на Уелс) и древното название на балтийските племена Лет-гали и т.н.

Икономическите езикови термини съдъержат общи наименования на рогатия добитък, коня, чието опитомяване е индоевропейско дело и е станало около ІV хил.пр.н.е. в степите между Днепър и Урал.  Термините свързани със селскошо стопанство са общи в европейските езици, но за индоиранците са по-малко известни. Явно че в степта с преминаване към скотовъдно-номадско стопанство, термините свързани със земеделието минават на втори план.  Има общи названия, отнасящи се за жилището:  дом, двери  и т.н.,  в названията на боговете, главният от които е Бога на Небето, в индоарийския Диаупитар (буквално бог-баща), в гръцки Зевспатер (зевс от деус)  и в латински Юп-питер. Иранците отхвърлят почитането на девите (лат. деус), заменяйки го с почит на боговете. Руското и общославянското бог  е иранско по произход, при индоарийте се е запазило като бхага. При татарите названито на бога е Худай  от иранското хаватай, източноиранските худо, лингвистите посочват и немското гот. Славянското див (от иранското дев) също не заема почетно мяста на небесния свод. То е известно и в тюркската митология, където означава враждебна на хората сила. Това показва че тюрките са заели много от митологията на иранците. Аждаха това е древноиранското Ажи-Дахака, който имал три глави. Известен е също и на гърците под формата Ехидна.

Ожесточената борба и увеличената численност, както и промените в климата /засушаването/ предизвиква миграция на население. Предците но гърците, обитаващи до тогава Панония /Унгария/се придвижват на юг, латините, венедите от Северна Италия и Австрия се преместват в Италия. Други остават на север. От тях се формират германските и балтийските племена. Източните индоевропейци не остават на старите си места. От териториите на Прибалтика, мигрират в Източна Европа. Едни от тях остават за постоянно на новите си местообиталища /б.пр. днепро-двинската арх. култура/. Предполага се че от тях произлизат източноевропейските балти. Другите (тях археологията нарича фатяновци и абашевци) продължават далече на изток. Обликът на фатяновците е известен. Сред тях преобладват хора със средиземноморски облик.

Източните части от предноазиатските земеделци, при своето заселване на Балканите, а може би и по-рано при предвижването им северно от Кавказ, започват да проникват и в степта. Но тук се срещат с европеиди от друг расов тип. Те са брахикрании, със широки лица и по-масивен череп. Тях ги наричат палеоевропеиди. Далечните  им потомци са жители на Европа, наистина изпитали по-късно влиянието на южно население. В Източна Европа това са съвр. украинци. Те и днес се отличават по антропологичен тип, от съседните и езиково родственни руси.  

Степняците, обитаващи Северното Причерноморие, усвояват всички достижения на земеделците. Преминават към постоянни поселения и уседнало скотовъдство. Но са привлечени от степта с нейната богата растителност. Размерите на степта са огромни, от Унгария до Забайкалието, обхваща основната част от Евразия и затова е наречена Великата Степ. До началото на усвояването и от човека, тя изхранва огромно количество диви животни, мамути, бизони, зубри и пр. Великата Степ е била богата и на много реки, доставящи на хората богат риболовен улов. Хищническата дейност ловно-събираческите общности в палеолита и мезолита, не са оказали значително въздействие на флората и фауната. Но въпреки товя някои видове изчезват най-вече поради човешката дейност. Степта предоставя богати възможности за развитието на скотовъдството, което в следващите векове започва да се налага като основен поминък на степното население. В търсенето на нови пасища, те предприемат нецеленасочени миграции на изток, в нейните по-вътрешни и неусвоени райони. Така достигат и преминават склоновете на Урал и достигат до Приаралието.

Забележка.  1. В Югоизточен Татарстан неолитни поселения са открити по порецчието на река Зая. Добре са съхранени грънчарските съдове, основите на жилищата. Поселение е било разположено на брега, на реката, могилникът, е вкопан недълбоко в земята и с добра съхранение на погребенията. С помощта на ръководителя на НГДУ Альметьевнефть ОАО Татнефть  М. Залятов, единият от черепите е бил изследван антропологично. Определен е като типичен европеид.

2. Миграциите на степняците стават възможни с усъвършенстване на транспортните средства. Търсели се различни решения.  В едни от случаите за впрегатни животни са използвани даже овце и кози. По-широко е използването на бикове и волове. В Месопотамия основни впрегатни животни стават дивите магарета, онагрите. А индоевропейците успяват да опитомят коня и да го използват както за впрегатно животно, така и за езда. Това явление се смята като едно от най-големите постижения в неолита. Например в Северна Африка юздата не е била позната и за управление на коня се е използвала палка /остен/. Степняците от Ужен Урал въвеждат революционно за времето си откритие ездата. По-късно в Централна Азия и Китай, в ранното средновековие възникват и стремената. Не само степняците но и римляните и келтите са използвали колесниците и като транспортно и като бойно средство.

Историята на арийските народи е свързана със степите на Източна Европа. Волго-уралският регион се явява тяхната вероятна прародина. Ариите са първата човешка общност имаща надетническо самосъзнание.  Археологически тази култура е нарачана андроновска и на запад се прелива в друга много сродна общност, наречена срубна.

В Южен Урал и Северен Казахстан андроновските племена са имали големи степни градове, най-известен от които е Аркаим. От тяхната общност са излезли много известни деятели, един от които е Заратуштра, религиозен реформатор, създател на първата сложна религиозна система, оказала влияние на много по-късните християнство и ислям. /б.пр. не мога да се съглася с това мнение, Заратущра принадлежи към земеделската авестийска цивилизация, митичната Арияшаяна, а не към степните андроновски племена, формирали общността на турите които са врагове на Арияшаяна./

От Авестата и Ведите /легендарните писания на иранците и индоарийте/ се вижда ча техните герои - ратаещари, както се самонаричат, са извършвали дълги преселения през степта, със своите стада и колеснеци, подобно на американските пионери в Дивия Запад през ХIX в. Основата на стопанството им е отглеждането на крави, животно което и до днес се смята за свещенно в Индия. Месото и млякото са им предоставяли по-добро хранене.

Арийците принадлежат към първото поколение степни скотовъдци, известни от писмените източници. По-късно са замени от племенната общност, известна ни от Авестата като тури, туранци, но както пише Фирдоуси, арийците и туранците са от един род, но постоянно враждумащи помежду си.

В отличие от арийците туранците минават изцяло на номадсо-скотовъдно стопанство. Наричат ги още номадите на древността. Но виждайки сложният им погробален обряд с използването на погребални срубни конструкции, които всъщност представляват модел на дома, който да служи на починалия в отвъдното може да се мисли че и те са имали трайни поселения. Те са практикували т.нар.айлажно или сезонно скотовъдство. Такъв тип скотовъдство се е практикувало от съвр.народи в Кавказ и при поволжките татари. /б.пр.типичен пример за сезонно, айлажно скотовъдство е било практикувано от българските овчари в Тракия по време на Турското робство, през лятото са пасели стадата си в Родопите, а зимата в по-топлата Беломорска Тракия/.

Лев Н.Гумильов смята, че сред най-източните номади, хуните се заражда класическото номадско стопанство, свързано с постоянно движение след стадата и без постоянни селеща. Ето защо сблъсъка между юечжите практикуващи айлажно скотовъдство и чистите намади хунну завършва с победа на хунну, тъй като тези вечни скиталци, са по-малко уязвими. /б.пр. дори и при хуните са открити постоянни селища, така че чист номадизъм не съществува и при тях/.

Последната номадска империя

Татарите са създатели на последната номадска империя, държава получила световна известност. Тя възниква в степта, както казват татарите тып юртта - в родния дом, т.е. в юртата, явяваща се синоним на степта. С нейния крах, изчезва и степния тип скотовъдно-номадското стопанство и номадския начин на живот. Отношенията между татарите и русите, през многовековната история на тяхното съжителство, показват както плодотворно сътрудничество, така и опасно съперничество. Както казва Л.Н.Гумильов, татарското присъстиве е причина да престанат изтощителните вътреруски междуособици, между княжествата, да се предпази Русия от влиянието на Запада и предопределя Москва като център на бъдеща обединена Русия формирала и руската народност.

Победата на Дмитрий Донски над Мамай, развързва ръцете на Москва, да пристъпи към обединение на страната. Златната Орда губи своето първенство, много от т.нар. излишно население в Ордата започва да се заселва в Русия. А да се спре този процез се оказва невъзможно.

Традиционно в Ордата преобладава скотовъдното номадско стопанство. Разбира се то не е единствено, татарите покоряват старите земеделски региони на Поволжието, подобно на юечжите и по-късно хунну които използват богатите земеделски оазиси в Таримската котловина. Ордата разполага и със богатите средноазиатски градове на Хорезъм, най-известен от които е Ургенч. За разлика от Западна Европа, в Ордата преобладават не натуралната размяна а стоково-паричните отношения. Предметите за бита, изработвани от изкустните средноазиатски занаятчии, се разпространяват до всички кътчета на държавата. Предметите на разкоша задоволяват вкусовите на превилегерованото войнско съсловие и чингисидската знатна прослойка. Страната не познава крепостното право и принудителния труд. В западните части на Ордата съществува и развито селско стопанство, практикувано най-вече от кримските татари. По-късно те са изселени от Крим от руския ген.Хорват. Заселените руси които нямали земеделски навици, превърнали Крим в пустиня. Руското завладяване на Сибир, придружено от безсмислено избиване, практикувано от казаците на Ермак, води до разорение на местните татари и запустяване на района.

Данъчното бреме в Ордата съставлявало десетината събирана от всяко семейство, е била много по-лека от данъчната тежест наложена от Иван Грозни. По-късно данъчното бреме моног се увеличава при Петър І, което забавя развитието на селското стопанство и парично-стоковите отношения.

В Златната Орда и наследилите я татарски ханства започват негативни процеси. Изчерпва се номадско-скотовъдното стоманство. За обезпечаването на номада-скотовъд са необходими поне 180-190 ха площ, доката за земеделеца са необходими не-повече от 0,1-0,15 ха. Също трябва да посочим имущественото разслоение, междуособиците между чингисидските наследници. Неблагоприятните фактори предизвикват миграци на татарско население.  Така възникват татарските поселения в полско-литовските земи. Част от татарите /б.пр.Касимовското ханство/ влизат в съюзни отношения с Московското княжество. В отличие от Златната Орда, икономиката на Североизточна Русия се развива във възходяща посока, макар и населението и да е много по-бедно. Дълго време територияна Централна Русия е изолирана от останалия свят. Местното население, предимно финско, трудно изменя начина си на живот, основните поминъци му са лов и риболов. В Русия се наблюданва развитие на градовете и занаятите. Въвеждат се стоманените плугове, за основна теглова сила при обработката на земята се използва коня. Усъвършенстват се транспортните средства. Резултатите от нововъведенията се поощряват от князете и болярите. Увеличават се добивите он селскостопанските земи. Но не така просто, тези събития се описват в официалната руска историография. Мощните вълни на славянизация се насочват към Централна и Източна Русия. Появавот се първоначлно като завоеватели, експлоатиращи местното финско население. В летописите се е съхранил любопитен и красноречив разказ за един от тези походи, показващи началния етап на формиране на древнеруската народност. Владимир с воеводата Добриня извършват поход на североизток, насочен срещу волжките българи. След едно от сраженията, в района на Нижни Новгород /град основан он волжките българи/, воеводата Добриня като гледа пленените волжки българи, казва на княза: Виж, княже, тези хора са с ботуши обути.е. войни) и данък от тях няма да можем да вземем, така че по-добре да потърсим, хора обути в лапти /цървули, т.е. селяни/. Тези цървуланковци /лапотники/ са многочислените фински и балтийски племена.

Засилването на североизточното направление е свързано с пораженията на русите във войните с Византия. След гибелта на Светослав /б.пр. разорил България, в края на Х в. и по-този начин максимално улеснил византийската агресия/, осъзнавайки безперспективността на южното направление, руските князе се насочват на североизток. Финските и балтийските племена живеят разединено и макар да оказват известна съпротива, като мордва и голяд, не успяват да устоят. Походите на руските князе имат единствената цел да обложат подчиненото население с данъци. В резултат на тези походи, някога единната финска общност се разпада на две общности. В западната се оформят фините /суоми/, естонците и карелите, а в източната, поволжките племана мордва, мари, удмурти, коми, развиващи се в орбитата на Волжка България. Централната зона между тях се колонизира от руските славяни.

Единната в началото Киевска Рус се разпада на няколоко постоянно воюващи помежду си княжества и половецките племена /куманите/ стават желани техни съюзници. Смесените бракове стават нещо традиционно. Например наскоро въстановения антропологичен портрет на Анастасия, съпругата на княз Дмитрий Донски, показва типични поволжки черти.

Засилва се извънаредно експлоатацията над селяните. В Русия, за разлика от Запада не е имало фиксирани налози и данъци, което поощрява стремежа на князете и болярите, колкото се може повече да съдерат от гърба на селяните.

Въпреки безоснователните опити на официалната руска историография да свърже прогреса на земите в Поволжието с присъединяването към Русия, а регреса, съотв. със златноорденското време, на практика се наблюдава положително влияние на Златната Орда върху икономиката на самата Русия. Например монтния двор в Москва, за 40 години след 1380 г. е пуснал в обръщение толкова монети, колкото неголемият монетен двор в кримския татарски град Солхат-Крим, само за 796 г. по хиджрата (1394/1395 г.). Наблюдава се рязък контарст с изостаналата натурално-стоковата обменна система на Русия, основана на принудителния, крепостен труд. Завладяването на Казанското ханство от Иван Грозни предизвиква криза в самата Русия, тъй като се разтройват старите търговски връзки. Нещо подобно става в Испания по времето на Филип ІІІ. Протонването на маврите, мюсюлманските поданици на страната и евреите, предизвиква криза в стопанско-търговската система. Постъплението на златото и среброто от Америка, на практика облаготетелства банкерските къщи в Англия и Холандия, постоянно кредитиращи живеещата в разкош и безделие испанска благородническа класа. /б.пр. например показателен пример за това е че богата Испания не е в състояние да си плаща кредитите, което принуждава краля да отпусне на банковата къща Велзер правото да колонизира част от съвр.Колумбия./

Има и други причин за гибелта на Златната Орда, а именно: религиозните разпри, чумата, нашествието на Тимур-Ленк, центробежните тенденции, обусловени от спецификата на родоплемените отношения, себичността и късогледството на управниците. /б.пр. и особено важно борбата между чингисидските наследници за преразпределение на завоюваните територии/. Но като едно от най-важните нещастия сполетяла Ордата е кризата в икономиката и неспособността и да се приспособи към променящите се условия. Всички стопански системи имат предели на възможностите. Този предел в степната икономика е достигнат още в епохата на древните саки и тури. В степта могат да преживяват строго определено количество хора. Излишната част от населението трябва да премине към други форми на обезпечаване. Всички степни войни са свързани пряко или косвено с нарастването на излишното население и произтичащата от това потребност на всяка племенна общност да разшири територията на пасищата си, при което неминуемо интересите им се сблъскват с тези на съседите. Появата на татарите е съпроводено от разрушаването на степната икономика на старите господари на степта кипчаките. /б.пр. въпреки тясното родство между тях/ Тяхната аристокрация в значителна степен е унищожена, победените кипчакски племена се сливат със завоевателите. Големите човешки жертви при монголското завладяване, временно намалят пренаселеността получена от предходната епоха. Последващата относителна стабилизация, с възникналата орденска структура и формирането на новите племенни формации, последвалото строителство на градове и съживяването на търговията води до замогване на населението. Тучните пасища отново са изхранвали големи стада и многобройни табуни коне. Но рано или късно отново се появява проблема с пренаселеността.

Единият изход от ситуацията е свързан в преминаване към земеделие, което изисква дълбока трансформация на обществото. /б.пр. трябва да посочим и наследството на Волжка България, която до преди монголското завладяване е развита търговско-земеделска държава./ Но така или иначе земеделието не става основен поминък на изпадащото в криза татарско общество и там им е била грешката!

 

Икономиката и световната търговия в епохата на Златната Орда

Традиционно се оспорва положителната роля на Ордата в икономически аспект. Винаги се изтъква революционната роля на западноевропейската кулутура, доминираща в света от 500 год. Но в началния период развитиято на Европа отстъпва на Изтока. Достатъчно е да напомним, че много по-късно, при египатската авантюра на Наполеон, френските войници са очаквали да видят приказно богатия Изток, подобно на своите прадеди, от времената на кръстоностните походи. Но ги очаква разочарование, тогава Изтока е все още в средновековието, изостанал с векове в развитието си от Запада.  Но в XV в. нещата са противоположни. В XI в., когато Европейската цивилизация току що прохожда, източните общества са в своята зрелост и изпадат в упадък. Затова и западната търговия е нощожна малка част от евразийската. Качеството на запаноевропейските стоки и продуктите на занаятчийското производство, значително отстъпват по качество на източните.

Забележка. Производителността на труда в Европа е значително по-ниска от източната, а на Изток няма крепостно право и развити стоково-парични стопански отношения.  

Евроазиатската търговия по това време е изцяло сухоземна, като търговските пътища започват от Китай и завършват в Англия и Фландрия. Централнита райони, през които минават тези пътища се заемат от Ордата, а по-рано от Волжка България, Перм, Мордва и средноазиатските градове, наследници на Хорезъм и Согдиана. На запад, Венеция и Генуа поемат основния морски транспорт от Черно море, до Западна Европа. Не по-малко важна е търговията с Индия, Иран, Египет и старните от Леванта.

Константинопол се оказва важен търговски център, свързващ Изтока и Запада, християнския и мюсюлманския свят. Пръвоначално печелбите от това положение облагодетелстват Византия, но със залеза и разпада на Империята, катализиран от грабителския ІV-ти кръстоносен поход, от 1203-5 г., златния пай от търговията попада в ръцете на търговските републики, Венеция и Генуа. Турската експанзия и завладяването на Балканите и Константинопол /1453 г./ прекъсват стария евразийски търговски път.

Ръст на градовете

Римските градове в Западна Европа, през римско време са административни, търговски и занаятчийски центрове. Но варварските нашествия и последвалото заселване на германските племена върху теритоиите на Западната Римска Империя, води до запустяване и разоряване на старигте градски центрове. Новите завоеватели не се отличават с високи занаятчийски или търговски умения, задоволяват се с най-необходимото, груби дрехи и примитивни средства в бита, затова стоково-паричните отношения изчезват, за да бъдат заменени от натурално-стоковите. Рязко се снижава качеството на живот, изчезва и старата пътна мрежа. А от античната наука, култура и изкуство не остава дори и спомен.

Едва в X в. градовете започват да се възраждат. Започват да се превръщат в центрове на занаятите. Например към началото на XIV в. в Париж вече обитават около 200 хил. човека. Развитието на градовете е немислим без постоянния приток на население. Първоначално от това са заинтересовани феодалите, които се възползват от данъците и стимулират разрастването на градовете. Според тогавашното право, избягал крепостен заселил се в града става свободен човек. Около XI XV в., ръстът на градовете е вече значителен. Поради недостига на селскостопански земи, първо в Италия, а после в Франция и Англия започва освобождението на крепосните селяни. Свободните хора се устремяват към града. Другата причина за ръста на градовете се обуславя от рязкото увеличение на производителността на селското стопанство, поради подобрената обработка на почвата.

Градовете преобразяват лицето на Европа. Животът в тях принципно се различават от консервативността на селския живот. В градовете се заражда самоуправлението и успяват да извоюват своята независимост от феодала. Конфликтът град-сеньор е ново непознато явление, нито за Православна Европа, нито за Златната Орда.

Криза на континенталната търговия

С края на XIV в. започва упадък на континенталната търговия, предизвикал и криза на  земеделското стопанство. Въшната негова проява се наблюдава в отслабването на Златната Орда, засилването на Чагатайския улус, или Държавата на Тимур-ленк и възхода на централизираните монархии в Русия и Турция. Основата на тези държави е силната армия и бюрокрация, засилване на данъчното бреме, а засилването на бюрокрацията подтиска частната инициатива.

Със смъртта на Узбек-хан в Ордата започват династийни междуособици. От това се възползва Тимур. Напада и разорява традиционно свързания с Ордата Хорезъм, а в  1395 г. същата участ постига богатите градове по Долното Поволжие и Северен Кавказ, а в крайна сметка това се отразява икономиката на Ордата. Съкращават се търговските пътища, започват да преобладава натурално-стоковите отношение. Казан остава като един от последните все още съхранени търговски центрове. Такива са и градовете в Крим. Обособяването и сближението на двата търговски центрове, е причина и за търсене на политическо сътрудничество между Казанското и Кримско ханства /наследили разпадналата се Орда/. Затова кримската ханска династия на Гиреите се стреми да стъпи и на казанския трон.

Засилването на абсолютизма в Русия предизвиква недоволството на богатата република Новгород и опита и да се присъедини към Литва. Заради това, градът е жестоко разорен от Иван Грозни. Опитите на Русия да присъедини Литва завършват с разгром на московската армия в битката при Орша в 1514 г. /б.пр. пътят на Литва е на запад, в тясна уния и съюз с католическа Полша./

По времето на Иван Грозни след разгрома в западното направление, руската експанзия се насочва на изток. В 1552 г. е завладяно Казанското ханство, а столицата Казан е жестоко разграбена. Подобна съдба постига и Кримското ханство.

Засилването на Османската империя, започва да измества Венеция и Генуа от Черноморския басейн. Затварянето на пътищата на изток, поставя Европа в затруднено състояние. Започва да се търсят нови пътища. Първи проявяват инициатива португалците. Принц Хенрих /Енрике/ Мореплавателят  започва да търси път към Индия, чрез заобикаляне на Африка. Бартоломео Диаш достига нос Добра Надежда. В 1497 г. десет години след смъртта на принца, адмирал Васко да Гамо достига до Индия.

Другата голяма стъпка извършва Христофор Колумб, като търси път към Индия от запад, предвид кълбовидната форма на Земята. Подкрепен от Испания той осъществява идеята си, но вместо Индия открива нов, необятен континент. Въпреки големите богатства и ресурси на Америка, Испанската монархия не съумява да съживят икономиката на страната. Много скоро в Америка започват да проникват и другите западноевропейски държави, най-вече Англия и Холандия, Португалия, които отнемат инициативата от ръцете на Испания.

Възходът на Англия е свързан и с бурното развитие на индустриализацията и търговията. За разлика от другите колониални сили, англичаните създават преработващи предприятия в самите колонии, така те спомагат за началото на индустриализацията и сред покорените народи, за разлика от испанците например, които използват колониите си, единствено за експлоатиране на ресурсите им, т.е. пряко ограбване.

Не съвсем така се отразява кризата в континенталната търговия, върху страните от Източна Европа и Средна Азия. Тъй като са единен икономически организъм, те зависят изцяло от политическите събития в бившите орденски земи. Тук също развитието на градовете, е способствано от относително мирния период предшестващ разпадането на Ордата. Също за това спомагат и стоково-паричните отношения, създали многолюдна търговско-занаятчийска прослойка.

Забележка. В нашето време в Молдавия случайно откриват татарски водопровод от  XIV в., построен за водоснабдяването на стар татарски град. Той е бил дълъг 14 км.  Според описанието на археолозите, дори и след 600 г., водопроводът е функциониращ и годен за употраба. Но местните хора така и не съумявят да го запазят и в края на крайщата го разрушават.

Взаимоотношенията на Ордата и Русия, според традиционните представи е достатъчно просто: Русите са трудещи се селяни-земеделци, систематично ограбвани от степните разбойници татарите. А в същност взаимоотношенията на Ордата и Русия са сложни отношения между две, исторически възникнали различни икономически системи: стоково-паричните и натурално-стоковата. Победа на последната, за дълго предопределя съдбата на Русия. Пътищата на Западна и Източна Европа, още в средновековието тръгват в различна посока. Победата на стоково-паричните отношения на Запад, го извеждат на по-високо ниво на развитие, довело до зараждането на капиталистическите отношения.

В Русия се утвържадават старите натурално-стокови отношения. Реформите на Петър І са с противоречив характер. Ориентацията към западната култура, без съмнение, има прогресивно значение. Но другата страна на реформата има антибуржоазен характер.  Пълното закрепостяване на селячеството, лишава обществото от свободна работна сила, което пък спъва зараждането на капиталистическото стопанство. В Русия свободна работна ръка няма, затова проблема е решен от цар Петър много просто: хиляди селяни се закрепостяват върху новите руски заводи. В историята на Западна  Европа няма историческа личност, която да има размаха на Петър Велики. Неговата дейност се спомага освен от личните му качества, така и от концентрацията на голямата еднолична власт, с която той се разпорежда със съдбата на милиони хора, такава власт няма нито един съвременен нему западен монарх. От него, едноличния монарх, произлизат всички инициативи в развитието на обществото, култура, наука и пр.

Забележка. Нещо подобно има и в историята на Китай. Традицията на неограничената власт са заложени в епохата на Цинската империя (ІІІ в.пр.н.е.). Сима Цян описва това време: Управлявайки поданиците си (династията Цин) изцяло се распорежда с техния живот и смърт. Деянията на император Цин Ши Хуанди получили широка известност. Неговите завоевания създават единна централизирана Поднебесна империя, а също и строителството на световноизвестната Велика Китайска стена и собственият му мавзолей, приличащ на подземен град.

Ако например в Англия повишаването на численността на населението и производителността на труда води до освобождаване на селячеството, то в Русия това не се случва. Причината за това е низката произвидителност на труда, рядката населеност, особено на покрайнините. /б.пр. и липсата на свободни градове със собствен икономичен модел./ Със завладяването на татарските ханства, на новите земи започва заселване на руско население, което временно решава въпроса с пренаселеността, чийто прояви започват да се усещат едва в средата на XVШ в. /б.пр. И то само за Европейска Русия. Империята така и няма необходимите човешки ресурси, да усвои рядконаселените задуралски губернии, а Аляска дори продава на безценица на САЩ, в 1867 г. / Голямата територия позволява на държавата да раздава на помещиците с излишък на население нови пусеещи земи.

С тези събития са свързани машинациите, описани от Гогол, като Мъртви души. Представянето на излишък от нереални крепостни селяни, мъртвите души пред държавните институции, спомага за получаването на нови земи.

За разлика от Запада, този способ на разрешаване на стопанските противоречия, не води до възникването на нови производствени отношения, а затвърдява старите, феодалните. Това вече затармозява и спъва икономическото и развитие. Затова реформите на Петър І, за развитиенто на промишленността нямат особен успех. Имали са и плюсове и мунуси, но към средата на XIX в. минусите на реформата вече преобладават. /б.пр.още в края на управлението на императора-либерал Александър І, прогресивно настроеното руско дворянство, което желае Русия да тръгне по пътя на рефрмите, заплаща с живота си, в т.нар.Декабристко въстание./ Изостава и качеството във въоръжението на армията, което води до катастрофата за Русия настъпила от загубата на Кримската война. Едва с възкачването на Александър ІІ, чийто властване минава изцяло под т.нар. кримски комплекс, започват буржуазни реформи. Но те са твърде полвинчати: да се построи нова Русия върху старите основни, отживяли времети си феодални принципи, се оказва неосъществимо. Затова и всичко завършва с провал.

Забележка. Буржоазните реформи, след 1861 г. имат парадоксален характер.  Паралелно с бюрократичния апарат, са създадени органи на местно самоуправление т.нар.земства. Но те са като незаконно родено дете, недолюбвано от властта която го поражда. Бюрокрацията ненавиждаща всяка проява на свободомислие, в крайна сметка връща Русия в старото и състояние.

Революцията от 1917 г., въпреки на някои положителни страни, по същество също е доста консервативна. Тя подтиска, плахо прохождащите след реформите от 1861 г. стоково-парични отношения, полвинчатите политически и икономическа свобода на гражданите и възражда традиционната за Русия бюрокрация и системата на деспотично управление, чиято най-класическа изява е управлението на Сталин.

Подобни процеси протичат в Средна Азия. В началото на XVI в. средноазиатската култура и търговия изпадат в поредната криза. Средна Азия става обект на нападения от страна на Шейбанидите, чингисиди наследили Ногайската Орда, предводители на формиращите се казахски племена. Традиционно търговските интереси на Средна Азия са насочени на северозапад. Но по това време вече липсва единното златноорденско пространство. На нейното място вече се извисява разрастващата се Русия. Затова и следвайки исторически наложилите се връзки, средноазиатския регион се стреми да продължи търговските си отношения с Русиа, като наследник на Ордата. Впоследствиие средноазиатските търговци получават правото на безмитна търговия в градовете на Русия и новоприсъединения Западен Сибир. До средата на ХIХ в. Русия няма възможност да задоволява с хранителни продукти руските заселници в Сибир, които се обезпечават за сметка с местното татарско население. Интересно е, че татарите наричат руските си съжители  сарти, т.е. иранци.

Известно е че в ранното средновековие Средна Азия е център на науките, продължаващ античните традиции. Вероятно причината за това е в особената атмосфера на среднеазиатските градове, ползвали се с относителна свобода в развитието на стоково-паричните отношения. А това създава възможност за изявата на плеяда от творчески надарени хора. /б.пр. Разбира се всичко това се отнася до голяма степен за по-ранния, Согдийски период на Средна Азия. Още в 8 в. арабското завладяване и налагането на безалтернативния, фанатичен ислям, отричащ всякакво познание, нанася първия и най-значим удар върху средноазиатската цивилизация. Както пише Ал Бируни, арабите избивали най-напред учените и грамотни хора и изгаряли библиотеките, за да не си спомнят бъдещите поколения за предислямското минало. По-късното известно възраждане на старите ирански традиции има във времената на иранската ислямска държава на Саманидите, но последващите тюркски завладявания и опустошителното монголско завалдяване, завинаги унищожават Средноазиатската цивилизация! Така че временната стабилизация, породена от краткия мирен период в развитието на Златната Орда, в никакъв случай не може да се нарече средноазиатски ренесанс, въпреки напълно разбираемия стремеж на автора, да представи златноорденския период като такъв!/

Забележка. По традиция Византия се смята за наследник на античната култура. Но наложилият се в общество хриситянски фанатизъм, също задушава всякакво научна пазнание. Във Византийската средновековна книжнина не откриваме почти нищо освен нямащите никаква научна стойност за нас описания на жития на светци и религиозни писания.  Например герой на своето време става Симеон Стълбник, измислил необичаен способ за самоизтезание стоенето на стълб. Изобщо християнския мазохизъм, породен от абсурдната идея, че измъчването на тялото спасявало душата, мъченичеството, отшелничеството,  монашеството и свързаното с него сексуално въздържание  и изобщо отказът от активен живот, стават модерна за времето си тенденция. Впрочем, християнският фанатизъм, подобно на ислямския /б.пр. и християнството и исляма са юдеопроизводни религии!!! / също показва истинския си образ. В 391 г., тълпа от християни-фанатици убиват дъщерята на александрийския математик Теон Ипатий, а след това изгарят Александрийската библиотека.  

През IXXI в. в Средна Азия живеят и творят интересни учени. Един от тях е математикът Ал Хорезми, който пръв поставя основите на теорията за линейните и квадратни уравнения, като я поставя не на геометрични основи, както античните гърци, а на аритметични,  като записва уравненията от  вида: ах + b = c  и въвежда десетичната числена система.

Селското стопанство в Средна Азия представлява напоително земеделие. Развива се занаятчийското производство и търговия.  В стоково-паричната система участват не само градовете но и в прилежащите селски райони. Среднеазиатската знатна прослойка /азати, дехкани/ много прилича на своите братя от Западна Европа. Нейният происход е свързан с местната иранска среда. Те имат дружини, замъци, в които властват над подчинените си земи /дехканствата/. В Согд ежегодно се провежли състезания, напомнящи рицарските, победителите получавали почетното звание конници на Согд.  Войните са представени на настенните фрески, от руините на согдийските замъци, като конници със тънки талии, дълги копия и мечове, целите обковани в желязо. Честа тема на фреските е борбата на героя със змей.

Тюрките и арабите прекрояват лицето на Средна Азия. В VII-VІІІ в.  арабите налагат с огън и меч фанатичния ислям. До тогава в Средна Азия съществува широка веротърпимост, В Согдиана спокойно си съжителствали зороастризма, несторианското християнство, древните култове, будизма. 

С налагането на исляма, постепенно и интереса към науката затихва. Последният велик учен на Средна Азия, Улугбек, феноменална личност, внук на Тимур, убит в 1445 г. от ислямски фанатици. Обсерваторията, построена от него, е разрушена.

Но окончателният упадък на средноазиатските градове, като центрове на занаятите, става необратим, когато в Англия става фактор на развитото промишлено производство. Резултатът от първата промишлена революция, която започва с текстилното производство, води до постъпването на руските и средноазиатски пазари на много по-евтините и по-качествените английски платове, което задушава местното ръчно производство. После този процес се задълбочава с колониализма който директно отваря Средна Азия за европейското индустриално производство.

В края на краищата, през ХІХ в. северните части на Средна Азия ставата колония на Руската империя, в която макар и трудно също навлиза индустриалното производство. А индустриалното производство остава непознато за Изтока почти до средата на ХХ в., с изключение на Япония, тръгнала по пътя на индустриализацията още след 1863 г. /б.пр. В края на ХІХ в., Япония е най-бързо индустриализиращатата се страна в света. За кратко време тя създава модерна, добре обучена и силна армия от европейски тип  и с лекота разгромява Руската империя през 1904-5 г., като и затваря пътя към Манджурия и Корея и изхода на топло море./

 

Заключение

Обикновено границата между Средновековието и Новото време се поставя в 1453 г., със завладяването на Константинопол от турците. Със формалният край на вече отдавна мъртвата Източна Римска империя, /б.пр. а и на нашия Балкански свят/, постепенно Западна Европа тръгва по пътя на световното лидерство. Началото полагат италианците. Интелектуалният прорив на Ренесанса и Реформацията изменят лицето на Европа. Стремежът към знания става определящ и в това се изявява основното приемушество на Запада, в бъдещото устройство на света. /б.пр. на Запад става и друго важно явление, най-после там човечеството отхвърля сковаващата и заробваща религиозна догматика на християнската църква. Религиозните догми и заблуди престават да влияят върху живота и дейността на човека, което  освобождава човешкия ум, отприщва научното познание и неговото практическо приложение, наричано научно-техническа революция. Нещо, което не може да стане в Средна Азия, където Ислямът е безалтернативен и безпощаден към различномислещите и прогресивните умове и до ден днешен./

Изтокът - православен, мюсюлмански, индуски и будийски, започва да възприема в различна степен и по различен начин достиженията на Запада. И ако Ислямският свят е почти непробиваем за западните достижения, то  Япония, а после и Китай, черпят от него в пълни шепи, пречупвайки го обаче през собствените си специфични култури. В резултат на това в Далечния Изток през ХХ в. възниква мощен център на индустриализация, превърнал Япония сред една от най-богатите и най-развитите страни на съвр.свят. Днес по същия път вървят Южна Корея, Китай, Виетнам, Малайзия и др. немюсюлмански азиатски държави.