Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

 

 Автор: Проф. Атанас Стаматов  Издателство: МГУ "Св. Иван Рилски"

 

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДУМИ

 

            Допреди пет-шест години не се съмнявах в елементарната си информираност за ранната българска история. Споменаването на българите в латински хронограф от 354 г. се обявяваше за анахронизъм; сведенията на Моисей Хоренски, за преселението на група българи южно от Кавказ в областта Кол (Кох, Ког), за любопитна подробност без особено значение при решаване на проблемите свързани с докубратовата история на българите. Историята на Кубратова България се изчерпваше с притчата за урока, който Кубрат дал на синовете си със снопа пръчки, натискът на хазарите в средата на VII век, разпадането на Велика България и оттеглянето на Аспаруховите българи в областта Онгъл при Долен Дунав. Различните учени брояха "тюрко-алтайския номадски народец" между 30000 и 300000 души - народ храбър в бран, живял и воювал на коне. За знаме му служела конската опашка. Мъжете, особено тези от знатен род, си бръснели главите, като си оставяли единични кичури коса (чембас). Вярвали в бог Тангра, символизиращ небето и имали за жертвено животно кучето. През 680 г. Аспаруховите българи разбиват византийската армия потеглила срещу тях с цел да закрепи северната граница на империята, напускат Онгъла и минават южно от р. Дунав. На следващата година Византия е принудена да сключи мир с българите и да признае "новата" държава. Годината 681 се вземаше като отправна точка за разполагане в линията на времето събитията от българската история. Към това като прибавим Кубер, Алцековите българи и Волжска България въпросът се считаше за изчерпан. Постепенно българите се "претопили" в могъщото славянско море и от тях останало името България плюс 15-ина думи, някои от които със спорен древнобългарски произход. На всичко отгоре те не бяха наричани дори "българи", а "прабългари" (у В. Бешевлиев и Ив. Дуйчев - "първобългари"). Зад това понятие се криеше проблемът за неустановената им етническа принадлежност и с него различните автори бележеха предполагаемия хунски, тюркски, угрофински и пр. корени на древните българи. Българското народностно име по традиция се свързваше, обърнете внимание, с изгубилия етнонима си славянин от втората половина на IX век, който обаче бил запазил славянското си етническо самосъзнание. Що за самосъзнание след като си забравил дори името си? След покръстването хановете станали князе, после царе и толкова! Нататък е ясно. Не бих скицирал този възглед, ако той визираше границите само на собственото ми незнание, а не масовата "осведоменост" на съвременния българин по проблема.
            Преди няколко години срещнах един млад инженер в компанията на моя позната. Той възторжено споделяше впечатленията си от книгите на П. Добрев, посветени на най-древната българска история. Ентусиазмът на този млад човек ме ангажира и аз започнах да чета препоръчаните ми книги. Постепенно проблемите ме "грабнаха" и все по-често се улавях в опити неволно да насилвам събеседниците си с теми из най-древната българска история. Авторското кредо на П. Добрев, "да съберем фактите - истината сама ще проговори", ме отпрати към изворите. Фактите бяха удивителни. Реших в едно кратко очерково изложение да споделя проблемите, пред които лично се изправих. Когато разбра с какво запълвам дните си, мой колега, специалист в областта на средновековната философия на историята, шеговито ми подхвърли, че тези българи, от които се интересувам, не са същите сред които живея. Да, това е така! Времето е казало своята дума. И все пак, исторически нишката на Клио ни свързва именно с тях, а не с тюрки, хазари или татари например. Древните българи са онзи фермент, който по един рядко достоен начин вплита народностното ни име в аналите на историята. С делата си те полагат мащаба на историческата инициатива, към която колчем сме посягали удивяваме света. Този мащаб не е за хора, слушащи единствено гласа на стомаха си. В момента, когато нашият народ повече от всичко друго има нужда от един основополагащ мит за себе си, ние загърбваме съхранената от други за нас историческа истина по-бляскава и достолепна от най-чутовния мит. Да я потърсим в себе си! Дано това обнови духа и манталитета на българина и му вдъхне воля за бъдащност!

 

НАЗАД КЪМ НАЧАЛОТО НА КНИГАТА